Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2016 13:32 - Какво бленуват и днес наследниците на червения терор?
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 605 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 25.09.2016 13:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Какво празнуват днес наследниците на червения терор?
      image image

Това е продуктът на 45-годишния експеримент

image image

Това е продуктът на 45-годишния експеримент

PrevNext   Няма друга цивилизована държава, в която под чужд диктат шепа родоотстъпници да обезглавят нацията си

Виолета Радева

Венци, цветя, морета от червени знамена и бодри песни като „Ширака страна мая радная...” ще залеят улички и площади на градове и паланки в ранното утро на 9 септември. Отново! За N-ти път!!!Като изплюване в лицата на нормалните българи, за които окупацията на родината им от червената армия, започнала на 8 септември 1944 година, е най-ужасната национална катастрофа, сполетявала я някога! Като удар с юмрук, от който не престава да кърви човешкото достойнство. Като подигравка с всички нас, повярвали преди 27 години, че комунизмът, сякаш кошмарен сън, най-после си е отишъл!

И отново Корнелия Нинова, Стефан Данаилов, Сергей Станишев, Георги Гергов, Димитър Иванов, Александър Симов, Велислава Дърева – споменавам само някои най-популярни имена на пламенни русолюбци, ще обясняват как на светлата дата 9 септември били завинаги разгромени и натикани в кочината на миналото „капитализмът и монархофашизмът”.

Впрочем, така пишеха и говореха до онзи момент, който бяха избрали, за да се превърнат като какавидите в една нощ от гъсеници в пъстроцветни пеперуди. Тоест от заклети, озъбени борци срещу капитализма и „мръсните експлоататори на най-прогресивната класа – пролетариата”, в такива мултимионери и милиардери, каквито дори в най-богатите капиталистически държави рядко се срещат.

И отново ще се леят елейни слова

за „братския руски народ – наш двоен освободител”, за общата ни кръв, за общите ни битки.

И отново преименуваните комунисти и разни подкупни словоблудци ще говорят за „социалистическа революция”, за идеалите и хуманизма на „комунистическата идея”, безсрамно те, богоборците, ще я сравняват с християнството. По-млади журналисти по свое хрумване или пък „правилно насочени” от собствениците на медиите, в които си вадят хляба, ще обявят безпристрастно, че 9 септември 1944 г. била „историческа дата”, която днес се възприемала или като „обновяване на живота”, или като разправа с политическите противници, защото била обвита в „мистерия”!? Подобни „мистерии” обаче има само в представите на новите поколения, които съзнателно и преднамерено биват държани в невежество за най-близката ни и далечна история.

Какво празнуват на 9 септември днешните „обновени” социалисти?

Сигурно това, че техните бащи като истински серийни убийци, като първокласни криминални престъпници изтребват безогледно беззащитни хора в септемврийските нощи на 1944 година!

Примери?

Ето три знакови:

Ирина Бокова, дъщеря на Георги Боков, един от сочените за убийци на карикатуриста и журналиста Райко Алексиев, днес оглавява ЮНЕСКО и се бори с всички сили чрез Русия и други прокомунистически държави да стане генерален секретар на ООН, а Филип Боков, негов син, се прочу с просташката фраза, че те, комунистите, поемат вината за кървавите изстъпления „само с мезета”. Как няма да празнуват 9 септември, щом този ден ги е създал и им е осигурил възможността за безметежно господарско съществуване и сега, в уж „демократична” България?!

Внуците на Тодор Живков, организирал и осъществявал заедно с Мирчо Спасов зловещите кървави нощи за разправа с невинни и беззащитни хора веднага след 9 септември 1944 г., днес също се носят по гребена на вълната все по-нагоре и по-нагоре и с привичния цинизъм на кастата си искат „да си върнат държавата”! Защо да не празнуват, защо да не призовават да се върне отново „тяхното време” във вида, в който го живяхме 45 години?

