Управление на разпадането на Русия: истината или желанието?

от  Южен фронт  - 25 април 2019 г. 2 774

 

… От SouthFront

https://www.veteranstoday.com/2019/04/25/managing-russias-dissolution-truth-or-desire/

В началото на годината, на 9 януари, The Hill, водещ американски политически вестник, сякаш определяше годишния дневен ред, публикува статия, озаглавена " Управление на разпадането на Русия ". В статията се разглеждат мерките, необходими за разрушаването на Русия и за възбуждане на граждански конфликти на територията на Евразия. Авторът, Бугайски, описва Русия като "намаляващо състояние, което прикрива вътрешните си недъзи с външни офанзиви". Той твърди още, че "Русия се насочва към фрагментация" под "нарастващ социален, етнически и регионален натиск" и едновременно обвинява федералното правителство, че не успява да се превърне в национална държава със силна етническа или гражданска идентичност и да работи за централизиране контрол върху регионите.

Статията продължава със спекулации, че „региони като Саха и Магадан в Далечния изток, със своето значително минерално богатство, биха могли да бъдат успешни държави без експлоатация на Москва” и че „нововъзникващите държави ще се възползват от по-тесни икономически и политически контакти със съседните страни от Москва ”. Далечният изток на Сибир и Русия също се нарича сред регионите, които „ще станат”, отделени от центъра „като по този начин насърчават исканията за отцепване и суверенитет”.

"ВАШИНГТОН ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕ КЪМ ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЪПЪТСТВАХА РАЗПАДАНЕТО НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ, КАТО ПОДКРЕПИХА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯТА, ПЛУРАЛИЗМА, ПРАВАТА НА МАЛЦИНСТВАТА, ИСТИНСКИЯ ФЕДЕРАЛИЗЪМ, ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА И РЕГИОНАЛНОТО САМООПРЕДЕЛЕНИЕ СРЕД РАЗНОРОДНИТЕ РЕГИОНИ И ЕТНИЧЕСКИ ГРУПИ В РУСИЯ."

"ВАШИНГТОН ТРЯБВА ДА НАСЪРЧАВА РЕГИОНАЛНОТО И ЕТНИЧЕСКО САМООПРЕДЕЛЕНИЕ В РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ."

"ЗА ДА УПРАВЛЯВА ПРОЦЕСА НА РАЗПАДАНЕ И ДА НАМАЛИ ВЕРОЯТНОСТТА ОТ КОНФЛИКТ, КОЙТО СЕ РАЗПРОСТИРА НАД ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ, ЗАПАДЪТ ТРЯБВА ДА УСТАНОВИ ВРЪЗКИ С РАЗЛИЧНИТЕ РЕГИОНИ НА РУСИЯ И ДА НАСЪРЧИ ТЕХНИЯ МИРЕН ПРЕХОД КЪМ ДЪРЖАВНОСТ."

Статията открито призовава НАТО и Вашингтон да започнат подготовка “за ангажиране с нововъзникващите след-руски образувания”.

„НЯКОИ РЕГИОНИ БИХА МОГЛИ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНЯТ КЪМ ДЪРЖАВИ КАТО ФИНЛАНДИЯ, УКРАЙНА, КИТАЙ И ЯПОНИЯ, ОТ КОИТО МОСКВА В МИНАЛОТО НАСИЛСТВЕНО Е ПРИСВОИЛА ТЕРИТОРИИ. ДРУГИ РЕПУБЛИКИ В СЕВЕРЕН КАВКАЗ, СРЕДНА ВОЛГА, СИБИР И ДАЛЕЧНИЯ ИЗТОК БИХА МОГЛИ ДА СТАНАТ НАПЪЛНО НЕЗАВИСИМИ ДЪРЖАВИ И ДА ИЗГРАДЯТ ОТНОШЕНИЯ С КИТАЙ, ЯПОНИЯ, САЩ И ЕВРОПА. "

Идеите на Бугайски изобщо не са нови. Глобалистките мозъчни тръстове напредват със същото в продължение на десетилетия.

Калта, за да подкопае руската държавност, цели да подхрани радикализма, национализма и регионализма. Той има вълнообразно поведение. Предишната вълна е насочена към почти същите региони: Северния Кавказ, Средна Волга, Сибир и Далечния изток. Използваните трикове и методи не се променят. Единствената разлика между тях е географското местоположение и имената на етническите групи, които трябва да бъдат повлияни.

Тези подходи могат да бъдат условно обозначени като „полски стил“. Този термин няма връзка с модерната Полша. Ние го използваме само защото подходите са доста сходни с тези, които за първи път са използвани за подхранване на полския национализъм през 19 -ти  и 20 -ти  век, а същата геополитическа област е засегната.

Основните елементи на този модел са:

• Създаване на псевдо-история на нация или етническа група. Обикновено тази псевдо-история датира от древния свят и легендарните времена. Тази „история“ се основава на псевдоисторически творби и научни трудове, съставени от автори, непознати на световната академична общност.
• Промоция на идеи за изключителност сред членовете на нацията или етническата група. Тези идеи твърдят, че нацията или етническата група превъзхожда своите съседи и предизвиква гротескно чувство за национална идентичност (изключителност, основана на етническа принадлежност).
• Създаване на мит за исторически враг, който е потискал нацията или етническата група, често се опитва да елиминира своята “изключителна” култура. Този исторически враг е описан като причината за унищожаването на групата и по този начин за неговото лошо състояние в съвременния свят. Историческият враг може да бъде конструиран от различни държави, съществуващи в различни периоди на историята, но чрез които може да се проследи историческа последователност или връзки. Например, Златната Орда, Московската държава, Руската империя, СССР и Руската федерация. Митът активно се подхранва от спекулации относно исторически събития, които не могат нито да бъдат потвърдени, нито отречени с помощта на фактически данни.
• Създаване и популяризиране на идеята за нацията, която някога е била голяма, но вече дефектна, където от нея е открадната тази позиция на величие.
• Подбуждане към религиозно или религиозно напрежение, ако нацията или етническата група имат сходна религия с тази на съседите си. Основните използвани подходи са:
  • Насърчаване и създаване на религиозни култове, включително езически обичаи, които са свързани с “древната история” на нацията или етническата група;
  • Популяризиране на раздори или сектантство в рамките на основната религия на нацията. Например, за православното християнство: старите вярващи или схизматичните култове; за исляма: сунитски секти или шиитски клонове;
  • Подбуждане към религиозно напрежение между религията на етническата група и другите държавни религии. Например: ислям / християнство или православно християнство / католицизъм.
• Промоция на митове за богатите природни ресурси на територията, където живее етническата група. Така, ако тази етническа група ще управлява тази област „самостоятелно”, нейното богатство ще расте и ще нараства. Част от тези усилия е пропаганда срещу действия на правителството по отношение на използването на природни ресурси от територията, където живее тази етническа група. Отрицателното въздействие върху екологичната обстановка нараства до кошмарни пропорции чрез разпространението на митове за варварската експлоатация на природата. Ярък пример е разпространената информация за предполагаемото непоправимо увреждане на езерото Байкал, увредено от завод, произвеждащ бутилирана минерална вода.
• Подбуждане на териториални и вътрешнорегионални икономически спорове между съседни нации или етнически групи.
• Дискредитира всичко, свързано с доминиращата държавна култура, език и история. Например, разбивайки всичко “руски”, създаването и популяризирането на обидни езици и термини (руски - Ватник), широко разпространение на унизителен език и осакатяване на думи, термини и имена.

Предишната вълна от информационна атака върху народите и етническите групи в Русия беше насочена към следните цели:

Северният Кавказ.  Влиянието е било насочено най-вече към кабардинците, живеещи в Кабардино-Балкарската република, Карачайско-Черкеската република, Ставрополския край и Република Адигея. Осетинците в Република Северна Осетия - Алания също са били обект на нападение. Напоследък ингушите, живеещи в Република Ингушетия, Москва и Санкт Петербург, отново бяха разглеждани като приоритетна цел в „списъка с цели северния Кавказ“.

Южният федерален окръг.  Основните усилия бяха насочени към подбуждане на национализма, регионализма и сепаратизма сред казаците, най-вече в Ростовска област. Казаците не са етническа група. Те обаче са голяма социална група, което ги прави вероятна цел.

Северозападният федерален окръг. Целта беше да се стимулира регионалният национализъм сред фино-угорските етнически групи. Друг момент на натиск е да се създадат националистически тенденции сред етническото руско население в Република Карелия и Архангелска област, за да се формира нова голяма етносоциална група. Например през април град Архангелск преживя редица митинги, проведени в нарушение на закона. Тази ситуация се случи под пасивното око на регионалните власти. Освен това първоначалната реакция и отношението на регионалните власти изиграха значителна роля в стимулирането на настроението на протест. Тези протести, причинени от проект за депо за отпадъци в близкия район, се използват активно от т.нар. Несистемна опозиция и „либерални медии”, за да се засили напрежението между различните групи в местното население, както и регионалното правителство.

