Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2015 00:03 - САМУИЛ НОСЕЛ НА ДРЕХАТА СИ ГЕРБА НА АСПАРУХ,ЗАЩОТО Е ОТ НЕГОВИЯ РОД
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 5885 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
САМУИЛ НОСЕЛ НА ДРЕХАТА СИ ГЕРБА НА АСПАРУХ,ЗАЩОТО Е ОТ НЕГОВИЯ РОД
Автор:
shtaparov
САМУИЛ И КОМИТОПУЛИТЕ СА НАСЛЕДНИЦИ НА АСПАРУХОВИЯ РОД "ДУЛО"

   Досегашните исторически извори не дават достатъчно сведения за произхода на Комитопулите и в частност на прочутия Самуил. Трудно е обаче да повярваме,че той не е принадлежал към царското племе нa Българитe,а към някое друго,по-низше по ранг. Логиката на древните и упорити Български традиции говори,че е изключено той да е бил от друго племе освен от царското,в което освен "Дуло" имало и други владетелски родове като Ерми (Ермиар),Вокил (Укил),Угаин и пр. Владетелски са вероятно и повечето други Български родове,познати от древните надписи- Кубиар (Кубар,Купи-Ар),Кюригир (Кирик-Ар= Курик Ар [От Бога-Мъж човек]) и Чакарар (Чакър-Ар)= Чукар Ар (От Чукащия бог човек,т.е. От Бога-Ковач [От Бога на гърма] човек),
понеже техните представители изпълнявали висши държавнически длъжности,а в онези времена било изключено Българите да издигнат за владетели или на висши държавнически длъжности хора,непринадлежащи към царското им племе,познато още под името Хуни (Царски Скити).


   Изследвания върху този проблем историографията изобщо не е правила,но изводите от наличните изворови данни говорят,че е било невъзможно за хора от обикновените племенни прослойки да влязат във висшите етажи на властта. Било позволено на обикновения човек да се издига и да прогресира,дори да заема висши длъжности само ако е изключително надарен и способен,но тогава Царското ни племе го приобщавало към себе си,като го женело за девойка от своето коляно и осигурявало на децата му царски произход,а на себе си- приток от свежа кръв чрез хора,доказали на дело или в битка генетичните си дарби. Децата на такъв човек вече можели да стават царе и владетели и да бъдат приемани безпроблемно за такива.


  Днешната наука разполага с няколко интригуващи артефакта и изображения,насочващи към идеята кой е бил владетелския род на прочутия Самуил. Логичните интерпретации,които може да им бъдат направени навеждат единствено към мисълта,че гербът на цар Самуил,а вероятно и на Комитопулите е практически тъждествен с личния герб на княз Аспарух. Съгласно с това той  вероятно е бил герб и на неговата владетелска династия "Дуло",управлявала България поне 589 години (165-754 г.) през езическия период. Такъв личен или родов герб в тогавашния смисъл на думата е сребърния орел на Аспарух,открит в неговата могила край Вознесенка:

image
    image  
  Че в тази могила е погребан Аспарух говорят не само многобройните типично Български артефакти от края на VII век в нея,но и личният му монограм,гравиран върху гърдите на орела:

image
   image 
image
image
    Монограмът се чете отдясно наляво,обратно на часовата стрелка (както са четени впрочем и древно-Българските руни-йероглифи). Според повечето учени изписаната дума е ЕСПОР,но тя може да бъде четена и като ЕКПОР (Ектор,Хектор)- фонетичен вариант на формата "Еспор",получен след преминаването от "Сатем" към "Кентум" форма. Което не променя становището,че в нея се съдържа името на един от най-великите Български владетели- Спасителят на България Аспарух.

 В случая трябва да знаем,че въобще не се касае за сребърен легионерски орел,както им се иска да беше на заплетените в лъжите си тюрколози,а за добре известна сцена от Българската (т.е. Тракийска) езическа митология: Небесният Бог-Баща Юпитер (символизиран от орела) овладява Богинята-Майка Земя (символизирана от изобразената змия= земя),която на свой ред го оплита в "мрежите си". След кратка схватка обаче те сключват брак помежду си,от който се раждат другите богове. Странно и дори невероятно е да видим,че върху артефакти с изображения от църкви в Охрид и в Преспа,където е гробът на цар Самуил,са представени няколко варианта на абсолютно същия езически сюжет:

