Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2016 11:58 - Нов ден за Национален празник на България. Ден на българина.
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1136 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 20.03.2016 14:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
И да реват, и тъпо да мълчат статукваджиите, Трети март си отива на бунището....

Вижда се че нацията ни е разединена, разцепена, разкъсана, разпарчетосана и противопоставена едни на други по всички възможни линии на различия.

Като се започне от дискусията за националните цели и се сведе до махленските и дори семейни караници, българите сме се хванали за гушите в непримирима свада. 

Това най-ярко проличава в дните когато би трябвало да загърбим различията, интересите и егото си за да празнуваме заедно нещо обединяващо ни като съграждани, сънародници и даже просто като човеци свързани с общо име и обща радост.

Нуждата да се обединим зад нещо по което да не спорим и противоборстваме е повече от належаща.

Ако не намерим такова обедининяващо всички наричащи се българи, поставяме под въпрос съществуването си като личности, общност, народ, нация и държава.

Въпреки, че дори и наименованията "Българин", "България", "Българско " понякога стават жертва на разногласията ни, все пак си мисля, това което ни свързва в едно, независимо от влагания смисъл, е определението "Българин". 

Без да навлизам сега в детайлите на изчерпателна обосновка, предлагам на вниманието ви идеята, да се обединим около това понятие и да потърсим в него политическо, религиозно и културно основание, което да сложи край на безспирните, разрушителни, самоубийствени препирни за всяка идея, за всяко събитие, за всяка личност, за всяка крачка, за всеки дъх, за всеки миг на всеки българин. 

Сигурен съм, че има общо съгласие върху констатацията, че ако не намерим опора за която ВСИЧКИ да се хванем, ВСИЧКИ, в това число и държавата ни, скоро ще потънем в забравата на историята.

Нека да помислим, вместо да се хвърляме в деструктивни спорове и противоборства за това до колко националния ни празник е отражение на общобългарско желание за единство, не е ли по-добре да излезем от ограниченията на всички вътрешно-български политически, идеологически, етно-религиозни, исторически и на налаганите ни от вън геополитически модели, и да изберен за Национален празник неутралното, от всяка гледна точка "Ден на българина".

Това може да е внимателно подбран ден  от годината, свободен от всякъкви нагласи и наслоявания, на който българите по целия свят ще празнуват своето съществуване, като уникална частица от човешката раса, без притеснения какви са политическите или религиозни пристрастия на българина до нас.

"Здравей българино!", "Честит празник българино"...би могъл да бъде универсалния поздрав между  нас, който не носи разделение по каквато и да е плоскост, ако в смисъла и ритуалите по отбелязването на такъв ден като Национален празник и повод за единение, се вложи единствено принадлежността към уникалната човешка общност "Българи"с всичките и сляти в едно уникални особености.

Такъв празник би елиминирал, както натрупалите се предразсъдъци, предубеждения, подозрения и съмнения в коректността на всяко начинание и всеки държавен или групов ритуал съпътстващ отбелязването на националния празник на България до сега, така и възможностите да се формират нови такива, да се изграждат нови разделителни линии според нечии чужд интерес.

Защото няма повод в българската история, който да не носи естественото разделение на мненията и оценките за значимостта му като обединяващ и като общобългарски.

Националния празник "Ден на Българите" ще ни освободи от оковите на разделението и ще ни направи свободни, на този "Ден на българина", българите по целия свят да тържествуваме, да празнуваме, да се радваме, да се гордеем и поздравяваме заедно Единствено с факта, че ни има и че сме това, което СМЕ.

Ще го отбелязваме без да вгорчаваме собствената си радост с безсмислени дрязги и без да пристъпваме линията на добросъседството и добронамереността в отношенията си със свои и чужди. Няма да бъркаме никому в очите с радостта си и ще облегчим всички други с необременеността на празника ни.

Ще отървем държавниците си и себе си от бремето да се претегля всяка дума по повод на Националния празник за да не засегнат някоя велика или невелика сила, или някоя група хора различни от нас, а ние ще се спасим от втръсналите ни демодирани, тягостни, приличащи на погребения ритуали и досадни, обидни речи за пролята човешка кръв, смърт и съмнителната слава от войни и страдания.

Ще заменим тягостния, вечно политизиран и неизбежно разделящ военно-религиозен и етноцентриран държавен церемониал с форма на модерна, красива и жизнеутвърждаваща манифестация на радостта, че българите ни има още на този свят, и че Сме заедно Сите българи, заедно с всички хора по света.

Така постепенно ще осъзнаем, колко провинциални и банални са различията ни и колко велико е съединението ни като хора, като българи. Тогава ще разберем що е истинска свобода и независимост.

Така ще стъпим на здрава основа за единение и напредък. Така България ще е там където има човек пожелал да се назовава и обозначи като българин, а държавата ни ще е дом на всеки българин, такава каквато българите сме си я направили и търпим.

Така ще отнемем лостовете, чрез които вътрешни и външни, съзнателни и несъзнателни недоброжелатели, изправят българин срещу българина, български гражданин срещу български гражданин, българи срещу небългари и България срещу някоя друга държава..преследвайки чужди нам цели.

Само така, разтоварени от бремето на политика, религия, идеология, етнически, групови и лични пристрастия и емоции, събитията от миналото ни, най-после ще могат да бъдат оценявани и отбелязвани обективно и рационално.

Само така ще можем да вдигнем спокойно  глави и с оптимизъм да се захванем грижите в делника ни и да мечтаем и планираме спокойно бъдещето ни.

Иначе, виждате до къде ни докара и на къде ни води празнуването на спорни събития, на спорни дати, на спорни личности по спорен ретрограден, пристрастен политически, идеологически, религиозен, етнически и пр., начин.

Такъв един Национален празник ще изхвърли на бунището всяка възможност за некоректна манипулация с цел разединение и противопоставяне на българите, от когото и било, за каквото и да е.

Като за дата, на която бихме могли да стъпим за да започне една дискусия за избор на нов национален празник, аз си помислям плахо за 1юни - международния ден на детето, защото децата са това  което би ни запазило като българи за вечни времена...спорно нали?! 

Ако не бе спорно, нямаше да сме българи.

Но веднага се съгласявам, че това би могъл да бъде и статистически най-ведрия ден в годината, или денят на Пролетта..на Любовта..

Ясно е, че срещу подобно разсъждение веднага ще скочат тези, които не желаят българите и България да получат повод за единение, защото това би било началото на истинската им независимост.

Поздравявам ви Българи.

Този ден, неизбежно ще дойде, колкото и сте слисани от идеята.







Гласувай:
5


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Нацията изобщо не е разединена.
10.03.2016 19:30
Опитват се да ни разединят руснаците и у нас тук- таме смърдят и вият на умряло шепа руски мекерета и бивши хора, наричащи се социалисти. А нацията ни е сплотена от един общ национален идеал, който тя следва неотклонно и уприто. Този идеал се нарича пари, имане, благоденствие.
цитирай
2. barin - Ден на българина
22.03.2016 22:45
Остана само политиците да определят датата. Предлагам 26-ти март- начало на българската държава според именика.Може да се измисли и друга дата- ако се докаже кога е сключен през 681 г. мирния договор между България и Византийската империя. Не ми изглеждат правдоподобни 3.03. и 22.09.- твърде нови са за стара държава, като България.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7961228
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол