Края на Статуквото е начало на Прехода. За тази коалиция и за опонентите им няма друг избор, освен да влязат в реалната политика. Колкото и да им е тегаво.
.....................................................................................................................................................................

"Политиката е публично съревнование на идеи и практики за добруването на хората." Отсъствието на горните условия означава липса на политика.
 В този смисъл, в България от 25 години няма нито политика, нито политици.

Има престъпно тайно наговаряне на групи от хора за използване на властта във вреда на хората и държавата. Мафия.

Този вид мафиотско прехвърляне на властта от едни на други и обратно в България бе наричано "политика". С времето тя доби класически характер.

Т.е. в България, ако под политика трябва да разбираме нещо, то е класическа липса на политика.

„Класическата” политика в Българския „преход” към „демокрация и пазарна икономика” бе творение на „Статуквото” /другото име на мафията/.

В същност, класическата политика в България в посткомунистическия период бе отказ от истинската политика и имитация на политика, в полза на грабежа .

Края на „класическата” политика в България е край на Статуквото и начало на „прехода” от тоталитаризъм към демокрация и пазарно стопанство..

Моето убеждение е, че това парламентарно мнозинство и това правителство може да сложи край на класическата не/политика в България и да започне да ликвидира властта на Статуквото.

Статуквото се разпада, когато се появят наченките на реална политика.

Реалната политика е край на господството на„системната" /по Местан/ "дясна”, „лява” и „център” лъжеполитики и отстраняване на техните субективни носители от властта.

 „Класическото/системно, не/политическо” наследство на Статуквото.

 „Класиката” във вътрешната политика

„Класическото” дясно/СДС,ОДС,ДСБ/ трябваше да имитира дясна политика, чрез напъни да съчетава примитивна антикомунистическа фразеология с противоречиви и като намерения и като изпълнение, непопулярни либерални икономически и социални начинания и естествено биваше блокирано със всички възможни средства от всичките си явни и неявни опоненти.

То бе „дясно”, което претендираше да е такова, блокирайки дясното в себе си и отблъсквайки десните хора от себе си..

Като непроработило и непрактично то се разпадна, разми и изчезна, оставяйки обществото да се блъска над разрешаването на захванати и нерешени проблеми с години.

Няма вече „класическо” дясно в България. То бе създадено от Статуквото като сакато и така и не можа да проходи.

 

„Класическото” ляво/БКП, БСП, плюс всевъзможните коалиционни маскировки/ претендираше с фалшиво желание да води лява социална политика в условията на притискащата го обективна необходимост от реформи с десен характер.

В шизофреничната си раздвоеност между следването на отдавна опровергани комунистически догми, прикрити зад олигархично – съветско - руски зависимости, и необходимостта от нов, по-либерален поглед към социалното, българското „класическо” ляво се срути в пропастта между двете непримирими условия и се спаружи до комичен политически и морален размер.

„Класическо” ляво у нас беше създадено от Статуквото като вечно, но вече не съществува.

 

„Класическият” център/НДСВ,стария ГЕРБ/ трябваше да заложи на неориентираните и по този начин само изкопа и падна в пропастта между гръмките „ляво-десни” лозунги и нищожността на изпълненото.

НДСВ се опита да унищожи дори и ‘класическата”политика, но се разпадна и потъна в небитието, оставяйки в публиката горчив вкус на политическа и икономическа подлост.

ГЕРБ стартира като заместител на НДСВ, но прозря предопределената му от Статуквото съдба и се намира в процес на измъкване от зависимостта си от него.

ГЕРБ трябваше да преосмисли реалностите и да потърси други форми на политическо действие, които хем да поддържат така необходимия им добър публичен имидж, хем да залъжат очакванията на публиката за реални реформи и почтено управление.

Седенето на два стола, като „класическо” поведение в центъра, „дай и на левите –дай и на десните” , „дай на руснаците, дай и на западняците”, логично доведе до падането между тях.

Така, центърът се погуби с „класиката” си, и вътрешно политически, ГЕРБ не е центристка партия. Те самите още не знаят какво са.

„Класическото” във външно-политическата сфера.

