Българското вето за Македония

Македония

ВЕСЕЛИН КАНДИМИРОВ

В края на 2012 година се случи нещо неочаквано: българското правителство отказа да определи дата за приемане на Македония в ЕС. Така България се нареди до Гърция в това отношение.

Само че между българското и гръцкото вето има важна разлика.

Оперетния спор между Гърция и Република Македония за името на последната има донякъде комичен привкус. Правата на Гърция върху името Македония са толкова въобразени, колкото и тези на Македония. Преди два века гърците са извадили от историческия килер и изтупали от прахта това забравено име, за да очертаят с него границите на историческите си претенции в области, където няма никакви гърци.

И сега изведнъж се оказва, че друг използува същото име, но вече не като топоним, а като етноним – нещо, което в днешния политкоректен век изглежда далеч по-солидно основание за собственост. И тогава официалното име на областта Македония в днешна Северна Гърция може да се разглежда като признание, че там живеят не гърци, а някакъв друг народ. (Което не е далеч от истината.)

Така гърците виждат, че са стъпили в поставения от самите тях капан. И капанът е готов да щракне. Отсрещната страна също не може да отстъпи, защото е заложила всичко на въпросното име. Получава се нещо като епизод от поредицата „Ну, погоди”. С Гърция в ролята на вълка. А спорът може да се разреши, и по-точно, сам ще изчезне, ако нещата просто бъдат назовани с истинските им имена – ако се каже, че от двете страни на македоно-гръцката граница живеят българи.

А най-смешното е, че ако някой печели от тази разправия, това е България. Тя няма нужда да показва несъстоятелността на ”македонския национален идентитет”. Гърция го прави вместо нея.

Поводът за българското вето е далеч по-сериозен. От край време политиката на Република Македония към България е въплъщение на болшевишкия принцип (използван далеч не само от болшевизма, но формулиран за пръв път от него): историята е политика, насочена към миналото. Целта на тази политика пък е посочена от Оруел: който владее настоящето, владее миналото. Който владее миналото, владее бъдещето.

Именно противопоставянето на този принцип е в основата на българската позиция, независимо как е формулирана тя на книга и дали самото българско правителство го съзнава.

Олелията, която се вдигна от югоизток показва, че ударът е попаднал в целта.

Не липсват критики и от отсамната страна на границата. Основният довод на противниците на това решение е, че България има интерес всички нейни съседи, и най-вече Македония, да станат членове на ЕС. Да, това е така. Но в политиката рядко има положения, при които и вълкът да е сит, и агнето да остане цяло. Обикновено трябва да решим кое да изберем. Дълги години агнецът на българския национален интерес беше жертван, за да се храни вълка – с очакването, че един ден той ще се насити и ще стане вегетарианец. Макар илюзорността на този подход да беше очевидна. В резултат неговият апетит само растеше. Време беше да опитаме и другия вариант.

Колкото и странно да звучи, българското условие за подкрепа е от полза и за населението на Република Македония. Македонизмът е доктрина, основана на фалшиви ценности. Главната от тях е отрицанието – македонската идентичност се доказва чрез българската на принципа „колкото по-малко българин, толкова повече македонец”. Отрицанието в крайна сметка е разрушително чувство и самите македонисти би трябвало да го съзнават. Вероятно затова напоследък правителството на Груевски направи опит за внасяне и на положителен елемент в политическото инженерство на македонизма. Но поради липса на материал то се спря на мита за приемствеността между древните и сегашните македонци – нещо, което преди това беше обект на вицове.

Сместа от комедия и отрицание не може да бъде основа на национално самочувствие. Показва го и действителността. Сблъсъкът с нея действува разрушително. Когато един завършен македонист дойде в България и види, че българите, въпреки разпространеното в Македония мнение, нямат рога и опашка и са добронамерени към него, той започва да подлага много неща на преоценка. Само един, но много представителен пример: бившия министър-председател Любчо Георгиевски е бил възпитан от малък като върл българомразец, Дотам, че по собствените му думи, дупчел тайно гумите на срещнатите български коли. Днес той има българско гражданство, жилище в Горна Джумая и е сменил името си от Люпчо на Любчо.

Така, че изоставянето на този сорт македонизъм ще е от полза и за тези, които искат да бъдат македонци. Никоя официална институция в България, както и повечето българи, нямат нищо против съществуването на хора с македонска идентичност, стига тя да не е за сметка на България. В действителност, заплахата за тази идентичност съвсем не е България, а нарастващото албанско присъствие в Македония. И тук България може да е незаменим съюзник и арбитър.

Така, в заключение, трябва да дадем положителна оценка на това решение на българското правителство. То трябва да бъде последвано от разработката на цялостна официална стратегия за политиката на България към Македония - нещо, за което хората, запознати с проблема, призовават отдавна.

Тя трябва да бъде изработена не от официалните викачи по македонския въпрос, а от действителни познавачи на нещата, включително и такива от другата страна на границата.

И, накрая, едно пожелание: нека българското правителство постъпи по същия начин, когато се постави въпроса за членството на Сърбия в ЕС.