Бяха положени отделни усилия да се повлияе на населението на Санкт Петербург, който по отношение на културата е един от най-западните градове на Русия заедно с Калининград. Имаше и опит да се подбуди местният сепаратизъм, използвайки концепцията на Ингерманланд.

Поволжкият регион. Етническият национализъм и религиозният радикализъм бяха подбудени сред калмиците, башкирите и татарите. Малки етнически групи и нации, често наричани руснаци: мокши и ержиа също стават обект на чуждестранно влияние. Сред малките етнически групи и нации местният национализъм може да приеме грозни форми.

Западен Сибир.  Целта беше да се създаде отделна етническа социална група, описваща себе си като граждани на Сибир и отделяща се от останалите руски граждани. Основните цели бяха Република Алтай, Новосибирска област и град Новосибирск (столицата на Сибирския федерален окръг). Чуждестранното влияние постигна забележителни успехи в тези области.

Източен Сибир.  Кампанията в този регион е насочена предимно към бурятите и туванците. Якутите също бяха мишена.

Далечния изток.  Местният регионализъм и сепаратизъм активно се подхранваха в Хабаровския край и Приморския край, особено в градовете Хабаровск и Владивосток. Освен това чуждестранното влияние активно използва едновременно прокитайските намерения и мита за китайската заплаха.

Трябва да се отбележи, че публикуваният от Хил статия „Управление на разпадането на Русия“ сочи към същите тези региони за по-нататъшни операции, предназначени да разрушат Русия. Тези операции ще бъдат по-опасни от предишните, защото ще използват успехите, които вече са постигнати в някои области. Например:

• Проблемите на национализма и религията в Северен Кавказ;
• национализма на етническите групи в Поволжието - башкири, татари, ержиаси, мошки;
• национализма и регионализма на бурятите в Източен Сибир.
• създаването на нова отделна прозападна идентичност от голяма част от хората, живеещи в градовете Санкт Петербург и Калининград, които ги отдалечават от останалата част на Русия;
• създаването на отделна етническа социална идентичност в Западен Сибир:

Регионите са обект на множество кампании, подкопаващи и дискредитиращи национални традиции и поведение, като традиционните семейни празници в Нова година, социални събития от съветски или староруски произход, както и общата история на Русия. Индивидуализмът, неолибералните нагласи и ценности се насърчават успешно в Санкт Петербург, Калининград и Западен Сибир. Образованието е опростено и западно. В същото време заинтересованите страни описват същите тези тенденции към жителите на Северен Кавказ, южната част на Русия и други региони като грозни и враждебни примери на ултра-твърда или крайно десни идеологии. Успешно се стимулира местният регионализъм и идеологическото напрежение.

В голяма степен, тази ситуация стана възможна поради фактическото бездействие или дори неофициална идеологическа защита от страна на властите. Ако погледнем детайлно руския елит, ще открием, че значителна част от него се състои от западни привърженици на “либералния демократичен ред”, а друга част от представители на национални семейни кланове. Много от тези хора не се асоциират с общото население и разглеждат територията на Русия само като източник, който може да увеличи личното им богатство. Терминът „нова аристокрация“, който наскоро се разпространи в руските медии, първоначално се появи като гордо самоопределение сред руските елитни семейства, подчертавайки изключителността на техните членове.

При все това поддръжниците на идеите на Бугайски не считат гореспоменатите тенденции за достатъчни за разрушаване на руската държавност. Докато на регионално ниво те са постигнали някои резултати, определените национални цели не са постигнати. Системата на Русия все още не се доближава до дисбаланс, т.е. до състояние, при което деструктивните тенденции вече започват да се развиват сами, без допълнително изкуствено влияние. Досега започналите негативни тенденции все още могат да бъдат спрени и обърнати. В тази ситуация можем да очакваме нова вълна от информационна атака срещу Русия, традиционно подкрепяна от западните фондове.

"Създаване на псевдо-история на нация или етническа група. Обикновено тази псевдо-история датира от древния свят и легендарните времена. Тази „история“ се основава на псевдоисторически творби и научни трудове, съставени от автори, непознати на световната академична общност.
Промоция на идеи за изключителност сред членовете на нацията или етническата група. Тези идеи твърдят, че нацията или етническата група превъзхожда своите съседи и предизвиква гротескно чувство за национална идентичност (изключителност, основана на етническа принадлежност)."

Дали Спароток и Щапаров са невинно замесени или имат интерес в следването на тази линия на българска почва?