Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2013 02:38 - "УЛИЦАТА БЕЗ ПОСОКА" ИЛИ ПОСОКАТА НА УЛИЦАТА
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1136 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Христо Христов и Михаил Москов 
Оригиналното заглавие е - "Улицата без посока".


За огромното мнозинство граждани върховната ценност на демокрацията е правото да гласуват за свои политически представители и да бъдат коректив на управлението. Този популярен мироглед е донякъде следствие от самоналожилото се разделение на "ние-гражданите" и "те-политиците". Разделение, което изисква да се разграничаваме автоматично от тях по простата причина, че "те са маскари", а ние, разбира се, не сме такива. Те-политиците пък нямат нищо против това разделение, защото то им гарантира привилегирован статут на група, която държи съдбините на народа в ръцете си.  

Самият факт, че горното разсъждение е масово, особено сред редовно гласуващите, е плашещ. Ценността на демокрацията не е в правото периодично да избираш, да коригираш и да наказваш, а в

правото да бъдеш чут по всяко време

Индивидът като субект на обществените отношения е призван да противостои на обществената инерция (С. Чатой). Първообразът на демокрацията, Атинската демокрация, се базира на принципа ho boulomenos, "всеки който желае". Това е правото на всеки гражданин на законодателна и управленска инициатива, което се осъществява чрез директно адресиране на събранието. И това не е просто формално право – инициирането на процеса на взимането на решения е изцяло в ръцете на индивида. Което може да ни звучи далечно: ние сме свикнали тази инициатива да се канализира от партии, лобита, неправителствени организации. Иначе казано – от групи.

Ние обаче сме забравили за правото си да говорим и да ни чуват. Забравили сме, че представителната демокрация е компромис. Ние делегираме огромна част от нашите политически права върху нашите представители, а те "защитават" нашите интереси. Което е проблемно – моите интереси и интересите на представителя ми никога не съвпадат напълно. Това несъвпадение се задълбочава в партийно доминираните (и най-вече пропорционални) избирателни системи, където представителят реално е лишен от личните си възгледи и е само колелце в бюрократичната партийна машина, а избирателят е принуден да се отъждествява с идеологията на партията. Това силно опосредствано участие на гражданина в управлението е сред основните причини за неговото отчуждаване (и дори разграничаване) от властта. И това отчуждаване, проявяващо се най-забележимо в тенденцията на спад на участието в избори и незаинтересованост от обществените дела, тревожи развитите представителни демокрации вече почти половин век. В допълнение, партийният монопол върху политиката поставя гражданите, несимпатизиращи на определена партия, в неравнопоставено положение, ефективно изолирайки ги от политическия живот.

Забравили сме, че причината за съществуването на представителната демокрация, особено във вида ѝ на партийно представителство, е в голяма степен историческа, техническа и логистична – чисто и просто, пряката демокрация функционира най-добре при ограничен брой участници в политическия процес.

Но протестите от изминалата седмица показват, че

когато се намесят модерните комуникационни технологии, политическото представителство престава да бъде това, което беше

Комуникационните технологии и информационната глобализация предоставят база за споделяне на политически идеи и за организиране на политически действия, която прескача опосредстващите звена и дава реални възможности на политически активните граждани да влияят върху обществените процеси.

Българската конституция декларира, че "партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа". Протестите обаче показват нагледно, че политическата воля на гражданите се изразява единствено от самите граждани. Също така, показват, че мандатността не съществува в обществен вакуум и че представеността в Народното събрание не е панацея – реално политическо влияние може да се упражни от парламентарно непредставени граждани.

И ако правото да говорим и да ни чуват в момента се упражнява, повече или по-малко успешно, чрез излизане на улицата, то това само демонстрира нуждата от институционализирането му. Необходими са

механизми за упражняване на гражданско влияние върху управлението

Ползата от такива механизми е двустранна: от една страна, дава се възможност на отделни индивиди и на маргинализирани политически групи да участват смислено в политическия живот. От друга страна, това стимулира политическото развитие на отделните граждани, повишаването на гражданската отговорност и на нивото на емпатия с обществото: възможностите за обществена активност стимулират обществена активност. Дори само това е достатъчно основание за създаване на такива механизми.

През последните десетилетия по света се правят

опити за въвличане на гражданите в управлението,
паралелно или алтернативно на традиционната представителна демокрация


Те могат да бъдат разделени грубо в две категории – организирани събирания "на живо" и подходи, използващи нови технологии, най-вече web базирани платформи.

 Един от най-старите и все още живи примери е Швейцарската система за събиране по кантони Landsgemeinde. В избран от всички ден гражданите на кантона прииждат на публичната арена, за да обсъдят и гласуват промени в местното законодателство и финансовите приоритети. Гласуването става чрез вдигане на ръце, като всеки може да инициира дебат. Понастоящем тази система е активна само в кантоните Апенцел Инерроден и Гларус, които имат население от съответно 16 000 и 39 000 жители.

Канада изпробва друг тип граждански събори в две от нейните провинции – Британска Колумбия и Онтарио, съответно през 2004-а и 2005-а. Опитът от Швейцарската система показва, че когато населението е твърде многобройно, общите събития "на живо" стават сложни или невъзможни за организиране. Поради което се подхожда към случаен избор чрез лотария на двама граждани, мъж и жена, от всяка електорална област, които да работят по предварително зададени проблеми. Поради политиките на мултикултурализъм в канадското общество се търси и активно участие на маргинализираните етнически групи в страната. След първоначалния подбор започва "фазата на учене": участниците се включват в изслушвания на различни експерти, защитаващи многообразието от позиции, които съществуват по дадения проблем. По този начин се осигурява тяхната начална компетенция в дискутираната област. Обсъжданията завършват с финален доклад на препоръките на събора, който бива гласуван на референдум. Разновидности на този подход, използващи репрезентативен принцип за подбор, се организират и в Дания, Германия и САЩ с различен успех и продължителност.

Друг пример идва от Тоскана, Италия, провинция с население 3,7 милиона жители, където през 2007 година се приема закон, целящ да осигури възможност за участие на гражданите в създаването на регионални политики. Самият закон е изработен с активно участие на над 1000 от тях. Законът дава възможност за иницииране на публичен дебат при поне 0,5% желаещи от гражданите над 16 години. Назначава се ръководител (авторитет), който да води процеса по обсъжданията, както и да синтезира получените резултати. Организират се серия от модерирани дискусии, често включващи едновременно експерти, местни политици и граждани. Избраните от събранията решения се финансират от региона, като към 2012 година те наброяват 116.

В Ирландия в разгара на икономическата криза и при едноцифрен процент доверие към институциите в мащабен експеримент се правят пробни граждански събрания както "на живо", така и онлайн. Резултатите са "убедителни" (според неправителствените организации) и "окуражаващи" (според правителството). Финалният доклад заявява, че гражданските събрания "могат да бъдат използвани на национално, регионално и локално ниво. Същественото е в тях гражданите да имат глас, а не просто вот". Посочва се, че (противно на някои очаквания) гражданите, които не са членове на политически партии или други организирани обществени групи, колективно проявяват изключително ниво на здрав разум в разискванията. Оказва се, че в резултат на разискванията събранията не само взимат информирани решения, но и разбирането и връзката на гражданите с демократичните процеси се засилват. Една от констатациите на доклада е, че гражданите вече не считат акта на гласуването и членството в политически партии за достатъчни варианти за политическа изява.

 Характерно за гражданските събрания е, че те се базират върху

принципа на съвещателна демокрация

Акцентът се поставя върху цялостно обмисляне, отвореност, разглеждане на проблемите от различни гледни точки и в резултат - обосноваването на максимално консенсусно решение. Опитите показват, че представянето и обсъждането на множество гледни точки увеличават толерантността и разбиват стереотипното мислене. Това е в рязък контраст с традиционната антагонистична партийна демокрация, при която мнозинството обикновено налага своята гледна точка на малцинството, а мненията са предварително фиксирани в зависимост от груповата принадлежност на участниците и не търпят развитие.
 
Един важен положителен ефект от допускането на директен граждански принос във взимането на решения и формирането на политики е увеличаването на броя на обществено активните граждани. Например в Порто Алегре, Бразилия, град с население от милион и половина жители, разпределението на средствата за нефиксирани разходи в бюджета се решава ежегодно от обществен съвет от 1989-а година насам. И броят на въвлечените в този процес граждани неизменно расте с всяка изминала година.

С развитието на интернет технологиите става възможно да се заобиколят много от проблемите, които съществуват при дискусиите "на живо" – резултати могат да се постигат по-бързо; разходите са по-малки; не се изисква голяма доза мотивация и "изразходване на лично време".

Към момента има няколко по-популярни

примери за уеб базирани системи

които целят да подпомагат и стимулират обществената активност. В медиите особено внимание беше обърнато на "митичната" Исландия, където тази инициатива беше използвана за изграждане на новата конституция на страната, както и за местното самоуправление на столицата Рейкявик. Създаването на конституцията не беше базирано на централизирана страница, която да агрегира общественото мнение, а наблягаше основно на събиране на изразените в социалните мрежи идеи. Системата за градско самоуправление на града от своя страна представлява динамична платформа, тип форум, с наименованието "По-добър Рейкявик". В нейните рамки има свобода за участие всеки желаещ, като той придобива правата да прави предложения, да ги дискутира и оценява. Най-гласуваните предложения биват предлагани в градския съвет. В САЩ официалният портал Regulations.gov служи за платфома за обсъждане на федерални политики, които задължително минават регламентиран период на обществен коментар. За решения, които предизвикват силен отзвук, този период може да бъде и удължаван.

Този тип платформи се опитват да адресират ограниченията, които се появяват в дискусиите "на живо": разделения на групи (например по политически пристрастия), отказ от коопериране между участниците с различно ниво на експертност, липса на контрол върху грешките на мисленето (които в стандартната ситуация се санкционират от модератора) и други. Подобни уеб базирани системи имат дълъг път пред тях, но те несъмнено могат и трябва да функционират като допълнение на традиционните избираеми управленски органи.

Отпушването на задънената улица на политическия ни живот

може само да спечели от някаква доза политическа иновация, която да позволява директно участие на гражданите в процесите на управление на обществото, както и да им дава възможност за постоянна обратна връзка със законодателната и изпълнителната власт. Техническите постижения пък ни дават инфраструктурата за осъществяването на такава иновация. Вместо обаче да се обръща внимание на това в светлината на гражданските протести, институционализирането на гражданската инициатива като че ли остава изцяло в сянката на тривиални конюнктурни политически проблеми като слабостта на разединената десница и падението на левицата. Тази статия цели да поправи този пропуск и евентуално да предизвика разсъждения по темата. За първи път сме на етап от техническото си развитие, в който имаме възможност поне частично да реализираме Платоновия (на пръв поглед парадоксален) идеал: държавата да се управлява от хората, които не искат да я управляват.
 
Осигуряването на механизми за гражданско участие в политическите процеси обаче е само една част от потенциалното решение. Тези механизми не целят да заместят представителната демокрация, а да я допълват. Представителната демокрация засега, а вероятно и в бъдеще, е неизбежна част от общественото битие. Затова трябва да се поправи счупената връзка между гражданите и представителите им и да се работи за преодоляването на недостатъчната представителност на избираемите органи.





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7960305
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол