Бомбардировките на София - съгласувани и продължени по настояване от СССР
Копнато от nikolinavalentinova
 
Автор Асен Генов [Портал "Култура"]

Несимволичната война.
Англоамериканските бомбардировки над България през Втората световна война, най-активни и целенасочени от октомври 1943 до април 1944, са често цитирани като доказателство за агресията на Съюзниците САЩ и Великобритания и "освободителната" роля на СССР.

Те все още са неизлекувана травма за българите.

Множество новоизпечени български политици-популисти, паразитират върху темата за Втората световна война и бомбардировките – от БСП, през различни политически лилипути, до откровено про-кремълската Атака.

Анализ и изследване на дипломатическите документи на САЩ и Великобритания (разсекретени от Държавния департамент и публикувани в сборник "Дипломатически документи на международните отношения на Съединените щати" (FRUS) и достъпни на сайта на Университета в Уисконсин), относно преговорите им със СССР обаче показват доста различна картина.

Европейската консултативна комисия, започнала работа в началото на 1943, е натоварена със задачата да вземе решение за условията по капитулацията на всяка една европейска страна, която е във война с кой да е от Съюзниците САЩ и Великобритания, вкл. и СССР.
Операция "От упор" (Pointblank) е част от Съвместната бомбена офанзива на Съюзниците, планирана в Казабланка (14-24 януари 1943), която има за цел да разруши стратегически обекти в Германия, включително и на територията на съюзниците ѝ, в т.ч. и в България.
Западните съюзници се договарят, че няма да предприемат нови бойни действия, включително и в България, без да ги съгласуват със Сталин.
В своя телеграма (14 ноември 1942) до Рузвелт, Чърчил пише: "...Предполагам, след като сме отчели предварителните анализи, че трябва да изпратим малка британо-американска група в Москва, сведена вероятно до двама офицери от всяка страна, които да обсъдят процедурата с г-н Сталин и неговия екип…" Задачата е, Германия и нейните съюзници да бъдат извадени от войната Започват дипломатически усилия, вкл. и чрез опити Турция да се присъедини към антихитлеристката коалиция.

Дипломатическата кореспонденция на Съюзниците съдържа информация за совалки, включващи и съседката ни, която остава неутрална почти до края на войната. След като България влиза в Оста, позволявайки на Германия да дислоцира войски към Югославия и Гърция, Турция подписва Пакт за ненападение с Германия. На 21 февруари 1944, Турция е все още е неутрална, а американският посланик в Анкара информира Държавния департамент на САЩ за опитите на българската дипломация да спре бомбардировките: "Руският посланик ме информира, че миналата вечер българският Пълномощен министър се е обадил на Министъра на външните работи да помоли турското правителство да взаимодейства с американското и британското правителства с цел да се стигне до прекратяване на бомбардировките на София и другите български градове и, че Нуман е решил да приеме неговото предложение, но вместо това е инструктирал турския Пълномощен министър в София да се увери авторитетно какви стъпки ще предприеме българското правителство за да се изключи от Оста и дали смята да се присъедини към Съюзниците.
Виноградов изрази мнение, че Нуман полага сериозни усилия да склони българското правителство да следва тази линия, тъй като това ще доведе не само до крах на Оста на Балканския фронт, но и ще позволи на Турция незабавно да се присъедини към войната без особен риск..."

Към началото на 1944 обаче става ясно, че СССР не желае капитулацията на България, нито преждевременното ни излизане от Оста (Токио-Рим-Берлин), както и българският въпрос да се разглежда в Европейската конслутлативна комисия.

Очевидно е желанието на Сталин да се разправи с България сам, както намери за добре. Американският посланик в Лондон пише на Държавния секретар на САЩ: "...Разбирам, че Британският посланик в Москва е бил информиран от Молотов, че Съветското правителство не желае въпросът с капитулацията на България да бъде обсъждан в Европейската консултативна комисия…" Въпреки това, Държавният департамент на САЩ полага усилия да намери общ език със Съветския съюз, така че Съюзниците да начертаят заедно с Москва условията по капитулацията на България.

Представителите на СССР блокират процеса.
Държавният департамент предлага следното на 17 март 1944: "...Тъй като СССР не е във война с България, ние можем добре да разберем, че руският Пълномощен министър може да не желеае да участва активно в дискусията по предложените условия, които по тази причина ще са написани от британските и американските членове…" Идентично съобщение е изпратено и до посланика на САЩ в Москва, на същата дата: "...Съветското правителство не е склонно формално да обсъжда условията по капитулацията на страна, с която не е във война."