……………………………………………………………………………………………………………………………………

Демограф: Ако българското правителство е българско, разбира се.

 

Поздрави за постинга! Темата е интересна, така както и мнението ти. Аз мисля, че българската външна политика трябва да е насочена към следното - Македония в ЕС преди Сърбия. Това е много важно според мен, защото така югозападната ни съседка ще се оттърси поне малко от просръбското си наследство и политика, и обикновенните хора ще могат по-лесно да "прогледнат", ако имат желание за това естествено. Ако Сърбия влезе преди Македония, "посръбчването" на македонците ми се струва, че ще се превърне в необратим процес. Дано да греша... Най-интересното обаче в ситуацията е нещо друго, което и ти си загатнал в текста, а именно поставеният от самите гърци(и сърби) капан, в който се е хванал тогава българският народ. Преди около 100 години обаче Сърбия и Гърция имат подкрепата на Русия и Запада, за разлика от България, а сега България вече е по-важна за Русия от Сърбия(АЕЦ Белене, Южен Поток, Черноморието и т.н.), България е много "по-близо" до САЩ, отколкото Сърбия(Базата в Бургас, НАТО, ЕС, войната в Сърбия и т.н.), гърците може да живеят много по-добре от нас, дори и в кризата, която ги застигна, но това не означава, че международният им престиж не се е сринал, което пък рано или късно ще има още последици(и сега вече има). България получава възможност не за реванш, а за това да покаже, че си е научила урока от историята и да поправи поне частично грешките си от миналото. Аз не се надявам на родолюбие от страна на управляващите, защото това ми звучи прекалено фантастично, поради простата причина, че едва ли правителството е българско. :))) Но алчността и жаждата за власт нямат цвят, религия, етнос или държава, заради което ако управляващите(нямам в предвид БСП или ГЕРБ, или друга партия, а елитът като цяло) са наистина способни лъжци/дипломати/политици, то ще получат много от това, за което си мечтаят, но само ако помогнат на България... :)))

"България получава възможност не за реванш, а за това да покаже, че си е научила урока от историята"
Отдавна пледирам за малко, от малко стратегическо виждане както у българските неграмотни исторически политици, така и от страна на Русия, която глупашката проиграва шанс след шанс да стъпи някъде стабилно Но се съмнявам в способностите и на едните и другите да действат рационално - парите са ги заслепили до дебилност.
Не може да рушиш, чрез корупция и разединение последната си опора на Балканите - България. Не може да прогонваш цвета на България защото не желае да бъде грабен..и после да разчиташ, че руския стратегически интерес ще бъде уважаван от оставащите тук турци и цигани поданици.. Руския интерес се нуждае от силна, жизнена,просперираща, богата и демократична България. Но руската политика винаги е разбирала влиянието като имперски диктат. Или ние ще съумеем да свалим небългарското правителство и парламент и ще защитим народа си от изтребване и прогонване, или руснаците и околните ренегати ще изтребят етноса ни. От това Русия само ще загуби. Но ... насила разум в дебела глава не се вкарва,.

четох с удоволствие полезния материал!Има нужда от такава серия, за тази част от историята ни!

Много добре си извел логиката на въпрос, който е изключително важен за реално осведомяване на хората по тази деликатна тема. Заключението е много полезно като дипломатическо решение на проблема. Коментара ти също е много верен... Поздрав!

Дали ония леваци четат подобни неща?...И ако четат, дали вдяват за какво става дума?
България получи шанс да заеме място на водещ авторитет на Балканите, но липсата на Балканска политика основана единствено на национален интерес ще ни изтика обратно в сивата сянка на историята.
Ако имахме Балканска политика, бихме могли с помощта на другите държави от бивша Югославия, които са в ЕС и имат парво на вето/Словения, Хърватска../ да натикаме сърбите в миши гъз и да ги накараме да забравят за УДБ-ашийските си чалъми в македонско и навсякъде където си врат гагите. Ако МАКЕДОНИЯ ВЛЕЗЕ 5 ГОДИНИ ПРЕДИ СЪРБИЯ В ЕС, СЪС СРЪБСКАТА ПЕТА КОЛОНА Е СВЪРШЕНО, НО....

Бат'Сали ли ще ни формулира политиката по Македония и Балканите.... Вън!

той и подобните му са вече закъснели.Като казвам това,от позната ми история,те са закъснели още от времето на цар Иван Александър и злополучната му женитба с еврейката Сара.Разрушаването на Българската държава,което е започнало тогава,се е оказало невъзвратимо(с някои краткотрайни периоди на леко връщане назад,или застой),но,невъзвратимо.От този период на развитието на страната ни(не само държавата),други,не българи,са диктували нейното развитие,или,по-точно "състояние".Колко силен е бил българският народностен дух си личи от това,колко време се е рушало,не само по време на турското робство,но и в годините след това,до 1989 година.Следващите 25 години,окончателно и безвъзвратно разрушиха не просто държавата,те разрушиха нашата народност.А няма ли народ,няма и държава.Погледнете из блоговете,за да видите,какво плюене по собствената си народност се излива.Едва ли има друг народ в Света,който да се самоотрича така.Натикването ни в ЕС ускори многократно този процес.Самото ни натикване,без някой да ни пита и без каквато и да е реакция,показва,че вече сме едно стадо,което политиците водят,където си искат,нещо,като,"мълчанието на агнетата".Слабо утешение може да ни бъде това,че и други овчи народи ги чака нашата съдба - ние само ги изпреварваме по темпове на самоунищожение.Печално,но факт.

