Постинг
27.02.2017 23:18 -
Барселона
Автор: sevastokrator
Категория: Туризъм
Прочетен: 7004 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2017 10:11
Прочетен: 7004 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 28.02.2017 10:11
Отдавна обмисляхме да отидем до Барселона, но конкретното решение взехме спонтанно. На едно сутрешно кафе, кой знае защо, решихме да проверим цените на билетите и се оказа, че са повече от атрактивни. Геш и Лили веднага решиха да се присъединят.
След повече от два месеца чакане, една ранна сутрин потеглихме към летището.
Пътуването мина гладко и скоро сте настанихме в апартамента, който бяхме резервирали.
Първия ден решихме да си направим една малка опознавателна разходка. Първата забележителност по пътя ни беше Триумфалната арка:
След което минахме покрай яхтите на Порт Вел
Откъдето продължихме по известната търговска улица "Ла Рамбла". За любителите на сувенири мога да препоръчам да не се изкушават да купуват от тук. Само на 100 метра встрани, в т.нар. "Готически" квартал (за който ще разкажа по-долу) абсолютно същите неща могат да се купят чувствително по-евтино.
На "Ла Рамбла" се намира пазарът "Ла Букерия". Дори аз, който не съм чак такъв чревоуодник, бях смаян от гледката, която представлява този храм на храната. На огромна площ има десетки (а може би стотици) сергии, на които има "от пиле мляко".
След Букерия се отправихме в посока апартамента, за да си починем, тъй като на другия ден ни очакваше сериозна програма.
Първата ни спирка беше "Ла Саграда Фамилия" на известния архитект Антонио Гауди
Строителството на базиликата е започнато през 1882 година и още не е довършена. Очаква се да стане готова през 2028 година.
Сградата е изключително впечатляваща, особено в най-старата си част. Вниманието към детайла е на висота, каквато рядко може да се види.
Нестандартният гений на Гауди обитава и вътрешността
Начинът, по който цветовете се преливат през витражите, е неповторим (именно това е беше най-интензивният аргумент, в думите на почитателите на Гауди, когато водихме полемика)
Мнението, което споделих във фейсбук, предизвика бурна реакция, но тъй като си е мое, ще си позволя да го изложа и тук. "Саграда Фамилия" е уникално произведение на архитектурното изкуство. Наистина може да се каже, че е неповторима, но ... това за мен не е храм - нито като фасада, нито като интериор, по-скоро е една екстравгантна и добре промотирана туристическа атракция. Но за да бъде и храм, една сграда има нужда от дух. Дух, който аз лично не усетих тук.
За цялостното ми мнение за Гауди и за храмовете в Барселона, ще разкажа по-долу.
След "Саграда Фамилия" продължихме към "Парк Гюел", също дело на Гауди.
Мястото е разположено във високата част на Барселона и открива гледки към града:
Част от парка е със свободен достъп, но за "терасата"
Както и за прословутите гущери
се плаща вход. Като при закупуване на билета изрично се посочва и в колко часа трябва да влезеш.
На мен лично шаренията на окрасата на терасата ми дойде малко в повече
но пък гледката от нея си заслужава. Заслужава си и начинът, по който изглежда отдолу
В тази част на парка са и "захарните къщички"
Не знам защо, но тези две сгради на мен лично ми напомниха за захарната къщичка от приказката за Хензел и Гретел на братя Грим. Или за декор от игрален филм, вдъхновен от Уолт Дисни (както сполучливо отбеляза Вени).
Началото на следващия ден беше посветен отново на Гауди. Минахме покрай каса Мила
И се отправихме към каса Батийо, за която си бяхме запазили билети.
Къщата е била собственост на големия бизнесмен Хосе Батийо, който ангажира услугите на нашумелия вече архитект Гауди. Къщата е завършена през 1906 и е поредния пример за размаха на въображението на Гауди. Интериорът е впечатляващ
Покривът на къщата също е екстравагантен
Тръгнахме си от къщата, като по пътя, провокиран от една реплика, че интериорът напомня на баня, реших да снимам отблизо
След Гауди, решихме да се разходим из Готическия квартал, който за мен лнично беше едно от най-впечатляващаите места в прекрасния град - малки улички, красиви сгради, кокетни заведения
.
