2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1382 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2016 00:29
Един философски анализ - колкото и да е стойностен - не може да представлява отговор на политически въпрос. Колкото и примитивни в интелектуален и морален план да изглеждат редица фило-фобски прояви на българска почва, проблемът за русофилството и русофобството у нас няма пряко отношение към Русия като "страна-загадка", като култура, като духовна традиция и т.н.
Русофилството и русофобството са формирани у нас на основата на ясното разграничение спрямо имперските практики на руското самодържавие към България. Когато днес говорим за Москва и за Путин, ние не коментираме нито превратната историческа съдба и трагичната история на Русия от 20 век, нито необходимостта тя да намери своята собствена мяра на държавно-политическо устройство, нито психологията и манталитета на руското общество. Това, което ние коментираме е пълномащабното възраждане на великодържавната руска традиция вътрешните дилеми и конфликти на Русия да бъдат решавани чрез външна експанзия - чрез поробване на други страни и народи под претекста за осъществяване на някаква особена "историческа мисия".
Има ли основание русофобската политическа платформа в днешна България? Има основания! След като в продължение на почти десетилетие и половина след 1991 г. Русия бе ухажвана, канена, подкрепяна и убеждавана да се присъедини към партньорските отношения и институции за сигурност и развитие в европейското и атлантическото пространство, Русия отново избра пътя на противопоставянето и конфликта със Запада. Защо?
Защото НАТО се е разширил на Изток? Но нали това разширение бе ясно декларирано като част от изграждане на едно общо пространство на сигурност в Европа и Евразия, в което Русия трябваше да заеме почетно място - първо чрез комитета НАТО - Русия, а след това чрез пълноправно и неизбежно - привилигировано членство?
На конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 г. Вл. Путин едностранно прекрати този процес на интеграция на Русия в общо пространство на развитие и сигурност, обявявайки епоха на съперничество. Защо?
Защото в Москва никога не са имали искрено желание за подобно партньорство. През 90-те години и до 2005-2006 г. Русия бе принудена да участва в партньорство със Запада поради своята пост-съветска слабост и поради спецификата на международната система на либерална хегемония през този период. След като САЩ затънаха в пясъците на Ирак след изцяло погрешното решение на Буш-младши за "смяна на режима" в Багдад, в международната система се отвори огромен властови вакуум. Това бе момента, в който Вл. Путин реши, че е дошло времето за имперско възраждане на Русия - и то по същия експанзионистичен и арогантен начин, по който винаги е действала класическата руска и съветска империя.
Август 2008 г. - агресия срещу Грузия. 2014 г. - агресия срещу Украйна. Брутална пропагандна война срещу Източна Европа - особено срещу "слабите звена" като България.
Тази война се води във всички посоки, но основният аргумент е следният - "България изпадна в нищета поради членството си в ЕС и НАТО". Истеричното повтаряне на този аргумент в различни форми е щедро платен от руската пропагандна машина и мръсната работа се върши от руската пета колона в България - т.нар. "русофили". Не българската милиционерска олигархия - с ясен произход от структурите на съветската империя е виновна за съществуващата в България нищета. Не бруталния монопол на руските енергийни корпорации, съдиращи по три кожи от гърба на българина с огромни цени и брутална корупция са виновни. Виновен е ... ЕС. Е, и Америка разбира се - без нея накъде...
Именно примитивността и бруталността на тази новоимперска пропагандна истерия обуславят и не особената деликатност на "русофобския" отговор от страна на българите, които са живели под руско управление и не желаят да попаднат отново под него.
Това не е фобия нито срещу Русия като традиция, нито срещу Русия като култура, нито срещу Русия като духовност. Това е фобия срещу използването на тези феномени на руската идентичност като платформа за налагане на несвобода и имперски контрол.
Не е задължително Русия да бъде част от европейската и атлантическата общност - тя е свободна да избере своята идентичност.
Но ние сме също свободни да изберем нашия път и да не бъдем продавани от собствените си "русофилски" безродници за паница леща на възродения и брутален имперски примитивизъм, надигащ се от Москва.
Огнян Минчев
Война и управление. Библия, Лев Толстой,...
Българските медии – сдъвкана украинска п...
Обръщение към учените от БАН, да коменти...
10 години членство на България в ЕС и р...
Наистина, русите брутално отричат истината, а истина е това, което казва новият Голям брат.