2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Сериалът „Гинка” не падна от небето. Както не паднаха от небето казусите „Гебрев”, „двете лъвчета”, „Пирин”, „Витоша”, „Общинска банка” и пр. Тези казуси са проявление на нещо, което вече се беше случило в недрата на обществото – радиоактивни гъби, изникнали от радиоактивна почва.
Помните ли, как започна врявата по повод „умните и красивите”? Писателят Господинов каза, в пика на протестите от лятото на 2013 година, нещо самоочевидно: „Протестиращият човек е красив”.
Естествено, че е красив, защото е изправен и гледа света право в очие – за разлика от обичайната телесна постановка на масовия българин, който е храбър само на маса, а инак крачи по живота с приведена главица, гледайки изпод вежди, кой от околните ще му скрои някакъв номер.
Помните ли отговора на не-протестиращите? Беше нещо като:
„Вие ли, бе, мързеливци от жълтите павета, дето нищо не работите, а ние от провинцията ви храним – вие ли сте красиви? А ние – грозни?”.
Още тогава се видя, че нещо дълбоко не е наред с либералната демокрация в българския й вариант. Напомням: една от темите на либералната демокрация е, че всеки може да се издигне със собствените си усилия. Да се извиси, като се потруди. В една либерална демокрация, посланието на Господинов щеше да бъде разтълкувано така:
„Всеки, който протестира – т.е. заявява гражданска позиция – става красив. Протестирай и ти – и ти ще станеш красив…”
Иначе казано, неговото беше мобилизиращо послание: „Стани и тръгни; и ти можеш, защото всеки може. Никой не е изключен”. В една либерална демокрация, с нейната презумпция за равенство на шансовете и справедливост на условията, опонентите биха тръгнали да питат – „какво имаш предвид под „красив”?” Или да се заяждат, с колко процента ставаш по-красив всеки път, когато си на протест. Нямаше да поставят под въпрос основното допускане: че всеки човек може да заеме позиция, която да го извиси над всекидневната сивота на битуването.
В България, през 2013 година, стана друго.Дори: стана не едно друго, а две други.
Първо: хората не декодираха посланието на Господинов като призив към тях да се извисят, а като заклеймяване, че не са способни на извисяване. С това масата българи раздели нацията на две групи: софийски елит, вече някак си извисен (по-късно наречен „жълтопаветен”) и „народ”, който остава в масовката и не е способен да стане друго. Точно този „народ” се разсърди, че (не бидейки „на жълтите павета”) е изключен от редиците на „красивите”; и беше благодарен на Велислава Дърева, която разшири темата, добавяйки „умните” към „красивите”.
И второ: масовият българин възненавидя всеки, който го призовава да стане нещо повече от това, което е. Да се учи, например, за да сполучи. А когато сполучи – да помага на хората около себе си и те да сполучат.
През цялото това време властта и медийният елит усърдно помагаха за отравянето на обществената почва. Демонстрираха, демонстрират и днес, че всъщност – няма никакъв смисъл да полагаш усилия, за да се извисяваш. Дори напротив: колкото си по-близо до природното си, насипно състояние – толкова повече шансове имаш.
Министър-председателят може се хвали не с начетеност, а с мускули. Можеш да обикаляш телевизионние студиа и да те титуловат „политолог”, макар да нямаш завършено средно образование. Можеш да нямаш средно, но да си купиш ЧЕЗ.
Бунтът на „народа” срещу Господиновите призиви да се извиси, в съчетание с бруталния успех на неуки и некомпетентни хора доведе, само за четири-пет години, до онова триумфиращо невежество, което днес виждаме да пълзи по ученици и по учители. Няма значение, че не знаеш нищо. Защото значение имат други неща. Да си силен. Да влезеш в „средите”. Да познаваш министър. Да имаш телефона на премиера. Да имаш пари, независимо – как и откъде.
И в никакъв случай да не помагаш на хората около себе си. Напротив – трябва да им се подиграваш, защото са толкова загубени, че не са се уредили в „игрите”. Този хищнически солипсизъм бързо прерастна в цялностна идеология, изработвана от присъдружни на властта групички като Институт за дясна политика (с председател Нено Димов), различни „либертарианци”, „пазарни икономисти” и подобни. Слабите са си виновни. Да са се уредили покрай силните. Бедните да го ду*ат, както се казваше в една кинокомедия на Мел Брукс.
Беше въпрос на време това обществено пропадане да стигне до логичния си завършек: че единственото нещо, което е важно, е – силата. В тази посока държавната върхушка също много се постара, като всекидневно демонстрираше, че закони, правила, регулации – нищо такова няма значение. Значение има, кой е по-силен.
По-силният прегазва всякакви закони, правила и регулации, както бивол минава през паяжина. А там, където няма правила, единственият регулатор е силата.
И така, за една петилетка, стигнахме от посланието „Изправи се и стани красив” до днешната държавно-обществена идеология:
„Демонстрирай мускули и всичко ще ти се получи”.
Оттук и масовата подкрепа за това, „Бойко” да „вземе” ЧЕЗ. Да наложи силата си върху обстоятелства, инак крайно комплицирани откъм закони, регулации и правила. Да мине през правилата като бивол през паяжина.
Никак не беше случаен онзи култов медиен образ след срещата „Гинка-Бойко”: двама едри министри, застанали в позата на мутри от двете страни на една слабичка Гинка от Пазарджик, застанала в позата на отвлечена от мутрите. Към този момент тя вече имаше законово подписан договор да купи ЧЕЗ. Те обаче имаха мускулите и телесната маса. Видимо, тя беше слабата; те бяха силните.
Всички тези неща се трупаха през годините и днес произвеждат, на равнището на обществото, класика, известна от историята. Невежото мнозинство гони с псувни просветеното малцинство, докато се прекланя пред силата, защото смята, че тя ще му помогне в това му начинание. Както в романа на братята Стругацки „Трудно е да бъдеш бог”, където неграмотното мнозинство беси, набива на кол и насича на късове „грамотеите” и „книжниците”.
Проблемът, разбира се е, че там, където силата става единствен регулатор на обществените отношения, тя веднага прераства в произвол. Силен съм – и всяка моя прищявка трябва да стане факт. Искам да се хваля пред мутрите в махалата, че си имам не едно, а две лъвчета – че съм цар на царя на животните – и цялата държавна машина се задейства, за да ми ги даде. Искам да застроя Витоша и затова не пускам лифтовете, които по договор стопанисвам – и цялата държавна машина гледа в друга посока. Искам Пирин да си е мой, без да вадя пари, за да го купувам – и цялата държавна машина хуква да ми помага в това ми начинание.
Искам да покажа, колко съм предан на патриарха на Москва и цяла Русия – пращам милиционери да заплашват хора в София (предполага се – „умни и красиви”) с предупредителни протоколи.
И всички забравят друго нещо, което знаем от историята:
там, където властва силата, трайно се настанява бедността.Външният бизнес вече бяга презглава от българската джунгла, вземайки със себе си парите си, знанията си, технологиите си, културата си и работните места. Само за една година реинвестираната в България печалба на чужди инвеститори е спаднала 15 пъти. Пъти, не – проценти. В проценти е 92.5. На терена остават само едни Гинки, които бързо биват смачквани от по-силните от тях Бойковци. Населението френетически ръкопляска.
Просветеното гражданско действие, искащо да възвиси всекиго, е заместено от невежата, но затова пък груба сила, която иска да унизи всички, за да може да прави, каквото си иска.
Време е за изводи. Ако не демонстрираш гражданско поведение, не си умен и красив. Нещо повече: ти си глупав и грозен. И освен това си роб. И освен това накрая ще останеш и без гащи, защото някой по-силен от теб ще ти ги вземе.
Това, драги, са фактите, а пред тях, както е известно (поне – на „умните и красивите”) и боговете мълчат.
Когато изтриете и последната следа от либералната демокрация, когато накарате и последния „умен и красив” да млъкне – точно в този миг, в който се радвате на своя триумф, ще останете без гащи.