Продължение III

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ВЪРХА  

• Плиний Стари, който загинал при изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), нарича траките един от най-могъщите народи в Европа [42].
През III век те прогонили римляните от Дакия [43]. В зората на IV век техният водач Константин (Constantine) предприел поход към Рим, сразил Максений (Maxenius) на моста на р. Мулвия, разформировал преторианските кохорти и премествайки столицата на империята при Босфора, свалил Рим до положението на провинциален град.

Каква е тази мизерия на духа!
Какво е това низкопоклонничество у нас българите?
Да си Първият от първите.
Да си Смелият от смелите.
Да си Славният сред славните.
Да си Гордият сред гордите.
Да си Великият сред великите.
Да си Учителят сред учителите.
Да си  Благородният сред благородниците.
Да си Талантливият сред талантливите.
Да си Мъдрият сред мъдреците.
Да си Работливият сред работниците.
Да си Красивият сред красивите.
Да си Римлянинът сред римляните.
Да си Върхът сред върховете..
И да стигнеш до там, че да пълзиш пред първенците, да славиш преславените, да се страхуваш от наглите, да се унижаваш пред горделивците, да се кланяш на величията, да се учиш от учениците си, да подражаваш на простаците, да премигаш пред неграмотните, да цитираш тъпаците, да работиш за безработниците, да продаваш красотата си, да се снишаваш пред дупките, да коленичиш пред плебеите.
Как станахме Такива!?
Кога ще се засрамим от това, което Сме.
Кога ще Станем каквито сме били!
Кога ще се върнем на Върха..

Дано, ако прочетете това по-долу, поне мъничко изправите наведените си чела.

Ако не можете да четете своите, четете чужденците:

ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

Г. Сотиров

( превод от английски език Ради Панайотов )
...............................................................................................................................................................

          26. Някои граматични форми също подсказват, че влиянието на българския (тракийския) език върху старогръцкия е било силно.

          (I) Позиция на определителния член. В древния гръцки език членът е от префиксен вид, докато в българския членът следва съществителното (или прилагателното). Но и в гръцкия също откриваме случаи, в които членът следва. (Понякога той се използва двойно – и преди, и след съществителното.)

          • У Ксенофонт (Xenophon), например, откриваме структурата κατα μεσον το των πολεμιον [74].

          • При Херодот се натъкваме на θανατοs ο . . . [75],

          • при Платоkat (Platokat) – κατ ‘ακουην την [76], а

          • у Еврипид – ‘ανδρα τον and ‘αδην το [77].

           Могат да бъдат приведени още много други примери. Такива особености могат да бъдат обяснени, предполагайки едно състояние на образуване на гръцкия език, през време на което употребата се е колебаела между префиксния и суфиксния тип член.

          (II) Система на члена. На един наблюдател, който има малко време за детайли, сравняването на члена в гръцкия и в българския език едва ли ще се стори особено обещаващо. Но да започнем. Българският език е загубил по-голямата част от склонителната си система, а това се отнася и за члена. От друга страна, в старогръцкия език откриваме едно напълно развито склонение на члена. Какво виждаме, сравнявайки именителния падеж? В мъжки и женски род всички членове се различават; само в среден род формите са идентични и в двата езика, както може да се види от следната таблица:

                                Единствено число                     Множествено число

                         Съвр. бълг. ез.    Старогр. ез.     Съвр. бълг. ез.   Старогр. ез.

Мъжки род           - ТЪ                       HO                  - TE               HOI / HAI

Женски род          - ТА                       HE                  - TE

Среден род           - ТО                       TO                  - TA

          Все пак, когато разглеждаме пълната система на члена в старогръцкия език, забелязваме нещо различно. Виждаме, че във всички косвени падежи членът се характеризира с едно начално “Т”.

                                  Мъжки род            Женски род           Среден род

  Ед. ч. Nom.                    HO                            HE                           TO

            Gen.                    TOU                          THS                         TOU

            Dat.                      TH                             TH                           TH

            Acc.                     TON                          THN                         TO

           Dual

      Nom.& Acc.               TH                              TA                          TH

      Gen. & Dat.             TOIN                         TAIN                         ТО

  Мн. ч. Nom.                  HOI                            HAI                          TA

           Gen.                     THN                          THN                        THN

           Dat.                      TOIS                         TAIS                       TOIS

            Acc.                     TOUS                        TAS                          TA

          Така е при атическата система.

          В дорийския можем да наблюдаваме явлението, че именителният падеж на члена в множествено число не е HOI и HAI, а TOI и TAI. Това изглежда влиза в разрез със схващането, че дорийският е по-стар от атическия. В такъв случай едно начално “Т” или “Тs” трябва да е било налице през цялата система на определителния член в периода на образуването на гръцкия език. По-късно “Т(Тs)” вероятно е било изпуснато от “преработения” именителен падеж; възможно е това да е станало след преходния период, включвайки минаването през “S”.

          (III) Някои неправилни глаголи. Няколко неправилни глагола в старогръцкия проявяват черти, подсказващи, че имаме пред себе си сливане на два или повече глагола с различен произход. Вероятно най-интересният случай е този с глагола OIDA (“зная”). Сегашното изявително наклонение на този глагол в гръцки и български е:

                              OIDA                                        ВИДЯ

                              OISTHA (OIDAS)                         ВИДИШ

                              OIDE                                        ВИДИ

                              ISMEN                                     ВИДИМ

                              ISTE                                         ВИДИТЕ

                             ISASI                                                ВИДЯТ

          Но на старобългарски ВЕДЕТИ означава “зная”. В горната парадигма формите ISMEN, ISTE, ISASI биха могли да бъдат обяснени по-лесно, приемайки, че е станало сливане на две отделни глаголни системи, всяка от които е взета от два различни езика и запълващи част от цялото – единият език единственото число, а другият – формите на множественото число.

           Неправилните форми се срещат и при следните важни глаголи:

                    (a) ЯМ

                    Гръцки език                                           Български език

                                                             (сегашно изявително наклонение)

                    ESTHIO (сег. време)                                ЯМ

                                                                                 ЯДЕШ

                    EDOMAI (бъдеще вр.)                           ЯДЕ

                    EPHAGON (мин. несв. вр.)                  ЯДЕМ

                                                                                 ЯДЕТЕ

                                                                                 ЯДАТ

                    (b) КАЗВАМ

                    PHEMI  (сег. време)                                РЕКА (perfective)

                                                                                 РЕЧЕШ

                    EIPON (мин. несв. вр.)                           РЕЧЕ

                    EIREKA (мин. св. вр.)                              РЕЧЕМ

                                                                                 РЕЧЕТЕ

                                                                                 РЕКАТ

          Тези глаголи имат напълно развити парадигми в съвременния български език. Съвсем невероятно е българският език да е счел за необходимо да заеме един неправилен глагол от гръцкия, с оглед да го развие напълно за собствена употреба. По-убедително обяснение би било да очакваме, че първичните устойчиви форми са останали в употреба сред местните хора, а говорът на пришълците гърци е комбинирал някои характерни форми с езиковите форми, внесени от Египет или от някъде другаде.

IV.

          27. Налице са голям брой факти от историята, лингвистиката, археологията, нумизматиката и фолклора извън споменатите в тази студия, които подчертават извода, че езикът на Константин Велики е бил една по-стара форма на славянския диалект, който е станал известен като български език. Събирайки и класифицирайки тези факти, може да се получи един интересен изследователски проект. Все пак, necessaria non sunt multiplicanda. Затова нека следващите примери бъдат разглеждани като добавяне на багри към това, което беше казано по-преди.

          (I)

          • Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че е установил, че трибалите (Triballi) са били най-древният и най-големият от всички народи [78]. “Сега те биват наричани българи”, казва той.

          • За Страбон трибалите са били траки.

          • Дион Касий смятал трибалите и дарданите (Dardani) за мизи [79].

          (II) Според Цезар Бароний (Cesare Baronius) Константин Велики твърдял, че е потомък на Веспасиан (Vespasian) [80].  Ние знаем, че Веспасиан е основател на рода Флавий (gens Flavia). От друга страна, латинската дума “flavius” означава “рус”, докато “руси”, като съществително, означава “руснаци”. Човек се изкушава да пита дали един рус славянин някак си не станал латинизирано на Flavian(us). “Веспасиановата връзка” на Константин подсказва една цвестиста литературна заврънкулка, която е напълно лишена от обаяние. Да предположим, че някой ни каже, че бащата на Веспасиан е бил наричан от своите роднини и приятели ЧИЧО СЛАВИ ПЕТРОВ. Как едно такова варварско име ще бъде латинизирано така, че да се понрави на римска публика? Едната възможност е – а възможно е да има и други – да смени името си на TITUS FLAVIUS PETRO; което е точно името, записано от Светоний (Suetonius).

          (III) Юлиан казва, че семейството му е дошло от Мизия край Дунава, където хората били известни с това, че са много твърдоглави; веднъж съставили си мнение и взели решение, те никога не го променяли [81]. Как може някой да спомогне да се мисли, че толкова отдавна, още по времето на Юлиан, в Дунавската равнина е имало някакви твърдоглави българи – в днешната всекидневна реч ИНАТ БЪЛГАРИ?

          (IV) Човекът, за който се предполага, че е казал на гърците как да правят кисело мляко (йогурт), се е казвал Аристей (Aristaeus). Казва ни се, че той е научил това изкуство от нимфите. Ние не знаем къде Аристей е срещнал тези нимфи.

          • Все пак, от Херодот научаваме, че Аристей е бил голям пътешественик, че е ходил далеч, чак до Иседон (Issedones) в Скития (Scythia), и че е написал поема, наречена “Аримаспиите” [82].

          • Плиний говори като че ли е чел писанията на Аристей [83] и добавя, че в Тракия той е бил първият човек, който смесил мед с вино [84].

          • Страбон е познавал хора, които твърдели, че Аристей бил учителят на Омир [85].

          • Диодор Сикул (Diodorus Siculus) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев.) ни казва, че е възможно Аристей да се е преместил на място близо до планината Хемус [86], където завършил живота си.

           Възможно ли е при едно от своите продължителни посещения в Тракия Аристей да е срещнал някои местни жени (“нимфи”), които са му казали как се прави кисело мляко? Свидас (Suidas) нарича Аристей един от гигантите. От други източници можем да научим, че “гигантите” по всяка вероятност са били тракийски народ на Халкидическия полуостров [87].

          Тези, които не вярват, че езикът на Константин Велики е бил тракийски, т.е. славянски диалект, известен като български, би направил услуга на историографията, ако само могат да покажат какъв друг език трябва да е бил той [88].

БЕЛЕЖКИ ПО ИЗТОЧНИЦИТЕ

           Източниците в текста и в бележките на страници 24 – 30 са тези, които ми бяха достъпни в Квебек по време на писането. По отношение на техните относителни качества не следва да се подразбират косвени оценки, освен посочените в някакъв друг аспект. По-специално, не се предполага, че един публикуван текст, да речем в Corpus scriptorum historise byzantinae, е ipso facto (по силата на самия този факт, сам по себе си; Бел. прев.) по-благонадежден, отколкото съответният текст в Patrologia Graeca или обратно.

          Не са правени опити за изчерпателност. Ако това беше направено, то щеше да раздуе настоящата статия далеч извън установените граници, като придобивките нямаше да са особено големи. Това означава, че в случаи, при които няколко древни автори са изтъкнали едно и също нещо, не всички са цитирани. По същия начин там, където даден автор е направил същото наблюдение няколкократно, не всички примери са записани тук.

          Аз споделям мнението на онези учени, които са доловили, че по правило най-старите източници са най-надеждни. По-голямо внимание се изисква, когато се използват по-скорошни извори, докато на мненията, изразени от съвременните писатели, винаги трябва да се гледа със съмнение.

          *

           Някои общи бележки с оглед използването на източниците като такива.

          Ние бяхме предупредени да не разчитаме твърде много на някои автори, защото същите цитират източници, които вече не могат да бъдат намерени. Такъв е по-специално случаят със Scriptores Historiae Augustae (SHA), от който трябва да научаваме за голяма част от информацията, касаеща Константин и неговите съвременници. Когато преводачът на английски за изданието на SHA от издателство “Loeb”  Дейвид Меги (David Magie) е стигал до източник, който не е можел да намери, рядко е пропускал възможността да добави под черта думите: “вероятно въображаем”. На автор, който измисля своите източници, не може да се има доверие. Като че ли унищожаването на библиотеки и архиви не е било обичайна практика сред хората във властта през всички времена, по всички части на света. Все пак, ако някой си направи труда да каталогизира всички такива вече несъществуващи източници, ще види, че повечето от тях засягат произхода, живота и езика на Константин Велики и този на неговите тракийски сънародници; през цялата история.

          Ами къде са записите на фригийците и мизите, които според Страбон (12.8.4) връщали назад във времената преди Троянската война?

           Същото се отнася и за изгубените части от книги, които са оцелели в изопачен вид. Откъснати страници и изчегъртани думи и редове предимно там, където авторът явно е казал или се е канел да каже нещо важно, касаещо Константин и неговия народ, или отнасящо се до Тракия изобщо. В тази връзка читателят да се отнесе към приложението, озаглавено “The Eloquence of Gaps” (“Красноречието на пропуските” – Бел. прев.), в моята книга “The Assassination of Justinian’s Personality” (“Убийството на личността на Юстиниан” – Бел. прев.; Regina, Lynn Publishing Co., 1974).

          За да влошат нещата, ревностни, но предубедени преводачи често са изопачавали смисъла на оригиналните източници. За един поразителен пример за такива разрушения, касаещи древността на тракийската писмовност, читателят да се отнесе към статията за пред-кирилската писменост в славянските страни на друго място в тази книга.

          И не на последно място, ние сме изложени на фантастичните тълкования, предлагани при разни случаи от някои високопоставени учени. Един пример: Плутарх (Moralia, 282a) “обяснява” защо римската аристокрация имала по обувките си орнаменти, оформени като лунни сърпове. Може би, подмята той, това е било така, защото те са били аркадци (от Аркадия – Бел. прев.), Προσελενοι, които са дошли в Италия с Евандер (Evander). А как тълкува тази дума (Προσελενοι) преводачът за изданието на “Loeb”? “Пред-лунни хора”, казва той, като че ли Аркадия и Евандер са могли да имат нещо общо с времето преди луната. Προσελενοι, съвсем очевидно, не е нищо друго, освен българската дума ПРЕСЕЛЕНИ, означаваща “имигранти”, “преселници”, “пришълци” (литературно: “преместени”). Колкото до малките (лунообразни) орнаменти с формата на полумесец по обувките на богатите римляни, човек наистина трябва да си няма друга работа и да е със силно въображение, за да види тук връзка с лунната епоха.

           Изследването на историческите извори (Quellenforschung) може да е изтощителна и разстройваща дейност, все пак обаче, малка доза от нея може да бъде благотворна, когато се изучава предмет като езика на Константин Велики.

           Странни неща се случват не само с книгите. В музея на Капитолия в Рим човек може да види главата, ръцете и краката на това, което някога е била колосалната мраморна статуя на Константин.

          Кой я е раздробил?

          Кога и защо?

           Какво е станало с тялото?

           Имало ли е надпис върху него?

           Pontifices maximi няма да проговори.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА

                    Съкращения:

          BL = Les Editions Belles Lettres, Париж.

          CERF = Les Editions du Cerf, Париж.

           CSHB = Corpus scriptorum historiae byzantinae, Бон.

          Loeb = Loeb Classical Library, William Henemann, Лондон.

          PG = Patrologia Graeca,  J.-P. Migne ed., Париж.

          PL = Patrologia Latina, J.-P. Migne ed., Париж.

          SHA = Scriptores Historiae Augustae. (Teubner, Лайпциг; или Loeb)

          1. Книга 2.30.2. Особено съм признателен на професор Т. Ф. Карви (T. F. Carvey) от Университета в Уиндзор (Онтарио) за това, че насочи вниманието ми към тази част от книгата на Йоан Лидийски. (Виж блестящия превод на проф. Карни (Carney; [Очевидно, едно от двете изписвания на името е погрешно, но не може да се определи кое. – Бел. прев.]) на произведението на Лидийски “De magistratibus”, The Wentworth Press, Сидней, Австралия, 1965 г.).

          2. Някои унизителни забележки по отношение на гърците (Graeculi), направени от оратори в присъствието на Константин, a priori изключват каквато и да била възможност императорът да е имал гръцки семейни връзки. (Виж по-специално Inceri panegyricus “Constantino Augusto dictus”, IX, 1 и “Panegyricus Constantino dictus”, VII.XIX-BL, т. 2, стр. 128 и 70.)

          3. Op. cit., II.12.2 и III.68.1-4. Също “De mensibus”, фрагм. 7 (Teubner, 1967, стр. 180). Лидийски укорява правителствени чиновници за занемаряването на латинския език в полза на гръцкия – стъпка, която според древно предсказание предващавало залеза на Римската (т.е. на Византийската) империя. Това, разбира се, е безсмислено, след като в дадени случаи гръцкият е бил използван в римския сенат и на който изключително са писали Марк Аврелий и Юлий. Това, което е измъчвало Лидийски, е било отстъплението от латинския в Константинопол под натиска на местния говор, а именно тракийския.

          4. Йоан Малала (Ioannes Malalas), “Cronographia”, XVIII.1. (Превод на английски от Spinka и Downey, Чикаго, 1940.) Също Прокопий (Procopius), “Anecdota”, XIV.2-3 (Loeb). Достоен за внимание е фактът, че от тринадесетте императори, които са управлявали между Константин и Юстиниан само трима не са били траки. (Виж списък в: G. Sotiroff, “The Assassination of Justinian’s Personality”, Regina, 1974, стр. 60.)

          5. Трибелий Полио (Trebellius Pollio), “Divus Claudius”, XIII. 1-2 (в SHA).

          6. Anonymus Valesianus, Pars Prior, 2. (Отпечатано след Амиан Марцелин [Ammianus Marcellinus] в изданието на Loeb, т. 3.)

          7. Според Лактанций (Lactantius) в “De mortibus persecutorum”, XXVII.8. (Издание на CERF, Париж, 1954). Същата идея явно е застъпвал готският владетел Атаулф (Athaulf) според Пул Орозий (Pulus Orosius), Seven Books, VII.43. (Вашингтон, окръг Колумбия, 1964).

          8. Mysopogon. Passim. (Loeb)

          9. Записано от Георгий Кодин (Georgius Codinus), “De rebus Constantinopolitanis” (CSHB, т. 48, стр. 23).

          10. Уйлям Смит (William Smith), автор на “A Dictionary of Greek and Roman Geography” (Лондон, 1873, препечатка на “AMS Press”, Ню Йорк, 1966), казва, че “от езика на траките едва ли съществуват следи” (стр. 1182). В “Chamber’s Encyclopaedia” (1908 г.) за Тракия може да се прочете: “Много е било дискутирано по това, кои са били древните траки. Техният език е изчезнал напълно.” Никой съвременен авторитет не е отхвърлил тези неоснователни твърдения. Сегашната тенденция е да се внушава, че траките са били “славянизирани”, повтаряйки ad nauseum (до втръсване – Бел. прев.) тезата, че славянските народи са “дошли в” или са “завладели” Тракия през VII в. сл. Хр. Фундаменталният въпрос колко са били “нахлуващите” славяни и колко местните траки, никога не е бил обсъждан. Тази материя е била допълнително замъглена с излизането (във Виена, 1957 г.) на книгата на Д. Дечев (D. Detschev) “Die Thrakischen Sprachreste”, която почива на предпоставката, че в действителност тракийският език фактически е изчезнал. Беше време, когато аз също смятах така. Вече не.

          11. Вероятно е странно, че това схващане е защитавано от Вилхелм Томашек (Wilhelm Tomaschek), “Die alten Thraker”, Sitzungsberichte der philosophisch-historischen Classe der kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Виена, 1893, стр. 123 - 127).

          12. V.3.

          13. Херодот., V.6 и Страбон, Фрагм. 11 от книга VII. (Loeb, т. 3, стр. 329 - 331.) В същия фрагмент Страбон обяснява, че това, което по негово време е било наричано Македония, в по-раншни времена се е наричало Ематия, и че повечето от обитателите й са били траки.

          14. Книга XLIX.36.2. (Loeb, т. 5, стр. 415)

          15. De mag., III. 32.5.

          16. Chiliades, X.185. (препечатка на изданието от 1826 г. от Георг Олс [Georg Ols], Хилдесхайм, 1963 г.)

          17. 12.3.20. и 5.3.2.

          18. Херодот, VII.73.

          19. 7.3.2.

          20. 13.4.4. и 5.3.2. Забележителна е също бележката у Атеней (Athenaeus) (Deipn., IX.398 – Loeb), свидетелстваща, че пеоните и мизите са говорели един и същи език.
....................................