Сергей Дмитриевич Станишев, син на партизанина „чавдарец” Димитър Станишев, участвал в „стихийното уреждане на сметките с най-злостните врагове”, попаднали в ръцете на „народните борци” (изразът е от съобщение на ЦК на БРП/к/ до Г. Димитров в Москва от първите дни след военния преврат), направи не по-малко шеметна международна кариера от другарката Бокова и след като се подвизава известно време като министър-председател на руската губерния България, днес е евродепутат и председател на ПЕС! Защо да не развее червеното знаме и да не благодари за окупацията на някогашното независимо Царство България от армията на неговата истинска родина?

Какво празнуват с неотслабваща жар все по-оредяващите редици на зомбитата, кретащи зад шепата наследници на неуки терористи и съветски граждани?

Празнуват унищожаването на българския държавен, политически, стопански и интелектуален елит.

Празнуват невижданото дори по време на Османската империя ограбване на българския народ. Празнуват насилственото отнемане на имуществото на дребните и средни собственици, завземането на жилищата, парите, мебелите, дрехите дори на малко по-заможните, експроприацията на фабрики и работилници, насилственото присвояване на земята и превръщането на селяните, които са били основната част от населението на България, в лумпенпролетариат.

Празнуват създаването на „новия човек”,

чиито основни качества са лъжата, кражбата, мързелът, готованщината, завистта и омразата.

Сигурно новоизпечените „православни комунисти-безбожници” пак ще заговорят за 9 септември като за ден на „всенародното въоръженото антифашистко въстание”, като за ден на „социалистическата революция”. Ще чуем старите опашати лъжи на нов глас.

Защото на 9 септември 1944 г. няма никакво „въстание”, камо ли пък „всенародно”! Защото на 9 септември 1944 г. няма никаква „революция”, камо ли пък „социалистическа”!

Всъщност вече над седем десетилетия те празнуват националното предателство на група офицери и професионални превратаджии, вербувани от НКВД, които съгласувано с командването на навлязлата в територията и акваторията на България още на 8 септември сутринта червена армия, окупирала вече Варна, Русе, Силистра, Добрич и Бургас, извършват военен преврат. Заради апетитите на Сталин, решен да изпълни вековната цел на руската азиатска сатрапия и да стъпче необратимо непокорните и „неблагодарни” българи, тези отцеотстъпници свалят през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. избраното на 2 септември правителство на Константин Муравиев. Военният министър от кабинета на Муравиев, ген. Иван Маринов, съгласува с Отечествения фронт действията си и забавя със 72 часа обнародването на правителственото решение за обявяване на война на Германия. Така той дава възможност на СССР да обяви война на България и да се превърнем във военен „трофей” на сатрапа Сталин!

Властта е заграбена от „правителство на Отечествения фронт” с министър-председател вечния превратаджия, сръбски шпионин и агент за влияние на НКВД Кимон Георгиев. Посочен е и благословен за министър-председател лично от Сталин!

Днес малко хора си спомнят, а още по-малко знаят имената на онези продажни души и офицери-превратаджии, погазили воинската си клетва и извършили национално предателство в интерес на чужда вражеска сила. До Кимон Георгиев, Димо Казасов, Дамян Велчев, Иван Маринов, Владимир Стойчев, Кирил Станчев, Георги Иванов, Крум Лекарски, Тодор Тошев, Христо Стойков, Стоян Трендафилов се нареждат и по-нисши офицерски чинове – Райчо Славков, Димитър Попов, Веселин Вълков, Дамян Бейнов, Борис Матеев, Александър Димов, Любен Ванков, Димитър Томов, Марин Диков, Сава Цанев...Нищо не може да изтрие позора от лицата на тези предатели!

Няма друга цивилизована държава, в която под чужд диктат шепа родоотстъпници да обезглавят нацията си, както и да издълбаят непреодолима пропаст в политическото, духовното и културното развитие на сънародниците си, сравнима само с падането на Второто българско царство под ударите на османските нашественици.

Няма в друга европейска държава с толкова и такъв криминален контингент, способен да противопостави едни на други чрез ужасяващо кръвопролитие и продължителна брутална тирания съседи, приятели, роднини дори! Доказателство за тази вероятно смущаваща констатация е сервилното поведение на узурпаторите на властта спрямо окупатора СССР не само през всичките

45 години на безумен социален експеримент,

но и невъзможността на държавата ни за изминалите 27 години да скъса окончателно с положението си на най-верен, най-предан руско-съветски сателит, на своеобразен Троянски кон в ЕС и в НАТО. Вместо да скъсаме като останалите бивши членки на социалистическия лагер с тоталната обвързаност на икономиката ни със Съветския съюз, нашите спецове по икономика на марксизма-ленинизма ни приковаха още по-здраво с бурно възраждащата се Руска империя, предавайки без пари енергетиката ни и структуроопределящи предприятия като „Нефтохим”, като газопреносната мрежа, комуникациите, големите банки и други /до положението хляба на българите да е в руски ръце – директно или чрез техни подставени лица.

Застарелите синове и внуците на предателите и на терористите празнуват настъпването на най-черните български нощи. За дните след 9 септември 1944 г. ръководителят в София на „мокрите дела” на комунистите Мирчо Спасов с гордост заявява в интервю от 1984 г., че било „славно време”, когато по нареждане на „Партията” трябвало да бъдат „поизчистени колкото се може повече врагове” преди тъй наречения народен съд, защото с присъдите „става бавно”.
Ето цитат от това интервю, взето от журналиста Наско Мандаджиев: „Около 100 нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов”. Това само в София! Терорът вилнее в цялата страна. Избитите по горички и усойни дерета са между 30 и 40 хиляди души. Никой все още не може да каже какъв е техният истински брой.

Поразяващ е размахът на този терор. Той е насочен срещу сърцевината на държавността! Ликвидирани са без съд и присъда, без обвинения, без поне формална причина кметове, общински чиновници, съдии, банкери, бирници, полицаи, учители, свещеници, журналисти, бакали и по-богати селяни...Няма професия, която да не е болезнено засегната! В зората на тъй наречената „промяна” имаше хора, които полагаха усилия да установят приблизителните размери на този геноцид. Ровеха из „Държавен вестник” за „безследно изчезнали”, разпитваха по райони и населени места, но после градящите удобния капитализъм за бившата червена номенклатура сметнаха, че това не може да бъде приоритет! Че комунистите вече не ни били противници, сега противници ни били тези от БСП! Че те имат по-важни задачи, най-главната от които – придобиването за символичен 1 долар на всичко апетитно в обрулената градина България, по колоритния израз на проф. Александър Чирков.

В септемврийските дни и нощи, предшестващи безпрецедентния „народен съд”, по най-отвратителен начин са умъртвени всички онези, които имат и авторитета, и интелекта, и опита, и решителността да се противопоставят на болшевизацията, на сталинизацията, на превръщането ни в по същество шестнайсета съветска република.

Кого посича червената гилотина?

Кои обществени слоеве смазва червената пета?

Достатъчно е да се припомнят някои анатемосани от комунистите, но вече извадени от гробното мълчание имена на видни личности, играли забележителна роля в културния и духовен живот на Царство България, за да си отговорим. Сред тях е името на неповторимия писател-фейлетонист и карикатурист Райко Алексиев, един от славните „Българан”-овци, редактор на неподражаемия хумористичен вестник „Щурец”, излизал от 1932 г. до зловещата 1944 година.

Извлечени от дома си са дългогодишният директор на Мъжката гимназия в Русе Нико Просеничков и неговата съпруга Тонка Николова Обретенова. Къде са захвърлени костите им, до днес никой не знае.

Умъртвен чрез жесток побой е болният Теодор Траянов, един от най-големите наши поети, възпяващ величието и несломимия дух на българина.

Ликвидиран от садистичното чудовище Лев Главинчев е редакторът във в. „Зора” Йордан Бадев, дълги години ползващ се с авторитета на критик с вярна преценка за художествените явления, дал път на много млади дарования с поощрения, с публикуване на точни и добронамерени рецензии в редактираната от него културна страница.

