Продължение IV

ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ВЪРХА  

• Плиний Стари, който загинал при изригването на вулкана Везувий (79 г. от н.е.), нарича траките един от най-могъщите народи в Европа [42].
През III век те прогонили римляните от Дакия [43]. В зората на IV век техният водач Константин (Constantine) предприел поход към Рим, сразил Максений (Maxenius) на моста на р. Мулвия, разформировал преторианските кохорти и премествайки столицата на империята при Босфора, свалил Рим до положението на провинциален град.

Каква е тази мизерия на духа!
Какво е това низкопоклонничество у нас българите?
Да си Първият от първите.
Да си Смелият от смелите.
Да си Славният сред славните.
Да си Гордият сред гордите.
Да си Великият сред великите.
Да си Учителят сред учителите.
Да си  Благородният сред благородниците.
Да си Талантливият сред талантливите.
Да си Мъдрият сред мъдреците.
Да си Работливият сред работниците.
Да си Красивият сред красивите.
Да си Римлянинът сред римляните.
Да си Върхът сред върховете..
И да стигнеш до там, че да пълзиш пред първенците, да славиш преславените, да се страхуваш от наглите, да се унижаваш пред горделивците, да се кланяш на величията, да се учиш от учениците си, да подражаваш на простаците, да премигаш пред неграмотните, да цитираш тъпаците, да работиш за безработниците, да продаваш красотата си, да се снишаваш пред дупките, да коленичиш пред плебеите.
Как станахме Такива!?
Кога ще се засрамим от това, което Сме.
Кога ще Станем каквито сме били!
Кога ще се върнем на Върха..

Дано, ако прочетете това по-долу, поне мъничко изправите наведените си чела.

Ако не можете да четете своите, четете чужденците:

ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

Г. Сотиров

( превод от английски език Ради Панайотов )
Продължение
.............................................................................................................................................................

20. 13.4.4. и 5.3.2. Забележителна е също бележката у Атеней (Athenaeus) (Deipn., IX.398 – Loeb), свидетелстваща, че пеоните и мизите са говорели един и същи език.

          21. Книга XXIX.6.2.

          22. N.H., V.31; N.H., V.120.

          23. Апий (Appian), Mithr., 55. 224 (Teubner, 1962, т. 1, стр. 567); Страбон, 12.3.20 и Фрагм. 45 (46) – Loeb.,  т. 3, стр. 367

          24. 39-ти диалог (Discourse), 1. (Loeb, т. 4, стр. 97)

          25. Книга V (“Elis”), 12.7. (Loeb, т. 2., стр. 449)

          26. 12.3.3 и 12.3.40. (Loeb, т. 5, стр. 375 и 449)

          27. Historia Nova, II.37. (превод на английски език J. J. Buchanan и H. T. Davis, “Trinity University Press”, Сан Антонио, Тексас, 1967, стр. 77)

          28. Cronographia, IX (0 285). (CSHB, стр. 221)

          29. У Фотий (Photius), The Library, cod. 186. (BL, Париж, 1962, т. 3, стр. 33 - 34)

          30. Книга VI (“Elis II”), XX.18. (Loeb, т. 3, стр. 129)

          31. Op. cit., IV (088). (CSHB, стр. 72)

          32. Correspondance, BL, Париж, 1927 г., стр. 38

          33. Общоизвестно е, че Евмолп (Eumolpus) е бил вожд на траките в Атика. Древната гръцка литература е пълна с податки за траките из цялата страна, включително и на островите. Присъствието на траките при Фотий е засвидетелствано от “легендата” за Терей (Tereus) и Филомела (Philomela). Видни хора, като философът Антистен (Antisthenes), Питак (Pittacis), Темистокъл (Themistocles) и Ификрат (Iphicrates), са били полу-траки. Менандър (Menander) се е гордеел със своя тракийски произход. Помпей Трог (Pompeius Trogus) свидетелства, че най-старото име на македонците е било пеласги. (Книга VII.1, издат. “Garnier”, Париж, 1936 г., т. 1, стр. 155 от Юстиновата “Epitome”) Тези пеласги завзели целия Пелопонес. Не без известно коварство около 1528 г. пр. Хр. (по изчисленията на Орозий [Orosius], Книга I.11) Данай, бягайки от Египет, дошъл в Пелопонес и завзел главния град там (Аргос/Argos), след което наредил името на страната и хората да се сменят според неговото. Всички изчисления, основаващи се на хронологиите на Мането, Евсевий и Орозий, както и на мраморната скулптура на Парий, клонят към ХVI в. пр. Хр. като вероятно време на пристигането на първата гръцка колония от Египет.

          34. Diod. Sic., Книга I.18.1-3

          35. Виж изданието на Loeb (1956), стр. 16.

          36. Виж изданието на Loeb (1959), стр. 156 – 157.

          37. Цитирано от Константин Порфирогенет (Constantinus Porphyrogenitus), “De thematibus”, 2.38.B. Друг интересен детайл: Ливий (XXXI.XXX.15) казва, че македонци, акарнанци (акарнийци, акарнейци ?) и етолийци употребявали един и същ език. От друга страна, акарнанците (акарнийците, акарнейците ?) се идентифицират с траките по един заобиколен, но напълно убедителен начин. Майката на Темистокъл (Themistocles), според Корнелий Непа (Cornelius Nepos), е била акарнейка. Когато по-късно Плутарх е писал биографията на Темистокъл, той я е нарекъл тракийка. Това не е единственото доказателство.

          38. Op. cit. (0 122). (CSHB, стр. 97)

          39. За обяснение на тази ономастична главоблъсканица (гети = готи) виж G. Sotiroff, “The Assassination of Justinian’s Personality”, стр. 135 - 140. Тук ще отбележим само това, че според Юлий Капитолиний (Julius Capitolinus), бащата на Максимин (Maximinus) е бил гот. Максимин никога не се научил да говори гръцки, а през младостта си едва-едва знаел латински и говорел на императора Александър Северий (Alexander Severus) на “съвсем чист тракийски”. (SHA, Maximini Duo, 1.7 и 2.5)

          40. Книга XXXVIII.10.1-3. (Loeb, т. 3, стр. 217)

          41. Divus Augustus, LXIII. Светоний (Suetonius) също казва, че Октавиан (Octavian) бил обещал дъщеря си Юлия (Julia) на Котис (Cotys) – “цар на гетите”, когото Овидий (Ovid) нарича цар на траките.

          42. N.H. IV.40. (Loeb, т. 3, стр. 147)

          43. Версията, която обикновено се разгласява, е, че Аурелиан (Aurelian) “изтеглил” от Дакия римските гарнизони и всички римски граждани. Никой не е обяснил защо точно ги е оттеглил. Фактът, че преди Аурелиан, Адриан (Hadrian) е махнал талпите от горната част на моста през Дунава, който той е наследил от Траян (Trajan), е обяснен у Дион Касий (Dio Cassius) (LXVIII.13.6) със страха, който Адриан имал, че “варварите”, т.е. даките, биха могли да използват моста, за да преминат на римска територия, което идва да покаже кой е бил силен и кой слаб през онова време. Аурелиан е “изтеглил” римските граждани от Дакия, защото те са били изгонени.

          44. P.G. т. 108, кол. 347

          45. “De bello gothico”,  VI.XII.26-27 и II.19.32 (Loeb). Трябва да се отбележи и начинът, по който Мемнон (Memnon) говори за “войската на римляните и на траките” – едва ли не като че ли това са били едни и същи хора. (Фотий, “The Library”, код. 224, BL, т. 4, стр. 95)

          46. De Aedif., III.VII.18 (Loeb)

          47. “Getica”, XII.35

          48. В “Corpus Scriptorum Ecclesiasticorum Latinorum” (“Paul Geyer ed.”, Виена, 1898 г., стр. 183 - 184)

          49. “Museo Nazionale” в Неапол притежава един папирус, отнасящ се за продажбата на една готска църква (? в Равена). Докато самият документ е съставен на латински, някои готски духовници са го подписали на тяхната собствена готска азбука.

          50. “Alcestis”, 966 - 970. Тук, както и другаде, неточността на гръцкия език е довела до някои въображаеми преводи. Вместо “Аз не намерих лекарство в тракийските плочици, писани на езика на Орфей”, Arthur S. Way смята, че е разбрал: “Няма нищо в плочиците от Тракия, нито лекарства, за които Орфей е говорил.” (В изданието на Loeb)

          51. Книга VII.111.

          52. “Ex Ponto”, IV, еп. XIII.17-22. (“Garnier”, 1957 г., стр. 401)

          53. Op. cit., код. 177a. (BL. т. 2, стр. 163)

          54. Човек може да види глуповата лигавина, разливаща се по колективното лице на специалистите, ако им се каже, че древните гърци може да са заели своите букви от българите. Все пак, тъждествата българи = траки = македонци = пеласги (виж Помпей Трог [Книга VII.I.2 – “Garnier” (1936 г.) – резюмето на Юстин], т. 1, стр. 155) би следвало да активира някои лениви мозъчни клетки. Дионису от Милет (Dionisu Miletus), на който се позовава Диодор Сикул (Diod. Sic., 3.67.12), казва, че пеласгите са били първите, които са употребявали буквите на Кадм (от когото гърците са ги заели). (Виж G. Sotiroff, KOINH и IDIAI, “The Classical World”, Филаделфия, декември, 1968 г., стр. 131 - 132.)

          55. Виж Симоката, “Histories”, III.4.4. и VII.2.5. (“Ed. De Boor”, Лайпциг (Teubner), 1887 г. Препечатка 1972 г. (Превод на руски е публикуван през 1957 г. в Москва.) За трудностите на Филип II в страната на трибалите виж Помпей Трог, Книга IX, глава III (“Garnier”, Париж, 1936 г. [резюмето на Юстин], т. 1, стр. 187). Според Херодот (V.17) македонският цар Александър I получавал по един талант дневно от сребърните мини на своята страна. Платон “кара” Сократ да каже (“Charnides”, 156D), че гетските лекари били толкова изкусни, че имали репутацията на хора, способни да дават безсмъртие. Лечението на Лизимах (Lysimachus) след пленяването му от тракийския цар Дромихет (Dromichaetes) може би е изучено от Диодор (Diodorus; XXXI.12.4-5). Достатъчно странно е, че Орозий (Orosius, III.23) нарича същия цар Дор (Dorus).

          56. 12-ти диалог, 57 (Loeb, т. 2, стр. 71)

          57. “Cratylus”, 409 e

          58. “Deipnosophists”, III.122. (Loeb)

          59. Означаващи съответно: “речни бързеи”, “планина” и “наследство”. (Alice Leroy-Molinghen, “Trois mots slaves dans le “lettres” de Theophylact de Bulgarie”. Annuaire de l’Institut de Philologie e d’histoire orientales et slaves – “Годишник на Института по филология и източна и славянска история”, том VI, 1939 г., стр. 111 - 117). Трите думи наистина са славянски, тъй като са български.

          60. Анастасий Библиотекар (Anastasius Bibliothecarius, P.L., t. 108, col. 1418) обяснява, че “drungarius” било “imperialis vigiliae simul et Thraciae praetor” (“началник на императорската стража, както и императорски наместник (управител) на Тракия”; Бел. прев.). Но Порфирогенет (De admin. Imp., cap. 8; 38) използва тази дума в смисъла на военачалник, тъй като δρουγγοs се употребява за означаване на “рота”, т.е. ДРУЖИНА.

          (Виж също бележка 31 от книгата на Иван Богданов “Кирил и Методий”, изд. “Български писател”, София, 1987 г., стр. 240, отнасяща се за друнгарий Лъв, бащата на първоапостолите Кирил и Методий. – Бел. прев.)

          61. Виж (в изданието на CSHB) Малала, p. 436 и “Chronicon Paschale”, I, стр. 696. (КРЕВАТ е “легло”, а ЖУПАН означава “старши”, “главен”, “вожд”).

          62. BL. Париж, 1939 г., т. 2., стр. 186. ζακανον е употребено, както може да се предположи, в смисъл на “lex” или “mos recepta”. (Ibid., гл. 8; парагр. 38)

          63. “Annalium”, lib. XVI.II.  (CSBH, 1887 г., стр. 15)

          64. Броят на българските думи в старогръцкия език е достатъчно голям, за да запълни един малък речник. Следват още няколко примера: γαληνοs, ‘ερρωs, κηλον, μηδοs, οιχεωs, πραοs, ποροs, πονεω, οταμνοs.

          65. Книга I.94.2

          66. За Залмоксис (Zalmoxis) се казва, че твърдял, че Хестия (т.е. Вестия) дала на гетите техните закони. (Ibidem.)

          67. “Milierum virtutes” (“Moralia”, 261 E. – Loeb, т. 3, стр. 573). Легендата, предадена от Plutarch (Plutarch), допускайки, че е легенда, има още един интересен аспект. Аристодем (Aristodemus) е бил тиран на Куме (Cumae) в Кампания (Campania) и се е вярвало, че някога “варварското” население там се е състояло от кимери – същите хора, които са живели около Азовско море.

          68. Goth., VIII.XXII.29. (Loeb, т. 5, стр. 287)

          69. “De Mensibus”, IV.51. (Teubner, 1967 г., стр. 107)

          70. “Arcadia”, VIII.VII.4. (Loeb, т. 3, стр. 377)

          71. У Фотий, “The Library”, код. 2. (BL. т. 1, стр. 5)

          72. Виж моята статия в “Onomastica”, Winnipeg (Nos. 37, 41 и 53).

          73. Според Херодот москвиите са носели дървени шлемове. (VII.78)

          74. Anab., I.8.12

          75. IX.44

          76. “Timaeus”, 25 D

          77. “Troades”, 667 и “Alcestis”, 13. С лични имена следпозитивният (следпоставеният) член е почти задължителен. (E.g. ‘Αλεξανδροσ ο Φιλιππν)

          78. Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles), P.G., т. 159, кол. 41 - 42. Да не се забравя фактът, че Халкондил по някакъв начин е избегнал изгарянето на клада, но неговата книга била поставена в “Index librorum prohibitorum” (“Списък на забранените книги” – Бел. прев.). N.B. – Той отъждествява трибалите с българите. (Op. cit., кол. 26)

          79. Страбон, 7.3.13 (Loeb, т. 3, стр. 215) и Дион Касий, LI.23.3. (Loeb, т. 6, стр. 67)

          80. “Annales Ecclesiastici” (издание 1624 г.), т. 3, кол. 4. Независимо от това дали Константин е предявявал или не такива претенции, свидетелството в “Annales Ecclesiastici” поражда един друг интересен въпрос. Бароний (Baronius) казва, че негов авторитет бил Полио (Pollio). Но в текста на Полио, такъв, какъвто го имаме, няма споменаване на така наречената претенция на Константин да е потомък на Веспасиан. Липсващата в такъв случай част трябва да е изчезнала след като Бароний я е видял. Как е могла да изчезне от ватиканската библиотека? И една друга по-малка мистерия: Юлий Капитолин (Julius Capitolinus) съобщава (“Gordiani”, III, 24.5, в Loeb т. 2, стр. 447), че Лицин (Licinus) твърдял, че е потомък на Филип Старши. Как става така, че Бароний нищо не е казал за тази претенция?

          81. “Mysopogon” (издание на Loeb , т. 2, стр. 451)

          82. IV.13

          83. N.H., VII.2 (Loeb, т. 3, стр. 513), където Плиний използва изявително наклонение: “Herodotus et Aristaeus Proconnesius scribunt” (“Херодот и Аристей Проконесий пишат” – Бел. прев.), казва той. Лидий (Lydus) също изглежда е познавал писанията на Аристей. (De Mag., I.31.6)

          84. N.H. XIV.VI

          85. 14.1.18

          86. IV.81-83 (Loeb, т. 3, стр. 73 - 79). Плиний (N.H., IV.XI.45) е знаел за един град Аристеум (Aristaeum) по билото на планината Хемус, близо до Черно море. Към края на ХIХ век за I. Leunis е съобщено, че той твърдял, че е намерил в този район руините на един резервоар и фрагмент от гръцки надпис. (Г. Михайлов, “Inscriptiones Graecae”, etc., т. I (София, 1970 г.), стр. 251, #306bis.)

          87. Таеген Македонски (Thaegenes Macedo; “Fragmenta Historicorum Graecorum”, издадена от К. Мюлер [C. Mueller], т. 4, стр. 509/1-2) е писал, че Палена (Pallene) (западният нос на Халкидика) някога е била населена от “гиганти”. Ликофрон (Lycophron; “Alexandra” – Loeb, 1977 г.) неведнъж описва “гигантите” и (в редове 1356 - 1358) изглежда внушава, че траките от неговата епоха били потомци на гигантите. (О)ПАЛЕНА на български означава “изгорена” (земя, страна), което правилно е преведено от гърците като ΦΛΕΓΡΑ.

          88. Чувствам, че някой ще се опита да “обясни” лингвистичната осмоза между българския и старогръцкия език, прибягвайки до индо-европейците. На това аз ще кажа, че индо-европейската хипотеза плава в мъглите на едно толкова отдалечено минало и неговото място е толкова неопределено, че да го направи фактически ирелевантно спрямо епохата на Константин или дори спрямо тази на Омир. Трябва също да си припомним, че Александър Велики е основал много трако-македонски колонии почти до далечна Индия. Толкова много, че Сенека (Seneca) могъл да пише: “Защо откриваме гръцки градове в самото сърце на варварските страни? Защо (откриваме) македонския език сред индийците и персите?” (“De consolatione ad Helviam”, VII.1)

           Вметки на преводача, взети от студиите на Здравко Даскалов “Византия и българите” и продължението “Още доказателства, че Византия е дело на българите”. (Първата е изнесена като доклад на VІ Научна конференция с международно участие “България в световната история и цивилизации – дух и култура”, гр. Варна, 2001 г. и е публикувана в сп. “Ави-Тохол”, кн. 18 от 2002 г. Втората е публикувана също в сп. “Ави-Тохол”, кн. 22 – 23 от 2002 г.)

           “Константин Велики е роден в 272 г. в Ниш, населен изключително от траки, включително и областта му. Баща му Констанций Хлор е мизиец, роден в Северна България, значи българин. Майка му Елена е тракийка от Ниш – пак българка.”

           “Константин Велики бил в близко приятелство с готския владика Улфила със седалище Никопол. Д-р Ганчо Ценов доказа, че това не са германските готи, а тракийското племе ГЕТИ, живеещо в Мизия, наричано още готи. Не случайно е приятелството му с Улфила, който имал догматични различия с Цариградската патриаршия относно триединосъщността на Св. Троица. В това се изразявало българското еретичество. Константин Велики е негов приятел и го покровителствал, защото считал, че Улфила е прав и защото му е сънародник. Ако не беше, не само не би го държал до себе си, но и би го подгонил, обявявайки го за еретик. Докато той бил жив, патриаршията това не посмяла да направи.”

           “Големият византийски хронист Йоан Зонара, живял през ХІІ век, написва своята “История” след проучване и ползване на най-известните историци на своето време, като Прокопий Кесарийски, Йоан Малала, Теофан, патриарх Никифор, Георги Монах, продължителят на Теофан, Скилица Кедрин, Михаил Аталит и Михаил Псел. Ползвал е и други неизвестни извори. Зонара познавал основно Византия като държава и населението й. Заемал е висока служба във византийския дворец. Той е един от най-добрите историци на Византия. Към историята си към края прилага речник, който е изключително ценен за нашата история. С него окончателно се установява какви са били траките и има ли разлика между тях и българите. Затова прилагам този речник:

          Хемус – име на планина

           Гепиди – лонгобардите, като че ли са потомци на гетите, даките и печенегите.

          Еврос – река в Тракия (Марица)

           Илири, варвари, траки – мисля, че са българите.

           Пеонци – латинско име или тракийският народ македонците. Според някои те са тъй наречените сега пеонци. А ПЕОНЦИ СА СЕГА БЪЛГАРИТЕ.

           Панонци – българите, Панония – България. Склавиния – България.

           Бележки под черта в том ХІV на “Изворите за българската история” където е поместен речникът на Зонара: “Пеонците били от трако-илирийско потекло. Живели са в древна Македония и Тракия. У средновековните автори често името пеонци се отъждествява с панонци, т.е. жителите на двете провинции Панония, които обхващали днешна Унгария.”

          Бележки и коментари на преводача, материалът за които е почерпан от поредицата статии на д-р Дориян Александров в сп. “Ави-Тохол” от 2002 и 2003 г. за бойното изкуство, военното дело и въоръжението на древните българи.

           Известен е тракийски меч “харпе” с удебелена връхна част и сърповиден издатък от нея; понятие положително свързано и с “харпуна”. Гръцкото наименование на това оръжие е “ксифодрепанон” (“ксифос” е мечът без такъв издатък) – защо не изведено от думите “дърпам” и “трепя”? Имаме също “дреп”, “драпам”, “дращя”, “дрипа”, “трепанация”. Поредици от подобни асоциативни връзки са породили думите “арфа”, “арка” (на италиански “arco” е “лък”), а защо не и името Орфей, който винаги е изобразяван с лира, т.е. близка до арфата (на итал. “arpa”). Всички те са извити като дъги и лъкове. В италианския език “serpe” или “serpente” е “змия”, положително асоциирано от извивките и “чупенето” при движението й. Вероятно и “харпиите” със змии вместо коси така са получили името си. Други тракийски оръжия, в наименованията на които по подобен начин са залегнали живи и в днешния български език думи, са мечовете “махайра” (“махам”, “замахвам”), тежките саби с извивка във връхната част “ромфея” или “румпия” (наименования, които акад. Владимир Георгиев свързва с останалите днес в диалектната реч глаголи “руфя”, “рушам”, “рушвам” – “чупя, разкъсвам, промушвам корема на животно или на човек така, щото да му се изсипят вътрешностите”). Имаме също “ръчкам”, “ръшкам”, “руша”, “рутя”, “срутвам” (на итал. “rompere” е “чупя”, от там “corrompere” – “корумпирам”).

          Друга част от бойното снаряжение на древните българи е щитът “пелта”, правен от няколко слоя волска кожа. “Пелтаст” е войн с такъв щит. В съвременния италиански език “pelle” е точно “кожа”, но и на български казваме “беля”, “обелвам”, “обелка”, “пиля”, а глаголът “пелтеча” сигурно е свързан с израза “обелвам дума”. В немския език съответстват “pellen” и “die Pelle”. В английския “pelt” е също кожа.

           Видно е, че “роенето” на думите в българския език е в доста по-напреднал стадий, а и фактът, че много от тях вече се откриват само в диалектите, често дори само като остатъци, докато в същото време те са в обичайна употреба в други езици, следва да е свидетелство за древността на нашия език. И когато по силата на естествения обмен на думи и словни форми между езиците у нас навлизат чуждици, много често не съзнаваме, че всъщност обратно си “купуваме” думи, изминали дълъг път през времето и пространството, през езици като гръцкия и латинския, през италианския и френския, през английския, немския и пр.

           Следва английският текст, от който е направен преводът./ не се прилага/
.................................................................................................................................................................
С благодарност на Павел Серафимов за блога му www.sparotok.blog.bg , където той възкръсява истината за нас българите .
С поклон пред всички родолюбиви българи от миналото и днес, в чиито сърца тупти Любовта към народа и Отечеството и които като Апостоли на Истината ни даряват познание забравяно от нас...
Нарочна благодарност на д-р Дориан Александров за приносът му в подготовката на статията на Г. Сотиров.

Blagodarq!

Интерецно и полезно знание

Нужни са повече родолюбци.
Само те могат да посочват истинските водачи.
Интересно дали ще се включат и медиите, но не са нужни "изхвърляния".
Все пак без Общество не се върви напред.

НАИСТИНА СИ МНОГО ЗЛЕ...ИДИ СЕ ПРЕГЛЕДАЙ ПРИ НЯКОЙ ДОБЪР ЛЕКАР,НАУЧИ МАЛКО ЧУЖДИ ЕЗИЦИ И СИ НАМЕРИ ГЬОЛА,КАТО ВСЯКА УМНА ЖАБА!!!Разбра ли?Дори и да не схващаш сега,набий си в умната глава,че има много хора,с познания,далеч надхвърлящи твоите,но не си позволяват да дращят безмислици....

........................................................................
Ето отговора на “Големият византийски хронист Йоан Зонара, живял през ХІІ век,който написва своята “История” след проучване и ползване на най-известните историци на своето време, като Прокопий Кесарийски, Йоан Малала, Теофан, патриарх Никифор, Георги Монах, продължителят на Теофан, Скилица Кедрин, Михаил Аталит и Михаил Псел. Ползвал е и други неизвестни извори. Зонара познавал основно Византия като държава и населението й. Заемал е висока служба във византийския дворец. Той е един от най-добрите историци на Византия. Към историята си към края прилага речник, който е изключително ценен за нашата история. С него окончателно се установява какви са били траките и има ли разлика между тях и българите. Затова прилагам този речник:

" Хемус – име на планина

Гепиди – лонгобардите, като че ли са потомци на гетите, даките и печенегите.

Еврос – река в Тракия (Марица)

Илири, варвари, траки – мисля, че са българите.

Пеонци – латинско име или тракийският народ македонците. Според някои те са тъй наречените сега пеонци. А ПЕОНЦИ СА СЕГА БЪЛГАРИТЕ.

Панонци – българите, Панония – България. Склавиния – България..."