Кремъл в разкрачено положение - между Париж и Донбас

"Кремъл започна една опасна „игра” на имперско разделяне на света под лозунга за „освобождаването му от американския империализъм и глобализацията” и си търси партньори.

Терористичните актове в Париж са само поредният ход в тази „игра” с цел  постигане на информационно преимущество и отвличане на вниманието от продължаващите боеве в Донбас.

За Европа това е един урок – до какво води политиката на флиртуване с руския империализъм „в нормандски формат”.

 
 "С набързо организираната касапница в Париж Кремъл се опитва не само да издигне информационна бариера пред назряващото разобличаване на неговите спецслужби за организираните от тях две самолетни катастрофи, но и да свали правителството на социалистите във Франция и да реши редица пропагандистки задачи."

Имперската „игра” на Кремъл ‒ кървавият парижки ход

 Сергей Климовский, "Хвиля" 

На 13 ноември сутринта американската телевизия Fox News излезе със следното съобщение: открит е таймера на бомбата, която доведе до гибелта на руския пътнически самолет А321. Новината веднага беше съобщена и по всички водещи медии. Времето, на което е бил настроен таймерът, показва, че самолетът е трябвало се взриви не 20 минути след излитането, а след 2 часа. Но нещо не е станало както трябва и бомбата е избухнала по-рано. /а виновните за това леваци трябва да бъдат унищожени./
Нека погледнем часовника: във всички справочници е посочено, че времето за полет от Шарм ел-Шейх до Петербург е 5 часа и 5 минути.

Самолетът е трябвало да бъде взривен, когато е навлизал над територията на  Украйна. Някъде между Крим и Херсонска или Николаевска област. Специалистите ще изчислят с по-голяма точност мястото, където е трябвало да падне – естествено, не в резултат на експлозия в самолета, а защото е бил свален от „кръвожадната киевска хунта”.
/В резултат на това руската армия се втурва истерично точно натам и - воала! (според Кремъл) - ето ти го пробит най-накрая прословутия сухопътен коридор към Крим. В Украйна никой не си прави илюзии, че оня от портрета по-горе е изоставил кървавите си безумни идеи. А и концентрацията на руски войски в най-южната част на фронта - на Мариуполското направление - оттам до Крим е "една ръка разстояние" през Херсонска област - продължава да е внушителна. - бел. ykpaina/

Версията, че експлозията в А321 е дело на руските спецслужби, а не на ИД, се появи малко след катастрофата на самолета и се базираше на предположението, че по този начин Кремъл е искал да оправдае нахлуването си в Сирия. Но тази версия не срещна одобрение – тя не е подкрепена с нищо друго, освен с призивите на Кремъл „да отидем при тях, преди те да са дошли при нас”.

Откриването на таймера поставя нещата по местата им. Гибел на руски самолет над Украйна ‒ това е нещо, което толкова липсва на Кремъл. Не толкова в контекста на надвисналия меч на един трибунал за малайзийския MH17, но и като повод за открито нападение срещу Украйна, какъвто повод Кремъл се опитва да създаде в момента, като преоблича своите бандити в Донбас с украински армейски униформи. Дори ако Кремъл не се реши да нападне, това би му дало повод за нова вълна́ на антиукраинска истерия в медиите. Заради такива дивиденти могат да бъдат изпратени на оня свят не само двеста, ами и четиристотин жители на Петербург.

Но руските спецслужби са прецакали нещо с бомбата в самолета А321. Също както прецакаха нещо и в случая с MH17. Версията, че руските военни е трябвало да свалят не малазийски, а руски самолет, изглежда все по-вероятна и означава, че за трибунал е не само Шойгу, на когото уж „са му откраднали” комплекса „Бук”.

Ако преждевременната експлозия в самолета А321 е резултат от грешка на руските специални служби, тогава стават разбираеми и първоначалните хаотични версии за катастрофата в прокремълските медии, и тридневното мълчание на Путин по този повод, което приключи с някакви непонятни съболезнования за роднините на загиналите.
Кремъл не е бил готов за подобен провал и не е имал подготвен ход за такава ситуация. Затова се появиха едни сухи съболезнования. Без емоции и политика.

Уместно е да бъде зададен въпросът дали новината за таймера се появи в резултат на лични контакти на журналистите от Fox News с източници във ФБР, което разследва катастрофата на А321, включително и по искане на Москва, или това е преднамерено „изтичане” на информация от ФБР? Ако става въпрос за „изтичане”, това представлява тест за реакцията на Кремъл и фактически неофициална присъда: гибелта на А321 е дело на руските спецслужби.

В Кремъл разбраха от какво са заплашени, ако ФБР потвърди официално намирането на таймера, както и че няма да могат да го блокират, както блокираха създаването на трибунала за малайзийския МН17, тъй като самите те са поискали такова разследване. За да измести вниманието, да спечели време и да получи идеологически и информационни преимущества, Кремъл вечерта на същия ден – 13 ноември, импровизира с касапницата в Париж и вероятно и с подпалването на бежанския лагер в Кале.

Две неща свидетелстват за това, че атентатите бяха импровизация.

Мотивите. Френските военновъздушни сили от септември досега само три пъти са бомбардирали обекти на ИД. От тях само един път в Сирия ‒ на 9 ноември, петролохранилище в пустинята на границата с Ирак. „Отмъщение за Сирия” противоречи на фактите ‒ за разлика от Русия, Франция не бомбардира Сирия.

Начинът на извършване. Експлозивът не е внесен вътре в стадиона. Това е провал. И трите експлозии в 21:20, 21:30 и 21:53 стават извън стадиона. В два от случаите става въпрос за самоликвидация, използвани са шахидски пояси. Едновременно с това терористите убиват хора на четири други места: в ресторанта „Малката Камбоджа” и съседния бар, както и в още две заведения. Един шахид се самовзривява на булевард Волтарен, като няма други пострадали около него. Около 22 часа е касапницата в „Батаклан”. 

Следва да се отбележи, че навсякъде е имало хора от различни народности, а терористите са убивали всички наред. Това е една импровизирана касапница, която не е била подготвяна, обектите са били избрани същия ден и без подготовка, като единствената цел е била убийството на максимален брой хора.

По предварителна информация са загинали 8 терористи ‒ 7 шахиди-самоубийци, един застрелян от полицията. Онези, които са стреляли в заведенията, са избягали, десетина от стрелялите в театъра явно също са избягали. Една-две предварително организирани експлозии на оживени места биха довели до почти същия брой жертви, но без гибелта на шахиди, търсенето и психологическата подготовка на които отнема много време. Шахидите са скъпоструващи убийци, но кой знае защо са били използвани непрофесионално – и това също говори за импровизация. Спешно е трябвало да бъде извършен терористичен акт в Париж и то именно вечерта на 13 ноември, затова извършителите не са били подбирани прецизно.

Терористите са могли да минат изобщо без загуби, а двама-трима от тях, заловени от полицията, биха могли да използват съдебния процес за реклама на ИД. Но всичко е направено по руски тертип. Както и сирийския и египетския паспорти, намерени до телата на шахидите край стадиона. Като отиваш на смърт, непременно си носи такъв паспорт, а не примерно разрешение за постоянно пребиваване, издадено от френската полиция.

За извършител е обявена ИД. Но на 12 ноември руските и украинските медии съобщаваха: ИД обещала на Русия „океан от кръв” като отмъщение за Сирия. Не съм арабист, но „океан от кръв”, както и „море от сълзи” е по-скоро руска фраза, отколкото арабска. Злощастната ИД на 12 ноември все още не знае, че нейният главен враг не е Русия, а воюващата символично Франция, затова на нея не й обещава нищо. За намирането на таймера ИД също не е знаела – тази информация се появи на следващия ден. ИД за една нощ измества фокуса на вниманието си от Русия към Франция. Възниква вопросът: колко Ислямски държави съществуват и дали съгласуват помежду си своите изявления?

От името на ИД, както и от името на сомалийските пирати, може да се изказва който и да е. Няма никакъв проблем да се качи в интернет видео обръщение от името на ИД, а ИД си няма Песков, който да се занимава с опровержения или с приказки, че Путин пак не е бил разбран правилно.

Далекогледите сомалийски пирати, които виждаха превозващите газ и петрол танкери на 400-500 км от брега, са забравени от всички. За тях си спомня само техният ученик – вождът на „ДНР” Захарченко, наблюдаващ от своя прозорец в Донецк как край град Торез украински самолет на височина 10 км сваля малайзийския Боинг.

Напразно са забравени. Пиратите започнаха с това, че блокираха Бабелмандебския пролив – най-краткия път на въглеводородите от Катар и Залива към Европа. Петролът и втечненият газ започнаха да заобикалят Африка, което им вдигаше цената, а прокремълските медии сега ругаят Катар като спонсор на ИД и автор на Арабската пролет. На 12 ноември започна ново намаляване на цените на петрола и на 13 ноември Brent падна до 43,9 долара. Пиратите, ИД, „Л/ДНР” – всички те са „филиали” на Газпром, въпреки че не се занимават с добив на газ и петрол.

С набързо организираната касапница в Париж Кремъл се опитва не само да издигне информационна бариера пред назряващото разобличаване на неговите спецслужби за организираните от тях две самолетни катастрофи, но и да свали правителството на социалистите във Франция и да реши редица пропагандистки задачи.

