Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2015 16:15 - Тъжните руснаци = Грустните българи.
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 803 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.06.2015 12:54


О чем грустим, россияне? По какво тъгуваме руснаци..?

Опубликовано: 21:10, Июнь 22, 2015

Постоянный адрес статьи:

Оксана Паскаль

Не разбирам, за какво има да тъжим? Само ако се замислим, много от така желаното напълно съвпада с действителността която желаем.

Сиви фасади, сиви лица, лозунги, в бяло на червен фон, еднакви облекла, автомобили „Жигули”, тук там „Волга”, серийни апартаменти със серийни мебели, подравнени опашки от три-литрови туби с брезов сок върху празните рафтове, змийски засукани опашки, партийни превъзнасяния, разрешения за пътуване в чужбина, „Курица не птица - България не за граница”, вестник „Правда” е последна инстанция за истината, самиздат, доячки и млеконадой, и комбайнери сред посевите в програма „Время”, на трибуната на мавзолея топло приветстват демонстрантите членовете На централния комитет, политбюро..Нататък продължете сами.

Съгласно резултатите от допитването на известния американски изследователски център PEW, 69% от жителите на нашата страна ожалват разпада на СССР. От тях 85% представляват поколението над 50 години, плюс, ни много ни малко, 44% от младежите от 18 до 29 години също оплакват разпада..

С други думи, приблизително сто милиона граждани на сегашна Русия жадуват връщането на страната, за която в паметта им е останал някакъв преувеличен спомен и всеки умножен още пет пъти по толкова. При това да оставим на страна, че самата страна беше изкуствено създание, в която в по-голяма степен насилствено държеше съвършено несъвместими по култура и традиции нации и народности.

По този повод у мен веднага възникват няколко въпроса, на които се опитвам да намеря отговор. Например, по какъв начин мислят повече от две трети от моите съграждани, съжалявайки за разпада на СССР? По какво точно те изпитват носталгия? Какво от оня живот предизвиква в тях най-голяма тъга и желание всичко да се върне отново?

Мисля, че първият въпрос не налага сериозен и пространен отговор. Единствено ако притежаващите по-развихрена, отколкото моята, фантазия, биха могли да предложат варианти. А иначе, отговорът е еднозначен – не мислят с главите си. А от тук нататък вече може да има и различен прочит.

Едно е, ако носталгията е предизвикана от спомена за отишлата си младост, вкуса на портвайн 777 и сладоледа по 20 копейки във вафлени чашки с розичка, тук въпроси, както се казва. няма. Жалко. Вкуса на онзи портвайн и сладоледа не можем да върнем – сега не могат да го правят така. Както и за отишлата си младост. Само че, това едва ли може да служи като повод за връщане на миналото. Ако, разбира се, 69% от руснаците не страдат от инфантилност, а в такъв случай с тези проценти би трябвало да се заемат съвсем други изследователи.

Друга работа е ако моите съграждани тъгуват по онази „стабилна” дотационна съветска икономика, когато своите родни 120 рублички получаваше редовно като майчиното мляко - всекиму по малко. По увлекателното съревнование под название „надпревара във въоръжаването”, към което, собствено казано, тази стабилна икономика беше изцяло ориентирана. Когато с обувката по масата прас!/Хрушчов в ООН/ и плюй на това, че целия свят беше възмутен от жестокото потушаване на въстанието в Унгария – имаме ядрено оръжие за всички!

 По мъдрото и несметно богато партийно ръководство – то за себе си заделя, но и другите не забравя…По нас самите в миналото, бедни, но горди, готови на огън и вода да се пържим и варим за своето грижливо партийно ръководство – дали в Унгария, дали в Афганистан. И плюй на това, че синовете ни – с „Товар 200” ги возеха./”Груз 200” – надпис на фургоните с телата на загинали в Украйна руски войници/. Какво няма да дадеш за званието Велика държава и най-голяма страна на света, доколкото заема прословутата една шеста от сушата.

Не разбирам, по какво има да се тъгува? Само ако се замислим, много от действителността напълно съвпада с желаното. Икономиката разбира се е нестабилна, тук нищо не можеш да кажеш. Да пукнат тия проклети пиндоси – всичко е заради тях! То и преди пак беше заради тях, така че никаква разлика с миналото. При това тя пак е дотационна – от вкусните огризки от нефта и газта. Огризките оставащи от масата на мудротои несметно богато партийно ръководство. Наистина, едва след като най-тлъстите хапки от неоплюсканото са поотрязани, иначе танковете няма да могат да се движат на парадите, за да сме първи в надпреварата във въоръжаването. Впрочем, за угаснал на парад танк тогава разстрелваха, сега би се разминало – историята, все пак, не стои на място…

Продължават да си бъдат горди подавляващото мнозинство от руските граждани,/по данните на този център REW – 93% oт населението на страната/- горди за страната си, горди за своя вожда, за това как храбро той показва среден пръст на недоубитите буржуа. От тук и въпросът за званието велика държава се решава сам по себе си.

Кой каза, че короната на великодържавието е ни снета? Не, все така си стои плътно, макар да може да се каже, че убива малко. Но всички са все така бедни, но не отричам, някои особено упорити повдигат глави от микзерията. Но, както се казва, това да ни е проблема.

Отчитайки гореказаното, съвсем не разбирам, за какво тъжите руснаци? Като не броим сладоледа, единствено за едната шеста от световната суша ми се иска да продължа с въпросите си.

Защо ми е токова любопитно да узная, дали тези потънали в носталгия мои съграждани, в поривите си на съжаление и тъга успяват да се замислят за това, например, по какви причини грузинците и азербайджанците,литовците ии естонците, гражданите на Казахстан и другите „станове”, да не говоря за украинците, и даже за белорусите, изобщо не си падат по подобна носталгия?

Нека си спомним само, колко кръв беше пролята в момента на отделянето и разпада, с каква стръв се откъсваха някои от тези страни към свободата, - и веднага ще стане ясно, че гражданите на отделилите се страни едва ли ще покажат толкова зашеметяващи резултати, в случай, е изследователския център REW проведе това допитване у тях.

И съответно, в резултат от по-горното, от само себе си, възникват няколко занимателни въпроса. А какво би станало, ако, на тези горещо обичаният от две трети мои съграждани любим лидер, на основание на общественото мнение, се метне на желанието на трудещите се маси и ги помъкне назад?

Каква е перспективата за страната ни? Нови подобия на проекта „Новорусия” или „Крим”? Например „Лапландия-2..??

И за това ли са готови моите съграждани носталгици?

Толкова далеко ли техните гаснещи по миналото души поглеждат?

Е, в такъв случай тайните гробове няма да ни се разминат. Ще и се наложи да воюваме със света. А там, като се казва, има само два метра – „всичко за фронта, всичко за победата”. И фургоните са ТОВАР 200, в това число.

Источник: Свободная Зона http://www.szona.org/o-chem-grustim-rossiyane/#t20c





Гласувай:
2
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 4951618
Постинги: 1542
Коментари: 8703
Гласове: 7523
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол