Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2014 18:08 - Завръщане в България
Автор: mikolaj Категория: Туризъм   
Прочетен: 4843 Коментари: 2 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Завръщането ми в България през това лято бе изпълнено с някои интересни моменти и премеждия. За щастие успях да се прибера в Казанлък навреме и по план.

Хванах... самолет от Вроцлав до Варшава за 12 лв (Ryanair). Само за сравнение, влакът пътува 6.30 ч. и струва 40 лв. Има и автобус, който също пътува малко над 6 ч. и с повече късмет можеш да си купиш билет за 10 лв. до Варшава.

Самолетът кацна с 25 минути по-рано (???), така че стигнах до центъра по-рано от планираното. Понеже летище Модлин е отдалечено на 20 км от центъра, билетът е по-скъп- 7 лв. За първи път бях във Варшава, но нямах време за разходки, беше 20:30 ч. Видях малко из центъра, пълно е с модерни сгради, които показват западните инвестиции. За разлика от нашата прекрасна София.

Премеждията започнаха на другия ден. Още в 7:25 се изтипосах на гара Централна, а имах самолет в 10:00 до Бургас. Купих си билет от билетомат и се качих на специален влак до летище „Шопен” (SKM). Опитах се да валидирам билета си, но машинката просто го „глътна.” Постоях минутка и чаках да ми го върне. Това не се случи и взех глупавото решение да изляза (влакът още стоеше) и да купя друг билет. Както по-късно се оказа, във влака е имало билетомат. Билетоматите обаче бяха извън гарата, така че изпуснах влака. Купих си билет, но... машината не ми го даде. Оказа се развалена. За щастие не ми взе пари. След това си купих трети билет и се качих с него на регионален влак, пак към летище „Шопен”. Знаех отлично, че този билет не е валиден тук, но нямаше как да иначе да си купя, защото в целия район на гарата имаше билетомати само за бързи и експресни влакове. Треперих, треперих, но кондуктор не се появи.

Вече беше 8:30, а трябваше да бързам към терминала. Оказа се, че гарата е на 6-7 минути пеша от терминала. По пътя правеха ремонт и изобщо не беше ясно накъде да се движиш. Полша - уж модерна, уж следва Германия във всяко отношение, обаче не си пада много по организацията. В сравнение с нас, разбира се, поляците са изключително организирани, но когато човек се придвижва към летището и валидаторът му „гълта” билета, без да го върне, и в крайна сметка няма ниакква инфоррмация защо това се случва, няма как това да не направи лошо впечатление.

Изненадващо, преминах доста бързо през проверката по сигурността и паспортен контрол, общо за 10-ина минути. Така се озовах на изхода си в 9:05. На всичкото отгоре имах и качване с приоритет (8 лв за полети на Wizz air), така че при закъснение щях да си изпусна предимството. Дочух малко българска реч наоколо, което ме изненада- като цяло пътниците бяха поляци, готвещи се за летуване.

Типично в стила на „Уиз” на голямо летище, изходът беше сменен от 9 на 10. Една полякиня до мен каза, че е пътувала преди 2 седмици с Уиз и полетът е закъснял с 10 часа, само че не каза дали е бил пак до Бургас. Цялата тълпа от другата опашка се юрна през нас, за да стигне до изхода. Оказа се, че последните станаха първи! Но това не бе последната изненада. Взеха ни с... автобус. Помислих си: „Хайде, приоритетът ми замина на кино”. Все пак бяхме отделени от „другите” с преградка. При спирането край самолета ни отвориха вратата първи. Всички се изсипаха пред първата врата на самолета. В един момент се усетих, че няма да мина скоро при всички тези детски колички и малки деца, и се насочих към задната врата. Беше късно! Само видях как автобусът отваря всички врати и „другите” тичат с всичка сила към задната врата. Беше нещо като масов маратон за Голямата награда на Уиз еър. Наредих се зад тях и зачаках. В крайна сметка, добрах се до място до прозореца- имаше още само едно такова, но то бе най-отзад, там, където не можеш да слагаш багаж в багажника. Тържествено сложих бутилката си с пепси за 5 злоти (2.50 лв) на седалката и се настаних там. И си обещах повече да не си купувам приоритет при излитане от голямо летище. Съвсем малко остана да заемат всички хубави места, а вероятно някои хора, които имаха приоритет, но се качиха през първата врата също не успяха да намерят място до прозореца.

Моята идея беше да видя родния си град Русе и река Дунав отвисоко. Небето беше безоблачно, така че наистина успях да видя Русе- изглеждаше удивително малко градче. Едвам разпознах хотел „Рига”, а телевизионната кула даже не я видях. Дунав мост пък приличаше на сламка над реката.

Кацнахме в Бургас на секундата, и последва Уиз еърско разкопчаване на колани. Хората само изчакват самолета да застане в стабилна позиция и разкопчават колани бързо, стават и посягат към багажа си, след което веднага заемат място на опашката за слизане. Оказа се напълно излишно, защото и тук ни чакаше автобус, а в такава ситуация най-важното е да си близо до вратата на автобуса, за да слезеш първи. За моя изненада, преминахме много бързо паспортна проверка- явно указанията са да не проверяват много-много туристите, идващи от ЕС.

