Автор: bosia

ПЪТЯТ КЪМ ХРАМА

Помните ли филма „Покаяние” на Тенгиз Абуладзе? Великолепен филм! Убийствено великолепен!

А помните ли как свършва?

Той свършва с кратък разговор между домакиня и възрастна жена. Възрастната жена пита дали улицата, където живее домакинята води до храма. След отрицателния отговор възрастната жена казва простичко:

-Че каква е тази улица, щом не води до храма?

В тази фраза се крие толкова смисъл и толкова истина, колкото е необходима на цялото човечество от появяването му до неговото евентуално приключване.

Но тази фраза е смисълът на съществуване и на обществото, и на всеки един от нас поотделно.

Защо останахме без храм?

Защо пътят, по който вървим ни води в поредното блато?

Защо сме закърнели за смисъла и истината?

Защо издигнахме тялото си в кумир?

Защо не си задаваме Въпросите?

Тялото се лекува в болницата, но душата-в храма.

А Ние искаме да построим храм на нашето тяло...

- Върховна глупост!

На какво основание приемаме смрадливите тела на една шайка негодници за мощи? Та те не само не са светци, но са и мъртвородени. Те имат само тела, но душа нямат. Не виждате ли това? Не виждате ли, че те са назначени от Сатаната, а не са избрани от нас?

Не виждате ли, че ние с вота си само ги легитимираме? Сатанаил доволно потрива мръсните си ръце и се радва, че за пореден път ни е измамил. А ние, кой знае защо, не чуваме сатанинския му смях и с телата си пазим неговите мандатоносители и с парите си храним ненаситните им тела.

Каква ерупция на глупостта и слепотата!

45 години строихме крепост върху блатото на една човеконенавистническа идеология. 45 години с телата и костите си крепяхме стените да не паднат. Излизахме на сатанински сборища и се самолъжехме, че живеем добре и правилно.

45 години вървяхме в посока, обратна на пътя към храма. Сега не искаме да признаем върховната си глупост, бездуховност и безумие. Това ни кара да сантименталничим, защото нямаме време да си създадем нова биография и да признаем, че сме били отрепки.

Дори когато децата ни излязоха на улиците, за да ни отворят очите, ние още по-силно ги стиснахме и дружно заповтаряхме, че те не знаят какво искат. Трябвало да искат не морал, а хляб и вода.

А те искат храм.

Храм, който ние трябваше да изградим. Не от камъни дърво и метал. Не от притворни молитви и заклинания, а от дух. От познание и характер. Сега ние ги обвиняваме, че ни вменяват вина.

Те са деца. Те не вменяват вина. Те питат!

Всяка година завършва с равносметка За тази година равносметката е съкрушителна.

След 45 години безумно крепене на една идиотска Вавилонска кула и 24 години потъване в блатото, което смърди ужасно, но ни е топло и затова ние още не сме стигнали до пътя който води до храма. Нещо повече-не го търсим.

Опитваме се да строим нещо, парадирайки, че това е храм.

Това, което строим е най-обикновен замък. Той е построен с камъни, бетон, желязо и дълбока бездуховност. Стените му ни пазят от разум, духовност и отговорност

А храмът се строи от дух. От душите на всички нас. Замъкът пази телата на сатанаиловите войници от духовността и човешката любов . Повярвайте! Замък не ни е нужен. Нужен ни е храм. Един за всички нас, в който човек трябва да влиза свободно и равноправно.

Но трябва да намерим Пътя към храма. Той е само един и минава през нас самите. По пътя трябва да изхвърлим от нас всички хитрости, подлости, самозалъгвапия и казуистики. Трябва да изрежем греховете, грешките и апатията.

Пътят към храма е пречистването на всеки от нас. Храмът не е материален, но има невидима стена. И ако не се пречистим, ако не се излекуваме от пороците и греховете си, тази невидима стена няма да ни допусне в храма.

Тръгвайте по Пътя към храма. Той е стръмен, дълъг и труден. Само силните и страстно желаещите ще стигнат до него. Направете си равносметката за изминалата година и вземете духовния скалпел.

Започнете със себе си. Изчистете се от цялото зло в себе си и станете свободни хора.

Защото какво е един път, който не води до храм?

Това е самата истина. На който не му харесва, значи нищо не е разбрал от живота... Поздрав за Босия и за теб, че си го публикувал в блога си!

и нямам думи!

не е достатъчно и желанието да се иде до Него. Необходимо е слепците да имат зрящ и смел водач, да ги заведе до Него. Не може да виним слепците за ориста си. Злодеите са се погрижили за слепотата им от раждането, а проглеждането е магия, дар и най вече препятствие, което не всеки успява да преодолее. Само избрани проглеждат и отплатата им е мисията за пътя към храма.

И един на 100 да е зрящ - стига.