Два големи терористични акта в Париж в рамките на една година ‒ това е повод да се настоява за оставката на Оланд. В края на октомври Саркози беше на тридневно посещение в Москва, където ръсеше хвабли за Путин и се сдоби с финансиране от Кремъл подобно на Льо Пен. Саркози явно има повече шансове от Льо Пен да спечели президентските избори във Франция през април 2017 г., ако сега не успее да постигне провеждането на извънредни избори, като използва атентатите.

Терористичните актове в Париж бяха извършени през нощта, а на сутринта кремълското воинство вече цинично ги използваше за широкомащабна и многопланова информационна атака срещу Франция и ЕС като цяло, без да забравя и САЩ. Човешката етика и правилата на дипломацията предвиждат в подобни случаи единствено скръбно мълчание, но в Русия не признават общочовешките ценности, затова от сутринта „побесняха”.

Жириновски, комунистите, медиите на хранилка на Кремъл сплотено започнаха да погребват Франция, която е погубена от „извратените европейски ценности”, бежанците от Азия и Африка, мултикултурната политика, скоро ще се превърне в Арабистан и може да бъде спасена, заедно с цяла Европа, единствено от Русия.

Руският националсоциализъм изпълзя от всички информационни пролуки и на хоризонта се извиси призракът на „Свещения съюз”, по времето на който Руската империя след поражението на Наполеон държи под контрол Европа до своето собствено поражение в Кримската война.

Париж, Франция, английският Бирмингам, където 40% от населението са емигранти от Азия и Африка, отдавна не дават покой на Кремъл, тъй като нагледно опровергават отдавнашната му теза, че „капитализмът не може да реши националния въпрос, само в СССР той е успешно решен веднъж и завинаги”.
Руската федерация поема щафетата от СССР, а по-назад във времето – и от Руската империя, която също е заявявала, че в нея цари пълна хармония, само поляците развалят нещата, като играят по свирката на Лондон. След като потушава въстанието през 1863-1864 година, „царят освободител” Александър II заплашва, че „ще разоре улиците на Варшава, ако поляците подкопават единството на империята” и инициира преименуването на Полша на „Привисленски край” /на Руската империя/.
Полша става истинска Новорусия! Преподаването на полски език в училищата е възстановено едва по време на революцията от 1905-1907 г.

Схемата на Кремъл е проста: да сблъска Европа и арабите, както и ЕС и САЩ. Кремъл обещава на ЕС своето военно покровителство вместо САЩ и намеква, че няма да има нищо против, ако Франция възстанови своята колониална империя. Докато заемаше президентския пост, Саркози се опита да създаде и оглави един Средиземноморски съюз, но това не се хареса на Меркел и в Средиземноморския съюз влязоха всички страни от Европейския съюз, включително Естония и други страни, които са далеч от това топло море. Този Съюз се оказа същата фикция като замисления от Кремъл Евразийски съюз, макар че си има офис в Барселона.

Путин обещава на Саркози двамата да си поделят света – подобно на договорките на Сталин и Хитлер да си поделят Близкия Изток и Британската империя, като организират въстания в Афганистан, Индия и Тибет. Хитлер се опитва да привлече към този проект и Ганди, но той отказва, оставяйки само две учтиви писма с обръщение „Скъпи мой приятелю Хитлер”. Това става след като онези двамата вече са си поделили Източна Европа.

Кремъл започна една опасна „игра” на имперско разделяне на света под лозунга за „освобождаването му от американския империализъм и глобализацията” и си търси партньори. Терористичните актове в Париж са само поредният ход в тази „игра” с цел  постигане на информационно преимущество и отвличане на вниманието от продължаващите боеве в Донбас.

За Европа това е един урок – до какво води политиката на флиртуване с руския империализъм „в нормандски формат”.

За Украйна е сигнал ‒ време е да се затвори небето за всички руски самолети (включително и за „Когалимавиа”, която досега не беше засегната от санкциите) ‒ те имат навика да падат твърде често. 

Автор: ykpaina18.11. 2015

Каквото и да се приказва първите информации действително си бяха противоречиви;
- Първо беше техническа повреда и молба за кацане в Кайро, поне няколко часа вървеше тази новина.
-Малко преди обяд следва изпращане на 5-6 самолета с експерти на президента Путин, дали пък неса били и онези от групата „Заслон“ която лично командвапо принцип.
- После около ранния следобяд министъра но транспорта на Египет отричапза повредата след като посещава мястото.

Путин има интерес да изкара и Раша потърпевша от тероризма. Готов е да жертва много руснаци, за да създаде такова впечатление. Путин хуйло.