Средновековна дърворезба с орел и змия от вратата на Охридската църква "Св. Никола Болнички" (сега в НИМ- София):

image
                     Средновековен релеф с орел и змия от църквата "Св.Ахил" в Преспа: image
Герб с два орела върху дървото на живота и две змии пред човките им,извезани върху императорското наметало от гроба на цар Самуил: image
                    Възстановка на част от царското наметало на Самуил: image
     Два орела или пауна около шадраван- позлатена сребърна плочка от средновековна България. В краката им се виждат две стилизирани змии:   image
   За разлика от Българските царски орли върху древните ни гербове,римските легионерски орли изглеждали по съвсем друг начин и са изобразявани без никакви змии: image image  image  image
   От римските артефакти виждаме,че легионерските орли никога не се борят със змии,а винаги са с високо вдигната глава и най-често са в полет,с разперени криле. Те не са изобразени по този начин заради това,че римляните не са познавали езическата иконография на орела,борещ се със змия- напротив,те много добре са я познавали,което ще видим върху друг вид римски артефакти,представени по-нататък в текста.

  Все пак,от представените Български артефакти става ясно,че нашата древна аристокрация не е оставила старите си родови гербове след приемането на християнството,а само ги е препотвърдила чрез него. Наистина,птиците в изброените случаи са оприличавани от учените ту на орли и соколи,ту на беркути,петли и папагали,но каквито и да са те истината е една: птиците във ВСИЧКИТЕ им разновидности са свещени атрибути и символи на Бога на небето Зевс-Юпитер (Богът Баща),а змиите- на Богинята Земя (Богинята Майка),която се наричала също Семела (Земела,Земля) и Селена (Вселена,Зелена- заради присъщия зелен цвят,с който я украсяват тревите напролет).

  Затова Зевс често е изобразяван с орел или с някаква друга птица,а Атина,Хера,Хеката и Хигия (аватари на Богинята Майка)- със змии. Логиката на древните хора била проста,но желязна: птиците като летящи твари обитаващи небето са свещени символи на Бога на небето (Бога-Баща),а змиите като обитатели на земята,живеещи в дупки наподобяващи къртичини и с ужасна захапка,която често убивала древните хора и ги "отвеждала" в земята- символи на Богинята на земята (Богинята-Майка). Бракът между Зевс (Юпитер,орела) и Богинята-Майка бил обичано и уважавано от древните Българи събитие,затова те го изобразили директно върху съд от съкровището,открито в Наги сент Миклош:
  image
   Въпреки скромните художествени достойнства на това изображение то позволява да направим ясното заключение,че човекът,който орела (Юпитер) отвлича към Божествените небесни селения е жена,понеже носи белезите,характерни за женския пол. И понеже Българите не са имали основание да изобразяват на владетелските си съдове никаква случайна жена,представената върху златния съд персона може да е само Богинята-Майка.

  Връзка между тези две главни Български божества: Небето (Небесния отец,символизиран от орела) и Земята (Богинята майка) езическата митология правела с помощта на мълниите (светкавиците,гръмотевиците),които винаги тръгвали от небето и падали върху земята. Езичниците обяснявани това като проява на могъщ небесен пратеник: Бога на гърма (Мълнията,Светкавицата),наричан от дедите ни с много имена като Гръм (Гром,Кром,Крум), Крон (Сатурн), Гърмен и пр.,който символизирал мъжкото начало и оплодителната сила на Бога-Баща.

  Богът на гърма е познат и под множество други имена като Герман (популярно наше име от времето на Самуил), Джерман (виж едноименния обичай,съществувал у нас до ХХ в.), Херман (чешко-германски вариант на същото име), Гермес (Гърмеж), Хермес и пр. Тракийският Хермес,наричан още Херос (Герос,Горес [Горещ,Горящ,Горен] е аватар (превъплъщение) на Бога-Баща и аналогичен с древноиранския (арианския) Бог-отец Хормузд,чието име означава Хермест (Гермест,Гърмещ), Гермес (Хермес) и Гормуст (Гормющ,Гърмющ,Гърмящ). Затова едно от другите негови превъплъщения бил самият Бог на гърма: подробност,неизвестна на древните гърци но не и на нашите деди,които свързвали Хермес с онзи небесен бог,от когото царете на Траките (Българите) по свидетелствата на Херодот водели потеклото си.