Дясното

На „класическите” десни/СДС,ОДС,ДСБ/ им бе отредено да прокламират евроатлантическа ориентация, но боксуваха умишлено в реалността на практическите мерки за утвърждаване на тази ориентация, неспособни да доведат до край нито едно от условията за необратимост.

Външната политика на „старите” десни бе декларативно правилна, но практически безрезултатна.

В резултат, дори и очевидните постижения на външната политика на десните правителства /успешната подготовка на страната за членство в ЕС и НАТО, твърдата позиция по време на косовската криза/ бяха маргинализирани, принизени и дори присвоени от "политическите" им опоненти.

Във външната си политика „старите”десни не можаха да достигнат до ниво, което обществото и външния свят да възприемат като приемлива и устойчива независимост.

Десните управления и опозиционно поведение, не можаха да откъснат България от руската орбита, руската пета колона в България си остана недокосната, а икономическата свръх-обвързаност на страната с враждебната на евроатлантическата и ориентация Русия се запази.

Логичният завършек на всяко идване на „старите” десни на власт, бе падане в резултат от недовършени реформи, недокосната зависимост на икономиката от руския икономически монопол и неограничената свобода на руската агентура във всички сфери на живота в България.

То така и бе програмирано.

Класическото дясно умря от страх пред ДС и Русия.

 

Центърът

„Класическият център”/НДСВ,”стария” ГЕРБ/ трябваше да използват гръмка дипломатическа проевропейска и патриотична реторика, но само за пред западния свят, а де факто те провеждаха зависима, подчинена на руските интереси външна политика, заедно със зле прикрита вътрешна подкрепа на руските икономически, политически и военни интереси.

По времето на управлението на „класическите” центристи, България не подобри имиджа пред партньорите си.

Не демонстрира лоялност към съюзите в които участва, не заставаше зад националния интерес с необходимата смелост и очаквано не можа да извлече полза нито от присъединяването към ЕС и НАТО, нито дори от приклякането пред Русия.

Руското влияние в страната се засили, руската агентура остана недокосната и за благодарност доби самочувствието да организира успешни смени на правителства в своя полза.

В страха си да неутрализират това влияние „старите” центристки правителства станаха жертви на руското лоби /НДСВ бе изядено от децата си, а на ГЕРБ му се наложи да се поучи от „лекцията Костинброд”,изнесена на руски език/..

Царската партия умря. Русофилството на „царя” не го спаси, а го унизи.

Русофилският ГЕРБ е в историята.

Имитацията на русофилство обаче го спасява и днес.

 

Лявото

На „класическото ляво” /БСП/ не му бе отредено да стигне до нивото да бъде изразител на националния интерес на България и българите.

То винаги е било проводник на руските интереси, независимо дали властника в Русия е ляв или десен, монархия или някаква диктатура и остана такова..

Имитирайки проевропейство, но следвайки послушно нареждания от Русия, с всяко свое идване на власт, „левите” предизвикваха заслуженото подозрение от страна на партньорите в ЕС и НАТО, и винаги завършваха управлението си катастрофално и в резултат от някаква форма на политически и икономически бойкот от страна на Западните партньори.

Външно политическото двуличие на това „ляво” е толкова неприкрито и дебелашко, че си заслужи унижения и дори звучни дипломатически плесници дори от ментора им Русия.

В резултат от двуличната външна и вътрешна политика на „класическото” ляво/БСП и коалиции/, то наложи за България обидния имидж на „троянски кон на Русия в ЕС и НАТО”.  

Класическото ляво е в агония. Слугинажът му на Русия го довършва.

 

Класиката на Национализма.

Дирижираният „преход” към „пазарна икономика и демокрация” не остави място за истинска българска националистическа партия.

Като единствен допуснат в политиката националистически субект, ВМРО бе напълнено с бивши и до толкова изпразнено от съдържание, че днес да са в комичната ситуация на врагове с ВМРО на Македония…

АТАКА  пък е допълваща комичния образ на „истински” патриотична партия, работеща с антибългарски хъс в полза на Русия. Те логично се изродиха до путинофили и потънаха в калта на националната измяна.

Доколкото ДПС има белези на етническо националистическо образувание, то играеше ролята на заплахата в междуетническите отношения, с която Статуквото безпроблемно намяташе удобната му в момента руска или турска мантия..

„Националистите” на Статуквото в България трябваше да са другофили, поради което днес не се вписват в реалната политика..те имитират политика.

Псевдопатриотизмът умира. Ражда се модерният Патриотизъм

 

Крайните

В България никога не е имало автентични крайно леви или крайно десни политически течения или партии.

Всички създавани като такива от Статуквото, в миналото и в момента са били и са откровени чужди агенти - проводници на руския империализъм или намигащи на Турция. Типичен пример е АТАКА.

Те се саморазобличиха като рубладжии и поради това съществуват единствено и доколкото са финансирани от Русия и подкрепяни от останалата част от руската пета клона в България, колкото „за цвят” и подиграващ актьор на двуликото ДПС.

Те ще съществуват до тогава, до когато системата за сигурност и съдебната система в България заработят като нормални национални органи, за защита на българските граждани и интересите на българската държава.

Крайното другофилство е смъртоносен тумор за всяка държава и лечението е само съдебен скалпел.

За „политическото” другофилство и сидеровщината въздухът свършва.

Крайните, от „класическата” пиеска на Статуквото са балони, които пукнаха.

 

Сбърканите

ДПС, БДЦ ББЦ..въпреки претенциозните изявления на Доган / Местан и Кошлуков/Бареков, си остават едни омешани олигархо-етно- „политико”-икономически корпорациии без ясен политически образ, но с ясна физиономия на нечия пета колона. 

Създадено от Статуквото като изборна бухалка, ДПС осребри привилегированата си роля, инвестира обратно сребърниците и се превърна в нещо като анадолски клан.

Нищо политическо, поради което  движението не е партия или сдружение преследващо цели за доброто на хората, а крепене на държавата, за забогатяване на гърба и, и за сметка на хората.

Рано или късно ДПС ще изгледа филма „Завръщане”, защото членската му маса става все по-модерна от „агите” си.

В държава, където слугуването на чужди държави се наказва, за петоколонци не остава място.

 „Лидерите” на Ковачки и „Цензорите” на Бареков са си откровени представители на олигархо-мафията на бившите.
Когато държавата започне да мачка мафията, на политикономическите корпорации им става задушно.

Поддръжниците на ДПС и „миньорите” на Ковачки ще трябва да намерят разум и смелост и да изберат нормална политическа форма, която да прави политика за защита на техните интереси.

Хората на Бареков вече се ориентираха.

Сбърканите конструктивно изборни машинки неизбежно отиват за скрап. Както ББЦ на Бареков.

 

Post mortem на Статуквото

Всички класически крила на българската неполитика на прехода, заедно с техни съвременни мутации, съжителстваха и още опитват да съществуват в компромиси и сговори с най-отблъскващата част от българската политико-икономическа реалност след края на Студената война– мафията на бившите и руската пета колона, която успешно парираше в зародиш всеки опит за съществени реформи и дори градеше държавата за себе си.

Това бе тоталната власт на Статуквото.
 

Края на „класическата” политика  маркира и края на тоталитаризма на Статуквото.
 

Дай Боже това правителство да го погребе..

Бойко Борисов може да е новият Стамболов.

Защото ВРЕМЕТО БЪРЗА…!

Около България се задават бури от всякъде.

Това парламентарно мнозинство и неговото правителството (виж предишния постинг) „Орел/РБ/, Рак/АБВ/, Щука/НФСБ/ и Охлюв/ГЕРБ/” е осъдено или да Ремонтира корабчето България и го преведе успешно през задаващите се страховити геополитически бури, или да стане съучастник в потапянето му.

За тази коалиция и за опонентите им няма друг избор, освен да влязат в реалната политика. Колкото и да им е тегаво.

Среден път за тези политически животинки няма.

Това им е късметът.

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Поклони се на миналото си и се изправи българино!
 www.sparotok.blogspot.com

Метафората " „Статуквото”/другото име на дявола/." ме кара да мисля, че "Статуквото" ще остане разлят метафоричен образ и анализът ще се плъзне към обикновена мистика.