Случаят “Сидеров” и крахът на българското гражданско общество
Автор: mglishev 

Някои може и да възразят срещу това гръмко заглавие с типичната (според Георги Марков) българска склонност към скептицизъм. Какво пък толкова? Някой си правел глупости по улиците? Някакви кандидат-месии са се емнали срещу него, но никой не им вярва на лозунгите? Хайде холан, колко сме ги виждали такива, а животът си тече... Това обаче е безотговорно мислене.    За снощи и тази сутрин няколко по-нетърпимо настроени приятели (Димитрин Вичев, Кирил Чуканов, Христо Николов и аз) бяхме поканили доста хора на нови протести срещу безобразията на Сидеров - при Народното събрание. Благодаря на всички, които дойдоха. Мнозина обаче явно не разбраха, че това е важно. 
  Скоро минаха референдумът за електронно гласуване и местните избори. Те се проведоха зле - реално имаше опити за саботаж на референдума и огромен гаф с преброителите, затворени в зала "Армеец".

Едновременно с това Оманският фонд съди България за падането на КТБ. Стават какви ли не престъпления, обикновено безнаказано.

На целия този фон Сидеров беше избран да направи някаква дивашка клоунада в центъра на столицата ни, за да ни разсейва от значимото. Той се разбесня и подлуди цялата улица "Раковски", един малък магазин и Театралната академия.

Да не забравяме, че говорим за политически наемник, кондотиер от най-примитивен тип. И че той вече няколко години открито служи на опасните интереси на сегашния руски диктатор, а това е още по-тревожно от и бездруго неприемливото му поведение.

Страшно е, че Сидеров не само не е задържан, а бива толериран в истеричните си пристъпи и в събирането на тумби от нискочели типове с повод и без повод.

Там, където такъв вид наемничество е възможно, рано или късно следват бури. 
  В нормална страна такъв човек щеше да бъде моментално спрян от полицията и трайно обезопасен чрез съд. У нас обаче органите "на реда" не функционират (или проявяват само малфункции), а съдът е същинска подигравка.

Разбира се, сегашният състав на Парламента никога няма да отнеме неприкосновеността на един от своите, въпреки че от ГЕРБ в момента говорят популистки по темата за недолюбваните имунитети. 
  Когато някой подобен опасен шут си позволи такива неща, а не може да бъде спрян по редовния институционален път, нормално е гражданите да се организират съвсем набързо и да възстановят спокойствието. Просто така се прави.

Когато някой луд нападне някого на улицата, разумните минувачи действат на мига. Така работи едно здраво общество. Тук няма място за излишни ходове на мисълта, които по същество биха били само рационализация на собствения страх и престъпно бездействие. 

Ще подчертая пак: ясно е, че у нас полицията отдавна не функционира, съдът е годен главно за вицове, прокуратурата действа или рядко, или никога, или погрешно, а Парламентът се е вживял в привилегиите си и не се интересува от правото.

Така че ние, гражданите, бяхме длъжни да спрем Сидеров, за да не даваме сигнал, че не само държавните институции, а и самото ни общество е немощно. 

Изобщо не е вярно, че такива лица трябва да бъдат игнорирани от позицията на възвишено нехайство. Това също е безотговорно, реално представлява прикриване на собствената нерешителност и е равнозначно на съучастие.

Апатията на нормалните граждани към безчинството създава риск за самата демокрация - и ако това звучи прекалено абстрактно на някои, то те просто не са учили достатъчно добре история в училище. 
  Първо обаче пострадалите от Сидеров студенти и преподаватели от НАТФИЗ повториха грешката на Ранобудните студенти от края на 2013 г. и се разграничиха от солидарността и защитата, която гражданите на София бяха очевидно готови да им предоставят.

В този смисъл театралите стават жертва не само на собствения си разбираем, но неправилно прилаган пацифизъм (на практика отказ от самоотбрана), но и на страшна самота, защото много хора ще презрат това разграничение.

Солидарността е единственото ни оръжие срещу различните овластени мафии, а НАТФИЗ даде отблъскващ пример за липса на солидарност.

Вероятно Ректорът и председателят на Съюза на артистите си въобразяват, че снишаването ще отклони от Академията налудничавите пристъпи на белокосата отрепка.

Или са били притиснати от правителството да спрат всяка форма на обществено вълнение, която би могла да се насочи съвсем справедливо и срещу сегашното управление. Ефектът при всички случаи е лош. 
  Снощи и днес на демонстрациите срещу Сидеров имаше прекалено малко хора. Това показва, че София всъщност не иска да реагира на беззаконията на този човек.

Сидеров успя. Той в случая може да се гордее с победа над гражданската култура, над гражданския дух. Държавата и обществото са тежко болни и нямат сили за съпротива дори срещу най-нетърпимите прояви на дълбоко гнусни личности. 
  Това ще струва скъпо на България.

А партията му, според неговата Капка е рожба на ЦИК. Въпреки че не заслужава, преди около 2 години му отделих внимание в постинга си "Счупената кукла Волен". За любопитните - заглавието в търсачката на Гугъл.

Защо не вземат да закрият разните му там НПО? Тия никаква работа не вършат, щом не са могли за толкова години да подкрепят израстването на българското гражданско общество. Инвестиралите в тях да си направят сметката и да обявят, че се оттеглят. Българските им марионетки вече не правят нищо, а само приказват, колкото да отчитат дейност. Мърсотия.
Пък за Сидеров... скандалните му изцепки не са по- нелепи от тези на босия доматохвъргач... пука ни на членовете български от тия. Глишевите протести също не са по- общонародни и в интерес на нацията. Един дол дренки.

Разбира се, че Путин е виновен. И е враг на Гражданското ни общество и неговите протестиращи пророци.