Три сценария след гръцкия референдум Петър Щурм Константинов,
http://www.dnevnik.bg
 

На неделния референдум очаквано гръцкият народ потвърди позицията, която отстояваше във всички социологически проучвания досега. Гърция вече каза "не" на кредиторите си и на парламентарните избори от януари тази година, и в изборите за европарламент от 2014. Южната ни съседка вече е в технически фалит, а намирането на политическо решение оттук нататък ще е почти невъзможно.

Стои въпросът какви са сценариите пред нея.

До края на месеца предстоят няколко плащания по гръцки облигации, включително 3.5 млрд. евро към Европейската централна банка, които трябва да бъдат погасени към 20 юли. Това е и ключовата дата, до която най-вероятно ще стане ясно финансовото бъдеще на страната.

Сценарий 1: Гърция и институциите сключват ново споразумение,
което отговаря на условията на правителството на Ципрас

Политическото значение на свикания референдум е недвусмислено – по този начин премиерът Ципрас казва, че сделката ще стане или по неговите условия, или няма да стане никак.

На следващия кръг на преговорите вероятно ще има известен разнобой сред европейските страни, но изглежда малко вероятно да надделее позицията, че за Европа е по-добре да задържи Гърция в еврозоната на всяка цена.

Естественият лидер в преговорите от страна на кредиторите е Германия, а тандемът Меркел и Шойбле няма абсолютно никакъв интерес да се поддава на натиска от общонародното допитване.

Същевременно Ципрас вече затвори собствената си врата да приеме споразумение подобно на това, против което собственият му народ гласува в неделя.

Допълнително страните в еврозоната вече нямат същия финансов интерес да спасяват Гърция на всяка цена – огромната част от щетите покрай евентуалното излизане на страната от еврозоната вече са понесени.

Единствената причина за развитието на този сценарий би била, ако европейските политици са съгласни да приемат цената на огромни политически загуби за себе си, за да не се стигне до социална криза в Гърция, която впоследствие да рефлектира в целия Европейски съюз, когато гръцката икономика форсира все повече хора да напуснат страната и да търсят работа в големите европейски икономики.

И доколкото подобно политическо решение би било принципно възможно, то е неморално и изглежда все по-малко вероятно предвид методите, които СИРИЗА трябваше да използва, за да достигне до настоящата си позиция.

Въпреки използването на тези методи тук трябва да се признае политическата победа на Ципрас. Ако приемем, че достигането до тази позиция е била целта му от самия момент, в който той пое властта, гръцкият премиер изигра рискованата си игра доста добре.

В момента той разполага със силната позиция на спечеления референдум, а ако европейските лидери откажат да действат по неговите правила, водачът на СИРИЗА винаги може да оправдае последващата криза с това, че е следвал народната воля, а Европа не е показала достатъчно съпричастност.

За негово съжаление морално правилното решение за европейските лидери е точно да не се поддадат на политическото му изнудване. В крайна сметка в политиката принципите трябва да стоят преди всичко друго.

Сценарий 2: Няма ново споразумение, Гърция остава без ликвидна помощ
и трябва да намери алтернативни начини за разплащане

За първи път от началото на гръцката криза сценарият, в който страната излиза от еврозоната и се налага използването на алтернативна валута, изглежда най-вероятен.

След като нито кабинетът на независимия икономист и бивш гуверньор на гръцката национална банка Лукас Пападемос, нито последвалото управление на дясната "Нова Демокрация" на Андонис Самарас не успяха да проведат необходимите реформи, беше повече от очаквано, че левите популисти от СИРИЗА няма да се справят със същата задача.

Ако приемем, че никога не са имали подобно намерение, политическите им ходове придобиват повече смисъл. Ако ли пък приемем, че са имали такова желание, определено провалът им се дължи на некомпетентност, липса на опит и пълно неразбиране на реалната ситуация.

В действителност какъв е бил мисловният процес на Ципрас и Варуфакис не е от особено значение. Който и да управлява Гърция, обективните обстоятелства в страната не позволяваха да бъдат проведени успешни реформи.

И Пападемос, и Самарас опитаха да се справят с тежката дългова криза, но и двамата не успяха не толкова заради липса на компетентност или воля (които особено при първия със сигурност не отсъстваха), а заради естествената трудност на южната ни съседка ефективно да събира данъците си и да опази ликвидността на банките си без сериозно външно финансиране.

Към днешна дата почти всички големи депозити на гръцки граждани се намират в банки извън Гърция, а при свиваща се икономика и увеличаваща се данъчна тежест е естествено, че по-заможните хора и компаниите търсят законни и незаконни начини да избягат от плащането на данъци в южната ни съседка.

Така всяко гръцко правителство, което дойде на власт, е поставено пред класическа дилема – да се опита да реформира страната, без да има нито административния потенциал, нито достатъчна подкрепа от избирателите си, или да се надява на нереалистично ниво на подкрепа от международните кредитори.

Затова не виждам нищо драматично във втория сценарий, към който в момента Гърция се е устремила.

Ако той в действителност се случи, вероятно в следващите седмици гръцкото правителство ще избере алтернативен начин на разплащане, а еврото ще остане в обращение в частния сектор.

При тази дуална система новата гръцка валута бързо ще загуби стойността си и вероятно най-много ще пострадат точно тези социални групи, които бяха най-активни в това да гласуват с "не" на референдума – работници, държавни служители и безработните.

Вероятно правителството ще има достатъчно разум, за да запази поне част от социалните плащания в евро, защото обезценяването на алтернативната валута би могло да доведе до истинска и всеобхватна социална криза.

Икономиката ще продължи да се свива, а иронично туристическият сектор, който е единственият, който може да осигури бърз приток на евра, ще пострада най-сериозно.

Положителното на този сценарий е, че ако той се реализира, Гърция ще има възможността в дългосрочен план да се възстанови по начина, по който народът й иска.

Вероятно ще отнеме повече от десетилиетие, докато брутният вътрешен продукт се върне до нивата от 2008 г., но това е цената, която избирателите на референдума пожелаха да платят.

Сценарий 3: След пореден провал на преговорите с европейските лидери
правителството подава оставка

Въпреки че всички действия на Ципрас в последните шест месеца показват, че за него оставането на власт стои пред всичко друго, съществува вероятността напрежението, под което е поставен, да се окаже твърде голямо и той да подаде оставка след следващ провал за достигане на споразумение с европейските лидери.

Това е най-неясният сценарий за Гърция, в който едновременно страната ще бъде без средства, с които да се разплаща, и без правителство, което да има обществена подкрепа да я поведе при евентуалното въвеждане на нова валута или да се справи с потенциалната социална криза.

В крайна сметка всяка демократична страна и всеки народ, който е извоювал правото си да гласува на свободни избори, сам избира бъдещето си. Свободата и отговорността вървят ръка за ръка.

Ако гърците желаят "всичко или нищо" от кредиторите си, то това е тяхно право и те го упражниха недвусмислено с начина, по който гласуваха на референдума в неделя.

Европейските лидери са поставени пред същия избор – всичко или нищо. И доколкото и те отговарят пред собствените си народи, рационалното им решение е да се споразумеят за "нищо". Напълно ясно е, че и от двете страни на преговорите ще остане усещането, че другите ги изнудват, тероризират и имат нереалистични очаквания.

Такава е обективната реалност – между гръцкия народ и кредиторите му не съществува пресечна точка.

Затова най-възможният сценарий, в който Гърция е принудена да въведе собствена валута, е и морално най-правилният. Европа се нуждае от това да има един проблем по-малко за решаване, а Гърция - да носи цялата свобода и отговорност да се справя със собствените си проблеми.

Теоретичното НПО-преливане от пусто в празно на дребен офисен планктон в стил
"ние европейците и те "лошите гърци", може да изглеждат добре в платените от Берлин и Брюксел инкомедийни вестничета за АНТИ-ЕВРОПЕЙСКА нео-колониална и соц. пропаганда и чисто германска гьобелсова пропаганда, но отнесени към реалностите на германския ЕСсср са просто ШИЗОФРЕНИЧНО ДЪРДОРЕНЕ !!!
Гръцкото "ОХИ" слага края на АНТИ-ЕВРОПЕЙСКИЯ нео-колониален и откровено НЕО-НАЦИСТКИ ГЕРМАНСКИ политически проект ЕС, превърнал България в колабиращо окупационно гау.
И нищо друго !!!

Браво. Тревожа се за теб защото вече ти личи психо-разстройството.

2. planinitenabulgaria - От 1946 до 1949 г. гръцките партизани, подържани от Сталин искаха
00:38
да наложат комунизъм в Гърция. Избягаха, след като загубиха войната. После ги амнистираха, децата им се върнаха от Голямата страна, наппавиха си партия и сега без да воюват внедряват комунизъм в Гърция. Там победи народът, Ципрас разпореди да отворят банките, да изплатят пенсииите и заплатите. да разпореди да се започне и бартер.
Толкова тъп народ не вявах, че има. При това наследник на една цивилизация, която през ІV век пр. н. е. е непостигнат никога до тогава връх.
Истината е, че от ЕС не искат повече тия паразити да живеят прикрепени към все един и същ гостоприемник. Те струват до сега на ЕС един трилион евра минус 250 неопростени още милиарди. Малко им е на сиризчиите. Само да ги извадят от гостоприемника и ще видат те какво става...

Гърция да си строи комунизма със свои пари..
А ЗАЩО?