Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2016 21:04 - Плашилата на измамата - бурките
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 597 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.05.2016 21:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Кучетата лаят когато срещнат непознат, а хората когато паднат на нивото на кучетата. Проблем ли е бурката? Mежду човешкото достойнство и свободата на личността ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ  image  

От известно време сякаш темата за носенето на бурки изгуби своята актуалност. Медиите припомнят коя община е приела наредба срещу носенето ѝ или обратното, която е разрешила, но като цяло сякаш полемичността видимо намаля. Това е един от греховете на българските медии, както и на цялото ни общество – твърде кратката памет. 

От друга страна, след като страстите поутихнаха, е време за по-спокоен анализ. Такава е и целта на този текст - да припомни, че има твърде много неизказано за проблема с носенето на бурка (никаб и т.н.) и, че диалога не трябва да изпадна в безтегловността на битовото противопоставяне pro et contra, както твърде често се случва. Нека се опитаме да надхвърлим границите на популизма и разгледаме проблема през призмата на една културна рефлексия.

За всички хора е ясно, че има разделение, което е яростно, но не дискусионно и плодотворно.. Затова и аз, подобно на мнозина други, се запитах, каква е причината за тази разгорещеност? Възможно ли е, да погледнем детайлите без да изпаднем в крайна позиция и да анализираме внимателно „същината“, а не емоциите?

Ако излезем от мисловните шаблони на популизма ще видим, че проблемът не е самата бурка, а забраната, тоест, отнемането на правото да се обличаш по определен (смятан от някого за неприемлив) начин. Поне според критиците на подобни забрани, регулациите нарушават правото на свободен избор и свободата на самоизразяване.

Проблемът е още по-сложен, тъй като този вид облекло (бурка, никаб и т.н.) е пряко свързано с културно и религиозно самоопределяне, а това прави забраните много по-притеснителни. Не без основание е и подозрението, че е тези мерки са целенасочено въведени спрямо точно определено вероизповедание.

Да, от съвременна, нерелигиозна и просвещенско-универсиалистка (и феминистка) гледна точка носенето на бурка е унижение за жените. Още по-лошо, то е обезличаване. Но от друга страна страна, забрана на определен тип религиозна самоидентификация пак е в противоречие точно с просвещенските западни идеали, а именно свободата да бъдеш какъвто искаш, без да пречиш на другите. Както знаем, личната свобода е ограничена от свободата на другия (или поне така би трябвало да бъде). Тя се простира до там, докъдето не възпрепятства свободата на друг човек (Кант). Затова ограничения от подобен вид, създават противоречие: от една страна бурката е унижение (пак казвам от просвещенска и западна, нерелигиозна гледна точка), а от друга забраната да се идентифицираш културно и религиозно нарушава правото на всеки човек свободно да се себеизразява.

Затова проблемът не е черно-бял, не е някакъв „Гордиев възел“, който, подобно на Александър Велики, да разсечем веднъж и завинаги. Изисква се деликатност и внимателен анализ на конкретното общество и култура. Не трябва твърде лесно и безкритично да прилагаме схематични решения, които могат да имат сериозен негативен ефект върху обществото.

Разбира се, тук трябва да отбележа, че въобще не коментирам правните казуси, които подобни забрани могат да предизвикат. Дори вече има коментари, че забраните, тъй като са наредби, противоречат на законите, включително на Конституцията. Може би е така, но за да има пълна яснота трябва съответния административен съд да излезе с решение по казуса. Едно обаче е ясно – въпросът е полемичен.

Отделно от правните, съществуват и религиозни проблеми, които забраната на определено облекло може да предизвика. Отнемането на правото на определен вид облекло, в случая бурка, може да бъде оскърбяващо за изповядващите дадена религия. Затова е необходима особена бдителност, тъй като теологичните проблеми, поради специфичността им, трябва да бъдат коментирани от хора, които ги разбират в дълбочина. Истината, обаче е, че подобни анализи в България, твърде малко хора могат да направят.

Вярно е, че в много държави, където ислямът е доминираща религия, отношението към жените е твърде често човеконенавистно (поне в нашите очи, който гледат от модерна, западна и християнска позиция). Но тук трябва да се направи ясно разграничение и въпросът за носенето на бурка, да се отнесе само до България, която е светска, а не теократична държава. Всичко това налага диалог с разумни, а не емоционални аргументи.

На пръв поглед изглежда, че забраната на бурките защитава светската държава. Какво тогава поражда разногласие? Нека погледнем отвъд добрите намерения и помислим за опасността от последиците. Иначе казано, проблемът е, че светска държава забранявайки културни и религиозни свободи много лесно тръгва по пътя на тоталитарната държава, която определя нормите на поведение и разрушава неприкосновеността на личния избор, включително избора на религия. А съответно всяка религия има някакво нормирано, съобразено с канона ѝ поведение и понякога то включва определено облекло.

Историята на 20 век дава прекрасни и за съжаление много трагични примери за намеса на държавата в религиозните свободи. Нека си припомним тоталитарните режими, които използват, направо да го кажем, репресии срещу хората, които открито изявяват своята религиозност. Логично е да се запитаме: тези режими защитаваха ли свободата и достойнството на личността? Да копираме ли тяхната политика спрямо свободата на личността? Отговорът е отрицателен. Тогава трябва да ме особено внимателни, за да не допуснем грешки от миналото.

Проблемът, както казах по-горе, не е толкова лесен за разрешаване. Всеки случай, той трябва да бъде разглеждан в рамките на българското общество и свързаните с него културни практики. Тук, някой може да възрази, че бурката, не е част от религиозните и културни традиции, които се срещат в българските земи. Това възражение има основание, но трябва да се отбележи, че традициите се изменят. Те не са застинали във времето, а търпят промени под влиянието на множество културни практики, част от които са външни спрямо самите тях.

Работата е там, че законите са правни разпоредби, а не културни практики. Те (законите) не трябва да определят кое е част от дадена традиция и кое не е. Законите трябва да защитават човешкото право на достойнство, но и на свободен избор. Естествено подобен баланс е труден, но не невъзможен. Нека си представим, че законът защитава правото на жените да избират дали да носят или да отхвърлят бурката. Няма ли да е по-справедлив закон, който гарантира правото на всеки човек да избира свободно? Никой няма правото да налага каквото и да е действие на друг човек, което е против волята му. Затова е спорно, доколко полезен или вреден за достойнството на човек, е всеки закон, който ограничава свободата му.

В сегашния си вид, тези наредби, които забраняват бурките водят до логически абсурди. От една страна имаме забрана, която руши свободата на самоидентифициране (културно и религиозно), а от друга нарушаване на човешкото достойнство. Проблемът е, че ако следваме логиката предложилите забраните, спокойно можем да забраним (х)индуизма, защото в Индия на всеки няколко минути става изнасилване (аз лично не съм чул такива неща да правят изповядващите някаква форма на хиндуизъм в България). Разбира се сексуалното насилие е нещо отвратително и не може да бъдат оправдано с религиозна свобода, тъй като не е въпрос на доброволен избор, както може да е случая с бурките. Може, разбира се, бурката да е наложена насилствено, тогава законът трябва да защитава жените, които я отхвърлят.

И ето, отново се връщаме в началото. Приемат се наредби и закони, които са плод на емоция, а не на здрав разум. Наредби и закони, които припознат проблемите като черни и бели. Случаят с забраната за носене на бурка (и други видове облекло) е пример за това, че прибързаните решения рядко са конструктивни и имат някаква полза. Вероятно случаят ще затихне след няколко седмици, просто защото в България жените, които носят бурка са наистина малко, тоест забраните няма да предизвикат сериозен обществен дебат. За пореден път дискусията ще е основно емоционална и изпълнена с взаимни обвинения. В такава ситуации е трудно човек да повярва, че в спора се ражда истината. Може би защото, спорът отново, не се е състоял.




Гласувай:
3
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5219699
Постинги: 1577
Коментари: 8785
Гласове: 7824
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол