Постинг
26.08.2013 11:25 -
Енергийни връзки и след смъртта
Явлението „астрална пъпна връв" се наблюдава не само между двама души в плът, а понякога продължава да съществува и след като единият си отиде (а в кармичен аспект - след смъртта и на двамата). Тъй като тази връзка е всъщност връзка между душите, не е изключено рапортът между живия и починалия да се съхрани.
Тогава душата на починалия не напуска астралната сфера, за да еволюира в духовния свят, а остава привързана към земята. Партньорите са все така вкопчени един в друг. Както всяко прекалено нещо, и преклонението пред снимката на покойника като пред олтар допълнително утежнява нещата.
Развитието и реинкарнирането на душата се осуетяват поради това, че тя блуждае в земния план. В такива случаи можем да станем свидетели на всички изброени дотук симптоми на телепатични феномени, можем да изпитаме психичен дискомфорт, да преживеем кошмари и дори да ни се явят привидения.
Доминантният или тираничен човек влияе понякога на своя пребиваващ все още в плът астрален близнак и дълго след смъртта си. Душата му може да се прикрепи към живото тяло и дори да го обсеби. Често причината обаче е в неразумното поведение на близките, които не са в състояние или не желаят да освободят починалия. Чувала съм за една млада жена, последователка на индийски гуру. След като той умира, тя се среща с групата си за медитация, за да установи контакт с душата му. Насред медитацията рухва и дни наред лежи като мъртва, почти без признаци на живот. Когато отново идва на себе си, разказва, че е била при своя гуру, който след три дни най-после я подканил да се върне, защото семейството й започва да се тревожи.
Този духовен учител очевидно не е обяснил на учениците си как да продължат сами след смъртта му. фактът, че - готови да експериментират - те провеждат един почти спиритичен сеанс с цел да се свържат с него, говори за силната им зависимост. Странно ми изглежда и наддименсионалното внимание на гуруто към тази отделна ученичка. При това няма значение дали срещата в отвъдното наистина се е състояла или е била „инсценирана" в съзнанието на жената в резултат на груповата визуализация. Според мен гурото е привързал към себе си своите ученици, без да им повери тайната на пъпната връв. Случилото се впоследствие ме кара да си мисля, че тук има нещо опасно и подозрително. Остава да добавя още, че въпросната жена неведнъж предприемала астрални пътувания и притежавала медиумни способности, което значи, че й е било присъщо да се свързва астрално.
Когато не приемат смъртта на любимите си хора, живите пречат на душите им да напреднат в духовния свят, а и на себе си - да живеят в тукашния. Животът не свършва със смъртта, а продължава отвъд. Само материалната обвивка отмира. Духът, душата и висшият Аз се отделят от нея - тоест - от тялото, и навлизат в друго измерение. Духът и душата се сливат с висшия Аз.
Ако покойният се държи все още с мисли и чувства за физическото си тяло, за миналия си живот и любимите си хора, духът и душата му не отиват в духовното измерение.
Не се ли разсеят, мислите и чувствата действат като магнит, който влече след себе си нова инкарнация. Понякога вторият астрален близнак умира наскоро след първия, както се казва - от разбито сърце. Значи съюзът на двамата е бил така нерушим, че овдовелият не е можел да съществува повече сам. Привързаната към земята душа се отделя обикновено от душата на някогашния си партньор, ако той с времето приеме загубата. Това става постепенно. Действащият все още рапорт замира, но тъй като не е бил прекъснат и тъй като и двете души носят спомена за него, при нова среща в следващо въплъщение „оживява" отново. Такива кармични продължения могат да се избегнат, ако по-дълголетният се отдаде на скръбта си, а после се раздели в себе си с някогашния си спътник. Просто трябва да се разбере, че всичко, което е свързвало хората приживе - било то любов или омраза - е редно да приключи с настъпването на смъртта. Който обаче желае да запази връзката си и след нея, ще успее - с всички последствия!
