Ушанката Радев не може да смята ли?
Ето задачка за ушанки: Кога 2 е по-голямо от 3?
Точно както партията му продава "едно към гьоторе" България, така се е научил да смята и Радев. Или трите му червени каки, смятат вместо него, че е тъп..

Отговор на задачата по смятане: Две е по-голямо от три, когато задника на ученика е по-голям от устата му.

А 20 милиона са повече от 2 милиарда, когато 20 милиона са в евро, а 2 милиарда са в рубли.

Да не би така да решава задачките Радко Ушанков.
..................................................................................................
Отива си още една ( неофициално обявена, но вече осъзната) Година на Русия в България By Иво Инджев ⋅  

“Най-сериозното политическо събитие за тази година е, че бе подложена под съмнение евроатлантическата ориентация на България. Това е политическото събитие, което произлезе в резултат на предизборната кампания и на президентския вот. Това е събитието, което ще маркира оттук нататък следващите действия в страната. Беше подложено на съмнение липсата на алтернатива на евроинтеграцията на България, което се случва за първи път”.

Ако смятате, че с горния цитат цитирам себе си, като автор на стотици писмени и доста устни предупреждения за горното, грешите. Казва го в интервю за един сайт политологът Антоний Гълъбов.

Ще прозвучи глупаво да кажа, че се “радвам” да прочета, как очевидната истина, върху която се опитвам да акцентирам от години, вече си пробива път. И все пак е удовлетворително да се види, че “най-голямата тайна” за най-големия проблем на България лъсва все повече. Трудно, но тя вече бива осъзнавана и признавана от доста разтревожени демократи у нас.

Действително, отиващата си година се открои с темата за руската намеса в България. “Най-после”- в смисъл, че най-напосле опасността беше призната за реалност.

Ако се върнете към предизборната кампания от изминалите месеци ще видите, че въпреки това коментаторският корпус, който е постоянно присъствие в телевизионният ефир у нас, упорито замиташе под килима тази тема. Което беше особено неадекватно на фона на факта, че в световните медии тя изплува , подобно на дълго утаявана на дъното на блатото тиня, размътена от безпардонното джапане на руския потуш в българската политика.

Примерите за изригналия интерес на световните медии към руската заплаха за България, които мога да дам, са ( досадно) много и няма да се връщам към тях. Ще посоча само най-прясното интервю на победителя на изборите Румен Радев. Акцентът в него, видно от въпросите на “Льо Монд”, е не друго, а проруската му ориентация. Още в самото начало го питат за нея, а той декламира като по устав, че бил натовски генерал. С тази рецитация предизвиква следващия въпрос: защо тогава настоява за отмяна на санкциите срещу Русия ( което е главната задача пред всяка московска пета колона в страните от ЕС и НАТО). Бившият генерал отговаря по-скоро по “варшавски” ( т.е. като от школата на Варшавския договор), отколкото по натовски: защото България страдала от санкциите ( на Русия!).

Щеше да бъде интересно френските журналисти да го бяха попитали (без да има до себе си суфльорите, които го готвят за публичните му изяви) какъв точно е ефектът от руските санкции върху България. За съжаление не са задълбали в тази посока, иначе трябваше или да лъже с  още неверни обобщения или да признае, че ефектът от руските санкции върху българската икономика се движи в рамките на пренебрежимо малки стойности на фона на растящия български износ ( с 6 процента за тази година) към държавите от ЕС.

Русия “санкционира” през тази година България с повече от милиард евро плащания за корупционната далавера АЕЦ “Белене”, разиграна от нейната пета колона тук. Така осребри схемата 4+4+3 години в периода 2003-20012 г. (според разпределянето на отговорностите за нея и невидимите за публиката корупционни парични потоци), съответно спрямо годините на обгрижването на проекта от правителствата на Сакскобургготски, Станишев и Борисов, при когото разходите, изсипани в корупционния гьол бяха най-големи спрямо предходните периоди.

Същевременно през 2016 г. руските туристи продължиха да бъдат фактор в българския туризъм въпреки вайканията и другарските жалейки за вредата от санкциите. А и структурата на търговския (дис)баланс в търговията с Русия си остава все така постолониална. България налива пари в Руската икономика, внасяйки от огромната държава стоки за близо десет пъти повече пари, отколкото успява да продаде на ( уж оромния) руския пазар. Става дума за пазар, ограничен за български стоки със забранителни по своя смисъл регулации много преди санкциите – още в началото на 90-те години на миналия век. И никакви санкции не пречат България да продължи да бъде икономически васал на Русия.

Но у нас е така: когато фактите говорят, вместо (поне) да замълчат факторите ( на върха на държава) , те извъртат нещата в угодната им посока.

Мога само да се надявам, че реалистите измежду политическите коментатори, както и сред самите политици най-вече, ще стават повече и по-откровени в диагнозата си за нашето източно заболяване. То не се лекува с гол патриотизъм на думи,  а с антибиотика на осъзнаването на симптомите и необходимостта от мобилизиране на съпротивителните прозападни сили на българския организъм не само в материалната сфера ( в която и най-заразеният русофилски болник не прави крачка на Изток като консуматор на блага), но и в областта на сблъсъка между евразийската схоластика на забраните и преследванията на свободомислието в името на силната държава, противопоставящи се на принципите на свободата на личността, върху която се гради и превъзходството на материална култура в държавите, в които властта служи на човеците, а не обратното

икономически съветник, той щеше да му каже, че руският пазар е доста по- слаб от белгийския.

Излизане на България от ЕС и влизане в ОНД. Това е съвсем реално да стане с такива партии и водачите им като ДПС и БСП на основата на това, че популизмът набира мощ у нас.Той опростачва хората, а опростачениите не могат да мислят рационално, гласуват по гайдата на поопулистите и националистите. У нас има интересни партии - Движение зда права и свободи, а също Национален фронт за спасение на Българиия. Като под спасение се разбира връщането ни към Путин.
Зле сме, но сме на прага да се случи най-страшното, да ни изгонят от ЕС или ние да си го напуснем сами. Все по-малко ни харесват евпропейските държави и за това си има причини...