Инквизиран и престъпно убит е и собственикът и главен редактор на най-авторитетния български вестник „Зора”, превъзходният публицист, съратник на Яворов и борец за свободата на неговата останала в робство Македония Данаил Крапчев.

Мартирологът на мъчениците, чиито кости белеят край всяко селце, в недрата на всяка българска планина, в урви и край ручеи, е много дълъг. От осъдените 2730 души на смърт от антиконституционния, по същество перверзен акт на цинична саморазправа с политически противници, тъй наречения „народен съд”, предварително са убити 200 души!!!

За кратко време след окупацията на България комунистите я превръщат в

огромен концлагер

Нови хиляди „недоубити врагове” намират жалостния си край, пребивани от садисти за развлечение – разни газдовци и ръжгевци. Като популярния разказвач на вицове Сашо Сладура. Като Божия човек брат Йордан (Йордан Стойчев Дрянков, ясновидец и пророк, откривател на свещени места и лековита вода), когото убийците в Ловешкия лагер заринали до врата в яма и го умъртвили!

Българската земя е спечена от кръвта на хилядите съсечени с лопати, брадви, кирки, цепеници или застреляни по маниера на НКВД с куршум в тила. Българската земя е черна от затъкнатата в гърлата мъка на техните майки, бащи, братя, сестри, жени и деца. И до днес отеква мракобесната заповед на съветския изрод, алкохолик и по недоразумение смятан за българин Георги Михайлович Димитров: „Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля”!

/И днес, предадени на сърбошовинистка Югославия, от същият този порусен сталински сатрап Димитров и мутро-русофилските му палачи, братята българи от Македония не могат да намерят корените си погребани в гробището на антибългарските коминтерновски кланета.

И днес, вместо да потънат от срам пред наглостта на имперските пияндури, тези същите, се нахвърлиха като псета срещу свидната жертва на тази им Русия - македонските българи И днес потомствените родоотстъпници се нахвърлят върху предадените от тях македонци и другите българи от Гърция, Украйна и Русия, когато трябва да прикрият съвременните злодейства на руските си господари...
И днес техните учители учат децата на България на робско послушание на Русия, по учебници написани от руснаци и българи майцепродавци.
И днес, с ехидно злорадство, русокомунистите тържествуват върху, обезлюдената от грабежите и неправдата им  България и руското и изкупуване, и заселване.
И днес, с нахалството на ненаказания убиец, те танцуват върху трупа  на Отечеството и възхваляват гробокопачът на българския род - надигащата се отново имперска Русия.
И днес от позицията на неразобличени негодници, те същите, очернят европейския избор на българите и влачат България към блатото на руската мизерия и тирания./

Ето, това ще празнуваха на 9 септември 2016 година непокаялите се комунисти – деца и внуци на тъмните „герои”, от чиито ръце тече кръв, а в сърцата им има само алчност, властолюбие и сатанинска отмъстителност!
Децата на убитите от тях десетки хиляди българи, на стотиците хиляди прекарали години по лагери и затвори бяха виновни, че са деца на бащите си.
Те самите обаче, деца на джелати, на престъпници и коравосърдечни убийци – не, те не отговаряли за престъпленията на родителите си!

Нещастна България, в която червените узурпатори на властта нито за ден не са я изпускали от ръцете си вече 72 години! Докато не се извърши декомунизация и лустрация, колкото и да е закъсняла, нищо добро не ни очаква!
Това идва да ни напомни 9 септември 2016 година... 

Това помнете, когато решавате кому да дадете властта на изборите!...Не им давайте шанс отново да празнуват победи и да играят казачок върху нещастието ни.




Гласувай:
4
4


Вълнообразно


1. ferhunde - Чудесна статия, но за хора, които ...
25.09.2016 14:00
Чудесна статия, но за хора,които биха разбрали. А комунистите не са.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5452867
Постинги: 1599
Коментари: 8911
Гласове: 8126
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол