Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2016 23:27 - Допитванията до глупостта докарват глупостта на власт
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 776 Коментари: 4 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Допитванe до глупостта Сряда, 13 Юли 2016 16:23 | Написано от Иво Беров image                                                       Допитванията до народа, референдумите тоест, са много повече глупост, отколкото демокрация, ако въобще са демокрация.
По-скоро въобще не са. Те са точно обратното на демокрацията, колкото и това да звучи неочаквано и противоречиво.
Ето защо.
Я сега си представете, че както се случваше доскоро, а и вероятно пак ще започне да се случва, любимият на всички простонародни маси български премиер Бойко Борисов, след запирането някои нарочени за престъпници люде, пак захванеше да се оплаква, че той ги хващал, пък те /съдиите / ги пускали.
И си представете сега, че след тия хващания, пусканици и оплакваници в България се проведе референдум с въпрос :
Искате ли съдебната власт /тая дето ги пуща/ да мине към изпълнителната /тая, дето ги хваща – тоест Бойко Борисов/, или пък не - искате ония да продължават да пускат престъпниците ?
Естествено, несъмнено и неизбежно широките простонародни маси / ШъПъМъ/ ще гласуват с „да”. Да искаме, Бойко Борисов, или който и да било властник на негово място да бъде едновременно и обвинител и съдия.
И толкоз. И край. Край на демокрацията. Свърши се тя, няма я вече.
Иди после обяснявай на Шъпъмъ – то /Широките Простонародни Маси/, че независимостта на съдебната власт е най-важната особеност не само на всяко демократично, но и на всяко цивилизовано общество. „ Аре стига бе – ще възрази Шъпъмъто – нали той ги хваща, а те ги пускат”.
Представете си и друг референдум, примерно със следния въпрос : „ Бива ли всички депутати хванати с подкуп над 200 хиляди лева да бъдат разстрелвани, а тези хванати с по-малко от 200 000 да бъдат бичувани на обществени места почти да смърт ? Да или не ?”
„Да. Да бъдат разстрелвани, бичувани, изгаряни на клади и бесени по дървесата” – така ще гласува поне 51 процента от Шъпъмъто. И България ще се върна в средновековието.
И още въпроси за референдум.
„ Трябва ли всички български граждани да имат българско самосъзнание, а тези, които имат турско или друг вид самосъзнание да си ходят в Турция, или там където им е самосъзнанието ? „
И тук отговорът е ясен, да не мислите, че Шъпъмъто не е одобрявало „възродителния процес” на Тошо ?...
Или друг въпрос :” Трябва ли циганите, които не си плащат тока да живеят в гета, отделно от добросъвестните данъкоплатци „
„ Трябва, разбира се” – е несъмненият отговор на широките простонародни.
Нека да не прекаляваме с майтапчийски примери и въпроси от рода на „ Има ли право грозният дърт евреин Айнщайн да твърди, че енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат” – въпрос на който има голяма вероятност Шпъмъто да отговори с „не” /деба и грозният дърт евреин деба, я съм го виждАл на снимка, лендзи се сака че де е сцепен колец у лозе/, да си представим един друг, съвсем вероятен въпрос : „ Бива ли да се върне смъртното наказание за големите престъпници ?”
„ Да, бива, бива бива” – ще гласуват широките простонародни.

