Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2015 23:18 - Как мафията бори съдебната реформа. И изобщо реформите.
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1016 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
13-те опорни точки срещу съдебната реформа |Кристиан Таков*    

Когато съдебната реформа се зададе, противниците й реагираха първосигнално и решиха, че с килограми и тъпота ще затрупат идеята. После разбраха, че не става. Сега вече ги е срам да са "против“ открито. И ги е страх.

Прибегнаха към интелекта или онова, което го замества при техните организми.
И родиха. Да видим, какво.

Новите опорни точки срещу съдебната реформа могат се обособят в четири групи.

Първа група: Отклоняване на вниманието и усилията към частни, ежедневни и сравнително дребни проблеми

Езикови проявления:

 

"Реформата трябва да се съсредоточи към недоделките в процесуалните закони (ГПК, НПК)“

"Проблемът не е във Висшия съдебен съвет, а на "друго място“"

"Реформа, да, разбира се… ама не точно такава, а малко по-инаква“

"Трябва да помислим зряло, да преценим задълбочено и да преценим мъдро“

"Не е там проблемът на държавата и няма да се свърши тази работа така„.

Няма обаче да чуете, къде, аджеба, е проблемът и как ще се свърши работата.

Към тази група се включва и опитът за отклоняване и отсвирване на нещата към едно далечно и неопределимо бъдеще. Типичен представител е любимият ми "просветителски“ аргумент: "дайте да наблегнем на образованието, та като го оправим, след 20-30 години ще вземат да излизат блестящи юристи. И тя системата, сама ще си се оправи“. Разбира се, предполага се, че междувременно ще им преподаваме ние – че кой друг?

Цел – замазване, отлагане, изкривяване, обезсилване и най-добре – провал на реформата.

Хитрото на тая група опори е, че посочените проблеми безспорно съществуват; решаването им обаче няма да преодолее най-дебелите и болезнени в момента пороци на правораздаването. По същата логика – да вземем първо да се преборим с диабета, озоновата дупка, бездомните кучета и ниските заплати на учителите, а после да се захванем със съдебна реформа.

Всъщност, всеки трябва да си копае нивата. Проблемите в едно общество се решават паралелно. Подобни призиви целят да отклонят обществена енергия от съдебната реформа и да я оставят да потъне в пясъците на въпроси, които интересуват само част от хората. Това са опити за отлагане на неизбежното и приличат на уговорките между пенсионерки по телефона "– Айде, Ветке, да се видим най-после – ама като се позатопли времето“. Вече е жега и се не трае, Ветке!"

Втора група: Политически аргументи от тип "заклинание“

Езикови проявления:

"Разделянето на ВСС е самоцелно“ (и ние няма да го подкрепим);

"Нарушава се независимостта на съдебната власт“;
"Цели се подмяна на хората“ (?) във ВСС, ВАС, ВКС и т.н. и т.н..

Заклинанията са по дефиниция леко слабоумни. Те затова са и аксиоматични. Носителите на такива послания никога не аргументират, нито се задълбочават. Те стрелят с къси глупости. Всяко пояснение би им съборило картонената кула.

Този тип аргументи са лозунгарски, аксиоматични и магически. Те въздействат върху обичливи привърженици, защото са от типа "айде, наш`те!“. Който си ви обича, няма да си ви и пита.

Ако накарате такъв аргументатор да обясни, какво точно е "съдебна власт“ и има ли разлика между нея и "правораздавателна система“, или като как всъщност точно и само по себе си се посяга на нейната независимост, или пък какво е съдържанието на тази независимост, ще чуете дълбоко хлъцване. Може да предизвикате и мозъчен инцидент.

Трета група: "Научни“ аргументи

Носителите на тия аргументи са по-извисени. Някои от тях дори вероятно си вярват. Неразбрали или забравили, за какво става дума в правото, те са се опили от хълцаща публика, която шъпне "Леле, как сложно го каза!“. За да аргументираш така е препоръчително, да си поне доцент. Изречения, по-къси от 17 реда са забранени. Обърканата пунктуация е предимство. Логическите грешки са задължителни. Връзката с действителността задължително трябва да е скъсана, а най-добре е, никога да не е била установявана.

Езикови прояви:

Позоваване на практика на Конституционния съд, съгласно която "както е известно“, е нужно Велико народно събрание за такава реформа. Обикновено се гарнира с вездесъщото решение № 3/2013 на КС. След клетва в решението и в значението му (без цитат, по възможност), се "обяснява“, че въз основа на него, реформата може да се инициира само от Велико Народно събрание

Това е т.нар. "рестриктивен“ аргумент. Целта е да ни облъчат с идеята, че реформата е всъщност политически невъзможна – защото засега е практически немислимо, да се свика Велико народно събрание.

Другият тип "научен“ аргумент бие в точно обратната посока – че въобще няма нужда от промяна в Конституцията и реформата може да стане с просто изменение в Закона за съдебната власт.

С този аргумент пак се цели осуетяване на реформата, но по друг начин. Ако законодателните изменения не са предшествани от конституционна промяна, в удобен момент те ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. В зависимост от "подходящ“ негов състав реформата ще бъде или осуетена, или осакатена, или най- малкото забавена.

Четвърта група: Ниска топка

Най-тривиалният аргумент. От архаичен тип. Обидно ниска топка, но има своя публика.

Първият тип от тази група е: "ние не сме корумпирани, дайте доказателства , че сме". Обикновено се настоява на договор за подкуп, искат се писмени показания с нотариална заверка на подписа (задължително и от далия подкупа, и от получилия го). Като не се представят, настъпва тържество. Произнася се мантра за правовата държава, накърнени човешки права на заподозрения в корупция и той влиза целият в бяло – като Орешарски на прием при Иван Искров.

Другият тип аргументи е на атавистично ниво. Копае под дъното с народностна ирония от типа "Ти ли па че ми кажеш на мене“. С такъв тип аргумент се стреля предимно по чужденци. Негови мишени напоследък бяха френският посланик Ксавие дьо Кабан по повод казванията му за съдия Румяна Ченалова и за "гнилите ябълки“, както и Моника Маковей. На посланика му казаха да се държи прилично и дипломатично – т.е. да си трае. На Моника Маковей й казаха, че нея и в Румъния не я обичат; камо ли в България.

Что делать?

В това многоговорене как да отсеем плявата от зърното и как да разберем кого да слушаме и от кого да се пазим? Много е просто, всъщност:

Виж, кой говори.

Ако лицето има дузина провали, десетки позори и плува в подозрения, просто спрете да слушате. Няма смисъл. Само ще ви облъчва с тъпота.

Ако някой говори неясно, това значи, три неща: или сам въобще не разбира, какво приказва;
или ви лъже; или и двете.

По думите на големия наш професор по право – Живко Сталев – "както лошата храна разваля стомаха, така и лошата духовна храна разваля разсъдъка“.

И още няколко неща:

- не гледайте сутрешен блок, в който прекъсват събеседника по три пъти на изречение и осем пъти в минута;

- не гледайте интервю, в което водещият е отишъл на крака в злачно-сенчест кабинет с ненатрапливи следи от късен сталински барок, та да подаде удобни въпроси на благосклонен властник;

- не гледайте предаване от типа "Всички гледни точки“, в който точките се представят едновременно и чрез надвикване на опонентите – минимум петима, без горна граница;

- не гледате рубрика, която неизменно завършва с думи на водещия "това е тема с продължение“;

- не гледайте разговор, в който бос в материята водещ смело обявява битка на крокодил в родното блато на крокодила и крокодилът го хапва на нафора;

- не изслушвайте допитвания до "обикновени хора“ по улицата или "на пряката ни телефонна линия“ по въпроси на атомната енергетика, рефинансирането на външния дълг и абстрактното изкуство;

- не бъдете аудитория на формати от типа "Срещи в градския нужник“;

*Коментара на Кристиан Таков е публикуваме от личния му блог

_______________





Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5033634
Постинги: 1542
Коментари: 8713
Гласове: 7592
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол