Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2010 21:44 - Народността на старите македонци
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 7915 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 07.03.2010 01:17


София, декември 1938 г.

Д-р Ганчо Ценов


Част II
 

Долномизийците, тракийците и македонците, които от по-старите писатели се считаха за мизи, от Йордан се считат за българи. Това се разбира и от Комес Марцелин, който пише, че патрицият Цита бил разбит през 535 г. край р. Янтра в Мизия от българи, та едва избягал през шипченския проход към Цариград.

И Теофилакт Симоката счита българите за мизи. Той пише, че абарите във войната си против Византия се били сдружили със скити и мизи, докато други автори пишат, че се били сдружили с хуни и българи. Вместо българи, Симоката казва мизи.

По същия начин схваща българите и Зонара. Като описва сражението на въстаналия през 515 г. Виталиан, начело на хуни и българи, против император Анастасий, пише, че за да защити Цариград, Анастасий изградил против нахлуването на мизите или българите и скитите (хуните) една дълга стена от Черно море до Силиврия на Мраморно море. Мизите, значи, се наричат и българи, а хуните – скити.

А Йоан, владиката на Никиу, като описва сраженията (около Варна, в Малка Скития) на същия Виталиан, (роден в Залдаба, днес Шумен в Мизия), с военачалника на имп. Анастасий, пише, че Виталиан, който се оттегли към Шуменско в Мизия, се бил оттеглил в “провинцията България”.

Йоан от Никиу не само нарича Мизия с името България, но казва още, че България е била римска провинция.

Това се потвърждава и от Константин Багрянородни, който пише, че до император Хераклий (610-642) България се е намирала под римска власт. Значи България е била римска провинция до Хераклий и до Кроват, който я освободи. Римляните са покорили тук мизи, които в последствие те нарекоха vulgares (мнозинството, простолюдието) или българи.

В малкото житие на св. Климент Охридски пък се казва, че св. Климент произлизал от европейските мизи (имало е и малоазиатски мизи), които поради множеството си се наричат българи.

От всички тези данни се вижда, че мизите не са изчезнали, а са наречени българи. Или пък обратно, че днешните българи не са нищо друго освен наименование на старите мизи. Понеже мизите се простираха чак до Йоническия залив, в която област живееха и старите македонци, то се разбира, че и македонците, подобно на тракийците, се казват българи. Те се наричат българи, защото са мизи. И понеже са мизийски потомци, те са потомци на старите македонци, понеже и те бяха мизи.

 

Македонците най-напред бяха наречени пелазги, после мизи и най-накрая българи.

 

Българи бяха наречени и мирмидоните. Малала Йоан (6 в., стр. 97) пише, че в Троянската война Ахил е имал своя собствена войска, състояща се от така наречените тогава мирмидони, които сега (6 в.) се наричат българи. (ГРЕЧКИ ТЕКСТ, СТР. 12)

Мизите или тракоилирийците са се делили в най-старо време на два главни дяла: скити и кимерии. И едните, и другите се наричат днес българи.

Като скити в най-старо време са означавани предимно крайдунавските жители и жителите на север от Дунав. А като кимерии – тракийците до Босфора, затова другото име на Босфора е Кимерийски босфор.

Обаче още преди Христа настана разбъркване на тези понятия, защото още Херодот означаваше като скити и тракийците до Черно, Мраморно и Егейско море. И обратно – като кимерии/кимбери/кимбри са означавани и съседните на германците горнопанонци.

Някои модерни учени считат кимберите дотолкова за стар европейски народ, че даже ги обявиха за германско племе. Именно тези кимбери или кимерии се нарекоха после хуни. Името Атила било германска дума и значела бащичко.

Обаче Прокопий продължаваше да счита тракийските кимерии за хуни. Тези негови хуни живееха като кимерии от правреме не само покрай Босфора, но обитаваха и Херсонес, т.е. Галиполския полуостров. Според Прокопий римляните покорили тук хуни.

За тракийци е считал хуните и Йоан Малала.

Прокопиевите кимерии-хуни живееха в Източна Тракия до Босфора. Тях Йордан, както споменахме по-преди, нарича българи, като остави името хуни за западните хуни – панонците. Но и масагетите (гетите) Прокопий нарече хуни, защото той на друго място пише, че масагетите се казвали в негово време хуни. От масагетски или хунски произход според Прокопий е бил и прочутият военачалник на Юстиниан – Белизар, който е роден в Германия, днешна Сапарева баня, Дупнишко.

А Амиан Марцелин (23, 5, 16) поставя масагетите в съседство с албанците. Страбон пък ги поставя като източни съседи на даките. И Херодот означава масагетите като тракийски народ. Той пише (I, 205, 211 и др.), че масагетската царица Томира разбила персийския цар Кира край р. Хабраксес (Хебрус, Марица), оттеглила се в Малка Скития и основала град Томи (днешен Констанца).

Тъй че Малка Скития е била населена в старо време с масагети. Тези масагети бяха наречени от други автори хуни, защото ние намираме, че писатели от 4 и 5 век говорят по тези места за хуни. Например Йероним пише, че живеещите покрай Дунав хуни учили псалтира, а Созомен пък пише, че живеещите край Дунав хуни обожавали Теотима, владиката на Томи, поради добродетелите му.

 

Крайдунавските скити – масагети – хуни са били християни.

 

Латинските писатели като Енодий, Касиодор, Комес Марцелин, Йордан и др. нарекоха мизийците/тракоилирийците българи, а името хуни оставиха само за дакийците.

Понеже и хуните се нарекоха отпосле българи, можем да кажем, че днешните българи са потомци на старите мизи, мирмидони, кимерии, масагети или гети, скити. Тук обаче ние нямаме работа с отделни раси, а с подразделения на една и съща раса, която ще наречем мизийска или тракийска раса.

Казано с няколко думи – днешните българи са потомци на старите мизи. Казано наопаки – старите мизи са българи.

Българите са мизи и стари тракоилирийци не само поради казаното дотук, но и поради факта, че досега не са намерени категорични данни, от които да се вижда, че те са късни пришълци на Балканския полуостров.

 

Най стар от гръцките автори, който е споменал името българи, е Йоан от Антиохия. Той пише, че около 480 г. император Зенон се бил обърнал за помощ към “тъй наречените българи” против двамата Теодориховци, които владееха Тракия и заплашваха Цариград.

Казва се “към тъй наречените българи”, а не само към българите, от което се разбира, че досегашното име на българите е било друго – мизи, които вече носят етнонима българи.

Къде са живели българите, към които се е обърнал Зенон за помощ? Те са живели в Македония, защото Зенон в случая се обръща към Сабиниан Велики, войводата на Едеса (Воден), столицата на старите македонци.

Сабиниан успява с разни маневрирания да изпъди Теодорих, сина на Теодомир, от днешна Албания, без обаче да го унищожи. Зенон не бил доволен от това, та изпратил убийци да убият Сабиниан. След това Зенон се сприятелява с Теодорих и го подбутва да иде и завладее Италия за империята. Това се случва, Теодорих завладява Италия, но за себе си и става италиански крал. След това Теодорих и Византия се съюзяват и нападат илирийските българи, които се предвождат от сина на Сабиниан, който също се казва Сабиниан. Сражението е станало в 504 г. на р. Морава, при днешна Кюприя. Българите били разбити.

След поражението на българите император Анастасий, наследник на Зенон, за да подчини българите под своя власт, заточил илирийските владици. А именно владиците на Ниш, София, Кюстендил, Охрид и Никопол (на Йоническия залив). Значи от Никопол (на Йоническия залив) до Ниш по онова време са живели българи. Анастасий е искал да подчини тези българи под гръцката църква, пък и под римска власт.

 

 

След това настъпва най-интересният момент в българската история.

