Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2013 13:44 - Най-скучната любовна история, подправена с малко въображение и поезия
Автор: inocencia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1883 Коментари: 1 Гласове:
1



 Нека ви запозная с Мен, Мен, която никога не се е влюбвала, която сякаш няма скоро да се влюби и която може би никой няма да обикне; Мен, която мечтае за бурна и страстна любов, за необуздано животинско привличане, за нещо огромно и велико, изпълнено със силни усещания и нежна магия. Тази същата Мен, след години на самота и очакване и след неколцина недостойни обожатели, реши да се хвърли в обятията на най-недостойния сред тях, известен под името Трол. Естествено, поради обективни (крехкото му телце) и не толкова обективни (ограниченото му съзнание) причини тя се оказа твърде тежък товар за плещите му. Но Мен беше щастлива, че най-накрая се появи някой, който уж прилича на нея, който уж я обича и реши да го дари с любовта, вниманието и времето си. А в замяна Тролът я засипа с празни обещания, глупави оправдания, лъжи, скука и монотонност, обрече я на една фригидна връзка в застой и отне цели 10 месеца от най-хубавите й години. Но Мен беше сляпа за всичко това, глуха за всички предупреждения, глупава.. Тя бе изградила един прекрасен образ в съзнанието си и виждаше единствено него. А имаше възможност да се отърве от Трола - на два пъти той с удоволствие щеше да я освободи от тази клетка, но Мен бе глупава и вместо да се възползва, тя си постави още окови и не просто потъпка достойнството си сама, ами го унищожи. Събра прахта му в саксия и си посади слънчоглед. Поливаше го със сълзите си и го подхранваше със слънчевите лъчи на фалшивата си усмивка. Гледаше го, милваше го и го лекуваше всеки път, щом Тролът идваше и го смачкваше. Може би Тролът се стараеше, може би само толкова можеше, може би само на такава любов бе способен, но това не беше достатъчно за Мен. И тя го разбра, след месеци затвор, двете седмици свобода й отвориха очите и събудиха в нея жажда за още. Прекрасният образ в съзнанието й се замени от образа на дявол, висящ на раменете й. Той й пречеше да живее пълноценно. Затова тя просто прегърна свободата и Тролът се постара да направи последните им мигове мъчителни за нея. Веднага след това той забрави, че някога я е познавал и по ирония на съдбата примами в клетката си някакво бременно момиче. Мен все пак се чувстваше гузна, тъй като тази раздяла бе струвала на Трола много.
Веднага след това Мен бе нападната от двама приятели и отново направи лош избор. Прекарала една вечер с да го наречем Безименния (тъй като тя винаги го наричаше по фамилия), тя се прибра различна, защото Трола вече бе изтрит от устните й. Там се бяха настанили устните на Безименния. Скоро след това той я засипа с мили, жертвоготовни и банални думи - тя била най-хубавото момиче, което бил срещал, била влязла под кожата му и той би рискувал всичко за нея. Прекараха седмица заедно - седмица на една низходяща градация, но изпълнена с много повече привличане и много повече случки от 10те месеца с Трола. Виждаха се вечер, и тези срещи се услаждаха на Мен. Още повече и се услаждаше тайнствеността, в която плуваха отношенията им, желанието да го целува, да го докосва, когато бе забранено, това, че не беше редно го правеше по-хубаво. В един прекрасен ден (може би единствената им дневна среща) потънали в тайнствеността, наложена от обкръжението им, неговата приключенска душа или неспособността му да кара колело им осигури усамотението на една линейка. Вечерната им среща бе заменена от пътешествие по болнични кабинети. След това двамата поеха надолу по параболата на взаимоотношенията и след голямата експлозия на финала й, Мен разбра колко лицемерен всъщност бе Безименният и защо всъщност се бе случила тази седмица. Но тя вече му бе подарила причината. Все пак Мен осъзна също, че и Безименният е твърде слаб и монотонен за нея.
Но съдбата готвеше два сблъсъка за гореспоменатите трима. Първият бе по повод рождения ден на общ приятел. Тролът бе така добър да се скатае, а Безименният реши, че Мен не съществува и малко по малко тя наистина напусна света... на трезвите. За да избяга от пренебрежението на Безименния и укорите на всички останали, Мен се сгуши в приятеля на Безименния, условно наречен Хипербола. Това явно го бе подразнило, макар и дистанцията между Мен и Хипербола да носеше неговото име. По-късно тя съжали за тази дистанция, за всяка дистанция, която бе поддържала с Хипербола. Но преди това прекара още един ден с Безименния, с който вече "бяха приятели".
Всъщност Хипербола е преувеличеният образ в съзнанието на Мен на преувеличения образ в съзнанието на Безименния на едно класическо лошо момче, с неустоимо просташко излъчване, което тайно харесва добрите момичета и крие всички свои чувства, изкушавайки те да ги извадиш наяве. Мен бе слушала много за него. Безименният сякаш му се възхищаваше, а това караше и нея да го харесва толкова много. Както и предположението, че той е луд колкото, а може би и повече от нея и притежава точно това, което тя желае.
Вторият сблъсък също бе увенчан с присъствието му. Дори с целувките му. На едно и също парти попаднаха и Мен, и Тролът, и Безименният, и Хипербола. Тролът бе довел бременната си приятелка и отчаяно се опитваше да балансира между това да дразни Мен и това да не й обръща внимание. Безименният също бе с дама, но се държа прилично, дори размени две-три думи с Мен. А Мен, за да не остане по-назад, се възползва от пияния Хипербола, който й се нахвърли от нищото. И в този миг, който той дори не осъзнаваше, а и да знаеше, че се случва, не би вложил нищо в него, Мен усети повече страст отколкото бе усещала и с Трола и с Безименния. Но нищо повече нямаше да се случи.
По-късно Мен срещна съмечтател в социалната мрежа, с когото попътува в света на въображението, обиколиха планетата, поживяха в джунглата, къпаха се в Алпийски шоколад, телепортираха се и отидоха до морето с колело. В реалния свят стигнаха само до няколко срещи, първата от които беше прекрасна и неадекватна. Но нито Мен бе запленена от него, нито той се интересуваше от нея, така че той дори няма да получи име.
Това е Мен. Това съм аз. Лежа сама на леглото и самотно ям ориз с клечки, самотно премигвам и се взирам в екрана. Описвам отминали моменти, потънала в копнежи по бъдещи такива. Поглеждам назад към глупавите си грешки, към хората, които вече никога не биха предизвикали подобни чувства у мен, насилвам се да се усмихна на уроците, които са ми дали, но знам, че дойде ли следващият, аз ще ги забравя. Знам също, че този следващ няма да дойде скоро и дотогава ще се лигавя и ще мрънкам колко съм самотна.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. enigma21 - Лол. Имах чувството, че си писала за ...
08.05.2016 16:13
Лол. Имах чувството ,че си писала за мен.Изживях същото нещо като заменим 10-те месеца с Трола със 7 години живеейки в заблуда и празни надежди ,че нещата ще станат по-добре. Както и че въпреки всичко избегнах Хиперболата на всяка цена.Предполагам ,че и ти вече си го научила сама за себе си ,но винаги е хубаво да го чуеш или в случая прочетеш от някой друг.
Макар и аз самата още да съм в период на осъзнаване на този урок. По-добре е да си сама от колкото с грешния човек.И в моменти в които започнеш дори и малко да се чувстваш самотна си спомни за всичките ти роднини и приятели които винаги ще те обичат за това което си.Не се променяй за никого ,ако не те обича такава каквато си значи не е за теб.Потърси нещото което те влече и му се отдай ,а любовта сама ще те намери точно когато не я търсиш. :) Когато Безименния си тръгна от живота ми ми каза" Най-доброто предстои." Колкото и в този момент да не го харесвах знаех ,че е прав. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: inocencia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 55290
Постинги: 24
Коментари: 10
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031