Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2014 20:47 - Какъв морален изрод е българската путинистика! Дебатът на негодниците.
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 936 Коментари: 0 Гласове:
0



 ОЩЕ НЯКОЛКО КАЗУСА

2 Април 2014

Васил Пекунов, www.readvasko.com

Специално за Кафене.нет

 

Дезоксирибопутиноинова киселина

Какъв морален изрод е българската путинистика!

Моралната гнусота обаче е само част от бедата ѝ, макар и по-голямата, огромната част. Българската путинистика е и интелектуално отвратителен, и естетически отвратителен урод. Като основен и основополагащ дял от родната псевдожурналистика и антижурналистика той, уродът, е и исторически обречен дегенерат.

Да, дегенератът по правило служи само за пари и заслужава само презрение. Ала се срещат и медийни клетници, дето путинясват от сърце и по убеждения. Те вече освен за презрение са и за ожалване. При тях путинистиката е кодирана в дезоксирибопутиноиновата им киселина, а за тая клетъчна трагедия никакви генетични куршуми няма открити.

Няма и едва ли ще има.

Казус?

Няма и казус. Само клетъчен мрак и генетичен ужас. И дезоксирибопутиноинова киселина с дъх на азиатска тлен.

Бог да им е на помощ.

Доходяги

Всеки, който е чел поне малко от Солженицин или Шаламов, знае какво е доходяга. Доходяга в ГУЛаговия, в съветския, в Ленино-Сталиновия смисъл на думата. За онези, които не са чували руския жаргонен термин, привеждам два цитата от мрежата. Цитатите са в оригинал и комай не се нуждаят от превод:

- крайне ослабленный, близкий к смерти человек;

- обессилевший, измождённый человек;

„Измождённый” пък означава „крайне изнурённый, измученный, усталый или истощённый”.

Как само спокойно, как някак дистанцирано звучат думите! Но и така, поотдръпвайки се от нас във времето, дават добра представа за какво иде реч. Поне на тези, които искат да си изградят поне повърхностна представа за робския, каторжния, ужасяващия ГУЛагов „труд”, за повсеместния „наказателен” глад, за варварския мрак, легнал над империята на злото. Която пък представа ражда нашето искрено съчувствие и дълбоко състрадание към десетките милиони невинни човешки същества, унищожени в нечовешките съветски лагери.

Да помълчим една минута.

А сега да се пренесем половин век напред. Готово, озоваваме се в днешно време. От империята на злото кацаме право у нас, в европейската демокрация от нашенски тип. Да се огледаме. Пълно е с доходяги, нали! Накъдето и да се обърнеш – доходяги! Ала не физически, пълно е с морални доходяги!

Казус:

Какво да мислим и как да се отнасям към моралните, нравствените, духовните ни, ако щете, доходяги? Към онези, които бидейки физически здрави, в добра кондиция и без да са принуждавани, без да са заплашвани от никого и от нищо, сами се превръщат в нравствени, духовни доходяги?

Които се оказват на границата на духовната смърт, губейки или загърбвайки, или пренебрегвайки, или стъпквайки всички и всякакви морални норми и устои?

Физическите доходяги са оцелявали рядко – поне в болшевишка Русия. Примерно двама на сто погубени от злото. Съвременните нашенски морални доходяги – тъкмо напротив – се радват на нормално здраве и изглеждат дълговечни. Ала само изглеждат. Цъфтящата им наглост и неизчерпаемото им бодро злотворство не дават никакви признаци, че нравственото им, душевното им опустошение ще пожали опразнената им откъм житейски смисъл личност. Не, няма да я пожали. Нравственото им, душевното им опустошение неотклонно ще доведе личността им до пълна разруха. В резултат: физически здраво тяло, приютило личност в руини. И да се говори в този случай за възможността от катарзис е пълна демагогия, освен ако не е пълен идиотизъм.

И какво правим ние? Ние често завиждаме, за да не кажа масово завиждаме на такива хора заради „успеха” им в области, където нас хич не ни бива: власт, пари, прогимназии, джипове, едни такива особени жени… Масово завиждаме на моралните ни доходяги!

Колко измамно е мисленето ни и колко превратно изкривени са понякога думите ни! Ако погледнем двата типа доходяги, с лекота наричаме получовек (о, правим го без лошо чувство!) клетника, който пълзи с последни сили в петдесетградусовия студ някъде из Колима или край Воркута, преди „крайното изтощение” окончателно да го смаже и той да стихне завинаги там някъде в ледената болшевишка пустош. А ще възкликнем: „Живее си живота тоя човек!”, визирайки напращелия ухилен нашенски типаж, загубил покрай нравствената си разруха всичко човешко у себе си.

Наистина странни са нашите човешки схващания що е получовек и човек.

Санитарен казус

Този казус не е посветен единствено на политици, журналисти, чиновници, както би могло да се стори на някого. Дума да не става! Посветен е на „представителна извадка” от всинца ни.

Казус:

Какво се получава, когато си подлога, а не съзнаваш, че си подлога, макар че би трябвало лесно да го осъзнаваш; когато дори и през ум не ти минава, че би могъл да си подлога, а би следвало да ти минава, и то постоянно, понеже си? Какви са плодовете на труда ти, когато си тъкмо такава несъобразителна подлога, а такива едни разсеяни и завеяни са вероятно 99 процента от подлогите?

Комедия се получава, комедия са плодовете на труда им, ще отвърнат повечето хора и ще бъдат съвършено прави. При това много добра комедия, много смешна комедия. Хем смешна обаче, хем и поучителна. Накратко – Шекспир, та и отгоре!

Ех, де да беше само смешното!...

За жалост най-често не става така. За жалост най-често си имаме работа с другото лице на Шекспировото наследство. Мрак и ужас е най-често продукцията на подлогите. Нещастия, беди, разруха, престъпност и нерядко смърт, смърт, смърт. Няма зло през хилядолетията, което да не е сторено с гнусната подкрепа и/или при непосредственото участие на всякакъв тип и вид подлоги, които по правило никога не съобразяват или пропускат да забележат, че са подлоги. И така е по всички ширини и дължини на земното кълбо и при всички цивилизации и раси.

Ще рече, имало ли е и има ли трагедия някъде, подлогите са най-малко дълбоко замесени, ако не са преките извършители. И 99 процента от тях все не успяват някак си да разумеят какво представляват!

А иначе са наистина комично смешни, дяволите да ги вземат!

Исках да кажа – дяволите да ни вземат с цялата ни „представителна извадка”!

Граничен казус

Стой! Заковаваш на място.

Стой, не мърдай! Стоиш, не мърдаш.

Стой, горе ръцете! Стоиш, вдигаш ръце.

Стой, ще стрелям!

Казус:

Как е възможно да постъпиш при последната команда-заплаха, ако ти си преследваният?

№1. Спираш, стоиш, а те идват, прибират те и отново си неволник.

№2. Спираш, стоиш, а те се прицелват хубавичко и както любезно са те предупредили, стрелят. При това съвсем точно с такава удобна мишена. Звучи като шега, ала историята познава „шеговития” случай №2 в безчет летални повторения.

№3. Не спираш, бягаш, а те се прицелват хубавичко и както любезно са те предупредили, стрелят. При това съвсем точно, макар и с такава неудобна мишена.

№4. Не спираш, бягаш, а те се прицелват хубавичко и както любезно са те предупредили, стрелят. Ала неточно. И ти си свободен.

Някак натрапчиво излиза очевидният извод, че за предпочитане са вариантите №№3-4 пред вариантите №№1-2. Но мнозина, мнозина предпочитат да спрат, макар че условната смъртност и при двата случая е 50%. Защо? Нямам друг отговор освен този: при мнозина, мнозина радостта, тръпката, опиянението от така близката свобода не могат да превъзмогнат ужаса от смъртоносния куршум в гърба. И ако някой „смелчага” се кани да хвърли камък по хората, избрали да се надяват на вариант №1, нека въпросният добре да си представи той лично как би постъпил на тяхно място.

А сега да идем далеч от границите на някои азиатско-карибски държави (границите в буквалния смисъл) и да разширим границите на разсъжденията си. Само за малко.

Ако мислено заменим спирането, стоенето ни на място с отказ от съпротива, а бягството си заменим с борба, с открита, честна борба за собственото ни самоутвърждаване; ако вместо преследвачите си представим тежките проблеми, с които се борим; ако се абстрахираме от стрелбите и най-вече от „леталния изход” – не е ли всяка наша житейска битка някъде в рамките на №№1-4?

И резултатите от всяка наша житейска битка ще трябва да са някъде там.

Негоднически казус с малко праведно-угоднически привкус накрая

Щрих от всекидневието ни. Постоянен, натрапчив, доста досаден, меко казано, щрих.

Двама публично известни негодници се карат публично. Четирима публично известни негодници се карат публично по двойки. Шестима публично известни негодници се карат публично – и пак по двойки. Всеки ден. Включително събота и неделя. Ние сме богата на негодници страна: при нас поне петдесет двойки публично известни негодници се карат публично във всеки един момент.

Забележка: не броим (именно защото са неизброими) свадите извън ненавиждащите се двойки, безбройните и безкрайните свади между групи, котерии, банди, мафии, партии…

И така – двойките. Поне мен най-много ме впечатлява фактът, че всеки негодник от всяка двойка врагове твърде често говори истината за противника си. Гадна, гнусна, долна, низка материя, но истина, истина, същинската истина. Всяка дума тежи на мястото си, защото е истина. Проверена истина. А ти я поднасят – винаги и без изключение! – професионални демагози и опитни лъжци. Сиреч – негодници.

Казус:

Какво изпитваме, докато слушаме нелицеприятната за всеки от публично известните негодници истина?

Погнуса и отврат най-вече. Възмущение също така, гняв. Потрес от мащабите на човешките ни възможности да творим зло. И все подобни чувства.

Но и удовлетворение. Когато чува истината – каквато и да е тя, всеки нормален човек винаги изпитва и задоволство покрай останалите си чувства. Дори и гласът, който я произнася светата истина, да е на публичен негодник. Винаги е добре да се дава глас на истината. Дори и гласът да е на професионален демагог и опитен лъжец.

Което не означава, пази Боже, че препоръчвам да се слушат взаимните ругателства (чрез истината за всеки от тях!) на публично известните негодници.

Истината говори и чрез толкова праведни люде – защо да не чуем тях?

А и тяхната истина е от съвсем друг порядък. Тя е годна, ако мога така да се изразя.

Няма и как да е иначе, понеже праведните люде са Божи угодници.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 6772176
Постинги: 1599
Коментари: 8960
Гласове: 9411
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол