Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
16.06.2013 12:40 -
Наивна лирика в бурята на протеста.Ако сега не махнеме с крилата, Вълните на страха ще ни погълнат.
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 1124 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2013 13:28
Прочетен: 1124 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 16.06.2013 13:28
***
Така си отминават дните
На сипея ронлив по склона
Така се претъркулват и съдбите
В безкрайното катерене надолу...
Боим се да погледнеме открито Към бездната на краткия живот Не триеме сълзите във очите От пясъка на делника си прост. Боим се да отворим свити длани Да гребнем с топли шепи пръст И да обърнем в цъфнали поляни Стърнищата по стръмния си път. Боим се да повярваме, че утре Съдбата ни ще бъде милостива Страхуваме се някой да не бутне И камъка за който се държиме... Търкаля се животът ни надолу И нощем не заспиваме от страх Че цвете, ако някой ни предложи Ний утре ще го върнем пак... На дъното, в реката на съдбата
Цветята никога не ще покълнат
Ако сега не махнеме с крилата
Вълните на страха ще ни погълнат.
Така си отминават дните
На сипея ронлив по склона
Така се претъркулват и съдбите
В безкрайното катерене надолу...
Боим се да погледнеме открито Към бездната на краткия живот Не триеме сълзите във очите От пясъка на делника си прост. Боим се да отворим свити длани Да гребнем с топли шепи пръст И да обърнем в цъфнали поляни Стърнищата по стръмния си път. Боим се да повярваме, че утре Съдбата ни ще бъде милостива Страхуваме се някой да не бутне И камъка за който се държиме... Търкаля се животът ни надолу И нощем не заспиваме от страх Че цвете, ако някой ни предложи Ний утре ще го върнем пак... На дъното, в реката на съдбата
Цветята никога не ще покълнат
Ако сега не махнеме с крилата
Вълните на страха ще ни погълнат.
Следващ постинг
Предишен постинг
Колко странно нещо е животът. Да пишем политически стихове. И на мен ми се случи след изборите тази година. Не любовна, а политическа лирика. До къде ни доведоха!
Поздравявам Ви за стихотворението! Много е хубаво! И надявам се човекът, който го е написал и тези, които го четем - ние поне не се боим. А това не никак малко, нали?
цитирайПоздравявам Ви за стихотворението! Много е хубаво! И надявам се човекът, който го е написал и тези, които го четем - ние поне не се боим. А това не никак малко, нали?
2.
demograph -
Колкото по-близо сме до смъртта - толкова по-свободни сме! Екзюпери.
21.06.2013 17:39
21.06.2013 17:39
eteternity написа:
Колко странно нещо е животът. Да пишем политически стихове. И на мен ми се случи след изборите тази година. Не любовна, а политическа лирика. До къде ни доведоха!
Поздравявам Ви за стихотворението! Много е хубаво! И надявам се човекът, който го е написал и тези, които го четем - ние поне не се боим. А това не никак малко, нали?
Поздравявам Ви за стихотворението! Много е хубаво! И надявам се човекът, който го е написал и тези, които го четем - ние поне не се боим. А това не никак малко, нали?
