Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2015 02:27 - "Невъзможната коалиция” да се стяга за предсрочни парламентарни избори, защото ще ги спечели/1
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1337 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.07.2015 10:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"АБВ изпълнява старателно ролята си на надзирател на Путин в българското правителство, което е жалко, но на този етап, очевидно е неизбежен компромис с националния суверенитет."

"Този президент, това парламентарно мнозинство, това правителство с този министър председател, са късмет за България, в този момент."
......................................................................................................................................................................

”Невъзможната коалиция” май работи.!?

Погледнато отстрани, днешното българско парламентарно мнозинство, както и излъчилото него правителство, приличат на Орел, Рак и Щука, върху Охлюв, носещ на гърба си първите три живинки.

От поведението на парламентарните групи, които го поддържат и по държането на техните явни и неявни представители в самото правителство, горната поговорка сякаш се потвърждава.

Орелът /РБ/ все се стреми към висините на политиката, но все не може да политне.

Ракът /АБВ/ все се мъчи да даде заден ход към миналото, стъпвайки напред-назад уж към Европа, ама през Русия..

Щуката /НФСБ/ все отваря зъбата уста и все не успява да захапе другофилите където трябва.

А Охлювът /ГЕРБ/ все така тромаво влачи трите други нанякъде, оглеждайки се на всяка крачка, клатейки всичко ту на дясно, ту на ляво, ту към Европа, ту към Русия, ту към САЩ, ту към Турция. 

Добре, че над тази кавалкада президентът светка с фенерчето от време на време та им помага да не се изгубят в лутането си из шубраците на политиката.

Но това е само привидно.

В същност, България има президент, парламентарно мнозинство и правителство, а защо не и премиер, които идеално прилягат на вътрешно политическата обстановка в страната и на геополитическата обстановка в Света, Европа и на Балканите, в момента и за следващите няколко години.

За моя изненада, тази „невъзможна” политическа конфигурация ражда плодове, немислими само до преди една година.

Във вътрешно политическата сфера, комбинацията „реформистко дясно, конформистки център, умерени националисти и „евро” – путинисти, доста сполучливо излъчва послания и вътрешни политики, отговарящи на очакванията на достатъчно широки слоеве на обществото.

Реформисткото дясно/РБ/ се е нагърбило да формулира и провежда непопулярните мерки, от които страната и обществото имат крещяща нужда, а те са либералните реформи във всички ключови сфери, постигането на що-годе почтеност на управлението, икономическа стабилност, енергийна независимост, вътрешна  сигурност, налагането на правов ред и морал, прилично здравеопазване, свястно образование и др.

Умерените националисти /НФСБ/ опитват да контролират защитата на интересите на гражданите и държавата, според малко ограничените си разбирания на проблема, но поне възпират ентусиазма на склонните към национален нихилизъм политици, да правят обидни компромиси в полза на вътрешни и външни фактори. Присъствието им във властта е полезен отдушник за радикализма, отклонявайки социалното напрежение от деструктивни изблици.

„Евро”- русофилите/АБВ/ , макар и скандално защитници на руските интереси  са, полезен за момента, контрапункт на уклоните към ненужна конфронтация с лудналата Русия и пренебрегването на значителното и политическо, икономическо и културно присъствие в България, без да са способни да наклонят повече везните към Путин. Поемането на социалния ресор в държавата от представящата се за лява партия АБВ, успокоява общаствените слоеве, които са традиционно антилиберално и русофилски настроени.

Центъра ГЕРБ /и министър председателя Борисов/  са в деликатната роля на медиатор, реално притежаващ последната дума, привидно „не до край”, но достатъчно, за да може все пак посоката на клатушкането да е някъде напред..

Тази роля дава възможност на Борисов да лавира успешно в сложната вътрешна среда, да се измъква от вътрешен и външен натиск и в зависимост от моментната ситуация и дългосрочния интерес, да се оправдава както и с когото намери за добре, но да запазва страната икономически и социално стабилна и по-уважавана от външните сили, в това число и от Русия, макар и тя да го прави „през зъби”.

Нещо невиждано от 30 години насам.

Това правителство, в този му вид, като парламентарна подкрепа/на ДПС включително/, като устройство и като практики на управлението, в комбинация с Президентът,  е късмет за България.

Липсва му още малко смелост да скъса с вкоренените корупционни нагласи и още доста почтеност.

Такова правителство „орел, рак и щука върху охлюв” е жизнено и е необходимо сега на България, и вярвам, че няма да има съдбата на предходните.

То ще увеличава популярността си и подкрепата от вън и от вътре, ще изкара пълен мандат и ще се яви на следващите местни и парламентарни избори укрепнало.

В най-голяма степен това зависи от „Охлюва”.

Ако Борисов успява да поддържа постигнатия вътрешен баланс, усмири партийния и личностен егоизъм в редовете на коалицията и устои на неизбежната атаки на геополитически играчи от вън и техните вътрешни проекции в лицето на умиращото „класическо” статукво, ако не допусне да се хлъзне в голям скандал,

малко по малко, макар и по-бавно, рационалните и балансирани действия на управляващата коалиция, добре защитени от медийната пушилка около министър председателят, могат да доведат до реформите, от които страната има нужда, до стабилизиране на икономиката и подобряване на социалното положение на хората, до повишаване на доходите и до приемливо ниво на респект към България от страна на външните и партньори.