Междувременно, продължаващите бомбардировки постепенно поляризират общественото мнение в България на поддръжници на СССР и поддръжници на Германия и засилват настроенията срещу Англия и САЩ. На среща в Истанбул между Американския консул и българския индустриалец Георги Киселов (баща на Генерал Киселов), дипломатът установява, че Русия се възползва от ситуацията с продължаващите и тежки бомбардировки в България, за да привлече България в своята орбита: "...На срещата, по негова [на Киселов] молба, той направи следното изявление: "Бомбардировките дават предимство на Германия и Съветите и са срещу Англоамериканските интереси… Германия се възползва от бомбардировките, твърдейки, че е единственият приятел и надежда на България и, че е по-добре за България да рискува и да се сражава до края с Германия; Общественото мнение се измества все повече към Съветите. Бивши про-съюзнически настроени лидери, като Буров, се обръщат към Съветите. Буров често се среща със Съветския Пълномощен министър; Ако бомбардировките продължат, това допълнително ще отслаби българската администрация, отваряйки възможност за германската окупация... Русия се възползва от Ситуацията, за да привлече България в съветска орбита. Съветският Пълномощен министър в София наскоро беше много активен, виждайки българските опозиционни лидери и нарастващото съветско влияние.
На българите се казва, че Москва изгражда могъщ Славянски блок, който ще бъде доминираща световна сила; Българите са подтиквани да се присъединят към този блок. Пълномощният министър е на път за Москва, да се отчете за ситуацията в България и на Балканите. Българите очакват съветско действие спрямо България, след като той пристигне в Москва... Информаторът горещо ни умолява да спрат бомбардировките над невоенните обекти, тъй като продължаването им поставя България директно на подчинение на Германия и Съветите. Умерените хора в България желаят да избегнат и двете.
България не може да излезе от войната, докато германците доминират на Балканите, ако Англоамериканските сили навлезнат на Балканите, България ще предприеме незабавни стъпки към мир…"

Надиграна от Сталин, американската дипломация стига до заключението, че ако СССР продължи да отказва да обсъжда условията за капитулацията на България в Европейската консултативна комисия, съдбата на страната ще трябва да се договаря директно с Москва а точно това е желанието на Сталин - нищо в България да не се случва без неговото одобрение.

Външният министър Молотов категорично отказва да преговаря за България със Съюзниците, защото "е прекалено рано и в момента има по-актуални въпроси". Това се описва в телеграма до посланика на САЩ във Великобритания, с дата 19 април 1944.

Не е много изненадващо двуличието на Съветския съюз От една страна СССР твърди пред Съюзниците, че не е във война с България, настоявайки бомбардировките да продължат докато "българите се вразумят", а от друга, обвинява България във враждебно отношение.
Съветският Пълномощен министър докладва в Москва, че: "...Съветското правителство счита, че… Българското правителство е продало страната си на Германия и активно подпомага нацистите…"

По дипломатическите канали Съюзниците продължават да получават потвърждения, че с продължаването на бомбардировките се засилва възможността "комунисти и други екстремни елементи да завземат властта и да установят свой режим."
Отново потича информация, че "бомбардировките увеличават враждебността" към Англия и САЩ.

СССР междувременно предприема стъпки към възстановяване на дипломатически отношения, отваряйки консулства във Варна, Бургас и Русе, но и подготвя бъдещото нахлуване в България чрез ултиматум (от 27 май 1944): "Съветското правителство предупреди правителството на България, че без да бъдат изпълнени желанията на Съветското правителство, последното ще счете за невъзможно да поддържа отношения с България като страна, която оказва съдействие на Хитлеристка Германия във войната срещу Съветския съюз…"

Сталин дава ясни сигнали, че желае Англоамериканските въздушни атаки над България, "Pointblank", като част от Съвместната бомбена офанзива, да продължат. Ясно защо – СССР настоява за това, с ясното разбиране, че бомбардировките засилват антиамериканските настроения в българското общество, но засилват и подкрепата за Съветския съюз и за Германия.

Сталин не се нуждае от каквито и да било комисии (в случая Европейската консултативна комисия), които да му се бъркат, докато той сам решава съдбата на България.

И, въпреки че България обявява война на Германия, гони и разоръжава немските части, започва преговори за мир със САЩ и Англия и се опитва да запази неутралитет в последната фаза на войната, демонстрирайки приятелска политика към СССР, вече е твърде късно.

На 8 септември 1944, Червената армия(по-късно наречена Съветска, че и "освободителка")  нахлува в България и установява комунистическа диктатура, която трае и до днес.
  Нагоре