По причина на това, че все по-малко хора (и преди всичко от по-младата генерация) у нас разбират руски език, все по-малко са и онези, които могат да си създадат непосредствена представа за действително случващото се в Путинова Русия – в умовете на част от нейната „нова интелигенция”, в сърцата на големи сегменти от нейното народонаселение.

Поради това са склонни да отдават – най-малкото частично – доверие на пропагандните клишета за „традиционния украински национализъм”, който довел до революцията в Киев, да приемат като чиста монета, че „новото украинско правителство работи под фактическия контрол на „Десен сектор” и дори да не приемат от сърце тези манипулации, най-малкото да си въобразяват, че „разбират” ексцесите на Путиновата политика, която – за първи път от 1936 г. насам (когато започват „деянията на Хитлер”) – възроди практиката на „анексиите” и „аншлусите”.

Заслужава си обаче, колкото се може повече хора у нас (и колкото се може повече млади и образовани хора у нас) да можеха да чуят и да видят каква атмосфера цари от поне пет-шест години насам в електронните и конвенционалните медии в Путиновото „господарство”.

Тук ще насоча вниманието им само към един материал, достъпен в интернет-пространството.

Става дума за сайта russia.ru и за една от последните беседи на широко известния в Русия философ професор Александър Дугин.

Но преди да послушат Дугин, нека младите хора видят поне още няколко лица от редовно гастролиращите в този сайт говорители. 

Да видят колко съзнателно аранжират те визията си в нещо средно между ултразилоти и уахабитски джихадисти: черни ризи, обилни старообрядчески бради, стъклен поглед…

Ето го например някой си Валерий Коровин, който в продължение на десет минути говори с абсолютно безстрастен, откровено-циничен, Гьобелсов тон за това колко е важно и необходимо натрупаните в руското общество негативни емоции да бъдат „пренасочени” навън – към Съединените Щати.
Нека се забележи, че той дори не отрича, че въпросните негативни емоции на руснаците към обществото и държавата, в които живеят, могат да имат определено основание.
Той само казва, че те трябва да бъдат „преканализирани” – да се внуши, че САЩ е разсадник на световната развала, че САЩ е територията на Антихриста.

Нека след това зрителите вече да преминат към Александър Дугин – идеен водач на „новото евразийство” – практически официална идеология на днешния Кремъл, неслучаен човек – бивш съветник на председателя на руската Дума, професор в Московския университет.
Също с обилна брада, обикновено с черна риза под черно сако, със стъклен поглед (имаш чувството, че след възцаряването на Путин стъкленият, абсолютно лишен от човешка емоция поглед е станал мода в тази страна).

В началото на своята беседа от 11 април 2013 г.[1] философът-евразиец споделя с нас, че от много години размишлява върху проблема каква би могла да бъде една „нова, осмислена и убедителна” национална идея за днешна Русия.

И ето, „неотдавна (следователно преди анексията на Крим – б. м.) – казва той – в главата ми дойде мисъл относно това как да се реши този въпрос”.

„Идеята е такава – изстрелва Дугин – че ние трябва да завладеем Европа, да я завоюваме и да я присъединим”.

Да – ни повече, ни по-малко.

И понеже си дава сметка, че това „ново, осмислено и убедително предложение” едва ли ще прозвучи съвсем естествено за мнозина дори в Русия, великодушно разрешава отначало да се даде възможност на хората, които биха се стреснали от него, „да попъшкат, да повикат…,” та, когато очакваната вълна на „кряскащите агенти на Запада, на петата му колона и на прочее кликушестващи сили” спадне, да може вече да се зададе спокойно питането: „А защо не?” 

Защо да не се осъществи онова, за което бил мечтал през XIX в. великият Тютчев: „руският цар (или руският президент – допуска Дугин) да стане общоевропейски цар и по такъв начин да възсъздаде Византийската империя” или още по-точно „една глобална Трето-римска империя”.

След кратък исторически екскурс, показващ че въпросната „идея”, освен на „великия Тютчев”, се е мяркала в съзнанието и на още неколцина, при това европейски, мислители на  XIX в. (Фр. Ницше, Освалд Шпенглер) и че следователно „някаква про-руска пета колона (това е терминът на бившия съветник от държавната Дума) в Европа ни е обезпечена”,

философът все пак се сеща, че малкият западен полуостров на Азия, освен екзотичните писания на Шпенглер и Ницше от по-миналия век има и въоръжени сили и НАТО…

„Работата е там обаче – тутакси внася успокоение Дугин – че НАТО в „твърди операции” не участва. Ние вече се сблъскахме с техния приятел Саакашвили (ораторът има пред вид военната интервенция на Путин в Грузия преди няколко години – б. м.) и видяхме, че се вдигна повече шум, отколкото нещо друго.

Имаше някакъв воден балет в Черно море, американски, натовски крайцери. И какво?… Южна Осетия и Абхазия са си наши…”

Ето защо този дребен проблем (с НАТО) не би трябвало да спре Русия да разработи сериозно „новата си национална идея”.

И не би трябвало, защото – убеден Дугин – ние и няма нужда да воюваме с оръжие. „Защо да воюваме с оръжие? Нека да воюваме не с hard power, а със soft power”.

Всъщност оттук започва цялата оригиналност на неговата „идея”. Защото Европа – безспорно след като също „попъшка и повика” – би трябвало безусловно да се съгласи да бъде „завладяна, завоювана и присъединена” към Русия-Евразия.

Тя, направо казано, няма друг изход, това е неизбежната й историческа съдба. Защо ли? Ами защото Европа всъщност е вече на смъртно легло: „европейското съзнание днес се разпада.

Всички вменяеми европейци разбират, че още малко и Европа ще се превърне в бездна, че там ще останат само някакви анклави на изроденост – емигранти, които просто ще унищожат европейската идентичност”.
„Вижте – продължава да сочи Дугин – те (европейците) като Брайвик (масовият убиец от Норвегия, с нацистко самосъзнание – очевидно „вменяем европеец”, само малко объркан – б. м.) вече започнаха да стрелят по своите си, от неразбиране какво да се прави унищожават себе си”.

И ето, понеже не разбират „какво да се прави”, назрял е вече моментът на европейците да им се предложи руската „национална идея”, родена от Дугин – да бъдат те „завладени, завоювани, присъединени” под скиптъра на „общоевропейския руски цар” (или президент).

Именно като прогресивно израждащи се, ставащи (в лицето на Брайвик) опасни за самите себе си те трябва – просто няма как да не приемат „идеята” на днешна Русия.

А каква е тя, какво собствено ще извърши новата глобална Трето-римска империя на Путин?

Ето какво: тя – заявява ни Дугин – ще „спаси Европа от гейовете, от Pussy Riot, от емигрантите”, въобще – „от нея самата”. Защото – очевидно е, би трябвало да е очевидно, според професора – че „самата” Европа, това и са „гейовете, Pussy Riot, емигрантите” (и безсилно-„героично” воюващият със „самата” Европа Брайвик).

Как ще го направи? Дугин с широк жест приканва неразбиращите какво да се прави „вменяеми европейци” да погледнат днешна Путинова Русия: „вижте – зове той – у нас Pussi Riot лежат в затвора и вашите също ще пратим там, при вас Femen безчинстват в църквите – при нас бързо, бързо получават тоягата и на камионетки се извозват на боклука

(нека се осмеля да добавя, в бъдещата „глобална Трето-римска империя” както „извозването”, така и „сметищата” сигурно ще се рационализират – пещи, комини, газ… – б. м.)”. „Вие не сте способни да се справите сами с емиграцията? Ние ще се справим: куфарчето, на гарата и – откъдето си дошъл…”

След тези „спасителни” мерки за превърналата се в купчина от „гейове, Pussy Riot, Femen и не-индоевропейски емигранти” Европа, родителят на „новата и осмислена идея на Русия” великодушно обещава, че Православна Русия „чудесно ще се договори с консервативните кръгове” в тази „обезпаразитена” Европа: на католиците (колко благородно) „няма да се забранява тяхното вероизповедание на нашата имперска територия”, и на „не-номиналните протестанти – на същински вярващите в Христа” – също. „На Европа ние ще предложим да си остане своя, да е самата себе си. Просто ще установим протекторат и толкоз”.

Е, разбира се, с цел да си „остане сама себе си” Трето-римската империя, този духовно-политически „протектор”, ще трябва да поеме и определени грижи за недопускането на „някои нихилистични проявления на човешката душа”, които европейците през последните десетилетия така са занемарили, че по същество към днешна дата Европа чисто и просто е започнала „да ненавижда себе си”, „да се кае пред всички”. „Стига сте се каели” – ще трябва да им каже на европейците „православнейшият” руски всеевропейски цар (или президент).

И за да не продължава това „каене”, за да се „сдържат и локализират” (забележете експертно медицинския език – б. м.) тези „нихилистични проявления на душата”, ще въведе „върху европейските средства за масова информация определена патриотическа цензура”.

Не либерална като сега – предупреждава философът – когато либералните вестници по десет хиляди пъти проверяват няма ли някъде някакъв нелиберален елемент.

Най-накрая – въпреки твърдото си убеждение в необходимостта, незаобиколимостта на офертата на руската „национална идея” към Европа и въпреки успокоителните обещания тази „национална идея” да се осъществи не чрез hard power (както в Крим), Дугин си дава сметка, че „ще се наложи да променим нечии убеждения” (т. е. в Европа, в която „някаква про-руска пета колона ни е обезпечена”, но тя е още крайно недостатъчна).

„И аз смятам – казва Дугин – че тази „достатъчна” пета колона следва да се сформира активно и енергично.”

И сега – внимание (особено да внимават политически-грамотните хора у нас): за да променим нечии убеждения в Европа, за да попълним про-руската „пета колона” в нея,

ние (сиреч, руснаците) ще трябва „да придвижим, да издигнем наши хора в Европа на власт, да ги укрепим, например, с парите на „Газпром”, да изкупим принципалите на рекламните агенции в европейските издания, защото именно те имат влияние върху пресата”.

В края на краищата – заключава Дугин – „нищо лично, нищо страшно, в парадигмата на реализма в международната политика това е напълно естествено”.

Ето това е. Още веднъж подчертавам – Александър Дугин въобще не е „незначителен фактор”, някакъв си „приказвач” в днешното публично пространство на Русия, сравним с персонажи като Волен Сидеров или Чуколов от „Атака”

(макар че, нека припомня, именно Александър Дугин изпрати поздравителна телеграма тутакси след като тази партия намери място в българския парламент преди десетина години).

Нито неговата беседа в ежеседмичното предаване на сайта russia.ru е някакво единично „мозъчно възпаление”.

Дугин е човек от висшите среди на руската идеология, автор на десетина книги и безброй статии в същия дух, написани през последните десет-двадесет години.
А в същия сайт интересуващите се могат да видят, че поне от три-четири години този „философ-геополитик”, вожд на превръщащото се, повтарям, в доминантна идеология на днешна Русия нео-евразийство, облъчва народонаселението с подобни „идеи”.

И той го прави далеч не само в този сайт и в подобните нему (много десетки, уверете се сами – от зилотско-православни до реал-политически-фашизоидни), но и на международни конференции и от катедрата си в МГУ…