Шанс като за туземци

„Птичето каца на рамото веднъж” е широко разпространен израз за добър късмет. Всеки нормален човек гледа да се възползва от даденият му шанс още при първото кацане на птичето.Обикновено това се счита за голяма благосклонност на съдбата.

Защото съдбата рядко дава втори шанс. Два пъти да ти кацне пиле на рамото си е направо невероятно. Ако и втория път изтървеш да хванеш късмета си, си си за съжаление.

Като абсолютно изключение, съдбата може да се окаже и влюбена в теб, и да ти даде и трети шанс..Изтървеш ли го си "за утрипане", както казваше баба ми.

За четвърто кацане на пиле на рамото повечето хора и не смеят да помислят. То си е абсурд. Ако и тогава пропуснеш, направо си загубен туземец.

Да се случи подобно нещо на някой човек, разбирам. Хора много, съдби разни..може и да кацне някога някому и за четвърти път птичка на рамото. Може и да го изтърве човекът, слисан от невероятния си късмет. Не повярвал глупакът, пропилял шансовете си..

Но за групи от хора или общност, или народ, или държава, да се вярва, че съдбата може да предложи четвърти или следващ шанс за постигане на нещо важно, толкова пъти лекомислено изтървавано, си е направо голямо чудо. Трябва да са любимци на съдбата, божии галеници, вселенски късметлии..

За мое удивление, ние българите като народност и като държава, получаваме Днес за „N ” път, изключителното Благоволение на съдбата в най новата си история, Шансът за обединение в една държава на Всички българи на Балканите.

Първия път Бог ли, Съдбата ли, Провидението ли ни изпрати такава Възможност при Освобождението. Изтървахме го. Острах, от наивност, от глупост или друго, пропуснахме.

Втори път ни се даде възможност да направим това по време на Балканските войни. Поради самонадеяност, зависимост, мегаломания или тъпотия..птичето пак хвръкна..

Трети път то кацна на рамото ни през Първата световна война. Въртяхме сукахме, и макар на всички да бе ясно как може да хванем късмета си здраво и да не го пускаме, ние го изпуснахме, че и плащахме за глупостта си. Поради що? Очевидно е ясно. Поради повличането ни като народ след обречените да загубят войната. С две думи, поради националното си овчедушие да следваме продажната глупост на един овЦар.

Четвърти път кацна на рамото ни късмета на обединението през Втората световна война.Този път пилето ни го предлагаха вързано за сиджимка. Само да кандисаме да си го вземем. И за слепите бе ясно, че посегнем ли с дясната ръка ще подплашим тия дето го даваха пилето вързано. И за глухите бе ясно, че и оня овЦар не ни води към зелените пасбища, и че късмета ни се държи от тия дето са определени да победят. Но ние намерихме начин да се лепнем на страната на губещите и..птичето хвръкна за пореден път. И пак плащахме скъпо и прескъпо, а птичката отиде в чужди ръце.

За Пети път възможността за Обединението ни сполетя при разпада на Югославия. Невероятния си шанс пропиляхме по невероятно баламски начин. Дъртите европейски птицегледачи се бяха ошашавили при вида на разхвърчащото се във всички посоки ято от югославски кокошки и бройлери, и не знаеха коя кокошка първо да хванат. Американците ни предложиха просто да си хванем този път пилето и да се насладим на Вселенския си шанс, та да мирясат Балканите. И те не вярваха, че това чудо ни се случва, но и те останаха изумени, когато ние за Пети !!!!! път си припикахме късмета..изписахме се по демократи от Бог и по страхливи и слепи от овце..достраша ни, и загубихме и тази надежда.

Днес в съседния кокошарник са се разкудкудякали на невестулка. Някой звер/дали сърбско руски, дали шиптъро турски пор се е промъкнал там и гони да удуши нашето пиле Македония, не е важно.

В тая путинска врява, в тая украинска пушилка, в тая ислямистка олелиа, в тая гръцка каша, в това диво бягство на хора към европата, в този вихър на подбуждано с разни "путоци" антидържавие и безредие в Европа и света,

Скоро ще дойде някой и пак ще ни рече „Хванете си птичето и си трайте, само и само мирлък да е”

Ако и сега не Прогледнем, ако и сега не се Подготвим овреме, туй което Съдбата ни дава за последно…значи сме прости и тъпи туземци, и заслужаваме съдбата си да бъдем разделяни, разпръсвани и погубвани .

А сръбските псета са на границата на Македония. Ако ние изтървем птичката и този път, и Този път Те ще я сграбчат, и Този път ще я излапат до последната перушинка, до последния пропсувал българската си кръв македонец.

Ако пак се поведем по руски частушки, по турски мохабети, по немски, френски, гръцки, английски морафети, по сръбски чалгии..по коминтерновски магии и червеногъзи дупедавщини.., ще пропилеем и този си пусти български си късмет и ще докажем окончателно безкрайната си българска овцеглупост.

Господ дава но в кошара не вкарва.

Целокупна, независима, просперираща и демократична Македонив, член на ЕС и НАТО е националния интерес на България.

Всяка друга Македония е удар по българския интерес.

Но ние сме мазохисти.