Тук е Парламентът на Каталония
В квартала се намира и Катедралата на Барселона, една страхотна сграда
чийто интериор, за разлика от Ла Саграда Фамилия, наистина създава усещането на храм
След като разгледахме, се качихме на покрива
В Катедралата ми направи нещо, което видях и в други католически храмове. Пред олтара има разположени православни икони:
Които икони са разположени, както в православните църкви - отляво икона на Богородица, отдясно на Иисус Христос. В една от църквите попитах един човек, който потвърди, че знае, че са православни, но езиковата бариера не ми позволи да разбера по какъв начин те са част от канона.
След готическия квартал, отново се поразходихме по Ла Рамбла, където ексентричниата реклама на музея на еротиката (едно момиче, облечено като Мерилин Монро, което "примамваше" от терасата) ни направи впечатление.
Музеят имаше интересни експонати
Но като цяло беше разочароващ. Освен тези неща, имаше доста картини от Кама сутра, както и информация
И ... разбира се магазин за всякакви сексуални екзотики.
Следващият ден беше посветен на Монтжуик (в превод от испански - хълмана евреите). Хълмът се намира близо до пристанището и по принцип до него се стига с т.нар. фуникуляр и после с лифт. По принцип, защото се оказа, че и двете съоръжения са в ремонт, като за лифта се очакваше да бъде пуснат ... на следващия ден.
Което ни накара да си направим една хубава разходка нагоре.
От хълма се откриват гледка към пристанището
и към града
Има построена крепост с хубави градинки
А вътре в нея има нещо като исторически и военен музей
Който, обаче, бих определилпо-скоро като разочароващ.
Човек може да се качи на площадката, която представлява покрив
Където има сериозно предупреждение към селфиманиаците
На хълма Монтжуик се намират и голяма част от съоръженията на Олимпийските игри от 1992. Изморени от дългата разходка, ние ги пропуснахме и слязохме с автобус до площад Испания
На следващия ден се отправихме към... (познайте на какво ми заприлича)
Става въпрос за Торе Агбар - 33-етажният небостъргач, централа на Групо агбар.
Както се вижда от снимката (правена в работен ден) сградата е позапусната. Имаше някакви признаци на живот в нея, но ... някак си не е това, което очаква човек, като я гледа отдалеч.
Близо до Торе Агбар, под един раздвижен покрив
Се намира огромен битпазар, който съдържа почти всички елемнти на Димитровградския...
Поразходихме се тук да усетим познатата атмосфера на динамична търговия, след което се отправихме към плажа.
Както се вижда, няма много плажуващи, но не беше без хич. Тук-таме любители на ранното слънце се бяха "опънали" да събират тен. А на едно-две места видяхме и "моржове", които очевидно не се страхуваха от температурите.
За отбелязване е, че плажът е и скривалище, което нелегалните амбулантни търговци ползват, за да крият стоката си, когато бъдат подгонени от органите на реда. А когато нещата се уталожат, просто изкопават продукцията от пясъка.
Накрая искам разхвърляно да спомена някои любопитни вторични впечатления. Барселона е много дорбе организиран откъм транспорт (въпреки че ние рядко го ползвахме) град. Цената на пътуването е едно евро, ако се вземе карта за пътуване Т10.
А ако някой реши да се пробва гратис
Барселона се намира в Испания. Но хората тук са с каталонско, а не с испанско самосъзнание. На мното места надписите са на испански и на каталонски, а на някои само на каталонски. Каталонският патриотизъм се вижда навсякъде - по знамената
Интересен е произходът на знамето - един от каталонските герои водил жестока битка с враговете. Когато приключил, той избърсал кървавата си ръка върху златната броня и така останало знамето - четири червени ивици на жълт фон.
Интересно е, че се срещат и прайд модификации
След повече от два месеца чакане, една ранна сутрин потеглихме към летището.
Пътуването мина гладко и скоро сте настанихме в апартамента, който бяхме резервирали.
Първия ден решихме да си направим една малка опознавателна разходка. Първата забележителност по пътя ни беше Триумфалната арка:
След което минахме покрай яхтите на Порт Вел
Откъдето продължихме по известната търговска улица "Ла Рамбла". За любителите на сувенири мога да препоръчам да не се изкушават да купуват от тук. Само на 100 метра встрани, в т.нар. "Готически" квартал (за който ще разкажа по-долу) абсолютно същите неща могат да се купят чувствително по-евтино.
На "Ла Рамбла" се намира пазарът "Ла Букерия". Дори аз, който не съм чак такъв чревоуодник, бях смаян от гледката, която представлява този храм на храната. На огромна площ има десетки (а може би стотици) сергии, на които има "от пиле мляко".
След Букерия се отправихме в посока апартамента, за да си починем, тъй като на другия ден ни очакваше сериозна програма.
Първата ни спирка беше "Ла Саграда Фамилия" на известния архитект Антонио Гауди
Строителството на базиликата е започнато през 1882 година и още не е довършена. Очаква се да стане готова през 2028 година.
Сградата е изключително впечатляваща, особено в най-старата си част. Вниманието към детайла е на висота, каквато рядко може да се види.
Нестандартният гений на Гауди обитава и вътрешността
Начинът, по който цветовете се преливат през витражите, е неповторим (именно това е беше най-интензивният аргумент, в думите на почитателите на Гауди, когато водихме полемика)
Мнението, което споделих във фейсбук, предизвика бурна реакция, но тъй като си е мое, ще си позволя да го изложа и тук. "Саграда Фамилия" е уникално произведение на архитектурното изкуство. Наистина може да се каже, че е неповторима, но ... това за мен не е храм - нито като фасада, нито като интериор, по-скоро е една екстравгантна и добре промотирана туристическа атракция. Но за да бъде и храм, една сграда има нужда от дух. Дух, който аз лично не усетих тук.
За цялостното ми мнение за Гауди и за храмовете в Барселона, ще разкажа по-долу.
След "Саграда Фамилия" продължихме към "Парк Гюел", също дело на Гауди.
Мястото е разположено във високата част на Барселона и открива гледки към града:
Част от парка е със свободен достъп, но за "терасата"
Както и за прословутите гущери
се плаща вход. Като при закупуване на билета изрично се посочва и в колко часа трябва да влезеш.
На мен лично шаренията на окрасата на терасата ми дойде малко в повече
но пък гледката от нея си заслужава. Заслужава си и начинът, по който изглежда отдолу
В тази част на парка са и "захарните къщички"
Не знам защо, но тези две сгради на мен лично ми напомниха за захарната къщичка от приказката за Хензел и Гретел на братя Грим. Или за декор от игрален филм, вдъхновен от Уолт Дисни (както сполучливо отбеляза Вени).
Началото на следващия ден беше посветен отново на Гауди. Минахме покрай каса Мила
И се отправихме към каса Батийо, за която си бяхме запазили билети.
Къщата е била собственост на големия бизнесмен Хосе Батийо, който ангажира услугите на нашумелия вече архитект Гауди. Къщата е завършена през 1906 и е поредния пример за размаха на въображението на Гауди. Интериорът е впечатляващ
Покривът на къщата също е екстравагантен
Тръгнахме си от къщата, като по пътя, провокиран от една реплика, че интериорът напомня на баня, реших да снимам отблизо
След Гауди, решихме да се разходим из Готическия квартал, който за мен лнично беше едно от най-впечатляващаите места в прекрасния град - малки улички, красиви сгради, кокетни заведения
.
Тук е Парламентът на Каталония
В квартала се намира и Катедралата на Барселона, една страхотна сграда
чийто интериор, за разлика от Ла Саграда Фамилия, наистина създава усещането на храм
След като разгледахме, се качихме на покрива
В Катедралата ми направи нещо, което видях и в други католически храмове. Пред олтара има разположени православни икони:
Които икони са разположени, както в православните църкви - отляво икона на Богородица, отдясно на Иисус Христос. В една от църквите попитах един човек, който потвърди, че знае, че са православни, но езиковата бариера не ми позволи да разбера по какъв начин те са част от канона.
След готическия квартал, отново се поразходихме по Ла Рамбла, където ексентричниата реклама на музея на еротиката (едно момиче, облечено като Мерилин Монро, което "примамваше" от терасата) ни направи впечатление.
Музеят имаше интересни експонати
Но като цяло беше разочароващ. Освен тези неща, имаше доста картини от Кама сутра, както и информация
И ... разбира се магазин за всякакви сексуални екзотики.
Следващият ден беше посветен на Монтжуик (в превод от испански - хълмана евреите). Хълмът се намира близо до пристанището и по принцип до него се стига с т.нар. фуникуляр и после с лифт. По принцип, защото се оказа, че и двете съоръжения са в ремонт, като за лифта се очакваше да бъде пуснат ... на следващия ден.
Което ни накара да си направим една хубава разходка нагоре.
От хълма се откриват гледка към пристанището
и към града
Има построена крепост с хубави градинки
А вътре в нея има нещо като исторически и военен музей
Който, обаче, бих определилпо-скоро като разочароващ.
Човек може да се качи на площадката, която представлява покрив
Където има сериозно предупреждение към селфиманиаците
На хълма Монтжуик се намират и голяма част от съоръженията на Олимпийските игри от 1992. Изморени от дългата разходка, ние ги пропуснахме и слязохме с автобус до площад Испания
На следващия ден се отправихме към... (познайте на какво ми заприлича)
Става въпрос за Торе Агбар - 33-етажният небостъргач, централа на Групо агбар.
Както се вижда от снимката (правена в работен ден) сградата е позапусната. Имаше някакви признаци на живот в нея, но ... някак си не е това, което очаква човек, като я гледа отдалеч.
Близо до Торе Агбар, под един раздвижен покрив
Се намира огромен битпазар, който съдържа почти всички елемнти на Димитровградския...
Поразходихме се тук да усетим познатата атмосфера на динамична търговия, след което се отправихме към плажа.
Както се вижда, няма много плажуващи, но не беше без хич. Тук-таме любители на ранното слънце се бяха "опънали" да събират тен. А на едно-две места видяхме и "моржове", които очевидно не се страхуваха от температурите.
За отбелязване е, че плажът е и скривалище, което нелегалните амбулантни търговци ползват, за да крият стоката си, когато бъдат подгонени от органите на реда. А когато нещата се уталожат, просто изкопават продукцията от пясъка.
Накрая искам разхвърляно да спомена някои любопитни вторични впечатления. Барселона е много дорбе организиран откъм транспорт (въпреки че ние рядко го ползвахме) град. Цената на пътуването е едно евро, ако се вземе карта за пътуване Т10.
А ако някой реши да се пробва гратис
Барселона се намира в Испания. Но хората тук са с каталонско, а не с испанско самосъзнание. На мното места надписите са на испански и на каталонски, а на някои само на каталонски. Каталонският патриотизъм се вижда навсякъде - по знамената
Интересен е произходът на знамето - един от каталонските герои водил жестока битка с враговете. Когато приключил, той избърсал кървавата си ръка върху златната броня и така останало знамето - четири червени ивици на жълт фон.
Интересно е, че се срещат и прайд модификации
ПЪТЕКА В НЕЖЕН КРЪГ
ПРИЕН, ХЕРАКЛЕЯ - АНТИЧНИ ГРАДОВЕ НА ЮГ ...
544 страници хомосексуализъм в Русия с д...
ПРИЕН, ХЕРАКЛЕЯ - АНТИЧНИ ГРАДОВЕ НА ЮГ ...
544 страници хомосексуализъм в Русия с д...
Няма коментари