Умело възползвайки се от възможностите за маневриране, сега управляващите могат да обезсилят вътрешните прояви на примитивен национализъм, евроскептицизъм, другофилие и деструктивизъм.

Това би било и най-добрата защита от опити за намеса от вън или дестабилизация на държавата отвътре..

Това е достатъчно за да се осигури политически и икономически напредък, да се преодоляват кризи от всякакъв характер както и да се реализират необходимите реформи, които поради патологичната, догматична парализа на ‘класическото’/по български/ дясно, ляво и център не се случваха вече над четвърт век.

 

Във външната политика на България този, наглед неработещ и безпринципен конгломерат, дава възможност за формулирането и реализирането на външна политика   в съответствие са евроатлантическите ни ангажименти, но и по ясно отчитаща националните ни интереси.

„Орелът”поддържа евроатлантическата ориентация, натиска за почтено отношение към съюзническите ни задължения в ЕС и НАТО, води балансирана и спокойна външна политика, без държавата ни да залита в минали и настоящи разправии. С позицията си спрямо руските изцепки и македонистките издънки предизвиква уважението на гражданите и съюзниците. И нечия омраза, разбира се.

„Ракът”си пее „Калинка Малинка”, за пред хората повтаря старите мантри за величието на руските тръби, но не мърмори срещу европейския избор. АБВ изпълнява старателно ролята си на надзирател на Путин в българското правителство, което жалко, но на този етап, очевидно е неизбежен компромис с националния суверенитет.

„Щуката”задоволява потребността на българите да изпсуват всички за всичко подхвърляйки съответните фрази на публиката, но в деликатни ситуации, като последната македонска криза, заемат все по-мъдра позиция.

„Охлювът” пъшка жално под бремето да отговаря и за действията на горните, прокарва си своето, но в крайна сметка влачи корубата България към Европа. Министър председателят умело борави със „зависимостта” си от другите животинки в коалицията, използвайки позитивите във външната политика като свое постижение и прехвърляйки негативите на главата на „неудобните” коалиционни партньори.

На този фон, Президентът може да си позволи комфортно да изразява категорична принципна позиция по вътрешно и външнополитическата проблематика на България, без да изпада в изолация.

Това дразни Русия, свикнала на безропотно следване на командите и, но плонжовете на Борисов пред нея и присъствието на „евро”-русофилските надзиратели във властта залъгват ревността на Русия и тушират крайностите в българо-руските отношения.

Това странно управление на България произвежда иронични усмивки сред европейските ни партньори и САЩ, но когато то води до по-голямо разбиране и отзивчивост към българските проблеми, закачките на европейските лидери с тромавостта на България и смешките на Бойко Борисов са последното от което трябва да се притесняваме.

Взаимният контрол и борба за надмощие на фракциите в парламентарното мнозинство и в правителството ражда и скандали, но като цяло, снижава възможността за груби грешки, и така повишава прагматизма във външната ни политика.

В това боричкане министър-председателят не всякога заема най-точната позиция, но малко екстравагантност често е от полза. По-добре е да те вземат за безобиден, беден и по-слаб от колкото си, вместо позата да изглеждаш богат и по-силен от колкото си. Андрешковщина, но какво да се прави.

Лавирането на Борисов „по живковски” между големите международни играчи изглежда смешно, но е може би най-доброто поведение за лидер на малка страна, която е разпъвана на кръст поради ключовото си географско положение и исторически сложилите се връзки..

То дава простор, както за воденето на категорично проевропейски курс, така и на, макар не толкова забележима, но отчетлива национална политика. Което е по-важното.

От това поведение могат да се извличат сериозни икономически и дипломатически ползи, стига да е осъзнато и да се прави интелигентно, с последователно почтено отношение  към  българските граждани, към националния интерес, и към съюзниците ни. И с необходимия респект към силните на международната арена.

В крайна сметка политиката е изкуство на компромиса.

Достатъчно е отношенията „модерен президент - гъвкав министър председатeл - пластично правителство” да поставят  в основата на управленските си действия българските граждани и българския държавен интерес.

При този президент, в тази парламентарна конфигурация, с това правителство и с този министър председател, може да се окаже, че сме се сдобили с така жадуваното отдавна от всички българи, Правителство на Националното Спасение.

А тази „орел-рак-щука-охлюв”  коалиция може пък да разруши Статуквото.

Края на Статуквото, най-после, ще постави и Началото на прехода към реалната политика.

Моето разбиране е такова.

Мисля, че и усещането на нацията е същото.

 

От практична гледна точка, „невъзможната коалиция” следва да продължи да се прави на невъзможна и да си постави за цел предсрочни парламентарни избори, най-скоро след местните, които определено ще спечели.

 Да избягват мръсните номера помежду си. Да разширяват подкрепата си. И да не се заиграват с битки срещу Президента. И той е късмет за България в момента.

Дано не проиграят късмета си.

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Поклони се на миналото си и се изправи българино!
 www.sparotok.blogspot.com




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7961553
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол