ОДА ЗА БЪЛГАРИТЕ

Рудолф Щайнер за Българите

Автор: doktora757
                  

ОДА ЗА БЪЛГАРИТЕ

             Рудолф Щайнер за Българите


  ......Въпреки всичко, имаше много хора, живеещи в южните и централни области на Европа, които мислеха по следния начин: „Наистина, моето вътрешно същество има независим живот във времето между заспиването и събуждането ми – то принадлежи на добрия свят и на област от злия свят.“
Отново и отново хората мислеха и премисляха за дълбочината на силите, които внасят доброто и злото в човешката душа.
Те силно усещаха факта, че човешката душа се намира в свят, където силите на доброто и злото воюват помежду си.
През първите векове на християнството в южните и централните части на Европа все още нямаше (масово) такива чувства, но през пети и шести век станаха все по-чести и по-чести.
Това състояние на душата процъфтя особено сред тези, които получиха познания и учения от Изтока – а както знаем, такива учения от Изтока могат да се разпространят по много начини.

Разпространението беше най-широко в онези области, които впоследствие станаха известни с името България.

По чуден начин това име се наложи, въпреки че тези области се населяваха от различни народи.

    И така, в по-късните векове, всъщност за много продължителен период в Европа, тези с най-силно развито такова състояние на душата бяха наричани българи.

За хората от Западна и Централна Европа, живяли през по-късните векове на християнството и в първата половина на Средновековието, българите бяха човешките същества, които най-силно усещаха противодействието между космическите духовни сили на доброто и злото.
По цяла Европа срещаме името българи, ползвано за хора като тези, които описах.
Душите, за които говоря тук, в по-голяма или по-малка степен бяха в това състояние. Имам предвид душите, които и в по-нататъшния ход на своето развитие запазиха тези могъщи картини от свръхсетивните церемонии, в които самите те дейно участваха и които се случиха в духовния свят през първата половина на 19 век.
Всичко, което тези хора преживяха, съзнавайки, че участват в битката между доброто и злото, беше пренесено от тях между смъртта им в онзи живот до новото им раждане.
А в промеждутъка, докато стояха сред могъщите космически картини, тези души получиха специфичен оттенък и оцветяване.
    Към всичко това може да се добави още нещо.
Тези души всъщност бяха последните в европейската цивилизация, които опазиха малко от онова специално усещане на етерното и астралното тяло при събуждане и по време на сън.
Като се разпознаваха по тези общи отличителни способности на вътрешния им живот, те като цяло живееха в (свои отделни) общини.
А от останалите християни, които все повече и повече се приобщаваха към Рим, тези по-особени хора бяха разглеждани като еретици.
Еретиците тогава все още не бяха толкова жестоко заклеймявани, както през по-късните векове. И все пак на тях се гледаше като на еретици.
Всъщност, останалите (християни) винаги имаха смътно, обезпокоително чувство за тях.
Имаха впечатлението, че тези хора виждат повече, отколкото останалите хора – сякаш са свързани с Божественото по различен начин: чрез факта, че възприемат сънното състояние по-различно от останалите хора, сред които живеят.
А останалите хора отдавна бяха загубили това умение и вече бяха по-близки до състоянието на душата, което стана почти всеобщо за Европа от 14 век насам. ..
/Извадка/

Рудолф Щайнер – „Духовни състояния в еволюцията, водещи към антропософското общество“.

http://wn.rsarchive.org/Lectures/GA237/English/RSP1977/19240711p01.html --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Задължително четиво или Как се фабрикуват лъжите в историята на българите. /Западните добичета, говедото Иречек и телетата след него/:
http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf

е много удачно и говори повече от целия текст...

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за прекрасното припомняне!
Волни, различни, проверяващи, правещи го и по- така, експериментиращи, четящи рецепти, но и добавящи нещо непроверено.
Често водех отряди в международни лагери, винаги бяхме от изненадващите ги, което ги притесняваше и ни обясняваха, че не сме прави.
Слушахме, но не разбирахме, защо не е полезно различното.
Това го запомних и внимателно доразвих в дъщерите си, да са свободни и отворени за посягане към различното, дори и да не се приема от околните.
Доволен съм, а сега го наблюдавам и при 4-те внука.
Това е останало!
Слушам, че и в европейския съюз, са ни сложили в графата-" очаквай неочакваното от българите".
Доволен съм, че все повече млади хора поглеждат към имотите на своите предци, възстановяват ги и се зареждат от енергетиката им.
Да, има и залитащи по модернизма, но след 5-та година го възстановяват в предишния му вид.
Ние сме, като водата- бавно набираме сили, докато изпълним пространството, но отнасяме преградите.Няма село с еднакъв двор, това е достатъчно, за да се зарадваме, че търсим себе си и собственото си място, а не еднаквото.
Приятен и отморяващ ден!
С Уважение, дядо Кольо.

Все още има време. Малко, но има..надявам се.

neveroqtno, pozdravi za teb i tvoeto semeistvo !!

VLmY1u <a href="http://vrlotsdkemlh.com/">vrlotsdkemlh</a>, [url=http://gqiqlhtbzvzk.com/]gqiqlhtbzvzk[/url], [link=http://fcvfpgumqlms.com/]fcvfpgumqlms[/link], http://szvykrvzcwbs.com/