Изглежда, че ядреният шантаж на Путин вече не е блъф, не е хитроумна игра с геополитически размери. Това е сериозна заявка за конфронтация с целия свят, манифестация на вътрешната му готовност за световна война.

  Путин изнудва САЩ с договора за преработка на плутоний

Проведените общонационални учения по гражданска отбрана, отговорността на губернаторите за мобилизация, патриотичната истерия в пресата и по телевизията – всичко това и още много, започнали някога като политическа игра и лекомислен блъф, постепенно преминават в сферата на военните решения.

Ние, с присъщите ни хуманни илюзии, все си мислим, че рационалното начало ще надделее над хаоса в душите и главите. Че интелектът ще победи инстинктите и емоциите. Че откровеното политическо безумие е невъзможно. Но то е възможно. И още как.

Неведнъж в историята луди хора са правили неща, в които преди това е било трудно да се повярва. Трудно е било дори да си ги представим. А след това сме си скубали косите, съжалявайки, че не сме спрели безумеца, когато още е било възможно, когато катастрофата е можела сравнително лесно да бъде избегната.

  1941-ва и безумните утопии на Хитлер и Сталин

Живеем в плен на своите надежди.

Той се разправя с опозицията и хвърля едно след друго предизвикателства към световната общност. „Е, какво толкова – успокояваме себе си и околните. - Той просто иска да изглежда като поразителен мачо, това е просто поза и нищо друго“.

Той със сълзи от щастие в очите анексира Крим и спонсорира терористите в Украйна. „Това е политическа търговия – загрижено поклащаме ние глава. - Той просто иска да се чувства равен на световните лидери. Това е просто надменност, нищо друго“.

Тогава той праща в Сирия самолети и те бомбардират военната опозиция срещу диктатора, а заедно с това болници, училища, хуманитарни конвои и просто струпани на едно място мирни жители. „Той, разбира се, прекалява – с последна надежда мислим ние. – Но по този начин той просто иска да излезе от международната изолация. Просто иска да го смятат за лидер на велика държава“.

  На Путин му харесва да е смутител на мира

И всичко това, което казваме и мислим е вярно, но е само една десета от това, което се случва наистина. Останалите девет десети са: неутолима жажда за власт, безграничен цинизъм, съвършена безпощадност и абсолютна увереност в това, че политическото му положение му развързва ръцете за произволна авантюра. Той искрено вярва в своето предопределение и безграничните си възможности.

Можем, колкото си искаме да се утешаваме, че някак ще го преживеем, че един ден ще седне на подсъдимата скамейка в Хага, че режимът му няма да продължи и три месеца, че все нещо ще се промени към по-добро, защото ние така отчаяно го искаме. Но това са детски утехи. Така успокояват децата, когато имат кошмари. Така успокояват своите избиратели световните лидери, които като щрауси заравят главите си в пясъка, за да не поемат отговорност за решенията си.

  Бъдещата война - светкавична и ужасно смъртоносна

А истината е само една: с всички средства трябва да бъде неутрализиран военният потенциал на Русия, преди в Кремъл да узрее политическата готовност за истинска световна война.

За миролюбивите хора задаващата се война винаги изглежда невероятно. Но, ако погледнем на ситуацията трезво, неизбежно ще стигнем до единствения възможен извод – колкото по-рано спрем лудия, толкова по-малко ще са жертвите.

Иначе, когато е вече действително късно и войната се разгори по целия свят, в последния миг от атомния апокалипсис ще можем само да си помислим: защо не си мръднахме пръста, когато още можехме да направим нещо?

 

----

 

* Александър Подрабинек е руски правозащитник и журналист, водещ на предаването „Дежавю“ на Радио „Свобода“, откъдето публикуваме текста му. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z. Оригиналното заглавие е „Война и блъф“.

3- 4 дни. Още през първите минути на войната НАТО ще изстреля залп от 10 000 ракети, които мигом ще убият 50 милиона руснаци. След този ужас останалите 100 милиона руснаци със сигурност ще вдигнат ръце.