Някои маниакално влюбени се кълнат да се съберат и в отвъдното и да си бъдат верни вовеки. С това си създават вечна взаимна зависимост и свързват цялото си еволюционно развитие един с друг. После са принудени да се срещат във все същите предварително очертани рамки и да изживяват кармата си отново и отново. Но понеже астралната пъпна връв съдържа и опасната компонента, изразяваща се в стремеж към доминиране, кармичният кръговрат не винаги е приятен. Други хора, способни силно да мразят, се заклеват да отмъщават докрай. Тези клетви също пораждат здрава връзка, която се стреми да реализира проклятието. Тоест - вкопчване се получава както с добри, така и с лоши намерения, като от него произтичат задължения и причини (карма) за повтаряне на цялата история, докато двамата партньори най-после се пуснат, откажат се от своята свръхемоционалност и в края на краищата си простят.
Понякога се налага душата на починалия да бъде изведена към по-висшите нива на съзнание в духовния свят. За това си има ритуали, които обикновено изпълняват своята функция. За съжаление, доста покойници биват изпращани без такъв ритуал или на свързаните с погребението задължения се гледа като на лишени от смисъл формалности, които нямат вече никакво целебно въздействие. Ето защо и толкова блуждаещи души остават в астралната сфера и застоят в тяхното развитие води до застой в развитието на цялото човечество.
Човешкият живот е само един аспект в еволюционния процес на космоса, само една от множеството форми на съзнание, сътворени от Духа. Духовната част на нашето съществуване ни открива възможности да познаем и други. Всяко вкопчване в преживяванията ни тук, на Земята, застопорява развитието ни на определена точка на времевата ос, където то зацикля като грамофонна плоча и се повтаря и повтаря, докато бъде поместено от някакъв трус (в съзнанието). И тогава човекът, продължавайки напред, ще успее навярно да се измъкне полека-лека от кармичното колело на преражданията.
Всеки, който подходи чистосърдечно и не се бои да се докосне до темата за смъртта, може да помогне на някоя душа при прехода й в духовния свят и да улесни освобождаването й от отминалия живот. Енергийната връзка с починалите се отстранява по същия начин, както с живите. По-добре е, разбира се, ако отделянето стане преди настъпването на края, тъй като нещата все още могат да се отработят. Но прекъсването на пъпната връв е възможно и години след като човекът си е отишъл и дори когато душата му вече е въплътена в ново тяло.
Начинът, както казах, не се отличава от вече описания. Енергията на починалия все още присъства и душата му може да бъде достигната на енергийно ниво. След ритуала помещенията и аурата трябва да се почистят (да се прекадят или да се визуализират, изпълнени със светлина) и, както обикновено - да се активира защитният обръч. За душата и съзнанието на починалия този акт също означава издигане и напредък, тъй като те се отделят от пъпната връв и от земния план и вече са свободни. Така една определена част от кармата бива обезсилена.
Успехът и в този случай зависи от силата на вашето намерение и от яснотата на целта. Постарайте се наистина да се отделите. Смъртта е факт и той не може да се промени, нито пък човекът да се върне обратно. Отворете се за скръбта и изживейте чувствата си, плачете и викайте! По този начин ще се разтоварите емоционално и ще се почувствате по-добре. Всяко вкопчване след смъртта ще донесе само вреда - и за вас, и за чувствителната душа на починалия.
Ако той има непростени стари вини, нужна е прошка, така че си спомнете упражнението и се обърнете към своя висш Аз. Това упражнение ще предаде прошката ви отвъд, както и молбата ви на вас също да ви бъде простено. Всички ние сме свързани чрез духовното ниво и просто няма как да не успеете. Знайте обаче, че лютите клетви, продиктувани от омраза и желание за мъст, достигат дотам и могат да предизвикат отзвук, който е фатален.
● Упражнение
Друг начин да се помогне на починалия е да се отправи молба душата му да бъде посрещната от водач, който да я поеме, направлява и в удобен момент да прекъсне енергийните връзки. Например измислете някаква неутрална утвърждаваща молба като : „Безкрайна първична сила на космоса, приеми душата на „ХУ" в Твоята вечна любов."
Произнасяйте тази формула дни наред (можете да го правите и за душата на някого, с когото не сте се познавали лично, но сте виждали снимка и знаете името му) и извикайте образа на починалия или инициалите му пред вътрешния си взор. Повтаряйте я винаги, когато се сетите за него или имате чувството, че душата му се нуждае от вашата молитва. С течение на времето ще ви бъде все по-трудно да си го визуализирате (не използвайте снимката). Образът му може би ще стане неясен, ще се смали и отдалечи. Не се опитвайте да го връщате обратно. Когато усетите, че контактът изтънява, благословете душата му с любов и се сбогувайте с нея. Изчистете чакрите си. Активирайте своя защитен обръч.
С подобни практики и молитви може да се облекчат страданията на прилепналата към земния план душа, защото именно това междинно състояние между тук и отвъд представлява всъщност чистилището. Прибягвайте до тях, ако с голяма доза сигурност предполагате, че между някои от приятелите ви и негов починал близък съществува астрална пъпна връв или ако виждате, че живите не могат да се справят с мъката си. Това често е причината, поради която душата се задържа край любимите същества. Грижете се за скърбящите, винаги когато можете - говорете с тях или просто ги изслушвайте. Към прекъсването на продължаващата и след смъртта на единия енергийна връзка се числи и преработването на тежки спомени, на стари грешки и чувство за вина.
За съжаление вече „не е модно" да се грижим и да се молим за починалите. Докато човек е жив, не жалим средства и опитвайки се да запазим живота в тялото му, използваме от скъпи по-скъпи технологии, а като умре, вече е отпадък, който трябва да се махне, фината, невидимата му част, неговата духовна същност, не получава общо взето нито при настъпването на смъртта, нито след това вниманието и помощта, които заслужава и от които се нуждае.
Съвременният свят все още до голяма степен е лишен от съпричастност, тъй като умирането и смъртта са табу. Тя не се вписва в повърхностното ни консуматорско общество, съществуващо единствено благодарение на обстоятелството, че човешкото сърце прилепва към безкрайно много неща от материалната страна на живота и започва да изпитва силна потребност от тях. Когато умре, човекът отпада от същото това консуматорско общество, което не се интересува от неговата духовна същност, сякаш тя не съществува. В култури, сред тях и някои като културата на високоразвитата индустриална страна Япония например, хората имат значително по-изявена духовна и ритуална връзка с покойните си близки. Съзнателно изпълненият съгласуван ритуал за възпоминание на предците не бива да се бърка с астралната пъпна връв.
Ние също имаме традиционен ден за възпоминание още отпреди Христа. Келтите са отбелязвали новата година (Самхайн) към 31-ви октомври - времето, през което стената между този и онзи свят е била най-тънка. Те са вярвали, че тогава мъртвите се приближават до жилищата на живите. След усилната работа през лятото и есента келтите са имали време да се обърнат повече навътре и да се хармонизират с нивата на фината материя. Годишният цикъл приключва и в природата започва голямото умиране. Това е карало хората да се замислят и за собствената си смърт.
Днес вече почти не усещаме природните ритми. Всеки път в края на годината и в началото на следващата правим едни и същи неща, така че актът на смъртта, който разкъсва веригата на монотонността, изглежда още по-чужд, смущаващ и радикален.
Същевременно съществуват възможности за позитивно и вдъхновяващо общуване с предците. Нямам предвид обаче нито спиритичните сеанси, нито отчаяното вкопчване в духовете на починалите или продължаващото с години оплакване на загубата. Спорадичното спомняне без излишни емоции често пъти бива възнаградено с някой хубав сън, който дори може да съдържа полезен съвет, или пък със значими съвпадения, облекчаващи ежедневието ни. Сред напусналите ни има много високоразвити духове, които ни действат стимулиращо и от отвъдното или ни помагат да освободим блуждаещите души и да отстраним свързаните с тях усложнения. За да разберете разликата, ще кажа, че подобна намеса никога не води до някакъв вид обсебване или отклоняване от нормалата, не буди неприятни психични усещания и не привлича агресивно призрачно присъствие. Истинското вдъхновение ускорява разширяването на вашето съзнание и може да обогати живота ви. То никога не е разрушително! Деструктивните импулси нямат нищо общо с вдъхновението, а нерядко са резултат от наличието на астрална пъпна връв, затова заподозрете ли, че сте подвластни на някого или на нещо, би трябвало на всяка цена да се освободите от него и да се погрижите за астралната си защита.
Освобождаване от енергийни влияния и зависимости - Карин Брандл
Тогава душата на починалия не напуска астралната сфера, за да еволюира в духовния свят, а остава привързана към земята. Партньорите са все така вкопчени един в друг. Както всяко прекалено нещо, и преклонението пред снимката на покойника като пред олтар допълнително утежнява нещата.
Развитието и реинкарнирането на душата се осуетяват поради това, че тя блуждае в земния план. В такива случаи можем да станем свидетели на всички изброени дотук симптоми на телепатични феномени, можем да изпитаме психичен дискомфорт, да преживеем кошмари и дори да ни се явят привидения.
Доминантният или тираничен човек влияе понякога на своя пребиваващ все още в плът астрален близнак и дълго след смъртта си. Душата му може да се прикрепи към живото тяло и дори да го обсеби. Често причината обаче е в неразумното поведение на близките, които не са в състояние или не желаят да освободят починалия. Чувала съм за една млада жена, последователка на индийски гуру. След като той умира, тя се среща с групата си за медитация, за да установи контакт с душата му. Насред медитацията рухва и дни наред лежи като мъртва, почти без признаци на живот. Когато отново идва на себе си, разказва, че е била при своя гуру, който след три дни най-после я подканил да се върне, защото семейството й започва да се тревожи.
Този духовен учител очевидно не е обяснил на учениците си как да продължат сами след смъртта му. фактът, че - готови да експериментират - те провеждат един почти спиритичен сеанс с цел да се свържат с него, говори за силната им зависимост. Странно ми изглежда и наддименсионалното внимание на гуруто към тази отделна ученичка. При това няма значение дали срещата в отвъдното наистина се е състояла или е била „инсценирана" в съзнанието на жената в резултат на груповата визуализация. Според мен гурото е привързал към себе си своите ученици, без да им повери тайната на пъпната връв. Случилото се впоследствие ме кара да си мисля, че тук има нещо опасно и подозрително. Остава да добавя още, че въпросната жена неведнъж предприемала астрални пътувания и притежавала медиумни способности, което значи, че й е било присъщо да се свързва астрално.
Когато не приемат смъртта на любимите си хора, живите пречат на душите им да напреднат в духовния свят, а и на себе си - да живеят в тукашния. Животът не свършва със смъртта, а продължава отвъд. Само материалната обвивка отмира. Духът, душата и висшият Аз се отделят от нея - тоест - от тялото, и навлизат в друго измерение. Духът и душата се сливат с висшия Аз.
Ако покойният се държи все още с мисли и чувства за физическото си тяло, за миналия си живот и любимите си хора, духът и душата му не отиват в духовното измерение.
Не се ли разсеят, мислите и чувствата действат като магнит, който влече след себе си нова инкарнация. Понякога вторият астрален близнак умира наскоро след първия, както се казва - от разбито сърце. Значи съюзът на двамата е бил така нерушим, че овдовелият не е можел да съществува повече сам. Привързаната към земята душа се отделя обикновено от душата на някогашния си партньор, ако той с времето приеме загубата. Това става постепенно. Действащият все още рапорт замира, но тъй като не е бил прекъснат и тъй като и двете души носят спомена за него, при нова среща в следващо въплъщение „оживява" отново. Такива кармични продължения могат да се избегнат, ако по-дълголетният се отдаде на скръбта си, а после се раздели в себе си с някогашния си спътник. Просто трябва да се разбере, че всичко, което е свързвало хората приживе - било то любов или омраза - е редно да приключи с настъпването на смъртта. Който обаче желае да запази връзката си и след нея, ще успее - с всички последствия!
Някои маниакално влюбени се кълнат да се съберат и в отвъдното и да си бъдат верни вовеки. С това си създават вечна взаимна зависимост и свързват цялото си еволюционно развитие един с друг. После са принудени да се срещат във все същите предварително очертани рамки и да изживяват кармата си отново и отново. Но понеже астралната пъпна връв съдържа и опасната компонента, изразяваща се в стремеж към доминиране, кармичният кръговрат не винаги е приятен. Други хора, способни силно да мразят, се заклеват да отмъщават докрай. Тези клетви също пораждат здрава връзка, която се стреми да реализира проклятието. Тоест - вкопчване се получава както с добри, така и с лоши намерения, като от него произтичат задължения и причини (карма) за повтаряне на цялата история, докато двамата партньори най-после се пуснат, откажат се от своята свръхемоционалност и в края на краищата си простят.
Понякога се налага душата на починалия да бъде изведена към по-висшите нива на съзнание в духовния свят. За това си има ритуали, които обикновено изпълняват своята функция. За съжаление, доста покойници биват изпращани без такъв ритуал или на свързаните с погребението задължения се гледа като на лишени от смисъл формалности, които нямат вече никакво целебно въздействие. Ето защо и толкова блуждаещи души остават в астралната сфера и застоят в тяхното развитие води до застой в развитието на цялото човечество.
Човешкият живот е само един аспект в еволюционния процес на космоса, само една от множеството форми на съзнание, сътворени от Духа. Духовната част на нашето съществуване ни открива възможности да познаем и други. Всяко вкопчване в преживяванията ни тук, на Земята, застопорява развитието ни на определена точка на времевата ос, където то зацикля като грамофонна плоча и се повтаря и повтаря, докато бъде поместено от някакъв трус (в съзнанието). И тогава човекът, продължавайки напред, ще успее навярно да се измъкне полека-лека от кармичното колело на преражданията.
Всеки, който подходи чистосърдечно и не се бои да се докосне до темата за смъртта, може да помогне на някоя душа при прехода й в духовния свят и да улесни освобождаването й от отминалия живот. Енергийната връзка с починалите се отстранява по същия начин, както с живите. По-добре е, разбира се, ако отделянето стане преди настъпването на края, тъй като нещата все още могат да се отработят. Но прекъсването на пъпната връв е възможно и години след като човекът си е отишъл и дори когато душата му вече е въплътена в ново тяло.
Начинът, както казах, не се отличава от вече описания. Енергията на починалия все още присъства и душата му може да бъде достигната на енергийно ниво. След ритуала помещенията и аурата трябва да се почистят (да се прекадят или да се визуализират, изпълнени със светлина) и, както обикновено - да се активира защитният обръч. За душата и съзнанието на починалия този акт също означава издигане и напредък, тъй като те се отделят от пъпната връв и от земния план и вече са свободни. Така една определена част от кармата бива обезсилена.
Успехът и в този случай зависи от силата на вашето намерение и от яснотата на целта. Постарайте се наистина да се отделите. Смъртта е факт и той не може да се промени, нито пък човекът да се върне обратно. Отворете се за скръбта и изживейте чувствата си, плачете и викайте! По този начин ще се разтоварите емоционално и ще се почувствате по-добре. Всяко вкопчване след смъртта ще донесе само вреда - и за вас, и за чувствителната душа на починалия.
Ако той има непростени стари вини, нужна е прошка, така че си спомнете упражнението и се обърнете към своя висш Аз. Това упражнение ще предаде прошката ви отвъд, както и молбата ви на вас също да ви бъде простено. Всички ние сме свързани чрез духовното ниво и просто няма как да не успеете. Знайте обаче, че лютите клетви, продиктувани от омраза и желание за мъст, достигат дотам и могат да предизвикат отзвук, който е фатален.
● Упражнение
Друг начин да се помогне на починалия е да се отправи молба душата му да бъде посрещната от водач, който да я поеме, направлява и в удобен момент да прекъсне енергийните връзки. Например измислете някаква неутрална утвърждаваща молба като : „Безкрайна първична сила на космоса, приеми душата на „ХУ" в Твоята вечна любов."
Произнасяйте тази формула дни наред (можете да го правите и за душата на някого, с когото не сте се познавали лично, но сте виждали снимка и знаете името му) и извикайте образа на починалия или инициалите му пред вътрешния си взор. Повтаряйте я винаги, когато се сетите за него или имате чувството, че душата му се нуждае от вашата молитва. С течение на времето ще ви бъде все по-трудно да си го визуализирате (не използвайте снимката). Образът му може би ще стане неясен, ще се смали и отдалечи. Не се опитвайте да го връщате обратно. Когато усетите, че контактът изтънява, благословете душата му с любов и се сбогувайте с нея. Изчистете чакрите си. Активирайте своя защитен обръч.
С подобни практики и молитви може да се облекчат страданията на прилепналата към земния план душа, защото именно това междинно състояние между тук и отвъд представлява всъщност чистилището. Прибягвайте до тях, ако с голяма доза сигурност предполагате, че между някои от приятелите ви и негов починал близък съществува астрална пъпна връв или ако виждате, че живите не могат да се справят с мъката си. Това често е причината, поради която душата се задържа край любимите същества. Грижете се за скърбящите, винаги когато можете - говорете с тях или просто ги изслушвайте. Към прекъсването на продължаващата и след смъртта на единия енергийна връзка се числи и преработването на тежки спомени, на стари грешки и чувство за вина.
За съжаление вече „не е модно" да се грижим и да се молим за починалите. Докато човек е жив, не жалим средства и опитвайки се да запазим живота в тялото му, използваме от скъпи по-скъпи технологии, а като умре, вече е отпадък, който трябва да се махне, фината, невидимата му част, неговата духовна същност, не получава общо взето нито при настъпването на смъртта, нито след това вниманието и помощта, които заслужава и от които се нуждае.
Съвременният свят все още до голяма степен е лишен от съпричастност, тъй като умирането и смъртта са табу. Тя не се вписва в повърхностното ни консуматорско общество, съществуващо единствено благодарение на обстоятелството, че човешкото сърце прилепва към безкрайно много неща от материалната страна на живота и започва да изпитва силна потребност от тях. Когато умре, човекът отпада от същото това консуматорско общество, което не се интересува от неговата духовна същност, сякаш тя не съществува. В култури, сред тях и някои като културата на високоразвитата индустриална страна Япония например, хората имат значително по-изявена духовна и ритуална връзка с покойните си близки. Съзнателно изпълненият съгласуван ритуал за възпоминание на предците не бива да се бърка с астралната пъпна връв.
Ние също имаме традиционен ден за възпоминание още отпреди Христа. Келтите са отбелязвали новата година (Самхайн) към 31-ви октомври - времето, през което стената между този и онзи свят е била най-тънка. Те са вярвали, че тогава мъртвите се приближават до жилищата на живите. След усилната работа през лятото и есента келтите са имали време да се обърнат повече навътре и да се хармонизират с нивата на фината материя. Годишният цикъл приключва и в природата започва голямото умиране. Това е карало хората да се замислят и за собствената си смърт.
Днес вече почти не усещаме природните ритми. Всеки път в края на годината и в началото на следващата правим едни и същи неща, така че актът на смъртта, който разкъсва веригата на монотонността, изглежда още по-чужд, смущаващ и радикален.
