Джуно бе изиграна от високата „цели“ 1, 55 см. канадска актриса Елън Пейдж, която безспорно има хубав ген (с изключение на височината, де) – симетрично и изразително лице, чаровна усмивка, прекрасни естествени вежди. Преди няколко години Пейдж обяви, че е лесбийка. За съжаление се оказа, че заради сексуалната си ориентация е била обект на атаки от страна на режисьор, в чийто проект преди години е участвала. Тя обеща, че ще се бори за ЛГБТИ общността, за да не позволява и на друг да премине през това предизвикателство.
Когато онзи ден, на 1-ви декември, Елън с изявление разкри, че вече е Елиът, се шокирах. Стори ми се много странно. Разбира се, знам, че има транссексуални, подкрепям такива хора, писал съм за тях, включително за Кейтлин Дженър, доведеният баща на Ким Кардашиян, но винаги съм свързвал промяната на пола с непосредствената смяна и на външния вид.
Докато Дженър от канара мъж – олимпиец се превърна в кокетна дама, Елън/Елиът все още си е тя/той като старата външност, макар да се идентифицира по нов начин. Та четох доста, научих, че има и такива случаи. Признавам – не вдявам напълно… В случая с Пейдж това със сигурност е дълбоко обмислено, ала по отношение на други хора не съм съвсем убеден.
Една от най-важните стъпки при промяната на пола е, че разрешението за операция идва от психиатър и то след задължителна двугодишна консултация. Това е важна стъпка, която не бива да се взима под влиянието на някаква временна несполука – тип „ще започне наново“. Да, ама навлизаме във време, когато смяната настъпва след една публикация, след едно съобщение…
Самият аз съм си сменил името след дългогодишно опознаване на себе си. Искам ли го наистина или е временно явление. Чак когато бях пълнолетен, убеден, без никакво колебание, го направих. И това става въпрос за едно име, което го има само в личната карта, а инак всички ме знаеха като Мимо Гарсия така или иначе, но все пак…
Елиът доказва, че границата между половете се размива. Аз понеже не гледам спорт, не се вълнувам от коли много често не съм се чувствал на място в мъжка компания, макар че съм доста разговорлив и винаги си намираме тема, и да – има случаи, в които се питам – „Абе аз мъж ли съм?!“. Но как да е като някой път ти се натяква как другите правели… Всеки е различен, това е важното.
Щом някой се чувства добре такъв, какъвто е – трябва да го оставим да бъде щастлив. ОБАЧЕ трябва да внимаваме спрямо подрастващите. Понякога те в желанието си да следват тренда, може да направят грешна стъпка.
Пожелавам на Елиът щастие и роли!