A propos, разгеле по повод смъртното наказание.
През 1965 година камарата на представителите в английския парламент гласува отмяна на смъртното наказание.
И то след като след като социологическите проучвания показват, че осемдесет процента от англичаните, тоест всичките английските широки простонародни маси са против отмяната на смъртното наказание.
Английското Шъпъмъ не се предава, обаче. Упорства. И чрез свои представители отново внася закон за смъртното наказание. Мнозинството депутати отново го отхвърля – със съотношение две към едно в полза на отмяната му.
Не иска бе, не иска английската политическа върхушка да уйдиса на шорокопростонародномасовия акъл. Тогава не е искала тоест. Сега иска. Сега уйдисва.
Какво е станало. Какво се е променило от ония времена.
Повече демокрация ли има днес?
Но нали тъкмо обстоятелството, че тогава английските депутати са решили да се противопоставят на широкопростонародномасовите разбирания прави от Англия демократична държава.
/И между другото стига с тия твърдения, че Англия е най-старата демокрация, стига с тая Магна Харта, вие просто не сте я чели, това си е благина от лордове за лордове през 13-ти век, други са най-старите европейски демокрации/
...
Не, допитванията до народа не означават повече демокрация. Означават нещо друго..
Какви бяха сетнините от хептен демократичното пряко гласуване на британците за излизане от Европейския съюз ?
Основният довод в полза на това излизане, основният призив беше „ да поемем нещата в свои ръце ” – тейк кънтроул.
Получи се точно обратното на „тейк кънтроул” - а, получи се „лууз кънтроул”. Изгубиха управлението. Нещата се изплъзнаха от ръцете им. Не знаят какво да правят, накъде да поемат.
И кой е виновен за това ?
Ха сега де.
Дет из дъ куешчън.
Камерън не е виновен. Той е хептен, свръх, супер демократичен – допита се до народа, а можеше и да не се допита. Свръх, хептен, супер демократично си подаде оставката и след три месеца ще се изниже от премиерството като мокра връв от прососурляк, а може и по-рано да се изниже. Не ще Камерън да „тейк кънтроула”
Найджъл Фараж ?... И той е хептен демократичен, и той не ще да се прави на важен и да „тейк кънтроула”, макар все за контрол да бърбореше, подаде си оставката в „ползу роду” с едно, според него остроумно, а всъщност нелепо изявление : „ исках си обратно Англия, сега си искам обратно живота” – баси и ако това, е хумор, и то английски… „Ами жувей бе, жувей…”както би рекла циганката от вица.
Борис Джонсън –и той същия дол дренки, само дето още по-същия, тоест с още по-жалко измъкване.
Както каза Ги Верховсад – водачът на европейските либерали – разбягаха се като плъхове от потъваща лодка.
Народът да е виновен ? Мъдрият като всички народи, че и даже по-мъдър, щото по-отколешно демократичен английски народ ? Хич биля, йок, сакън, ка щяло - може ли един народ да е виновен за каквото и да било – това не е демократично.
А пък тия новите управници дето ще дойдат – те пък съвсем не биха могли да имат вина за завареното положение, нали. И Тереза Мей, дето беше против излизането сега ще става премиерка и ще ръководи тъкмо излизането, защото ония дето бяха „за” се изсулиха всичките – това какво е – вместо британизация на Балканите, балканизация на Британите, също като във вица „ земете си го шопо барабар с Фордо, подпис – лордо” – се получава.
...
А защо въобще трябва да има вина. Никаква вина няма. Ще се оправим някак. Ще се чешем, ще му мислим, ще се туткаме и ще се дотуткаме. Нали направихме избора, сега спокойно може да си дадем година-две-три-четири за размишление дали точно такъв трябваше да бъде изборът или друг някакъв, и въобще каква я мислехме, каква стана – много познато, много балканско, а сега и британско…

Та какво се промени от времената, когато английската образована, знаеща, мислеща върхушка не се съобразяваше с простолюдието и поемаше отговорност за действията си.
Как стана така, че водачи като Аденауер и де Гол, като Кол и Митеран бяха наследени от хора подобни на Камерън и от безподобия като Найджъл Фараж и Борис Джонсън ?
А може би тогавашната европейска върхушка да е била готина, пък сегашната да е кофти, защото не умее да води Шъпъмъ-то към сияйните върхове на бъдещото и да го обдарява с благини, та затова то я отхвърля и я заменят с безподобия.
Да, ама всички данни показват точно обратното. Хората сега живеят по-добре, несравнимо по-добре от следвоенните времена на Аденауер и на де Гол. И дори по-добре от времето на „славните тридесет” / да петролната криза през 1974-та/, когато Европа се съвзема от разрухите на Втората Световна и започва бързо да се развива.
Сега хората работят много по-малко и печелят много повече, сега имат много повече свободно време, имат много повече възможности и права, сега са много по-добре осведомени и осигурени с всякакви осигуровки, сега са много по-свободни, сега много повече им се чува думата.
А може би точно тук е разковничето и точно тук някъде се крие отговорът на въпроса „защо сегашното простолюдието отхвърля върхушките си”.
Тогава, в ония времена хората са работили много. Не са имали време за дълбокомудри обществено-политически и кръчмаро-махленски разбори. Не са смятали, че са добре осведомени, /не всички са имали радиа и телевизори, пък и тогава радиата и телевизорите не са били със стотици станции, а само с една-две/. Във времената на Славните Тридесет Шъпъмъ-то не си е въобразявало, че може и знае всичко. И затова е предоставяло правото за важни решения на знаещите и осведомените, а управлението – на можещите.
Това е смисълът на представителната демокрация. Като не можеш, не знаеш и не разбираш, да имаш право да прецениш кой, според теб, може, знае и разбира, за да ти бъде представител и да решава обществените въпроси от които ти самият си нямаш и хал-хабер понятие.
...
Нека великодушно приемем, че не това е обяснението на днешната безотговорност – и на политици, и на широки простонародни маси, нека приемем, че обяснението е друго. Бунт.
Бунт на широките простонародни, но не срещу бедността, а срещу неравенството и несправедливостите. Защото „ония там са приказно богати без особено да се напинят, а ние, дето бачкаме като добитъци, сме едно средна ръка хора, невзрачна и сивкава тълпа само. Знам колкото тях, мога колкото тях, защо тогава не сме равни ?„ – дума си Шъпъмъто.
Добре.
Това негодувание има основание, оправдано е. Какъв е смисълът на начина по който се изразява, обаче.
„На мястото на тия дето се правят на много важни, на много образовани и на много възпитани, на мястото на тия, дето уж много знаят, на мястото на тия с купешките мурафети ние ще изберем наши си хора и хора като нас – веселяци и простаци, пробивни и устати пичове ще изберем – те ще ви разтурят добре платения рахат и чиновническото ви спокойствие, гадняри такива „ – злорадства то.
И ето ти го онова лапацало - Дудука европейски депутатин... И ето ти я Европа – друсана от оня Борис Джонсън, който обеща, че ако го изберат за кмет ще направи циците на жените по-големи / И го избраха, дали пък заради това… ?/. И ето ти я голямата Америка смалена до смешника Тръмп /дали пък…?/ И ето ти го оня, дето стана голям властник, защото бил прост, та се разбирал с простите, избран на длъжност заемана някога от премиер с две висши образования.
Ако това е бунтът, то това е бунт на идиотите – за пръв път да съм съгласен с един Райчев.

Без продължителни обяснения и без изчерпателна обосновка, защото това би трябвало да е очевидно /отделно защо не е/ :
Европейският съюз е най-голямото политическо и обществено достижение на човечеството за цялото му съществуване на планетата Земя.

Докато Европейският национализъм, тоест национализмът на европейските нации, както и болшевишкият империализъм / в основата си също европейско изобретение/ е най-голямото и най-гнусното престъпление на човешкия род за цялото му съществуване на планетата Земя.

Имало е и има и други обединения, но те всичките са били насилствени. Само едно обединение се приближава донякъде до европейското по значимост – това на Съединените Американските Щати. Но тям беше лесно – американските държавици бяха сравнително еднородни и нямаха зад гърба си хилядолетия взаимно противопоставяне, изтребление и омраза – само с една вътрешна война се разминаха.
...
И това велико достижение на човешкия род – Европейският съюз го направиха големите политици от следвоенното поколение, а те избягваха да се допитват до Шъпъмъ-то / Де Гол не се допита до него за освобождението на Алжир и не сгреши, но се допита за собствената си власт и сгреши/ .
Това велико достижение на човешкия род го направиха също техните ученици и последователи, които чрез Лисабонския договор заобиколиха примитивния националистически екзитус.
И сега кривите краставици и бунтът на идиотите да разтурят най-великото достижение на човешкия род ?
Защо бе, защо ?
Защото краставиците са природно криви и не бива да се посяга на природните им кривини. Айде сиктир с тия криви краставици бе, простолюдие смотано. Това действително беше препоръка на европейските чиновници, направена с цел да бъдат улеснена преработвателната промишленост, но тази препоръка бе отхвърлена още преди осем години.
Защото в Брюксел били бюрократи. Ами бюрократи са, това им е занаятът, копачи ли сакате да бъдат.
Защото били много. Много, много, колко да са много – по малко са от личния състав на МВР в малка България.
Защото техните регулации / направления, насоки, ограничения/ запирали…
Какво запират бе, аланкоолу ? Айде сега, речете махленски дълбокоумци такива, кои точно наши или европейски стопански юначества запират пустите му чиновнически ограничения.
А, да. Домашната ракия. Дето изпотрови сума ти хора в Дупнишко, например. Друго ? Пушенето ?
Добре – пушенето, ракията, туршията - шок, ужас, става страшно, посягат на най-милото ни.
Да отпочнем тогава една поредица от допитвания до Шъпъмъто.И какво ще направи Шъпъмъто ?
Ще унищожи всичко, което не е Шъпъмъ, това ще направи Шъпъмъто.
А знаете ли какво то ? Онова, което не е Шъпъмъ ?
Сега ще ви кажа какво е. Какви наименования му е дало човечеството.
Цивилизация. Наука. Култура. Изкуство.Благородство. Развитие. Напредък. Това са все неща отвъд възможностите на широките простонародни маси. Това е все дело на хора и на личности, които са над тълпата. Личности, които са създавали, откривали и творили не благодарение на Шъпъмъто, а въпреки него. А тези личности са малцинство. Винаги и навсякъде. Блазе на ония общества и държави, в които широките простонародни маси са осъзнали, признали и узаконили правата на това малцинство и въобще на малцинствата.
Горко на ония общества, което са дали власт на ограниченото, невежествено, тъпо и просташко мнозинство. Демокрация от народа за народа и в името на народа. Това вече го знаем.. Това са народните републики. Това са фашизмът и комунизмът, тоталитаризмът и фундаментализмът. Най-страшната диктатура – това е диктатура на широките простонародни маси, на мнозинството. Хитлеристите в Германия несъмнено са били мнозинство, както са били мнозинство сталинистите в Русия, те може би и сега да са мнозинство. При всички случаи путинистите са.
Нещо ново, или пък добре забравено старо се провира в днешните обществено-политическите отношения.
И бива светът да усети какво е то, да го види, да го обсъди, да го предотврати. Но малцина са онези, които го усещат и сочат. В България пък – никой. Тук общественият кръгозор следва кривините на кривите краставици. Тук всяко обсъждане се свежда до първично - недодялани мисловни заготовки /

Брекситът е предупреждение, Европа трябва да се промени, елитите се отдалечават от хората /, обвити в лъскавата и шумоляща с безсмислените кунево-кристалинени словоизлияния опаковка.



Гласувай:
5
5


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Пласираха и друга налудничава опаковка-
01.08.2016 07:55
на цигарените кутии са изобразени сакати, обезобразени хора, а под грозните картинки има налудничави текстове.
цитирай
2. bashtata - демокрация
01.08.2016 11:05
В древна Гърция право на глас са имали само СВОБОДНИТЕ граждани. А в самото начало дори свободните, които не притежават поне 10 роба и не поддържат някакви войници, не са допускани до гласуване. Ако се постави условие : освен адресна регистрация - платени данъци, сметки, осигуровки и постоянна работа ще се доближим до истинската демокрация. Да даваш право на глас на неграмотен, безработен и неосигурен , готов за една мешана скара да изпълни каквото му кажеш...
цитирай
3. mihala - Демокрация - демонизация т. е. без ...
02.08.2016 11:30
Демокрация - демонизация т.е. без разум.
цитирай
4. krumbelosvet - Прав е Чърчил
27.01 19:57
Не е измислено по-добро от демокрацията (западната). Но това го казва ЕДИН БОГАТ ЛОРД. За Н Е Г О е добро. Щото като владееш медиите, "народът" ще реши квото искаш. А Чърчил е трябвало да бъде разстрелян още след касапницата край Галиполи. Касапница по негова вина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5020695
Постинги: 1542
Коментари: 8712
Гласове: 7581
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол