Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2013 12:01 - Какво точно е българската държава сега и към каква държава се стремим? Урок по политика, който трябва да научим преди да излезем на улицата.
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 4078 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 17.07.2013 00:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Теоретична справка  състоянието и за основните форми на управление на държавата
"Пряката демокрация се появява винаги и навсякъде, където хората, обществото поемат живота си в своите ръце"

1.Самодържавие, самовластие, автокрация (на гръцки: ατός, "сам" + на гръцки: κρατέω, "управлявам, властвам") е разновидност на монархическата форма на управление. Представлява държавно устройство, при което държавния глава притежава еднолично политическата власт.

При самодържавието носителят на върховната власт притежава всички права в изпълнителната, законодателната и съдебна власт.

При това той може да осъществява тази власт, както съвместно с аристокрацията, така и еднолично.

В последния случай, властта на монарха в страната става неограничена, а самодържавието приема форма, идентична с абсолютизма.

Един от най-известните примери е самодържавието в Русия или формата на управление в средновековната Римска империя (Византия). Монархът при тази форма на управление се нарича автократор или самодържец.

Днес често се използва като синоним на деспот, тиран и/или диктатор, въпреки че всяка една от тези думи първоначално е имало отделно и различно значение.

2.Аристокрация (на гръцки: ριστος, отличен и κράτος, сила), е форма на правителство, при която определен брой от най-видните граждани управляват.

Терминът произлиза от гръцки, означаващ "управление на най-добрите".[1] Понятието еволюира от Древна Гърция, където съвет от видни граждани е използван, като начин на управление контрастирайки на монархията, при която един цар държи властта.

По-късно, аристокрацията се е състояла главно от елитна аристокаратична класа, привилегировани с богатство и произход.

От Френската революция, аристокрацията е контрастирала с демокрацията, при която всеки гражданин притежава някаква форма на политическа власт.

3.Демокрацията (от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация).[1][2]

Под народ в горната дефиниция се имат пред вид по-скоро „гражданите“ (защото гражданство в древна Гърция например притежава само част от народа).

Така, дефиницията на демокрация допуска различни интерпретации, както по отношение на смисъла на понятието „народовластие“, така и по отношение на неговото практическо приложение — както ясно се вижда от огромното многообразие на политически системи, които изявяват претенцията да бъдат демократични.

Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията,[3] но още от Античността се смята, че равенството и свободата са нейни съществени характеристики.[4]

Проява на тези принципи са равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта.

Така при представителната демокрация всички гласове имат еднаква тежест, не се ограничава възможността на гражданите да станат представители, а свободата на гражданите се осигурява чрез законово утвърдени права и свободи.[5][6]

Българската конституция в своя Чл. 65. ограничава правото на българските граждани притежаващи и второ гражданство, да бъдат народни представители.

Демократичните системи обикновено съдържат вътрешни механизми, като разделението на властите, които предотвратяват неравномерното разпределение на властта и потенциалното нарушаване на демократичните принципи от отделни институции.[7][8][9]

4.Представителната демокрация е форма на държавно управление, основавана на принципа за избор на политици, които да представляват народа, в контраст на автокрацията и пряката демокрация[1].

Представителите формират за определен мандат независим управляващ орган, натоварен с отговорността да действа според интересите на гражданите; като не е задължително да действа според техните желания.

Представителната демокрация, която набляга на свободите на индивида, се нарича либерална демокрация.

Когато това не е така, е налице псевдо демокрация .

Съобразяването с индивидуалните свободи не е задължително при представителната демокрация.

В съвременните либерални демокрации, представителите обикновено се избират на честни и свободни многопартийни избори.

Властта на представителите в либералната демокрация обикновено е ограничена от конституцията или от други мерки за балансиране на представителството, като:

независимасъдебна власт, в чиито правомощия е да обявава дадени законодателни актове за противоконституционни (например Конституционен съд, Върховен съд),

някои мерки в духа на съвещателната демокрация (например Кралски комисии) или граждански инициативи, референдуми. При все това, тези мерки не винаги са обвързващи и обикновено изискват някои законодателни действия, а правната власт обикновено остава изцяло на страната на представителите.

В някои случаи, при двукамарните законодателни органи има „горна камара“ от представители, които не се избират пряко, както е Канадския сенат, създаден по модела на британската Камара на лордовете.

В много представителни демокрации — например Канада, Великобритания, народните представители най-често се избират чрез избори с мнозинство, състоящо се от онези, които едновременно имат право да гласоподават и фактически упражняват това си право.

 Кандидатът има мнозинство, когато е получил повече гласове, от който и да е друг кандидат, като не е задължително това да са повече от 50% от всички гласували.

Не е такъв случаят в Австралия, обаче, където представителите се избират чрез система на преференциално гласуване и се изисква подкрепа от над 50% от гласоподавателите, за да бъде избран кандидатът.

При все че в съществуващите представителни демокрации се провеждат избори за излъчване на народни представители, на теория съществуват и други методи, например избор чрез жребий, който е по-тясно свързан с пряката демокрация.

5.Пряката демокрация е форма на политическа организация на обществото, при която основните решения се приемат и прилагат непосредствено от гражданите, за разлика от представителната демокрация, при която хората гласуват за представители, които след това гласуват и изпълняват от тяхно име политическите решения.

Прякото осъществяване на властта от народа може да бъде в общонационален/общонароден и местен мащаб, различни форми за приемане на решения от самото население от обществен и местен характер(например участие в бюджетирането).

В зависимост от степента на употреба, пряката демокрация може да доведе до приемане на управленски решения, изготвяне на закони, директно избиране или отзоваване на длъжностни лица и издаване на съдебни решения.

Много страни, които са представителни демокрации позволяват използването само на три ограничени лоста за пряка демокрация: референдум, гражданска инициатива(петиция за референдум) и отзоваване.

Като една от основните предпоставки за добра функционираща пряка демокрация се сочи гражданското общество.

Пряката демокрация е непосредственият начин да се взимат решения в едно общество.

Това значи от нас за нас, без лидери, представители, инструктори и други такива.

Пряката демокрация се формира от обикновените хора/граждани без почести и титли.

Както К. Касториадис твърди „ако една демокрация не е пряка, то тя не е демокрация". Тя не е теоретически текст от идеи, а практическа реалност.

Тя означава да си върнем свободните публични пространства в кварталите и да създадем публични асамблеи, където всички решават, всички участват, всички контролират.

Пряката демокрация се появява винаги и навсякъде, където хората, обществото поемат живота си в своите ръце.

Принципи на пряката демокрация:

Политическо равенство - гражданите участват наравно в диалозите и в решенията.

Отстранимост - при пряко-демократичните структури участниците, които поемат отговорности често трябва да бъдат отстранявани и редувани. Това означава, че задачите трябва да се разпределят по ротационен начин. Така се избягват неофициалните лидери, бюрокрацията и дисхармонията между говорене и действие.

Достъп до знание и информация - гражданите, които имат право да решават, би следвало да се информират и образоват свободно. Това ще им помогне да правят сигурни и колективни стъпки и избори.

Автономията на пряко-демократичния процес - пряката демокрация не е режим, който създава перманентни институции, а непрекъснат процес, непрекъсната възможност за участниците да изграждат техни институции и закони. Хората, в този случай, са свободни да откриват нови начини на създаване и организиране на техния социален живот, на самоуправление. Те експериментират продължително със структурите, които използват и тяхната гъвкавост, така че да могат да ги променят, когато им се наложи. Така че, говорим за разнообразие от версии, които социалния живот може да приеме, в зависимост от района, специфичните обстоятелства, опитът, който придобиват и новите ценности и значения, които се появяват.

Взимане на решения - решенията могат да бъдат вземани с консенсус, с единодушие или с мнозинство според желанието на участниците (така че, не съществува една готова рецепта, която трябва да бъде следвана).

Представителство и посредничество - пряката (незабавна, директна) демокрация изключва посредничеството между обществото и институциите. Представителството, каквото го познаваме днес е също премахнато, не само защото е посредник в начина, по който решаваме задачите си, но и защото решенията трябва да бъдат изпълнени от всички. Така че, имаме две значения на думата ”пряка” : незабавността на вземане на решенията без посредници (начина) и незабавността на постигането им без бюрократични структури по средата (действието).

Участие в решенията според степента, от която си повлиян от тях - това е единственият критерий, според който някой може да разбере нивото на своето участие в решението (за повече информация вижте: Майкъл Албърт за Парекон). Всички, които са повлияни от решенията трябва да имат правото да им придават форма.
Това очевидно, изключва всички видове дискриминации, с които сме израснали: българи или цигани, местни или имигранти, хомосексуални или хетеросексуални, мъже или жени, дебели или слаби и т.н.

Пряко-демократичният процес изисква лично и социално съзнание, свободно от предразсъдъци и стереотипи.

Значение на думата „представител“ в пряката демокрация:

Представителят трябва да изрази мнението на групата, която го е упълномощила.

Той има определена мисия и след нея той трябва да напусне позицията си, заради принципа на отстранимост.

Няма право да решава вместо упълномощилите го, а само да пренася мнението им.

6.Деспотизъм (гръцки: δεσποτία — неограничена власт, от δεσπότης — глава на семейство, господар) е форма на държавно управление - автократично или олигархично. Деспотия е държава с деспотично управление.

За първи път терминът е въведен от Аристотел, който писал в съчинението си «Политика», че властта на владетеля е сходна с властта на господаря над робите.

7.Диктатурата (на латински: dictatura) е автократичнаформа на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други).

За разлика от абсолютната монархия диктатурата не легитимира съществуването си чрез позоваване на историческа традиция или с религиозни аргументи, а най-често с нуждата от преодоляване на някаква извънредна заплаха или от излизане от временна криза.

Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си.

В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации.

Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича тоталитаризъм.

8.Клептокрацията (от гръцки: κλεπτοκρατία, управление на крадците) е форма на управление, в което държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг хора, които са на власт.

Политическите дейци на тази върхушка са наречани клептократи.

За клептокрацията са характерни корупция, лобизъм, пране на пари, и пренебрегване на дългосрочни цели.

9.Монархия (на гръцки: μοναρχία„единовластие“: от μονος - „един“ и αρχειν - „управлявам“) е форма на държавно управление, при която върховната държавна власт принадлежи на едно лице — монарха (крал, цар, султан, емир, падишах и пр.).

Обикновено се предава по наследство.

Властта на монарха и неговите задължения могат силно да варират според вид на монархията: от почти никаква власт (парламентарна монархия като Великобритания) през ограничена власт чрез конституция (конституционна монархия) до всеобща, неограничена политическа (понякога и духовна) власт (абсолютна монархия).

10.Меритокрация (от латинското merito, "заслужил", и старогръцката kratos, "власт") е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите).

11.Олигархията е форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Тази власт може да бъде основана на знатност, богатство, заемането на конкретни политически постове и др.

В оригиналното си значение в Древна Гърция олигархията е била разбирана като управление на малцина и се е отличавала от управлението на един човек (монархия) и управлението на мнозинството (демокрация).

Олигарсите управлявали, водени от собствените си интереси и притежавали власт и привилегии, недостъпни за останалите.

Тогава тези привилегии и власт на олигархията се базирали главно на притежаването на богатство (т.нар. “плутокрация”).

От 19 в. насетне олигархията се разглежда все повече не като форма на държавно управление, а като начин на управление на организации (профсъюзите и политическите партии например), при който не богатството, а властта е в основата на привилегирования статус.

В управлението на такива организации започват да се проявяват олигархични тенденции поради няколко причини.

Управляващите олигарси разполагат с повече и по-пълни знания за организацията; колкото по-дълго заемат длъжността си, толкова повече реална власт концентрират в ръцете си; те съумяват да манипулират информацията и дори конкретни събития в своя полза.

С течение на времето този процес се развива и олигарсите стават незаменими като управляващи на организацията.

В резултат на това подчинените в организацията или членовете на политическата партия са принудени да отдадат още власт на управляващите, които укрепват още повече позициите си и процесът се задълбочава. Този процес е описан от Роберто Михелс (1876-1936) и е наречен „железен закон на олигархията”. Той се наблюдава в много големи организации и институции като корпорации, мащабни бизнес организации, дори църковната йерархия.

Този процес на съсредоточаване на реалната власт е критикуван като недемократичен, но според мнозина изследователи при управляването на големи организации той е неизбежен поради нуждата от компетентно, опитно, стабилно и трайно управление.

В съвременния смисъл на думата, олигарси са онези състоятелни граждани, които са монополизирали държавната изпълнителна и законодателна власт.[1]

В края на февруари 2009 г. руският политолог Дмитрий Борисович Орешкин казва: „Олигархическият капитализъм е номенклатурен капитализм, по определение нееефективен. Той е добър, когато имаш голямо количество нефт от сондите който трябва да разделиш Рано или късно, този механизъм, базиращ се на преразпределение на готовите ресурси се изчерпва — трябва да се измислят някакви нови видове ресурси, да се създава някакъв нов вид добавена стойност. А за това трябва не само да умееш да делиш, което умеят силоваците, а да умееш да създаваш нови. И ето от тук нататък тези неглупави, одарени, смели хора, които наричаме „олигарси“, не се вписват в строгата логика на необходимостта: измират като мамути, — климатът се е сменил и са нужни по малки млекопитаещи, които са по-приспособени да си намерят прехрана. А те започват да гладуват, при това много бързо.“»[4]

Олигарси има не само в Русия а и в почти всички страни с демократична форма на управление. Милиардерът Берлускони е и водач на основна политическа сила.

Плутокрация (на гръцки: πλουτος — богатство, κράτος — управление) е форма на държавно управление, при която решенията на правителството се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора. Това създава дълбоко социално неравенство и ниска социална мобилност.

Плутокрацията е частен случай на олигархията.

12.Охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος - тълпа и кρατος - сила, власт) буквално значи власт на тълпата, но не трябва да се бърка с демокрацията.

Обикновено се приема за изродена форма на демокрацията.

За охлокрацията е характерно, че народът често мени предпочитанията си, повлиян от демагогия. Охлокрацията е характерна за преходни и кризисни периоди.

Терминът е въведен от Аристотел, който описва Атина по времето на Перикъл като охлокрация. Според него охлокрацията е една от трите форми, изродени от чистата форма на управление на демокрацията. Понякога терминът се бърка с "Тирания на мнозинството", тъй като са тясно свързани. Не трябва да се бърка понятието "тълпа" с представата за "мнозинство".

Древногръцкият историк Полибий определя охлокрацията в своето произведение "История" като продукт от действията на демагозите.

Описва тази форма на управлениекато като: "Тирания на необразованата тълпа и ненужно използване на сила за задължаване на управляващите да приемат дадена политика, решение или неблагоприятни промени".

Когато демокрацията се характеризира с беззаконие и насилие, с течение на времето, се превръща в охлокрация.

Според теорията за кръговрата на политическите системи, към която Макивели също се придържа, охлокрацията е най-лошата сред останалите форми на управление, последен стадий на упадък на властта.

Полибий описва цикъл от шест фази, при който монархията се изражда в тирания, аристокрацията в олигархия,а демокрацията е заменена от охлокрация.

Платон казва, че демокрацията възниква, "когато бедните победят и едни от хората на другите партии избиват, други изгонват, а на останалите дават равни права на власт и управление. Обикновено висшите държавни длъжности се раздават чрез хвърляне на жребий". Проблемът и се корени в липсата на компетентно управление.

Основно благо на демокрацията е свободата, но прекалената свобода води до гибелта на това управление.

Подобно на Аристотел, Цицерон и Макиавели, Русо смята, че при злоупотреба с управлението демокрацията може да се замени от охлокрация. Според неговия "обществен договор" охлокрацията се определя като изродена форма на демокрацията.

Причината за този упадък е игнорирането на общата воля, която спира да бъде такава, когато се пренебрегват интересите на част от населението.

В този случай мнозинството упражнява натиск върху определено малцинство.

Русо прави разлика между общата воля, която има силата на закон, и волята на всички, която е насочена към частния интерес и е само сбор от частни воли.

Според шотландския мислител Джеймс Макинтош (1765-1832) охлокрацията е власт на корумпираната тълпа.

13.Република (на латински: res publica[1] — „дело на народа, държавно дело, публични дела“) представлява форма на държавно управление (както и всяка страна, управлявана по този начин), при която върховната власт се осъществява посредством демократично избрани от населението органи[2][3] и начело не стои монарх[4][5].

С течение на времето терминът се развива и под република започва да се разбира именно форма на държавно управление, която е противоположна на монархията[6][7]. В републиката държавният глава, който се нарича президент се избира за определен мандат и няма елемент на унаследяване. Правителството на една република има определени от конституцията (висшият писан закон) и другите закони на страната правомощия и задължения. Много от днес съществуващите държави са републики и имат именно такова управление.
Всички граждани на една република са длъжни да спазват законите независимо от социалното си положение.Републиката предполага избор на лица, които извършват управлението на държавата.
Идеята за демокрация не се припокрива задължително с тази за република.

Републиканската форма на управление може да включва ограничена форма на демокрация, при която пълните ѝ права се държат само от определена група хора. В някои случаи републиката се проявява и като диктатура.

Държавите от бившия социалистически лагер са също форма на диктатура.

Друг важен орган в републиката е парламентът.

В по-разширеното си съвременно значение републиката се свързва с провеждането на политика, която поставя акцента върху демократичното управление, политическото участие и политическата активност.

Държавното управление в републиката се стреми към запазване на политическата стабилност и защита на общото благо. Според републиканизма публичната власт е резултат на общите действия, на участието на всички граждани.

Затова се придава особено значение на активната роля в политическите процеси на различните елементи в държавата.
Гражданите в републиката трябва да са публично ангажирани, да притежават гражданско съзнание и да се включват активно в живота на страната. партиите трябва да се включват в политическия процес и защитата на републиката.

14.Президентската република е форма на управление, при която президентът има широки правомощия в държавното управление.

В неговите ръце са съсредоточени както функциите на държавния глава, така и тези на министър-председателя. Тази система на управление се нарича Дуалистична република, като по този начин се подчертава факта, че изпълнителната власт е съсредоточена в президента, а законодателната - в парламента.Характеристики на президентската република:
извънпарламентарен начин на избиране на президента (или от населението, като в Бразилия, Франция, или от изборна колегия, както е в САЩ),извънпарламентарен начин на сформиране на правителство, което се сформира от президента.
Той и де юре и де факто е глава на правителството (постът министър-председател отсътства, като например в САЩ), или президента назначава премиера. Правителството се отчита само пред президента, а не пред парламента, като само той може да свали правителството.
като цяло, при тази форма на управление президентът има много повече пълномощия в сравнение с този на парламентарната република (той държи изпълнителната власт, утвърждава законите като ги подписва, има право да уволни правителството), но особеното в президентската република е, че президента, по правило, няма право да разпуска парламента, а парламентът от своя страна не може да поиска вот на недоверие на правителството.
Президентската република създава благоприятни предпоставки за съсредоточаване в ръцете на президента големи пълномощия, което стабилизира държавната власт.

Това е крайно необходимо за държави, намиращи се в преход .

15.Парламентарната република е форма на държавно управление, при която начело на държавата е избрано длъжностно лице, назначено с определен мандат.Водеща роля има парламентът.Принципи в основата на функциониранеДуализъм на изпълнителната власт.
Принцип на двойното въздействиеот страна на парламента срещу правителството (процедурата вот на недоверие, като центъра на тежестта е изместен в полза на парламента)върху парламента от президента - възможност за предсрочно разпускане на парламента, което става при невъзможност на парламента да избере правителство или ако парламентът системно нарушава конституцията

16.Теокрацията е форма на управление, при която религиозната и държавната власт са обединени. В буквален превод от гръцки теокрация означава "управление на Бога". В най-честата употреба на термина теокрацията е система, при която държавната йерархия съвпада с тази на дадена религиозна деноминация.

Единствените съвременни теократични държави са Ватиканът и Иран, а в миналото такава е била например Османската империя.

.....................................................................................................................................................

Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гр. полис — град, държава) - умението да се управлява полисът и действието по управлението.

Този процес може да се изразява в начина на получаване или поддържане на подкрепа за общи или обществени действия.

Макар че обикновено терминът се прилага за правителствата, политиката се наблюдава при всички човешки групови взаимодействия, включително корпоративни, академични или религиозни.