 

Северните братя на илирийските българи – жителите на Скития и Мизия, помолили родения в Шумен (Залдаба) Виталиан, който е бил главнокомандващ на византийската армия (обаче син на Патрикиол – водителят на федератите в Мизия, която от Йероним се нарича България, а от Йоан от Никиу – провинция България), да потегли против безбожния Анастасий, за да освободи заточените владици. Полусвободните българи, федерати на Източната римска империя, въстават за освобождението на стоящите под пряката византийска власт илирийски българи. Това въстание вероятно е било най-силно в Сердика (София) и Пауталия (Кюстендил), защото владиците на тези градове били веднага освободени.

Народът в Цариград, който мразел Анастасий, се готвил да посрещне Виталиан като император, но това не станало, защото Анастасий наскоро умрял, а за император бил избран началникът на императорската гвардия – илириецът или македонецът Юстин (518 г.).

Цариград искаше с този илириец да примири илирийците, което се случило донякъде. Виталиан пак бива назначен за главнокомандващ на императорската армия, но това не трае за дълго.

След едно подстрекателство на Юстиниан, братовия син на Юстин, Виталиан е убит, а на негово място за консул и главнокомандващ на войската назначават Юстиниан. След смъртта на Юстин (527 г.) Юстиниан става император. Българите обаче продължават борбата си за политическа и духовна самостоятелност и принуждават Юстиниан да отстъпи.

По-преди споменахме, че когато император Анастасий заточи илирийските владици, Теофан пише, че тогава скитите и мизите вдигнали въстания за тяхното освобождение. Като скити Теофан обозначава жителите на север от Дунав, които Йордан нарича склавени и анти, а като мизи – жителите на юг от Дунав, които Йордан нарича българи.

Йоан Малала, който нарича скитите хуни, пише, че Виталиан въстанал начело на хуни и българи. Вместо скити и мизи, той пише хуни и българи.

За нас в този случай най-компетентни са Йордан и Прокопий, защото са взимали участие в тези събития. Йордан в своята Romana (Римска история) пише, че по време на Юстиниан българи, склавени и анти всеки ден настоявали за правдини. (instantia cottidiana Bulgarum, Antium et Sclavinorum, p. 52)

 

Ако искаме да си послужим с езика на по-старите автори, би трябва да кажем, че мизите откъм Дунав се сдружили с мизите отвъд Дунав и се притекли на помощ на мизите, които живееха в Македония и останалата Илирия.

Прокопий, който, както споменахме по-преди, нарича тракийците или Йордановите българи хуни, ни описва тези събития по следния начин:

 

“В Илирия и цяла Тракия, т.е. от Йоническия залив до предградията на Византия, там, където селището се населяваше от елини и херсонити, хуните, склавените и антите извършваха почти всяка година, откакто Юстиниан стана император, непоправими злини на тези хора там. Аз мисля, че при всяко нападение бяха премахвани или заробвани повече от 200,000 от живеещите там гърци, тъй че цялата тази земя (от Йоническия залив до предградията на Византия) се съедини най-сетне действително със скитската пустиня.” (Анекдота 18, 20)

 

Това свидетелство е важно от много гледни точки.

Най-напред нека кажем, че това е единственото свидетелство, което се сочи за доказателство, че тракийците и илирийците били унищожени от славяните. Когато се пита – къде са тракоилирийците, отговаря се – ето къде: Прокопий пише, че славяните при всяко нападение унищожавали по 200 хиляди души, докато ги унищожили и заели Тракия и Илирия. В края на 7 век дошли монголски българи при дунавските славяни, покорили ги и основали в Долна Мизия българска държава.

 

А ето как стоят нещата в действителност:

 

а) тези опустошения не са правени от славяните, а от българите и хуните, които само са били подпомагани от славяните.

б) тези опустошения не са се извършвали над местното население – траките и илирийците, а над населяваните от елини селища.

 

Това Прокопий е изтъкнал и в своя разказ за войната с персите (II, 4, 11), в който той пише, че хуните навлезли в Тесалия и след като унищожили всички елини, с изключение на пелопонесците, се върнали. (ТЕКС ГРЕЧКИ – 15 стр.)

 

Значи са унищожавани само елините, а не и пелопонесците, които не са били елини, а принадлежат на тракийската раса.

 

Тракоилирийците не са били унищожавани, а защитавани.

 

Другото важно обстоятелство, на което трябва да се обърне внимание, е, че дошлите откъм Дунав (или от Мизия) хуни, които завладяват Илирия до Йоническия залив, са били християни. Още Йероним (4 в.) пише, че хуните или гетите учили псалтира. (Hunni discunt Psalterium). Значи са били християни.

А Созомен пише, че около 390 г. живеещите покрай Дунав хуни (ФАНАРИОТСКИ ТЕКСТ – 15 стр.) обожавали Теотим, владиката на Томи. Тези християнски хуни въстанали под водителството на Виталиан за освобождението на илирийските владици и успели, както Прокопий пише, да присъединят и Илирия (или земята от Йоническия залив до Византия) към останалата Скития.

Защо българите или хуните, склавените и антите присъединяват към останалата Скития само тази земя, а не и земята от Атина до Цариград?

Защото на тази земя бяха заточени владиците, за чиято защите те са въстанали. И защото до Йоническия залив се простираха мизите/траките.

Тъй че те са освобождавали свои сънародници, а не са новодошли азиатци, които искат да превземат чужда земя.

След като изгонват гърците, или по-точно гръцкото духовенство от тези земи, Юстиниан се оказва принуден да създаде особена архиепископия за тази земя със седалище в Охрид. Тази Юстинианова архиепископия обхваща провинциите Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Първа (горна) Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Панония, Втора Македония (Охрид), Горна Албания, Тесалия, тъй наречения остров Еврипос, Епир, Ливадия (земята между Тесалия, Епир и Коринтския пролив).

Точно владиците на тези провинции беше заточил император Анастасий, за чието освобождение се бяха надигнали българите, славяните и антите.

Както по-рано посочихме, жителите на тези провинции винаги са били считани за варвари или неелини. За неелини или мизи, които сега се казват българи, бе създадена архиепископията Първа Юстиниана. Понеже в тази архиепископия влизаше и провинцията Македония, трябва да кажем, че Юстиниан бе създал своята архиепископия и за старите македонци, които се наричат сега българи.

Българите, или хуните, славяните, или антите, не дойдоха в Илирия да унищожават илирийци, както твърдят онези, които не са вникнали в същността на въпроса, а да освобождават илирийците от византийско потисничество.

Със своята архиепископия Юстиниан отдели духовно илирийските мизи (българите) от гърците. Затова тази архиепископия бе наречена от гръцките църковни писатели “българска архиепископия”.

 

За щастие на науката и истинита,  тези обстоятелства са потвърдени и от Цариградския вселенски събор от 869/870 г. Този събор се събра да реши дали под Рим или под Цариград да спада тази българска църква.

Препирните, които стават на този събор, са изложени подробно в книгата на д-р Ганчо Ценов  Кроватова България и покръстването на българите”. Ще споменем само, че още в 860 г., или десет години преди събора, папа Николай писа писмо до българския цар Михаил, в което той искал от цар Михаил да се върне старият обичай на апостолския престол в Стария и Новия Епир, т.е. в двата Епира в Илирикум, Македония, Тесалия, Брегова Дакия, Средиземна Дакия, Мизия (горна), Дардания, Превала, където той е ръкополагал до времето на папа Хормизий, или до създаването на архиепископията Първа Юстиниана.

Също така Рим е претендирал за супрематията тъкмо над онези провинции, които българите освободиха по времето на Юстиниан от гръцката супрематия и за което бе създадена архиепископията Първа Юстиниана.

Съборът е трябвало да реши дали на Рим или на Цариград да се подчинят тези провинции.

Това, което нас ни интересува и за което разправяме тези работи, е, че съборът е наричал горните провинции

 

“българско отечество в Илирия”

(Vulgarorum patriam quae in Illyrico constituta est)

 

...а именно: Двата Епира, цяла Тесалия, Дардания и пр., като това българско отечество днес заради българите се нарича България (Cuins nunc patria ab his Bulgaris Bulgaria nuncupatur).

 

Това е важно да се изтъкне, защото в историята, която се учи в българските училища, се казва, че Борис едва бил стигнал до средата на Македония, а всички тук споменати провинции никога не са били български. С същото време съборът недвусмислено ги е отбелязал като български земи.

На събора гърците претендирали за духовно господство над илирийска България, защото преди българите да си я освободят, което става по времето на имп. Юстиниан, там е имало гръцки свещеници. Тези претенции римляните оборваха, като доказваха, че българите въз основа на правото на сродствеността (че са от един род) съединили своето отечество и са го държали през цялото време оттогава (6 в.) досега (9 в.).

(Quia Vulgares, qui jure gentili sibi partiam subjigantes, eam per tot annos retinent.)

Македония и другите споменати провинции са били, значи, населени от българи, които в 6 в. се съединили с другите българи. По-натам се казва, че апостолското седалище не е правило никакви постъпки за обратното им заемане, защото българският народ дойде и си ги освободи въз основа на правото на владение.

(Vulgarorum natio addit et sibi jure patestatis omnia vindicat)

 

Правото на владение на споменатите провинции се обуславя от правото на сродствеността, което ще рече, че всеки народ има право сам да се управлява. Един принцип, които едва в днешно време се появи в средна Европа.

Как държава и църква са вървели заедно, може да се види от казаното после, че гърците след изгубването на правото над диоцезата, изгубили и правото на държавата си над обсъжданите провинции (области). Казано другояче, българите се освободили най-напред духовно, а така и политически.

Архиепископията Първа Юстиниана, или Охридската архиепископия, е първата стъпка от утвърждаването на българския народ.

 

Посочваме всичко това, за да се обърне внимание, че през 870 г. вселенският събор е считал двата Епира, Дардания, Дакия, Тесалия и другите Илирийски провинции за населявани от българи. И че те от началото на 6 век (от създаването на архиепископията Първа Юстиниана) до 9 век, че и по-късно, са били независими от гърците и римляните. Не само в църковно, но и в политическо отношение.

Хуните, или българите, които са били християни се вдигат на въстание по време на император Анастасий заради заточаването на илирийските владици и след дълги борби принуждават Юстиниан да създаде независима църква за българите в Македония и останалата Илирия. След това българите откъм Дунав се съединяват с българите в Македония и останалата Илирия.

 

Не са покорявали Илирия, не са я заселвали, а са се съединили с нея въз основа на сродствеността или племенността (jure gentili).

 

Защото и македонците, и останалите илирийци са принадлежали към същия род, към който са принадлежали и т.нар. хуни, или българите, които живееха покрай Дунав.

Не е имало, значи, унищожаване на македонци.

Досега се мислеше, че старите македонци са били унищожени от нахлули в Юстинианово време славяни. Това твърдение е без основа, защото не е имало самостоятелно славянско нахлуване. Славяните са подкрепяли българите, за да извоюват духовна, а после и политическа независимост за илирийските българи.

Македонците се нарекоха българи, подобно на другите тракийски племена, защото са стари мизи. Тези мизи, както в Тракия, така и в Илирия, след края на 4 век се нарекоха българи.

Обобщено, не е имало унищожаване или пък изчезване на старите македонци. Тъй че както днешните гърци са потомци на старите гърци, а днешните албанци на старите албанци, така и днешните македонци са потомци на старите македонци.

Александър Велики е произлязъл от онзи народ, който днес се нарича български народ.

 

С това се решава не само проблемът за народността на македонците, но и проблемът за народността на българите

изобщо.

 

За да поясним това, нека се върнем още веднъж върху посоченото от Прокопий свидетелство. От неграмотност или друга някаква причина това свидетелство е предавано досега в изопачена форма. Докато Прокопий пише, че хуни, склавени и анти правили такива и онакива опустошения, в българската история се споменават само славяните. А българите, или хуните, които са били водители на тези опустошения се премълчават. По този начин се създаде убеждението, че славяните са унищожавали тракоилирийците и са превзели тяхната земя. А българите, или хуните, били дошли от Волга едва в края на седми век като малка гола и дрипава ордица, която покорила славяни в Долна Мизия и основала българска държавица. Тези хуни (българи) никога не били владяли Южна Тракия и Илирия?!

 

Това не е наука, защото ако Прокопий, който е бил секретар на Юстиниановия военачалник Белизар, разправя, че хуните били съединили земята от Йоническия залив до предградията на Византия с останалата Скития, то не може да се казва, че хуните били дошли в Долна Мизия едва в края на 7 век. Че никога не били владеели Южна Тракия и Македония. Онзи, който разправя такива неща, или изобщо не е проучвал тези работи, или не търси истината.

Същото се отнася и до народността на хуните или българите.

Ако Анастасий Библиотекар пише, че българите или хуните заели целите Тесалия, Дардания и др. въз основа на народностното право, от което се разбира, че българите или хуните са сродни с жителите на тези области, тоест със старите илирийци, не може да се казва, че българите са турци, което никой не е доказал досега.

Същото се отнася и до християнството на българите.

Апостол Павел дойде заради македонците в Европа. Ако тези македонци живеят в лицето на днешните македонци, които се казват българи, който покръсти тогава българите?

Ако ап. Павел говори в 3 гл. колос. за скити, ако старите цъковни историци пишат, че скитите били покръстени от апостолите и ако хуните, или българите, се считат за скити, кой покръсти тогава българите?

Ако българите са мизи, а мизите бяха покръстени от апостолите, кой покръсти тогава българите?

Ако хуните, които основаха българската държава, бяха още в 4 век християни и издействаха създаването на независимата Охридска архиепископия, може ли да се казва, че тези хуни (българи), били покръстени едва от “хан” Борис в 9 век?

Всичко това може да твърди само онзи, който не е проучвал тези работи, или пък който е негоден за научна работа."

Вижте последното в www.sparotok.blog.bg



Тагове:   траки,   македонци,   мизи,


Гласувай:
5



1. анонимен - KAN SANDILH ЗА "КИМЕРИТЕ ИЛИ КИМБЕРИТЕ"
07.03.2010 00:31
В Северозападна България в едно балканско село близо до Белоградчик, старите хора /които са почти на изчезване/, когато искат да кажат че нещо е много старо уптребяват израза "това е от КИМБЕРИ век".Употребява се и израза "това е от ПАМТИ век". Но в случая интересен е първия-КИМБЕРИ век. Очевидно в съзнанието на това поколение българи, този израз е предаден по естествен път от тяхните деди и прадеди, и за да просъществува толкоз дълго като сравнителен израз за качествено отношение, времето на кимберите е имало особено значение за техните далечни предци.Или тези днешни българи са преки потомци на кимберите или са съжителсвали с тях в много близки връзки.Но тъй като българите от това село се наричат ''торлаци'' и естествено говорят торлашки диалек, не е изключено целия торлашки регион, обхващаш части от Ссверозападна България и Източна Сърбия до Ниш да са преки потомци на кимберите.
цитирай
2. анонимен - правото на владение. (Vulgarorum ...
21.02.2011 05:40
правото на владение.
(Vulgarorum natio addit et sibi jure patestatis omnia vindicat)
ква нация ,като българите са граничари. и боцман е доказал,че Vulgarorum не било Българи
(Quia Vulgares, qui jure gentili sibi partiam subjigantes, eam per tot annos retinent.)

“българско отечество в Илирия”
(Vulgarorum patriam quae in Illyrico constituta est)

както казват маймуняците Вулгари не било Българи
цитирай
3. brig - Сега е момента
16.11.2012 18:25
Сега след смъртта на Максим, който беше единствената пречка, трябва да възстановим Първа Юстинияна.
Точно тя е липсващото звено в теорията на Спароток. Или как траките станах Българи. По него време хората не са се самоопределяли на етностен признак и Българи е било религиозно понятие. Това е което е споило тракийските племена в народ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7959945
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол