България страшна приказка

Автор: OFFNews Публикувана на 16 август 2013

Автор: Магдалина Генова

Докато вървях заедно с част от контра-протестиращите по “Аксаков” (поради странно полицейско решение), бях обзета от огромен гняв, заради арогантното отношение на полицаите, женичките, които нямаха идея защо трамбоват из София, онзи висящ милиард, позорът народните представители да бъдат охранявани от ударни бригади на Атака, възрастните хора – бабата на някой, когото със сигурност познавам, турчетата, израстнали в страх, лъжи и зависимост и млади девойки, облекли най-официалните си дрешки, питащи за или срещу правителството протестират, срещу едната разходка до мола.

Час и нещо по-късно ми е тежко, тъжно и унизено, че продължаваме да живеем в тази страшна пиеса. Страшно е много, и не знам дали спасение има. Днес избиха отново с огромна сила симптомите на болното ни общество и се чудя, дали това не е предсмъртна агония, или все пак можем, с много упорство и труд да обърнем нещата.

Днес видяхме:

- Хора, докарани под строй от райони, обхванати от обръчите на ДПС и местните феодали на БСП. Хора, които полицията допуска през кордона, само ако са в списъка на организатора. “Извикайте си организатора”, казва полицая, а ти се чудиш кой инструктира полицая и го запозна със спонтанните организатори. На импровизираната манифестация, по думите на Миков. Срам ме е.

- Хора, които трябва да са на работа в петък, но не са. Няколко хиляди. Дали са в отпуска, или това им е още един ден трудов стаж в полза на работодателя – някоя фирма от обръч, мутра, феодал. А ако са от администрацията? Кой ще попита къде работят и кой ги пуска, колко струва за бюджета тази разходка и кой ще я плаща?

- Хора, които не разбират, че не биха живели в такава бедност, ако милиардите не се източваха от тези, които ги возят, ако полицията не пазеше шепа делигитимирани политици за много пари, а работа ще има, когато има свобода. Защото и медиите са в ръцете на тези, които ги държат в зависимост, бедност и страх.

- Тъжната истина, пристигнала в София от забравени от нас места - изборите се решават от купени гласове, от зависими гласове, от уплашени гласове, от излъгани гласове. Не решаваме ние, гражданите, а тези, които държат гласовете.

- Бригади на Атака, които охраняват входовете на Народното Събрание. Ударни бригади, заедно с частни охранители вътре в символа на републиката и демокрацията. Мутри пазят по-големи мутри от мирния протест. Позор. Дори не знам дали това не е най-голямото дъно след всичко, което се случи през последните два месеца.

- Полицейщина, грубост, обиди и противозаконно задържане на лични карти на протестиращи от страна на полицейски служители. И когато ги попиташ това полицейска държава ли е – те ти казват, че да. Да? А защо никой не ни е казал, или пак сме изпуснали момента, в който някой официално е прерязал лентичката на диктатурата?

- Лъжи и манипулации от трибуната на парламента, с абсурдни твърдения, които не са предназначени за протестиращите, управляващите и опозицията, а за онази огромна маса хора, държани в тъмнина. Хората, които вярват, че този милиард ще отиде за тях, а едни лоши хора начело с президента на републиката искат да им вземат и последния залък. Които вярват, че токът наистина е намален, а просперитетът идва с помощи, а не инвестиции.

- Грозно противопоставяне на институциите, използване на полиция и жандармерия за частни цели, с фактура на името на данъкоплатците. Срамно, отново.

- Най-страшното – противоконституционно поведение от страна на управляващите партии, заплаха за гражданския и етническия мир, поредно противопоставяне на бедни срещу богати, провинция срещу столица, турци срещу българи, полиция срещу граждани. Защо? Заслужава ли си? Или просто нямате никакъв срам, страх и спирачки?

- Страшната злоба на мнозина противници на протестите и омразата, която те изпитват към тези, които работят, протестират, доброволстват и гледат деца. Най-страшно е, че в никой от тях няма дори зачатък на вяра в доброто, в това, че човек може след работа, вечер късно да ходи да протестира, да помага, да дарява. И след това да се върне да доработва. Защото в техния свят тези неща не съществуват. Светът на местаните и доганите, на обръчите, на Станишев и Моника, на радио-троловете и кибиците, в който всичко си има цена. В пари, в много пари и в още по-много пари. А безплатният труд е само срещу досие, заплаха или запис на флашка.

Грозно и тъжно, и страшно е точно в момента, в който безработицата расте дори в туристическия и земеделския сезон, икономиката е в колапс и сме на път да влезем отново в рецесия, а НОИ всеки момент ще издъхне, ние да сме навън, баби срещу внуци, възрастни без надежда срещу по-млади с идеи, момчетата от Джебел срещу момичетата от Надежда. Губим време и сили в безсмислен, измислен конфликт, който бетонира фундамента на злото. А можехме вече да поправяме България.

Нервната акула

……………………………………………………………………………………………………………………………….

Ще става и още по-страшно. Наближава 9-ти септември…

 

На 10 – ти всички партизани ще се върнат от гората/на демократичната си мимикрия/ и ще започнат да раздават пролетарско правосъдие.

 

Ще бъде „баш” като на 9-ти септември.

 

Току-що покълналия национален елит от образовани, почтени и смели хора ще бъде натикан в земята, подгонен и прогонен с революционния плам на новосталинистите, защото се е осмелил да поиска Справедливост и морал за всички..

 

Пролетарската „злоба на роба” ще изпепели България и ще я натори за руско-червените кукувици.

 

Какво от туй, че накрая и кукувиците ще бъдат опечени на онова барбекю и ще ги излапат с пилаф и айрян на следващия байрам.

 

За глухите не бият камбани.За слепите знамената нямат цвят. За тъпите мъдростта е порок.

За робите свободата е грях.

 

Но, за СВОБОДНИТЕ борбата е мисия, а робството – СМЪРТ!!

Роден съм в Исперих - малко градче в Провинцията. Там живях 18 години. После - казарма и през 1988-ма дойдох "у Големото село" да уча.
В София разбрах, че от 1,5 млн. "софиянци", истинските са не повече от 100 000 (умишлено завишавам от уважение към любимия град на Константин).

И така, аз съм "провинциалист" по рождение, но не и като мислене, поради което никога не съм страдал от комплекс за малоценност и проблеми съм имал единствено с други от Провинцията, които имат нездраво и неподложено с нищо, самочувствие ... всъщност - високомерие.

Днес виждаме поредната проява на провинциализъм=политическа заблуда+недодялана показност+"натирване носовете на ония там, в София".
А кои са "ония там, в София"?
Не са ли вашите синове, дъщери, внуци, братовчеди? Защо не попитате тях как стоят нещата? Защото тук, в София, е мястото, където всеки ден са депутатите и сме ги виждали и без маските им от предизборните митинги.

Затова един провинциалист по рождение призовава : стига провинциализъм!

Аз съм от провинция Македония - традиционен люпилник на Български управници. Но откак на власт са дупничани,кърджалиите и оня с очилата на оная работа,България бега..
Днес във вилаета Разлог, тълпа пременени като за концерт на Азис цигани, се разтовари от рейсовете на Партията на площада и замаяни от видяното в София манифестираше до оборите в които живеят, разнасяйки миризмата и шума на контра-протеста. Организаторите ги нямаше и циганките свободно коментираха вълнуващото преживяване на чист славянски jазик - Амъ Славенуу, ти когъ свари да поарчиш надницътъ мъ?..Яз си носъ и кифлътъ. - Ква кифлъ мъ, у мойто торба немаше кифлъ а ъдин комать ляб и две чифтета с домуз. Фърлих ги. От Мадоналъ си зеф адин бургел и фантъ зъ 5 леъ..- Мъ тиъ софиянси, по-дрипави и от нас мъ. И маат тъпани като у мааалътъ. За кво ли простетираа?. - Они си знаа. Ле зехме по петнаасе левъ.-Кюти си оти и тва нема да зееме ако свалаа Ореофски.
А комшията ми се изсули покрай мен с глава настран, да не го видя, че и той е от същия рейс...
Провинцията...срещу провинцията.

Някога управляващият град е бил този с трона, пре-стола. Оттам е идва и името му - "Престолен град/ Пре-столица", съкратено днес на "столица".

В момента това е София, а хората, родени в него се наричат "софианци'. Но по-важното е колко и къде са столичаните - тези, които съзнават важността и отговорността на "престола".

Да, Македония е дала много столичани.
Кръстьо Сарафов, Иван Вазов, Атанас Буров и повечето от известните ни личности също са столичани, родом от Провинцията (сиреч - не София).

Допреди протестите от това лято, смятах, че столичаните са на изчезване. Вече съм оптимист и жалките хорица от автобусите няма да променят тази ми нагласа.

У нас обаче нямаме "злоба на роба",а злоба на хайдуците срещу народа,когото са обрали и продължават да крадат 69 години вече! Понеже знаят какво заслужават за страшните престъпления които са извършили срещу народа ни,комунагите няма да мирясат докато не го унищожат,понеже той няма да им прости греховете и на свой ред ще ги унищожи,ако му паднат в ръчичките!

Да си жив и здрав.
Проверявам често, дали има нещо ново в Ангеловите анализи. Ровя се във Ведите български и Индийски и ми става тъжно за слепотата на днешните българи. А предците ни са разнасяли виделината по света...

Не завиждайте на София!Днес тя е един провинциален град от Европа.
А колко са софиянците може да се разбере по празниците и движението на леките коли .Добре ,че има голями празници та всеки софианец може да види какъв е наплива от провинцията.Тук са събрани лумпените от цяла България .