Терминът произлиза от гръцката дума „Πολιτικά“, използвана от Аристотел в книгата си „Политика“. Терминът преминава през средноанглийски и през среднофренски, за да стигне до латинизацията на гръцкото πολιτικός в politicus.[1]

Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им.

Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика.

Най-често прилагателното „политически“ в този му смисъл касае партиите, правителствата, международните отношения, науките — например политически теории, политическа икономия.

Така значенията на термина „политика“ могат да се обобщят в две групи.

Първата се свежда до поддържане и провеждане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват тактика, стратегия, цел и други.

Втората се свежда до взаимоотношенията на големи социални групи, в които те изразяват и отстояват интересите си. В политиката основна е също така връзката между политиката и властта.

Ценностите са общата основа на политиката и властта.

Властта представлява политически феномен, а политиката представлява властване, защото бива субективно разпределение на ценностите между нациите, класите, прослойките, народностите и изобщо между големи социални групи в обществото.[3]

От друга страна, „политика“ (употребена често и в множествено число, политики) може да има и по-тясно значение и да изразява конкретен план или основни принципи за действие, към които дадена организация се придържа в изпълнението на някакво начинание.

При тази употреба „политика“ означава, че организацията/партията/ е формулирала определени принципи, към които да се придържа и декларира публично, че се ангажира с тях.

Политическите партии са свободни сдружения на граждани, създадени с цел да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин.

Всички партии имат равни права на участие в политическия живот.

 Държавата им съдейства при еднакви условия за решаване на техните въпроси по осъществяване на дейността им.

Извадките са от Уикипедия.

.................................................................................................................................................................

И така. Къде сме ние? Какво е българската държава?

-          - Демокрация,Олигархия, Плутокрация Клептокрация, Диктатура?...

На къде сме тръгнали?

-          - Към Охлокрация, Меритокрация към Представителна или към Пряка Демокрация?..

 



Тагове:   траки,   Бойко Борисов,   политика,   ДПС,   БСП,   новини,   революция,   държава,   избори,   телевизия,   кредит,   парламент,   младежи,   демокрация,   манипулация,   полиция,   медия,   власт,   Чакалите,   лъжа,   данъци,   македонци,   наркотици,   терорист,   олигархия,   монополите,   нов свят,   ипотечен кредит,   свобода на словото,   кредитна карта,   такси,   страх,   убийци,   свобода,   българи,   турци,   студенти,   съзнание,   затвор,   ГЕРБ,   видео,   РЗС,   управляващи,   алексей,   банка,   протести,   история,   президент,   измама,   гърци,   икономика,   пропаганда,   конспирация,   Петров,   ДСБ,   Реквием,   просвещение,   бандити,   фалшификати,   партии,   корпорация,   популизъм,   кукли,   Икономическите,   пеласги,   движения,   комитети,   уплаха,   жълти медии,   тоталиризъм,   бспдпс,   криминали,   парламе,   орловмост,   корпокацията,   насветовнатабанка,   корпокрацията,   маши,   Чакалит,


Гласувай:
5



1. get - - Този ти пост, го чаках отдавна !
16.07.2013 15:36
- Прощавай, ако ти прозвуча лековато с отговора си - Но в момента имаме Мафио-кратия ?!

- Поздрави ! - жив и здрав да си, ти и фамилията !

П.П.
- Ще си позволя да изкажа "собствено виждане" относно тази ти формулировка ?
Цитат: "13.Република (на латински: res publica[1] — „дело на народа, държавно дело, публични дела“)"

- За мен Res-Rex, са смислово подобни ако не и равнозначни !
- Така че, бих казал "Rex publica" - тоест, царската обсорютните прерогативи, които се дават при царската(Rex) власт(imperium) ... при тази форма: са прерогатив(изхождат от и са на !) на народа "populum" ?! - това е и сърцевина(та) за тези понятия "суверен"(а) и "държавен суверенитет" ! ?

- Ако ние , като страна съществувахме на някой изолиран остров - не бих поставил(се спрял) на този въпрс - Но ние живеем в едно "глобаризирано"(?) общество ... с произтичащите от това последствия ?!

- Ще полезно и показателно - доколко "попула-народа" ! - ще вземе участие в "чепкането" на тези ОСНОВОПАЛАГАЩИ въпроси за едно ВИСОКО ОТГОВОРНО общество - някои го наричат "гражданско" ?!
цитирай
2. demograph - Гет, писах за матаморфозите на комунистическите управления:
16.07.2013 16:54
Превратокрация/- от Кимон Георгиев до "Народния" съд/;
Партокрация/равносилно на Охлокрация/ -от Народния " съд до 10 ноевмври;
Мутрокрация/мафиокрация/-от 10 ноември до днес и
Порнокрация - от 12 майския преврат до свалянето им/порноактьорите на прехода се превръщат в управляващи - Сидеров, депутатките и представителки в Европарламента и посолствата, назначените на държавни постове порно-хубавици и хубавци с набързо купени дипломи, партията на Илиана Рева,Барековщината и "Мис България" по ТВ7 са кастинг за бъдещи полипички//
цитирай
3. get - - Какво казва дон Кихот на Санчо Панса ? - Свободата е най-висшето благо на света !
16.07.2013 19:10
- В тази връзка, в блога на блог бг. потребителя Кордон, отговорих на ГерманскиятТигър, че ?
"Imperare sibi, maximum imperium est."
- Да владееш (над) себе си, това е най-висшата форма на власт !

- А какво означава "Да владееш над себе си !" - ами, това е пълната и неограничена форма(израз) на понятието и състоянието Свобода !

- Когато "васалите" сами себе си, се обърнат на "сюзерени" - тогава всеки става СУВЕРЕН на СЕБЕ СИ !

- СЮЗЕРЕН и ВАСАЛ са от средновековното и така известно канонично право, което е пък по сила на т.нар. "естествено право" ( но не в смисъл на обичайното ) а, че то е такова по силата на предначертанието на Бог !?
- Вече в началото на модерните времена ... във връзка с т.нар. ествествено право нещата започват да се променят (един от редовно цитираните примери е този с Хуго Гроций ) - но на мен много повече ми импонира(като естествени-НЕОТНЕМАЕМИ права на гражданите ?) прогласеното през 1776 г. от Томас Джеферсън, в Декларацията за независимост.“Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои НЕОТНЕМАЕМИ ПРАВА, измежду които правото на живот, на свобода и на СТРЕМЕЖ към ЩАСТИЕ.” !
цитирай
4. dimat - get,
07.08.2013 17:22
"правото на живот,на свобода и на стремеж към щастие",на циганите(например),се
изразява в свободата да мързелуват и крадат,от което изпитват голямо щастие.Това е само един пример.Има и много други.Как се съвместява това, с "някои НЕОТНЕМАЕМИ ПРАВА?!
цитирай
5. shtaparov - Има още нещо: републиката (Реи-...
17.09.2013 12:26
Има още нещо: републиката (Реи-публика) в Рим е била считана за вид кралство или царство,при който кралската власт се упражнява едновременно от мнозина. Понеже Рей-публика= Кралство народно (Кралство на народа). Особено важно в това кралство е било кой именно ще води народа: Нане или Вуте,Керкор или Гарабет. При монархията мърдане няма: властта е в ръцете на определена от традициите династия,която трудно може да бъде изместена в рамките на монархията и властта трудно може да попадне в ръцете на престъпници и авантюристи. Веднъж обърнала се колата обаче,пътищата са много и налането на република на мястото на бившата монархия дава път на всякакви мошеници,лъжци и демагози да лъжат народа кой както му скимне,да го будалкат непрестанно макар да са кой от кой по-примитивни,и едновременно с това да не носят никаква наказателна отговорност за действията си,прикривайки се зад афишите на "общото благо" и "в името на народа"! Републиката отваря пътя на банди и мафиотски организации да се доберат до властта,както стана в Русия през 1917 г. и у нас след 1946 г.Монархията обаче не позволява на професионалните паразити и грабители да съществуват безнаказано на народния гръб,понеже е техен ежедневен коректив,който виси над главите им като Дамоклиев меч и постоянно ги заплашва с възмездие. Затова,когато една мафия иска да се разпорежда безнаказано с даден народ,тя първо му взима монархията!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7962715
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол