„Туземното население на Америка не е могло да види, че корабите на Колумб се приближават към брега, защото кораб не е съществувал в тяхното описание за света.” Росенеее...!

Кораб по техния списък от понятия е било равно на нещо като остров, мачтите като палми, топовете като свирки, а гюллетата като кокосови орехи.

Те просто не са били способни да видят корабите, както костенурката на пътя  не може да види нито пътя, нито  наближаващата кола.

Мнозинството от българите, в това число и управниците на България, не могат да разпознаят демокрацията като друго освен като ново име на авторитаризма, защото демокрация е държавно устройство, което не съществува в тяхното описание за света.

Демокрацията се появява напоследък в инвентарния списък от описания на реалността само на някои българи и то, едва чак когато те са се запознали с демократично държавно устройство, там на място и със собствените си сетива.

Българските политици и държавници, в своето преобладаващо мнозинство не са имали възможността или/и желанието да се запознаят с демокрацията със собствените си сетива., поради което от тях не може да се очаква да разпознаят демократичния начин на устройство и практика в държавата.

Това е причината България да тъпче на място в калта на плосък авторитарен режим остров, наричан от всички тях демокрация.

Точно това е причината единствено успешни държави от бившия комунистически блок да са само тези, които са съумели да поставят начело на държавите си хора, които имат ясно лично и сетивно възприятие на понятието демокрация, като Литва и Грузия, в които преходът към демокрация бе извършен от хора живели дълго време в демократични държави.

Или в държави като Полша, Чехия и Словения, където голяма част от населението не е загубило или бързо е придобило лични възприятия за демокрацията, поради близостта и човешкия обмен с демократичните Англия, Германия, Австрия и Италия.

Забележително е, че когато използвайки възможностите на демокрацията, на власт в тези държави отново се появят „индианци”, започва незабавната реставрация на червения тоталитаризъм под различни форми. Като в България например. 

Както и това, че докопвайки се до властта, в повечето случай с индиански средства, туземците задължително започват да влачат островите, барабар с народите си, назад към тоталитаризма и да го привързват с всички подръчни средства за палмите някоя оцеляла индианска империя.

Защото „индианците” колкото и да са добри в политическата реторика и червен шаманизъм, си остават слепи за това което не са виждали никога и винаги се връщат интуитивно към това, което им е набито в понятийния им списък..

Това е обяснението на факта, че в продължение на две десетилетия, българските политици и управници не могат да създадат нещо, което да прилича на демократично уредена държава.

Всички те нямат персонални възприятия за демокрацията, а се опитват да създадат такава по описанията на други – било съветници от ЕС или хора поживяли малко в демократични общества.

Но в повечето случаи по описанията на индиански старейшини от дълбочината на сушата, които не само, че не са виждали кораб, но не са и помирисвали морския дъх на свободата.

Това е като да се опиташ да обясниш на индианците, че корабите на Колумб не са острови и ако опиташ да ги накараш „да построят кораб”...те винаги ще строят остров.

Това е и обяснението на феномена с българските протести и контра протести, с българкото лутане между демокрация и тоталитаризъм, между свобода и робство, между Европа и Азия, между мизерията на Путин и благоденствието на Запада..

Протестиращите са българи, които са добили сетивна представа за устройството и функционирането на една демократична държава от личен опит,

а контрапротестиращите и организаторите на контрапротестите са българи „индианци”, които не виждат демокрацията, защото такова чудо не съществува в техния списък от устойчиви понятия, които да са формирани с личен опит..

Това е и драмата на българското гражданско общество.

Всяки опит на белите хора -граждани, да построят читав кораб, се проваля от факта, че корабостроителите които си избират, са индианци, които дялкат дървото с кремъчните си брадви, и припявайки в хор Как така Как така  Как така...пак си строят остров.

Колкото и да е тъжно и далечно, докато начело на държавата ни не застанат водачи, които са вкусили лично демокрацията и са поставили това понятие в списъка от представите си за устройството на държавата, независимост, демокрация и просперитет България няма да има.

Това означава тотална и безкомпромисна подмяна на управляващия елит, състоящ се от обективно слепи за демокрация хора „индианци”, с такива които виждат демокрацията като това, което реално е.

Такава радикална промяна не може да бъде извършена и реална демокрация в България не може да бъде установена, докато не се натрупат достатъчно на брой бели граждани, които да виждат реалностите демокрация, морал, справедливост, прогрес…, а не техните виртуални „индиански” заменки,

Които граждани да се обединят в демократични организации и да излъчат бели водачи, в чийто понятиен апарат демокрация означава конкретен работещ вид държавно устройство и почтено лично и публично поведение..

По подобен начин стоят нещата и в останалите сфери на живота в България.

Не можем да очакваме демократични медии, ако те се оглавяват от незрящи собственици и редактори с индиански представи за мисията си в обществото, а статиите им се пишат от жадуващи за дрънкулки червенокожи под диктовката на Големия шаман ..

Не можем да имаме свястна съдебна система докато 99% от магистратите са „индианци”слепи за съдържанието на понятието справедливост в една демократична и правова държава.

Не можем да очакваме системата са сигурност на страната да заработи по правилата на демократичната държава, ако тя се ръководи от „индианци” които нямат представи за ролята си в демократичната държава, а служат на червенокожите.

Абсурдно е да си очакваме, образователната ни система да произвежда демократи, хуманисти, пазарно мислещи специалисти и дори почтени бели хора, при положение,

че Начело на образованието, на всички нива, са застанали и не мърдат от постовете си допотопни непочтени червенокожи примати, които обучават поколенията в индианския начин на НЕвиждане на света.

Така стои въпросът със всяка една система в индианската държава.

Те просто възпроизвеждат постоянно комунизъм и мизерия, защото начело им стоят индианци, които в свободата виждат робство, а под свободни хора разбират роби..

До постигането на това състояние, българският държавен кораб -остров, ще се води от слепи за демокрация капитани, накичени с шарени индиански перушини от типа Станишев, Миков, Първанов, Манолова, Нинова, Кутев, Доган, Местан, Сидеров,Борисов, Цветанов, Орешарски, Йовчев, Близнашки и подобни на тях червенокожи.

И изборът на белите хора ще бъде само между индианска демокрация или диктатура на червенокожите.
Което си едно и също....

http://vbox7.com/play:42040d2f64&start=122

Ако не махнем индианците от политиката и управлението на държавата, ще си останем завинаги „индианска” република, каквато сме в момента.

И съвсем скоро ще ни изтребят.
До скалпа на последния бледолик. .......................................................................................................................................................

Идеята за "индианците" се роди след прочит на няколко постинга в www.savremennik.blog.bg

Затова е много подходящо за редовите индианци, които сляпо слушат вождовете си, но не е особено подходящо за самите вождове, за които най-често опростачването на редовите индианци и залъгването им с дрънкулки за вигвама и басни за край огъня е просто начин за препитание. За разлика от древните римляни, повечето от тези даже не подозират, че са клиенти на своя патрон, а които знаят, си траят в името на далаверата и даже се кълнат, че други практикуват същото, с което те се препитават. "Всички са маскари" e любимият девиз на индианците, с който те обясняват особено високата повратливост в средите си.

Така е, но всъщност пропускаш нещо много важно. При разсипана икономика демокрация не се прави. Няма такава държава по света все още. Намират се тук там богати държави без демокрация /вследствие природни дадености/, но обратното не се случва. Освен това инфантилният б.г. гласоподавател харесва такива като себе си - тоест тиквеници. Първата им работа след като дойдат на власт е да се награбят колкото може повече. Майната и на държавата!