2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 6247 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2012 03:42
КАК СЕ УБИВА ЧОВЕК?
Автор Павел Серафимов
http:// www.sparotok.blog.bg
Животът е дар, който трябва да се цени. Идваме на този свят малки и беззащитни. Минават дълги години преди да се превърнем в самостоятелни личности, а по пътя, по който минаваме ни чакат безброй изпитания.Болести, бедствия и злополуки не могат да се предвидят, но все пак повечето от нас се справят с всичко. Някои дори имат щастието да достигнат до преклонна възраст. Жилави сме, в нас се крие сила, за която дори не подозираме. Когато се намираме в голяма опасност тялото се трансформира, мускулите се стягат, вените са пълни с адреналин...Човек може да преживее падане в пропаст, ухапване от отровна змия, куршумна, или прободна рана, експлозия и т.н. Известни са много случаи когато хора са се измъкнали от сигурна смърт...
Да, жилави сме и въпреки това съществува съвсем сигурен начин да бъдем унищожени напълно. С този метод може да се премахне не просто един индивид, а дори да се сложи край на цял народ. Не са нужни свръхмодерни оръжия, или огромни тълпи от главорези. Не, има смърт, която идва бавно, тихо, неусетно. Засегнатия дори не подозира, че дните му са преброени...до последния си ден той се движи, работи, спори. И все пак е обречен да потъне в небитието.
В момента, в който група безсъвестни хора смажат вярата ни в доброто сигурната смърт забива нокти в нас. Когато ни бъдат отнети гордостта и достойнството, сякаш невидима черна ръка рязва душата ни с тънък нож. Като дърво с отсечени корени започваме бавно да линеем и да губим същността си. Униженията и гаврата със справедливостта докарват апатия. Тя се впива като пиявица в нас и изочва живота ни ден подир ден...Ето така идва сигурната смърт. Ето така един цял народ може да бъде заличен от лицето на земята, без да гръмне нито една пушка, без никой да издаде вик...
Българите, от които Монро, Бъкстон, Стобарт, Рийд и др. се възхищаваха преди около сто години сякаш не съществуват. Ето какви хора видяха чужденците посетили земята ни: “Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат...”
Ноъл Бъкстон казва за нас:“За българина е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие... “Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите имат уникални качества на тялото и духа...”
Тези качества ние все още ги имаме, те не са изчезнали, въпреки, че лоши хора се опитват да ни внушат, че е така. Ние сме народ, който за ужас на враговете си многократно се е издигал от пепелищата, прераждал се е и е показвал на света, че е способен на чудеса. Не малко велики цивилизации познават шеметен възход и дълговековно благополучие. В Шумер, Хетската Империя и Урарту са създадени великолепни сгради и изваяни изумителни скулптури, изписани са хиляди документи, сътворени са изящнни украшения...След падението си обаче, хората създали тези забележителни държави не са били в състояние да се възобновят и възвърнат старата слава. Не са помогнали нито оръжия, нито клетви, нито молитви към различни богове... Нашите деди обаче са направили това, което е било невъзможно за други хора защото са имали сила на духа. Предците ни са следвали упорито истината, доброто и справедливостта, и са се превърнали във вечни техни носители.
Не е ли това пример достоен за подражание? Не е ли завръщането към духовното, доброто и почтеността най-доброто лекарство срещу ужасната болест, която е впила нокти в обществото ни? Злото не може да съществува без някой да го храни...Борбата със злото се състои в това да мислиш добро, да говориш добри неща и да вършиш добро. Аз направих своя избор защото искам да живея като Човек и като Българин... Какъв избор ще направите вие...?
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Задължително четиво или Как се фабрикуват лъжите в историята на българите. /Западните добичета, говедото Иречек и телетата след него/:
http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf
Тагове:
Един гениален разказ от Достоевски - 2-р...
1038& Методика за оценка отношението...
01.06.2012 00:35
02.06.2012 18:12
05.06.2012 09:58
отколкото неприятно изненадани! Поздравления!