Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2016 15:56 - Гърция след Путин и Путин след Гърция
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1910 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 30.05.2016 22:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ципрас каза три пъти НЕ и едно ДА на Путин. НЕ на Южен поток2, НЕ на заиграване с бежанците и НЕ на отмяна на санкциите. Но гръмогласно викна ДА на вечната и нерушима руско-гръцка дружба.

Посещението на Владимир Путин в Гърция е повратна точка в политиката на неоимперска Русия.

Замислена като начало на победно Балканско настъпление срещу "разпадащият се" в краката му Европейски съюз, трепетно подготвяната визита се превърна в смирено, рутинно посещение на кротък държавен глава, в приятелски настроена към него и народът му държава.

Очакваното надуване на фанфари, бой на барабани и развяване на знамена преди "последний бой", не се състоя. Интервюто на руския президент пред гръцкия вестник Катимерини, дадено преди визитата се отличава с умерена реторика, помиренчески тон, реалистични заявки и скромно предлагане на "отворена" за "честно" ръкостискане длан към Запада.

Изглежда, че при уточняването на тематиката и евентуалните резултати от посещението му, гръцката страна е дала ясно да се разбере, че няма намерение да жертва подкрепата на ЕС за преодоляване на финансовата криза, изразяваща се в стотици милиарди евра и да рискува оставането си в ЕС и НАТО заради съмнителните ползи от влизането в хибридните геополитически схеми на Путин на Балканите и света.

Като изключим повтарянето на тезата за "европейско-азиатско пространство на сътрудничество" в сферата на икономиката и сигурността, всички предварителни заявки за изключителност на визитата на Путин в Гърция се свеждат до обичайното за отношенията между две държави. представляващи два противостоящи полюса на външната политика.

Първите резултати от разговорите между ръководителите на Русия и Гърция затвърждават впечатлението за реализъм, Очевидно гръцката страна добре защитава реалните си интереси, а руската разбира, че не е в състояние да направи друго освен да се съобрази с това.

Нещо повече - по начинът по който са заявени, целите на руската дипломация изглеждат доста непретенциозни, за иначе грандоманските, руски геополитически амбиции.

Предварителните заявления на руската страна, както и тези направени по време на течащите преговори между Путин и Ципрас, приличат много на разговорите между Ердоган и Меркел, и на тези между Порошенко и лидерите от ЕС.

Заплашителни, но не до там намеци за Украйна, "заплахи с ракети срещу ракети", "игра на две врати", хленч за визи за ЕС, мърморене срещу "новите" стени и завеси, "изкуствение" пречки, "двойните" стандарти, "неравно" третиране, "глупави" санкции, конфликти...и естествено подчертаване на "изключителността" на Русия, съответно - Турция, Украйна, за бъдещето на ЕС..
...успоредно с традиционното премълчаване на собствената им роля за днешното състояние на тези отношения.

Русия изглежда влиза в ролята си на регионален фактор от ранга на Турция. Или се преструва, че се е примирила с реалността, в очакване на "чудо" - разпад на ЕС, НАТО и САЩ.

След краха на хибридната атака срещу единството на ЕС и НАТО и отлива на "световното" възхищение от въодушевената му сирийска авантюра, при последователното отпадане на "антиимпериалистически" съюзници, амбициите на руската политика изглеждат доста попарени.

Надеждите на Путин Европа да се разпадне от вътрешни противоречия, предизвикани от руско-ислямския тероризъм, бежанската война и разрушителните действия на платената проруска опозиция, все повече гаснат.

Появата на Доналд Тръмп на кормилото на САЩ догодина започва да се превръща в кошмар за днешната руска външна политика, защото, както следваше да се очаква, популистките му предизборни послания, започнаха да придобиват по-неприятен за Путин, прагматичен вид.
Съчетана с известна доза непредсказуемост "по путински" новата американска политика ще създаде доста ядове на Кремъл.

Излизане на Обединеното кралство от ЕС изглежда няма да се състои, но и да се състои, по-скоро ще доведе до консолидация на Европа под немско икономическо и военно лидерство подкрепяно от Вашингтон, с всички лесно разбираеми последици за Русия.

Макар и да се "клати" от блъсканията на руската хибридна диверсия, Западът бавно, но последователно затяга примката около изпадналата в неистов шовинизъм и антизападна истерия Русия.

Скандинавските страни се приближават към членство в НАТО, границите на ЕС и НАТО започват да приличат на траншеи, раздвоените между Русия и ЕС правителства в Централна Европа и на Балканите започват да падат или да се оттърсват от русофилските си илиюзии, НАТО и ЕС ще продължават да се разширяват отсам "завесата", запълвайки уязвимите бели полета на Балканите, "болният човек" Турция е в "лечебна фаза" под надзора на класните европейски и американски доктори...

Новата "желязна завеса" се спуска бавно и необратимо около Русия на Путин.

Чрез Финландия, Беларус, Украйна, кавказките и средноазиатските държави между агресивна и непредвидима Русия и НАТО се формира все по-стабилна буферна зона, в която Путин ще трябва да се състезава икономически и пропагандно с прозападните настроения на населението.

По границите си с Украйна, Беларус, Кавказ, Приднестровието, Средна Азия, Казахстан, Монголия, Далечния изток и Арктика Русия е изправена пред изтощителни икономически и военни разходи за крепене на неудържимо статукво.

В Латинска Америка и Африка остатъците от съветското влияние се изпаряват под жегата на разумната и търпелива политика на Барак Обама и руските инвестиции в поддържането на обречени, корумпирани режими отиват на вятъра.

Очакваният сигнал на Запада за сближаване с Китай беше даден преди дни на срещата на Г-7 в Токио и е само въпрос на време сближаването да получи практическите си измерения. Индия продължава еманципирането си от Русия. Бразилия заема естественото си място на член на демократичната общост. На Венецуела и предстои същото. Куба е в прегръдката на САЩ...

Около помощникът на Путин в "сирийската" криза ИДИЛ се образува стоманен обръч, и вероятно, до края на мандата на Обама, от ислямистките главорези ще останат само бягащи из пустините на Азия миражи и криещи се  в гетата на Европа маргинали, а проамерикански светски Кюрдистан, дори само като проект, се превръща в реален контрапункт на ислямизацията и ще послужи като бодлива преграда за изолираното руско присъствие в региона и пред великотурските блянове на Ердоган... 

Путиновата Сирия на  Асад  ще е приятна занимавка на следващия американски президент, и аплодирана, милосърдна кауза за осъзналата грешките от миналото си бездействие, Европа. Поддържането на режима на Асад в Сирия е и ще става още по- скъпоструващо удоволствие за Путин.

Отгоре на всичко енергийното оръжие на Русия. ГАЗПРОМ е в положение да се кълне във вярност на европейските правила. Ролята на петрола, като източник на приходи в руската хазна и като средство за икономическо влияние и политически диктат, става все по-нерезултатна.

Гърция предпочете да се включи в разработката на огромните енергийни залежи, в и близо да морските си граници, вместо зависимост от рискови руски енергийни проекти. Дори и  русофилска България излиза от енергийната си зависимост от Русия и се осмелява да проучва собствените си залежи. Освен това руско-гръцки проекти за доставка на газ няма как да прескочат България, ако ЕС я обяви за газоразпределителен център.

Износът на оръжия започва да страда от иновативно и технологично изоставане. Износът на корупция като хибридно оръжие срещу Запада среща глобален отпор.
Продажбите на руска пропаганда не вървят. Евровизия е илюстрация на комичните и напъни.

Колкото и да е странно, на руските управляващи им остава, и то за известно време, да ползват като външно-политически опори единствено Иран и шиитската му мрежа, плюс Израел и някои световни ционистки кръгове.

Русия остава сама на световната сцена и Путин осъзнава това.

Това е причината да замени досегашната агресивна реторика с помирителен тон. Европа и САЩ подсказват пътя на Путин към помирение и изход от задънената улица в която сам вкара Русия.

Идеята за интеграция на Русия, като равен партньор, в икономическата система и системата за сигурност на демократичния свят, не е снета от дневния ред на глобалната политика.
Но идеята за Европа от "Атлантическия океан до Владивосток" е реалистична само в тази хипотеза и само ако под "Атлантически" се разбира "Евроатлантически", а под "Евразия" - "Русия в Европа заедно със САЩ"..

От Путин и руската политическа класа се очакваше да превърне Русия в уравновесена демократична, правова държава с отворена пазарна икономика, политически плурализъм и толерантност, която да изостави претенциите си за изключителност и да се посвети на спокойното сътрудничество и интеграция в името на мира и благоденствието на гражданите.

Тези очаквания бяха опровергани от Путин, но не са зачертани от дневния ред на руското общество и демократичната общност.

Путин и кръга му избраха другия път - възраждане на съперничеството, конфронтацията и практиките от зловещи минали времена, в името на собственото си политическо и икономическо владичество и под лозунга на химерно руско величие.

Изглежда руския политически елит стигна до края на този трънлив път. Дошло е времето за връщане обратно. Гръцката визита на Владимир Путин е сигнал за обръщането на руската политика назад - към Европа. Това обръщане си има цена.

Сега за Путин, в личен план, има две възможности.

Първата е да извърви наново крачките към Запада,  като спре западането на Русия, върне я в семейството на демократичните нации, и се оттегли "на върха на славата" си, подобно на Кромуел и Дън Сяо Пин, оставайки гарант за демократичните промени в Русия с беспорния си сред руснаците, но спорен за външния свят, авторитет.
В известен смисъл, той ще трябва да плати цената на залитането към насилие.

Втората е, да затъне в упорството на обкръжението си, да опитва да налага със сила руската воля над Европа и Западния свят, да избере себе си за несменяем деспот на Русия, и да понесе "славата" на поредния провален руски държавник. За сметка на руския народ и околните потърпевши.

Гледайте внимателно Русия и Запада. В момента се разиграват картите на покера за бъдещето на Русия. Путин има в ръката си асо и седмица.
Да видим кое ще хвърли на масата....

А Ципрас?  - Ципрас пада на седващите избори и Путин ще си остне с пръст в газ.




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. demograph - Финалната офанзива срещу ИДИЛ
30.05.2016 10:41
http://www.kommersant/doc/3000125
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7961666
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол