Тази нощ и утре Ангела Меркел може би ще трябва да вземе най-тежкото решение в политическата си кариера, а може би и в живота си, ако кариерата и е по-важното за нея.

Тя трябва да реши съдбата на Ципрас и Гърция, претегляйки едновременно поне пет важни, според мен, фактора.
Ще се опитам да ги претегля един по един, с оценка за тежест еденица.

1.Нагласите на германските избиратели са категорично против повече компромиси с дълговете на гърците.Но, обратите в общественото мнение са често случващо се явление в съвременния света на светкавична комуникация.
Десетилетната вражда между гърците и турците беше преодоляна в резултат от природно събитие - земетресението в Истанбул. То бе ловко използвано от гръцките и турцки политици, които превърнаха за една нощ вековна омраза във взаимна симпатия.
Достигналата до безпрецедентен връх анти-истерия  в Германия и Гърция може елегантно да бъде превърната във взаимна симпатия, подобно на "земетресение".
Важното е германците да получат причина да се притекат на помощ на изпаднал в беда и да консумират удовлетворението от постъпката на великодушен, и най-важно признат, спасител на Гърция в тежък момент, а гърците да загърбят еуфоричната илюзия, че са натрили носа на германците и да изпаднат в еуфотия на благодарността..
Това може да бъде просто някакъв трогателен жест на грък спрямо германец или обратното, и нещата могат да се преобърнат за броени часове..
Общественото мнение в Германия е фактор с голяма тежест, но не е решаващ за решението на Меркел..тя може спокойно да го пренебрегне и с Да и НЕ на гърците..Но по-скоро би казала НЕ.
Не.

2. Ролята на Германия в европейската история и в германо-гръцките отношения  натоварва Меркел с чувство за вина и отговорност., което неминуемо се отразява на подхода и към гръцката криза и възможните последици за бъдещето на Европа и Гърция. Евентуален провал на европейската идея и на Гърция, като част от европейското пространство, би се възприел и като поредна катастрофа причинена от Германия.
Макар, че настроенията в ЕС са преобладаващо в полза на евентуално германско НЕ на гръцкото нахалство, Меркел трудно ще го изрече, ако взема в пред вид само този фактор.
По-скоро би казала ДА на продължаваща финансова подкрепа, с което би прехвърлила на следващ германски лидер тази напосилна за нея отговорност.
Да.

3. Личната чест на Меркел е натежавала в много случаи при вземане на важни политически решения, поради връзката и с оценката на германските граждани за нея, като лидер. Но, по-важното, поради увереността и в собствените преценки.
В практиката на германо-гръцките отношения напоследък, Меркел е излизала победител всеки път когато гръцките премиери са се противопоставяли на нейната позиция. Те просто са слизали от властта. Случаят с Ципрас е подобен.И не само с Ципрас.
Но Ципрас е млад, упорит, необременен, несистемен играч, който има почти същата подкрепа в страната си каквато има и Меркел. Той разполага с не по-малко силни козове в тази битка между Давид и Голиат, а способността му да ги играе както трябва е показателна от случващото се до сега.
Ако Меркел прибави към нагласите на германците и собственото си опасение, че отстъпки към Ципрас биха се възприели като нейна лична загуба, решението и би било по-скоро НЕ, с което Ципрас ще погледна в очите политическия си провал.
Не.

4. "Руския комплекс" е неотменим фактор в германската политика от падането на берлинската стена и обединението на Германия насам. Независимо от обратите в руско-германските отношения след анексията на Крим, този фактор продължава да влияе върху решенията на Германия за всичко засягащо интересите на Русия. Колебливата компромисна и по-скоро проруска позиция на Германия в кризата около Украйна не е само отражение на немския прагматизъм и и след нацистки пацифизъм. Това е и синдромът на жертвата от една страна изразяващ се в необяснимо привързване между насилника/победителя, по-силния/ и победения/жертвата/, а от друга това е имплантираната дълбоко в съзнанието на германците от Източна Германия митологична предства за СССР/Русия/ като носител на някакъв друг, нов,по-справедлив, ред в света. Самата Меркел е типичен приносител на това митологично отношение към Русия. Възможно е зад прикриваното, но видимо в действията и "специално" отношение към Путин и Русия, да се крие и някаква "по-специална" причина. Ципрас умело заигра с руската подкрепа за бунта си срещу "прогнилата" Европа, поради което мисля, че това "специално" ще натежи в размислите и между ДА и НЕ.
Да.

5. Подсъзнателната и симпатия към комсомолеца Ципрас, която неизбежно е закодирана в мозъка и от времената на живота и в комунистическа Германия /ГДР/ като комсомолка и партийка.
Колкото и да звучи странно намесването на понятията съзнателно и подсъзнателно в такава рационална материя каквато е гръцката криза, в преговорите подсъзнателното често натежава, когато всички останали фактори са изравнени.
Ако Меркел е наясно с опасността, закодираната в нея от детството и младините в ГДР, "антиимпериалистическа" нагласа, да повлияе на вземането на решения, тя би казала обратното на вътрешните си гласове., т.е. би казала НЕ на комсомолеца Ципрас?
Но ако вродената и предпазливост и пресметливост и изневерят на някой напрегнат етап от преговорите, тя може да изтърве и импулсивно ДА, за да задоволи носталгичния вътрешен "антикапиталистически" подтик. А Меркел не е в най-силните си години.
Да.

Рекапитулацията:
Да на отстъпки пред Ципрас - 3 точки
НЕ                                                  - 2 точки

Тази нощ Меркел е решила ДА удължи агонията на гърците, като утре ще направи компромис със себе си и с мнението на германците..

Основното и усилие ще е насочено към намирането на достоен изход за германците и лично за нея от загубата в схватката с Гърция и Ципрас, каквато се очертава..
Може би руснаците ще и го предложат.

Политическото и бъдеще при такова развитие ще е доста несигурно, защото компромисите не винаги са изход от тежка криза... Както и това на Ципрас.
Май  и двамата са пътници.

Което американците ще приемат с въздишка на облегчение. Но за банките и финасовите спекуланти настъпват лоши времена. Без Германия левичарите ще станат дръзки.

А едно НЕ би направило лятото така интересно...

При дългия ни престой на летището във Франкфурт говорих с германци от персонала, изключително интелигенти хора и вътре в темата, независимо че работеха непрестижна работа, напр. возят инвалиди. Като чуят за гърците германците се възмущават и обясняват какъв товар са те за Германия и че е време Германия да се освободи от този товар.
Такова е мнението на почти всичкии германци, аз имам и доста приятели от Германия. Чуят ли за Гърция, гаче ли чадър в гъзъ им разтваряш...
Не може Меркел да не зднае това. С тази хранилка, заплатите на гърците да ги изплащат предимно германците ще има край. Аз мисля, че сега отново ще напълнят хранилката на тези паразити и това ще им е за последно...

Ако си спомняш, прогнозирах неприятности за Меркел заради руската връзка. Неприятностите започват. Американците...! Ах, американците не са за подценяване.
"Германия - долу. Русия вън!" - принципа се завръща в практиката. Или ще накарат Меркел да слуша и застане срещу Путин както трябва, или ще я махнат по някакъв начин. Във всички случаи ще се поведе битка за поставянето на Германия на колене и откъсването и от русия. А тя вече няма изход..! Защото след като влезе в Крим, Путин извади Русия от играта с Германия и вече е аут..а като махнат Меркел Германия е даун...интересни дни и лято. Решил съм да ида на море в Гърция...Да сте живи и здрави.

И ми става жал за Меркел. САЩ Англия, Франция и Русия срещу Германия. Третата Световна /хибридна/ война е в разгара си. Днес хибридните евро-войни на Шойбле пробиват укрепената линия "Метаксас". Гърците дигнаха бяло знаме. Кой беше наред? А, да..планът "Барбароса"...Ние пак сме в Оста, заедно цяла Европа,без жабарите. ..Япония? Китай се клати както едно време.
Тоя път може пък и да сме победители. Ония лежат, ядат и не плащат сметки, ние бачкаме, пестим и си правим сметката. Справедливостта е на наша страна...хм..дали?!