В настоящото време по света, но защо ли имаме чувството, че не и у нас се обръща особено внимание на концепцията за предотвратяване загубата на здраве от хората. Това кара специалистите да се съсредоточат върху онези здравни проблеми, които могат да бъдат решени на съвременното ниво на развитие на науката, технологиите и здравеопазването. В условията на:

-         настоящата екологична криза;

-         социален и психологически стрес,

става все по-очевидно, че здравето на всеки от нас и населението като цяло зависи от околната среда. Не следва да се подценяват и механизмите, които осигуряват целостта на организма и неговата адаптивна способност, както и от отношението на всеки човек към неговото здраве.  

Министърът на здравеопазването проф. Ангелов непрестанно говори за науката и доказателствата на брифингите относно Ковид-19, но не споменава, че много повече хора загиват за година от други заболявания, вследствие екологичните увреждания около нас.

Интензивното развитие на химическата, нефтохимическата, фармацевтичната и други отрасли на промишлеността доведе до глобално замърсяване на обектите на околната среда с различни химични вещества. В последно време се говори вече за неотоксини и нанотоксини, принадлежащи към категорията на "ендокринните деструктори". Те са способни не само да нарушат, но и да унищожат невро-ендокринно-имунната система и засягащи репродуктивното здраве и плодовитостта на населението.

Но, кого ли го интересува това, след като голяма част от населението на страната ни живеят ден за ден?

Трябва да се отбележи, че химическите продукти на медицинската индустрия, все по-често са сред токсични вещества, които лавинообразно нападат трилионите живи клетки във всеки от нас. Човешкият организъм не притежава специфичен механизъм за неутрализиране на много химични вещества и не „разпознава“ отново попадащите отвън в организма ни интоксикиращи го вещества. Във връзка с това, възниква невъзможността тези вещества да се премахнат от междуклетъчното пространство и самите клетки. Организмът ни не е в състояние да се справи и да поддържа стабилна нормална вътрешната среда.

Индустриалните технологии като цяло и в частност медико-фармацевтичните в частност, стават все по-опасни. Замърсяването на средата ни на живот, токсичните натоварвания значително са увеличили това вредно ниво, в която среда еволюционно се формира организма на всеки ново появил се човек, чийто организъм сега не може да се справи с поддържането на нормална хомеостазата.

Стремително нараства екологично зависимата патология, но защо ли никой у нас не обръща внимание и не говори по този въпрос?

Еко патологичните въздейстия доведоха до появата на нови, неизвестни досега и все още неразпознаваеми от нашите лекари в България заболявания, включително химическа астма (сулфит, изотиоцианат), синдром на Кириши (астма при деца, сенсибилизирани от емисии от фабрики за производство на полусинтетични фуражи за животни), диоксинов синдром, общ алергичен синдром, сгради със нездравословен синдром, синдром на хронична умора, болест на Минамата (тежка форма отравяне с живак, чийто източник беше метил-живак пуснати в отпадъчни води от живачен сулфат-катализиран ацеталдехид), болест на Юшо и др.    

Нивото на излагане на вредни фактори изпреварва възможността на организма ни вече да елиминира и да се адаптира към променените условия на външната и вътрешната ни среда. При тези условия един от безспорните подходи и ефективни методи е периодичното прочистване на организма от токсини, натрупани продукти от незавършен или непълен метаболизъм, както и токсини от инфекциозно-бактериален и паразитен произход и др. За практикуващия лекар става все по-трудно да постави правилна диагноза (тук е валиден афоризмът: „Който правилно диагностицира, правилно и лекува“).          

В реалните условия на съвременния живот, за ранно откриване на екологичната патология, корекция на здравословни проблеми чрез, диагностичните методи, основани на енерго-информационни принципи, се превръщат в безалтернативни подходи в клиничната медицина. Общоприетите методи и настоящата лабораторна диагностика не позволяват да се определи целият списък на токсините и тяхното ниво, съдържащи се в организма ни. Хроничната интоксикация се формира при продължителен прием на субтоксични дози токсини в организма ни (като тук е подходящ афоризмът, че: „Новите заболявания са неефективни за диагностициране и лечение със стари методи.“).    

Преди около петстотин години, Парацелз казва за това: "Токсичността определя дозата." Ако дозата е недостатъчна за остра симптоматика и/или не може да бъде открита чрез съвременни методи, на токсичният ефект, който често е слабо изразен в клиничната практика, не се обръща внимание. Друго важно понятие се явява индивидуалната поносимост към токсините или индивидуалната чувствителност към тях. Тази характеристика на отделната биологична система се явява частично генетично предопределена и отчасти придобито свойство, което зависи от ензимните системи (баланса на индукция и инхибиране), функционалността на този орган и капацитета на функционалния резерв на конкретната система.      

Възниква различен метаболитен статус на организма, развиват се натрупващи се заболявания (микроелементоза, подагра, латентна хронична ацидоза, хронично субклинично възпаление и други състояния).    

Освен, че е ефективно върху токсичните вещества, техногенното физическо излъчване играе важна роля в нарушаването на хомеостазата. Невъзможно е ежедневно да си представяме каквато и да е сфера от живота ни без информационните технологии. В тях участват хора от различни професии и възрасти.

В същото време се появяват все повече данни за отрицателното въздействие на електромагнитното излъчване върху организма на деца и бременните жени, но кой ли го интересува?

Експертите на СЗО, разграничават между глобалните екологични фактори освен това химичните, техногенното физическо въздействие и биологични фактори. Това са хроничните персистиращи инфекции, биоконтаминиране* на хранителни продукти, повтарящи се епидемии и възникване на нови микроорганизми. Голям принос за активирането на биологичния фактор имат кръстосаните миграции на населението, масовото пристигане на мигранти от страни с неблагоприятна епидемиологична ситуация на наша територия и др. Всичко това изисква диагностика на ново методологично ниво. Това се отнася и за настоящата пандемия от КОВИД-19.

Нашият повече от 15 годишен опит с устройствата по био-информационната медицина показва, че методите на ВРТ (вегеторезонанс), БРТ(биорезонанс) позволяват използването им при диагностика на токсични, техногенни физически натоварвания и инфекциозни и паразитни тежести в един времеви континуум, което не може да се направи в общоприетата официална клинична практика. Следващият важен момент се явява възможността за оценка на интегрални показатели (психо-вегетативни натоварвания, биологичен индекс, имунен статус и др.), Без корекцията, на които е трудно да се постигне оздравяване на организма.  

Когато се работи с биоинформационни технологии за оздравяване на човешкия организъм, както показва клиничният опит, трябва да се вземат предвид фазите на развитие на болестите според Рекевег и трите стълба на хомотоксикологията:

-         детоксикация и дренаж с рехабилитация на извънклетъчния матрикс ;

-         имунокорекция;

-         регулаторна терапия.

На всички етапи за възстановяването на организма използваме биорезонансни технологии, антихомотоксична терапия и други натуропатични методи.    

Резултатите от нашата работа с използването на комплиментарните методи на лечение показват ефективността на лечението в 76-93% от случаите.

Както  свидетелстват данните от литературата и научните публикации, същите резултати се постигат от специалисти, които използват ВРТ, БРТ и други натуропатични методи в своята практика.

Тези данни позволяват широко да се препоръчват методите на биорезонансната и  мултирезонансната терапия в практиката на лекарите.

Важен, се явява въпросът за промяната в мисленето и приемането на новата парадигма от докторите, като се вземат предвид новите екологични реалности в условията на непрекъснато нарастващите рискови фактори за общественото здраве.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Биоконтаминиране* - Замърсяване, наличие на инфекциозен причинител (бактерии, гъбички, хелминти и др.) или вируси по повърхността на тялото, върху дрехи, храни, предмети, обекти. Една рана, например, може да е контаминирана с микроорганизми, които е възможно да причинят възпалението й. Храната може да е контаминирана с патогенни микроорганизми и да е опасна за употреба, включително и с коронавируса.

Същото е като при колата. Ако слагаш правилното и качествено гориво, ако наливаш добро масло и го сменяш навреме, ако се грижиш за автомобила, да няма наслагване на мръсотия и боклуци и не я "шпоркаш" в червените обороти и не я тряскаш в дупките, колата ще ти служи дълги години. И с тялото е така. Ако му даваш правилното гориво, в правилното време, в правилните комбинации и количество, ако му правиш профилактика така, както трябва и тогава, когато трябва, резултатът ще бъде добър.