Същевременно съществуват възможности за позитивно и вдъхновяващо общуване с предците. Нямам предвид обаче нито спиритичните сеанси, нито отчаяното вкопчване в духовете на починалите или продължаващото с години оплакване на загубата. Спорадичното спомняне без излишни емоции често пъти бива възнаградено с някой хубав сън, който дори може да съдържа полезен съвет, или пък със значими съвпадения, облекчаващи ежедневието ни. Сред напусналите ни има много високоразвити духове, които ни действат стимулиращо и от отвъдното или ни помагат да освободим блуждаещите души и да отстраним свързаните с тях усложнения. За да разберете разликата, ще кажа, че подобна намеса никога не води до някакъв вид обсебване или отклоняване от нормалата, не буди неприятни психични усещания и не привлича агресивно призрачно присъствие. Истинското вдъхновение ускорява разширяването на вашето съзнание и може да обогати живота ви. То никога не е разрушително! Деструктивните импулси нямат нищо общо с вдъхновението, а нерядко са резултат от наличието на астрална пъпна връв, затова заподозрете ли, че сте подвластни на някого или на нещо, би трябвало на всяка цена да се освободите от него и да се погрижите за астралната си защита.
Освобождаване от енергийни влияния и зависимости - Карин Брандл
Какво е „Съвет за приобщаващ капитализъм...
Защо Клаус Шваб се подмазва на Китай?
завръщане на свещеното.....
Защо Клаус Шваб се подмазва на Китай?
завръщане на свещеното.....
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 22876
Блогрол
1. Блогът на Галацея
2. Допълващ блог
3. Блогът на един приятел - духовен и изследователски блог
4. Тихи оръжия за безшумни войни
5. Протоколи на Ционските мъдреци
6. За мисловните ограничения
7. Трудно е да бъдеш бог
8. Истината за Световната банка и МВФ
9. Четирите споразумения
10. СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ
11. Нещо от Андромеда
12. Илюзии - Ричард Бах
13. д-р Атанас Гълъбов - Световната конспирация срещу здравето
14. Тайните общества на III Райх.
15. Великата Тайна На Водата
16. Маите
17. ИНКAРНАЦИОННИ НИВА - taidzi
18. За Аркадий и Борис Стругацки
19. Тайните на Матрицата - Дейвид Айк
20. gizamap.com
21. В един есенен ден по шосето ( Павел Вежинов )
22. ДРАГИ УЧЕНИ - galatceq.blog.bg
23. Време за съпротива - Валтер
24. Земята е разумно същество
25. За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия
26. Робърт Шекли - "ЦЕНАТА НА ЖИВОТА"
27. astro.com
28. Спокойствието на blogspot :)
29. Хроновизорът и образите от миналото ( Франсоа Брюн )
2. Допълващ блог
3. Блогът на един приятел - духовен и изследователски блог
4. Тихи оръжия за безшумни войни
5. Протоколи на Ционските мъдреци
6. За мисловните ограничения
7. Трудно е да бъдеш бог
8. Истината за Световната банка и МВФ
9. Четирите споразумения
10. СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ
11. Нещо от Андромеда
12. Илюзии - Ричард Бах
13. д-р Атанас Гълъбов - Световната конспирация срещу здравето
14. Тайните общества на III Райх.
15. Великата Тайна На Водата
16. Маите
17. ИНКAРНАЦИОННИ НИВА - taidzi
18. За Аркадий и Борис Стругацки
19. Тайните на Матрицата - Дейвид Айк
20. gizamap.com
21. В един есенен ден по шосето ( Павел Вежинов )
22. ДРАГИ УЧЕНИ - galatceq.blog.bg
23. Време за съпротива - Валтер
24. Земята е разумно същество
25. За папа Йоан Павел Първи и Ватиканската мафия
26. Робърт Шекли - "ЦЕНАТА НА ЖИВОТА"
27. astro.com
28. Спокойствието на blogspot :)
29. Хроновизорът и образите от миналото ( Франсоа Брюн )