Намерих лесно спирката на автобус 15, но не знам как някой чужденец, който не е запознат с начина на живот в България би се оправил. Няма никакви указания къде е спирката. На самата спирка не пише нито кой номер спира, нито какво е разписанието. И всичко това в едно от най-заетите летища на България! Хипотезата ми е, че това се дължи на социалната природа на българина- понеже обичаме да общуваме, по-лесно е просто да попиташ какво спира тук и накъде отива, вместо да разгледаш разписания и карти на маршрута.

Сега вече бързах да хвана влака си за Казанлък, но предполагах, че няма да успея. Все пак слязох на автогара Юг точно 14 минути преди заминаването на влака. Потърсих банкомат- нямаше! Да, на Централна гара- Бургас няма банкомат. За сведение, на гарата в Казанлък има 2. Тръгнах към центъра и се спрях при първия банкомат, на около 50 м от гарата. Изтеглих пари и се върнах. На влизане в сградата една жена щеше да ме помете, ако не се бях отдръпнал. Тя само процеди едно „извинете”, което нямаше да звучи така оптимистично, ако например бях решил да я спъна пред входа- тя си го заслужаваше. Оказа се, че бърза да купи билет за същия влак. Точно в този момент съобщиха, че той има 15 минути закъснение, и ми стана ясно, че ще го хвана.

Неприятните впечатления от гарата продължиха. Информационните табла край коловозите не работеха. Два влака пристигнаха и не беше ясно кой накъде отива. Единият беше за София през Стара Загора, а другият през Карлово. В крайна сметка успях да открия не само влака, но и вагона си! На едно малко листче, залепено на прозореца, се мъдреше цифрата 1. Хората обаче не го виждаха и питаха кондукторката. Тя не се отнасяше съвсем вежливо с тях, но я разбирах- нямаше абсолютно никой, който да обяснява на хората кой влак закъде е. И всичко това е резултат от многото уволнени служители на БДЖ. Не може един човек да върши толкова много работа. Бързите влакове в Полша имат кондуктор във всеки вагон. Няма смисъл да казвам, че там навсякъде има инфомационни табла и няма начин да се объркаш. Та се питам, защо от БДЖ и НКЖИ не привлекат млади хора-доброволци, които да дават информация на пътуващите? Като награда доброволците може да получават ваучери за пътуване. Една от основните пречки очевидно е липсата на организация в самото БДЖ. Все пак доброволците биха свършили добра работа, особено ако пътниците са чужденци.

И така, влакът потегли с 45 минути закъснение, като температурата в него надвишаваше числото 45. За щастие той компенсира закъснението си по пътя и пристигна в Казанлък „само” с 30 минути по-късно. Но закъсненията на влакове, както съм се убедил, не са нещо типично само за БДЖ- има ги и в Италия, и в Германия, където съм пътувал именно с влак. Като си помисля, само в Англия трите влака, които хванах, не закъсняха. Но такъв дискомфорт- мръсотия, липса на климатик, кондуктори, които просто късат билетче (докато в полските влaкове ги сканират със смартфон)- това май го има само у нас, що се отнася до целия ЕС.

 




Тагове:   България,   влак,   БДЖ,   полша,   самолет,


Гласувай:
8



1. apostapostoloff - Ето какво пише на последната спирка
22.08.2014 19:32
в софийското метро: Tzarigrasko Shose. Кой ли може да разбере това?

В центъра на София е още по- зле: G. S. Rakowski St. А сега, де?...
цитирай
2. ednapolqkinq - и още едно странно пътуване
13.09.2014 10:54
hahaha, много е смешно, като се чете такива истории за пътуване, пукнах от смях :) В начало на август аз пътувах обратно - от София до Познан, чрез Бургас и Варшава. Всичко беше ок, освен автобусът от София до Бургас. При покупка на билета сто пъти питах-дали той спира на централна жп гара в Бургас. Жената убедително потвърди, че да. Чува, че моят български език е малко странен, така че би могла да предположи, че съм чужденец и после ще ми е тежко да се оправя.. ама не - по-важно е да продадеш билет до някаква там си спирка отколкото да кажеш истината, че автобус не спира на жп гара и да отида при друга фирма-превозвач. И така се озовах в 4:30 сутринта някъде из Бургас, като шофьора на втобуса обяви, че някаква там си спирка е тяхна единствена в Бургас и никога не са се спирали на жп гара... щях просто да седна на тротоара и да се разплача. Добре че мина такси и го хванах.

Относно таксуването на билети - да, прав си. А допълнително, като се сменят кондуктори при по-големи жп гари, щракат пак с тази машинка която напечатва червени цифри върху билета. И по този начин, пътувайки примерно от Шчечин то Жешув билета ти е цял в някакви червени цифри и сто пъти сканиран. Ако тука ще пътувам по най-дълго влаково трасе в България, как ще ме проверяват при смяна на кондуктори? Всеки кондуктор има своят уникален начин на късане или как? ;)

Поздрави,
Кая
bulgarsko.wordpress.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mikolaj
Категория: Туризъм
Прочетен: 383803
Постинги: 67
Коментари: 153
Гласове: 314
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031