България трябва да държи на ветото си за влизането на Македония и Сърбия в Евросъюзът.

Не трябва обаче България да поставя такова вето за влизането на Македония и Сърбия в НАТО. Нека да е Гърция тази, дето ще спъва Македония за НАТО. А пък Сърбия засега сама се спъва за НАТО, като не признава независимостта на Косово. Тъй че ако става дума за НАТО, то България трябва да е ЗА приобщаването и на Македония, и на Сърбия. Понеже такова вето на България само ще разсърди САЩ.

Обаче за Евросъюзът България трябва да си запази правото на вето.

В никакъв случай не бива да се допуска Сърбия да влезе в Евросъюзът преди Македония. Засега сърбите сами дават повод за вето - не само България, много други страни (например Германия) няма да я пуснат Сърбия в Евросъюзът, докато тя не признае независимостта на Косово. Ама какво ще стане, ако на Сърбия й дойде акълът и вземе, че признае Косово? Ами тогава ще има да му мислим, ама нещо трябва да измислим. Защото не бива да се пуска Сърбия в Евросъюзът преди Македония.

А за самата Македония - кога да я пуснем - в следващ коментар, че тук няма място.

Македония за България е огромен проблем. Македония може "да натисне спусъкът" и да отстреля България няколко десетилетия преди да дойде естественият край на България.

Но преди Македония, да се разберем за Гърция. Доколкото огромният проблем е Македония, никакви подобни проблеми не трябва да се създават. Следният коментар на уважаемият г-н Кандимиров вреди:



Потомствените християни, жители на Северна Гърция, вече са гърци, независимо от произходът им в миналото, понеже родният им език поне от две поколения вече е гръцки. Гърците са ги асимилирали, така както и българите сме асимилирали всички потомствените православни християни на наша територия, така както и румънците са направили същото. Този въпрос трябва да бъде снет окончателно.

За да се съсредоточим на огромният проблем - Македония.

Май пак не остана място. Ново отлагане. Съжалявам.

Първо някои факти от близкото минало. След като Македония обяви независимост, България първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 година под името Република Македония. Гърция остро се противопостави на името, не приемаше думата Македония да участва изобщо в името на новата държава. Предлагаха се имена като Република Скопие, Република Дардания, аз предлагах Република Монтешаро (нали има вече Република Монтенегро - това е международното име на Черна Гора).

Гърция беше подложена на огромен натиск и от САЩ, и от Евросъюзът, и тя през 1995 смекчи позицията си - Гърция вече допуска думата Македония да участва в името на новата държава. Гърция вече приемаше имена като Северна Македония или Горна Македония или Славянска Македония. Проблемът не се реши и до днес си остава нерешен, понеже самата Македония остана на предишната си твърда позиция - не приема никакво определение към името Македония. Като временен компромис за употреба извън Република Македония беше прието името Бивша Югославска Република Македония (FYROM). Това име е изгодно само за Гърция и Сърбия. Гърция вече няма нищо против това да е окончателното име. Натиск върху Гърция от страна на САЩ и Евросъюзът няма повече да има, понеже Гърция смекчи позицията си. На ход е Македония. Ако не иска да се нарича Бивша Югославска Република Македония, трябва да приеме някакво подобно окончателно име, например Северна Македония или Горна Македония. Докато не приеме, няма как да влезе в Евросъюзът. Не знам на какво се надяват управляващите в Македония - може би чакат пак да станат Настояща Югославска Република Македония.

Протакането на решаването на този проблем не е от полза за България. Но и скорошното му решаване също така не е от полза за България. Например, ако още през този месец Македония приеме да се нарича Северна Македония, то България ще остане с пръст в уста.

И тъй, проблемите на Гърция с Македония са бял кахър в сравнение с проблемите на България с Македония.

България трябва да има активна политика. Трябва активно да се присламчим към Гърция. Да я набутаме и нея в нашият спор.

Трябва да се принуди FYROM да признае следното:

-> И в България, и в БюрМакедония, и навсякъде по светът може да има хора, които са хем българи, хем македонци.

-> И в Гърция, и в БюрМакедония, и навсякъде по светът може да има хора, които са хем гърци, хем македонци.

-> И в Албания, и в БюрМакедония, и навсякъде по светът може да има хора, които са хем албанци, хем македонци.

-> И в Турция, и в БюрМакедония, и навсякъде по светът може да има хора, които са хем турци, хем македонци.

-> Хора, които са македонци, без при това да са българи, албанци, гърци, сърби, турци, власи или цигани, нормално може да има само в БюрМакедония.

Никакъв старт на преговорите за членство в Евросъюзът, докато не подпишат това. Историята, името Македония и езикът ги зарежете.