Сп Усури
Автор Милош Сидоров


Приказката за царя, царицата, техния син Змей, неговата съпруга просякиня и наследника им, владетеля на Новото Царство, е записана в град Дебър, на река Черни Дрин, на границата между Република Македония и Албания. По сюжет е много близка до античния мит за Кадмо и Хармония, Семела и Дионис и не е изключено именно тя да е негова основа.

ПРИКАЗКАТА

Имало един цар и една царица, които си нямали деца. Веднъж царицата се помолила: "Боже, като не ни даде от сърце чедо, дай ми поне да родя една змия." Тутакси молбата и се изпълнила и тя родила змия. Хранили я 20 години, змията пораснала голяма и решили да я оженят, но коя девойка ще иска да я вземе? Тогава змията, вече Змей, казала на майка си да стане рано сутринта и която девойка първо срещне, нея да вземат за невеста. Речено-сторено. Срещнала царицата рано-рано една девойка, която просела. Попитала я дали иска да се ожени за сина й, който бил Змей. Просякинята се съгласила.

Венчали просякинята за Змея. Когато вечерта младоженците останали сами, Змеят свалил ризата си и се е превърнал в хубав момък. Така преспали. На сутринта царицата питала снаха си, как са прекарали нощта, дали Змеят е казал нещо. Невестата разказала на свекърва си как Змеят се превърнал в момък, а на сутринта отново влязъл в змийската кожа.. Тогава царицата поискала от снаха си да скрие ризата на Змея и да й я покаже. Но щом на другата вечер я получила, хвърлила я бързо в огъня. Тозчас момъкът се събудил и потърсил ризата си. Невестата му казала, че майка му я изгорила. Тогава момъкът се разсърдил и я проклел:
- Докато не скъсаш железни опинци и желязна пръчка докато не се счупи в ръцете ти, да ме търсиш, а да не ме намериш. И заченатото в утробата ти, да се роди тогава, когато ме намериш.
Като я е прокълнал така, превърнал се във вятър и изчезнал. Дълго плакала невестата и накрая си направила железни опинци и желязна пръчка.

Тръгнала да ходи, колко години ходила никой не знае, докато не стигнала при слънчевата майка. Разказала и всичко и попитала дали синът й, Слънцето, е виждал мъжа й. Тя й казала да изчака неговото връщане. Като се върнало, Слънцето отговорило, че денем не го е виждало и нищо не знае за мъжа й. Дало й подарък хурка със златно вретено и я пратило да дири Месеца, що грее нощем.
Няколко години търсила невестата Месеца. Накрая стигнала при майка му. Разказала й мъката си, попитала я за мъжа си. Но нито майката, нито синът й Месечко знаели нещо за него.

"Аз не съм го виждал нощем. Трябва да отидеш при Вятъра - той духа и денем, и нощем - може да го е взел при облачно време." - казал Месеца. На раздяла подарил на невестата златна ябълка.
Тръгнала невестата да дири Вятъра. След няколко години го намерила и го попитала дали е виждал мъжа й някъде. Вятърът й казал, че го е виждал в една далечна страна, където бил цар и бил женен за друга жена. Тогава невестата го попитала за колко време ще може да стигне дотам. Вятърът й казал, че цял живот да ходи - пак няма да стигне. Затова и дал една златна квачка със златни пиленца: "С тая златна квачка ще стигнеш за половин година." Така и станало.

Стигнала в царския град като просякиня и седнала на поляната пред палата да си пасе квачката. Зърнала ги царицата, много й харесала квачката и поискала да я има за себе си. Просякинята склонила да я даде, но ако я пусне да пренощува в двореца при мъжа й. Съгласила се царицата, но преди царят да си легне, дала му с ракията една билка, да не може едно денонощие да се събуди. Невестата легнала до него и го молела за прошка, но той нито я чувал, нито си спомнял нещо за нея на другия ден.

На сутринта просякинята извадила златната ябълка, а царицата като я видяла, пожелала да бъде нейна. Попитала какво иска в замяна. Невестата й дала златната ябълка и пак поискала да спи при мъжа й. Царицата се съгласила, но пак сложила в питието на царя от отровната билка и го опила. Така невестата отново напразно цяла нощ молила мъжа си за прошка, но не чула ни дума за отговор. На сутринта била изгонена от двореца.

Тогава просякинята извадила златната хурка с вретеното и започнала да преде. Царицата, като ги харесала и ги поискала, отново се съгласила да пусне просякинята при мъжа си през ноща. Но този път пазачите казали на царя за просякинята, която спала при него последните вечери. Като не можел нищо да си спомни, царят се сетил, че жена му му правела магии и затова тая вечер не поискал нищо да пие. Щом се прибрал в стаята си, видели се с първата си жена и тозчас желязната пръчка се счупила, а железните опинците се скъсали. Така клетвата се изпълнила. Царят простил на жена си и благословил това, което ще се роди.

В това време се родило Детето: На челото си имало знак слънце. На гърдите - месечина. Тук пишело да бъде наследник на царството. Царят с невестата се върнал при баща си. Там станал цар. Синът му станал Наследник на Новото царство.

ТЪЛКУВАНИЕТО

Фактът, че не Слънцето и не Месеца са виждали Змията (Змея), а точно Вятъра, подсказва, че Змията (Змей, Дракон) не се намира нито на Изток (където е "слънчевата майка", която "ражда" утринното Слънце), нито на Запад (където е "месечковата майка", която "ражда" новолунието, Месечко). Змея (Дракона) не се намира нито на небесната пътека изток-запад (еклиптиката, която е наклонена към Юг). Остава Змея да може да бъде видян в северна посока, откъдето духа севереца Борей (Горянин). Затова Змията/Змея от българската народна приказка тук отъждествяваме със съзвездието Дракон. Този "Змей" (Draco/Kadmo), който се приема като "тройоглав" или като "коронясан", "царува" и разпределя "четирите епохи", описани в свещената книга на иранците Авеста, във Ведите произлезли от нея, както и у някои стари автори (примерно Хесиод в "Дела и дни").

Последната от "Четирите епохи" е "желязната епоха". Затова в приказката се появяват като символи железните опинци и желязната пръчка и накрая те трябва да се строшат, с което се подсказва свършването на "желязната епоха" и започването на новия цикъл от "четири епохи". Първата част ("златната епоха") би трябвало да представлява времето, което трябва да изтече при минаването на слънцето (в неговото прецесионно придвижване, т. е. "изоставане" в зодиакалното пространство) през съзвездията Козирог, Стрелец и Скорпион. На "сребърната епоха" принадлежат: Везни, Дева и Лъв. На "бронзовата": Рак, Близнаци и Телец. На последната, "желязна епоха", принадлежат: Овен, Риби и Водолей. За да се "роди" Новото Слънце 12 пъти (и също толкова пъти да остарее и да "умре") трябва да се "навърши време" от 25776 обикновени слънчеви години. Все пак, имайки предвид времената, които човечеството помни, като епохи се възприемат годините, изминали през последните четири прецесионни зодии: Близнаци ("златната епоха"), Телец ("сребърната епоха"), Овен ("бронзовата епоха") и Риби ("желязна епоха").

Минаването през тия четири зодии става за 8592 слънчеви години, или времетраенето на едно такова Слънце-епоха е 2148 години. Древните българи, траките бръги, от които произлизат средновековните българи, за една епоха са сметнали 2146 години, което е зашеметяващо точен резултат, имайки предвид техническите възможности на онези времена. Според Сказанието за Сивила, на българите принадлежи "златното слънце", т. е. "най-яркото", "истинското слънце". Това е периода от 6592 до 4444 година преди Христа, когато слънцето по време на пролетното равноденствие изгрява в Близнаците. След това идват "лунните хора" ("сребърната епоха", епохата на Телеца, от 4444. до 2296 г.пр.н.е.). Затова за древните българи (пелазгои) се казва, че са "предлунни хора" ("протоселенити"). След сребърната идва "бронзовата епоха". Това е епохата на Овена (2296-148 г. пр . н. е.). Като изминава и тази епоха, настъпва "желязната епоха" (епохата на Рибите, която изтече през 2000 година.)

Основните роли в разказаната българска народна приказка имат Змията (= времето, отчитано на Земята) и Невестата (Просякинята), която трябва да роди Новото Слънце (деветия, десетия или единадесетия Дионис), наследника на "Новото царство", т. е. на Новата прецесионна епоха. За да се изпълни клетвата (за да се "навърши времето"), се употребяват три различни символни реквизита: златна ябълка = лунарен цикъл (периодът от пълнолуние до новолуние); златна квачка и пилци = цикъла на съзвездието Плеяди ("квачката", периодът от септември до юни); златна хурка = обикновената соларна година; златно вретено = голямата космическа (на Кадмо/Ка-змей) година, т. е. прецесионният цикъл; железни опинци = метоновия цикъл; желязна пръчка = оста, пробождаща небето в пространството на първата извивка на "коронясания дракон" (Змей), представляваща центъра на прецесионния кръг.

Като се проследи внимателно приказката докрай, виждаме, че най-резултатен се оказва подаръкът от Слънцето, т.е. златната хурка и златното вретено. Сякаш е имало едно съревнование на три календарни системи, при което побеждава соларната календарна система ("златната хурка"), допълнена, т. е. коригирана с отчитане на прецесионния цикъл (Змеят/Драконът и "златното вретено"). Чак когато стават залог "хурката и вретеното", тогава се "навършва времето" на божеството на времето. Всъщност чак тогава то се овладява. Тогава престава и лутането в пространството на материята.

Човешката цивилизация, точно на днешната българска територия, по времето на древните българи (траките бръги/пелазгои) прави качествен преход - тя закрачва по пътеки на по-високо духовно пространство. Тогава окончателно се разбира ролята на "великия Змей на времето" (утвърждава се мястото на центъра на прецесиония кръг в близост на съзвездието "Draco" на северното небе). "Мъдростта се намира на север!". До нея първи стигат и я притежават "хипербореите". Точно за тях "Хептадата става Огдоада", което ще рече: "Седмаците" (българите) разбират и се придвижват към "Осмицата", а това е "умиращият" и "раждащият се" Дионис като "Дете Бог" или "Новото Слънце", с когото това се случва на всеки 2148 години. Изписано със символи името на този бог е:"КH.IЄ.SU", т.е. "Иисус"!

 ...............................................................................................................................................................
(деветият, десетият или единадесетият Дионис)....?
Прометей, Орфей, Залмоксис, ...Исус, помогнете да ги изброим.

Задължително четиво или Как се фабрикуват лъжите в историята на българите. /Западните добичета, говедото Иречек и телетата след него/:
http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

Този Дионис (Божи Син) къде трябва да се роди, освен на небето? Има ли и земно въплъщение, или остава само събитие свързано с прецесионния цикъл? Вие как мислите, щом публикувате приказката в блога си?