  Траките (Южните Българи) имали за Хермес (Гермес,Гърмеж) много имена,понеже той е изконно техен бог,но тук не можем да си позволим да изброяваме всичките. Някои от тях говорят красноречиво за функциите и естеството му,както и за неговите божествени проявления и качества:

Херос (Герос)= Горес (Горещ,Горящ,Горен), Берос (Борис)= Борещ (Преборващ), Парис (Париз)= Пораз (Поразяващ), Бурес (Буреносен,Конфликтен,Агресивен), Варес (Валес,Велес)= Валещ (Валящ= Бог на дъждовете и бурите,Бог повалящ враговете,но и Бог на плодородието [секса]), Жерос (Жарес,Жарещия [Опожаряващия] бог), Хъръз (Хръз- Слънчевия бог). Слънчевият бог е друго проявление (аватар) на Бога на небето,което се доказва от множеството аналогии,намирани в древни изображения на Всебога Сабазий,представян ту като Юпитер,ту като бог на Слънцето:

  image
  Връзката между Гръмовержеца и Хермес също е неоспорима- виж www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%
20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/ПРАБЪЛГАРСКИ%20
СИМВОЛИ.htm 
:

"(Германо-Скандинавския бог) Один е върховен бог,покровител на войните.... Римският историк Тацит посочва,че германския Вотан (Водин,Один- доб.моя) отговаря на римския Меркурий,затова и в английските названия на дните на седмицата,срядата, "денят на Меркурий" се нарича Wednes-day (Уенсдей- "ден на Один"). След като се приковал (сам към дървото на живота),душата му успяла да достигне "Света на мъртвите" и да се сдобие с "тайната на руническото писмо". После Один възкръснал,върнал се при хората и им дал руните."     Богът на небето Зевс-Юпитер като главен бог на древните Българи (Небесен отец,Пастир и Водач на боговете) имал и други анималистични символи освен орела: бик,елен,грифон и конник. Затова името Аспарух,чиито съкратени форми са Еспор,Испор и Аспар,било свързвано и с Небесния ездач (Небесния конник,Бога-Кон),наричан от дедите ни още Ездар,откъдето идват съкратените форми на името Еспор (Есдор,Есдар), Испор и Аспар (Асдар,Яздар),при което Аспар= Гаспар (Гасп-ар,Господ-Ар,Господен [Божий] човек). Тук обяснение намира и другото евентуално разчитане на Аспаруховия монограм- Екпор (Ектор,Естор,Есдар,Гос-дар= Божий дар),макар че формата Испор (Истор) може да се тълкува и като Ищар,което би трябвало да значи,че носещият го човек е бил считан за син  на Богинята на любовта.
  Символ на Юпитер бил и лъва,затова в гроба на Аспарух е открита и обгоряла при кремацията фигурка на сребърен лъв,а в гроба на Коврат- два лъва върху златното седло на княза,напомнящи (вероятно не случайно) изображенията от "Лъвската порта" в ахейската столица Микена:

1. Златно седло на княжеския кон от Малая Перешчепина- възстановка:
image
    2. Лъвската порта в Микена с два лъва около колона,символизираща Дървото на живота (сравни с двата орела върху дървото на живота от герба на Самуил и с двата лъва върху седлото на Коврат). Барелефът на портата лежал скрит под земята 3 000 години и не е имало как Българите да са заимствали своите аналогични изображения директно от Микена,освен ако не са изповядвали религията на нейните създатели:
image
  Но сега главно орлите са в центъра на нашето проучване,затова ще споменем оригиналното становище на унгарския професор Петер Юхас за връзката между рода Дуло и Атила. Според него орелът от Вознесенка е воински знак на самите Българи,в подкрепа на което той привежда откъс от хрониката на Кезаи,в която е отбелязано:


"... гербът на крал Етел (Атила),който владетелят обикновено носел върху своя щит,наподобявал птица,която на маджарски се нарича Турул (Орел),на главата си тя има корона. Следователно Турул е родов тотем на рода Дуло,от който произлизат Атила и Аспарух." (http://bven.blog.bg/poezia/2010/05/14/bylgarskata-poziciia-za-groba-na-kan-asparuh-isperih-esperih.545120).

  Показателно в случая е унгарското (оногурското,хунското) название на орела,което е и Българско,понеже Орел= Торел (с възст. на първата съгласна),Торул (Турул),Торал (Тор-ал,Тор-ар),т.е. Божие (на Гръмовержеца Тор) създание (проявление),понеже думите Ар (Ал,Ол,Ул), Гур (Гал,Гол,Кал,Кур и пр.) освен "човек" означават още "създание,съзидание". Сега иде ред да запитаме изпадналите в тежък фалит тюрколози и наскоро пръкнали се монголофили като Н.Овчаров откъде Българите и в частност Хуните са взели този сюжет,така добре познат в провинциите на Римската империя (за което споменахме и по-горе),но съвършено непознат на скитащите се в Централна Азия и Далечния изток монголоиди?

                                Орел и змия върху римска мозайка:
image                
                         Орел и змия- скулптура от римска Британия (I-II в.):
image
 

 За да открием отговора на този въпрос не е нужно да бием път до Монголия или Памир,както биха препоръчали споменатите известни "наши" професори,един от които успя да нанесе непоправими вреди на България чрез своите лични пристрастия към дръпнатите очи,суматохата на туркошаманските ритуали и вонящите на коч монголски юрти,а само да се вгледаме в местната Трако-Фригийска митология. "Но данни за тази митология нямаме достатъчно" - бихте казали. Да- писмени данни както за гръцката почти нямаме,но има материални доказателства че сюжети,много близки до този,са били любими на Траките векове преди да попаднат в Римската империя и да бъдат подложени на широко популяризиране в нея:
Монети на одриския цар Спарадок (ок. 448-435 г. пр. Хр.),гледани от различни позиции:
image imageimage image  
  Ето как един дребен паметник с размер не повече от 1,5 см се оказва в състояние да обори погрешните теории за римския произход на разисквания сюжет и дори да обърне историята,защото тези изображения означават,че актът на съединяването,предшестващ любовта между орела (Зевс-Юпитер) и змията (Богинята-Майка) бил почитан от Траките (Южните Българи) не просто векове,а хилядолетия преди основаването на Рим и Елада. Неотдавна е намерена монета с подобни изображения на още един Тракийски цар- Ситалк (ок.431-424 г. пр.Хр.): http://www.infotourism.net/index.php?t=7542&m=1:

image


image
  Съответно на това можем с голямо основание да предположим,че римските изображения на орел и змия върху мозайки,скулптури и пр. са правени по поръчка на тракийци,отбивали военната си служба в далечни провинции на империята или останали да живеят там след своето уволнение. Върху оброчна плочка от древна Фригия също виждаме допирни точки с разисквания сюжет- Сабазий (Саваси,Сава) е изобразен с част от свещените си животни,атрибути и проявления- орел,змия,бик,коне,конници,светкавица,луна,слънце,огън,кръст,
кадуцей,дърво на живота и пр.:
image    Като добавим към всичко това информацията,получена от езиковата археология и публикувана в статията "Владетелите Дуло-божествени потомци на Юпитер,Марс и Дионис" (http://shtaparov.blog.bg/politika/2014/06/24/vladetelithttpe-dulo-bojestveni-potomci-na-iupiter-mars-i-dionis.1275973),можем да направим само едно заключение: че орелът (Богът-Баща) и змията (Богинята-Майка) били толкова важни,че били почитани от древните Българи още няколко века след християнизирането,а Самуил носел на дрехата си герба на Аспарух,понеже принадлежал към неговия род. Наличието на няколко изображения със сюжета,ползван от Аспарух в района на старите Български столици Охрид и Преспа може да означава само едно: там са живели хора от царското ни племе,които били преки роднини и наследници не само на Аспарух,но и на брат му Кубер,който се установил в Македония след като я освободил от осемвековното римско потисничество. Нещо повече- двата орела с две змии върху герба на Самуил може би означават,че той бил потомък на великия "Род Дуло" и по бащина,и по майчина линия за разлика от Аспарух,който бил негов потомък само по бащина линия и затова изобразявал на герба си само един орел и една змия.

  "Ангеловият анализ" подкрепя категорично това заключение,като установява Българския произход на имената Спарадок,Ситалк,
Аспарух и Самуил:
  1. Спарадок (според някои мнения може да се е чело и като Оспарарадоко)= Аспарадок (със или без "протеза"),Аспарахук (виж формата "Аспархук",спомената в арменски извор). Ако четенето му е Оспарадоко (Оспар одоко),то означава директно Аспар утуку (в Шумеровавилония- Умар утуку: небесен бик). А Небесния бик,познат в древна България под името Омортаг (О"Мардук,Умар Утук) е свещено животно на Юпитер- точно като коня и орела. Сиреч: владетелите от царското ни племе до един са изкарвали произхода си от Гръмовержеца или от неговия Гърмеж (с ударение на Ъ),т.е. от Гермес (Хермес). Към същото племе е принадлежал несъмнено и Одриския цар Спарадок. Родствени имена на неговото са Спароток,Спарток,Спартак,Аспар,Испор,Еспор и разбира се Екпор (Ектор,Хектор).   2. Ситалк= Синталк (с носовка), Сантилк (Сандилх- име на наш княз от VI в.,което добива формата Садилх след отстраняване на носовката). Значението му се открива лесно: Ситалк (Садилх)= Садалх (Садал- с отпадане на добавеното "Х",т.е. Садалъ,Садала: Тракийско царско име), Сатирх (Сатир,с добавено "Х",или дори Сатирк= СатИрек,СатИрик,Сатирец,Сътарец),чиято връзка с името и Дионисовия произход на рода Дуло бе разгледана в споменатата по-горе статия.   3. Аспарух= Аспурх (Аспург- име на Тракийски цар,управлявал Боспорското царство), Аспарик (Аспарек): умалителна форма на името Аспар,или "Аспар" плюс добавената дума "Рух" (Рус,Рудж,Радж,Ръз,Рих,Рез,Рекс)= Крал,Владетел (в преносен смисъл), но и Слънце (Ръз= Хръз),като в случая името би имало значението Аспар-рекс (Аспар крал,Слънце Аспар). В такъв случай ще тълкуваме само името Аспар и неговите разновидности,понеже то отговаря на името на някакъв езически бог. И наистина,Аспар (Еспор,Астор)= Гаспар (Каспар,Кастор- божествен римски конник), Ездар (едно от имената на Конния бог), Аздор (Раздор- друго име на Бога на войната,който у Траките е и Юпитер), Оскар, Остар (О"Стар,т.е.- "Стар",но с "протеза"), Сапар (с прех. АС-СА: виж съвременната фамилия Сапареви), Савар (Сувар,Савир,Север)- наш бог,познат и под имената Кавар (у Келтите), Кабир (друго име на Дионис у Траките), Кубер (у средновековните Българи), Куар (Хунски бог според арменския летописец Мовзес (Мозес) Калакантуци, Куар (стар урартски бог)= Кубар, Савар (Сава-Ар,Създанието Сава= Бога Сава,т.е. Юпитер/Дионис)= Кавар (име на келтски цар и бог).
  Същото име,но звучащо като "Субар",ползвали хуритите за свое самоназвание а това означава,че те са били поклонници на същия този Български бог*. С древното име Испор,означаващо още Наспор (Наспорил= Намножил) е свързана днешната Българска фамилия Испорски,както и нарицателната дума Исполин (Испорин)= Голям като Испор,Наспорен от Бога,а името Аспар- Рух би означавало още Кубар- Ръз (Дионис- Слънце,Слънце Дионис). "Слънце Дионис" или само "Дионис",както видяхме в предходната статия,е друго име на Нощното слънце у Траките според Макробий,като в случая то е тъждествено с Крон (Сатурн/Сатирин- Нощния бог). Самото име Аспарух под другата си форма Аспархук означава още Аспарчик,Аспартак (О"Спартак) и Аспар-Чук (Наспор-Чук,т.е. Бога Гръмовержец).
4. Самуил (в по-ранните извори: Самоил)= Само- ир (с прех. Л-Р), Само Ар (Сама Ар= Създанието Сама,Бога Самъ,Самият Бог,Той Самият). Същото религиозно родово име носи братът на Коврат- Само,познат и като Самбат Кий,при което Самбат= Само-бат (Само вод,Само вожд: епитет на бога Сама). Кой от познатите езически богове обаче е носел името Само (Самъ),споменат във "Веда Словена" под името Сама бога? "Анализът" отговаря и на  този въпрос:
Сама (Самъ)= Семе (Семето на Бога-Баща),Сам (Сан,Син,Синъ),т.е. Бога-Син. Семето в древно-Българската митология е Бога на гърма,който бил отделен (макар и единосъщен) къмто Юпитер,а е наричан още Гърмеж (с ударение на Ъ) и Гермес (Хермес). Наследници на "пра"-Българското име "Само" (Семе) има дори днес: известната фамилия Семови,популяризирана от Марко Семов,иде именно от личното име Семо (Само,Семе). Формата "Самбат" на името Само не променя нещата- тя означава Сам Бат (Само Вод,Само Вожд,Владетелят Само),както и Сабат (Запад,Владетелят на Запада). Бога-Син е още Сон (Сонце,Солнце- с добавено "Л"),Сой ("син" в Средна Азия,с друга разновидност "Зай"). Но Самуил освен на Дионис (Слънцето) е считан за потомък и на Богинята-Майка точно като Аспарух,понеже:

Само-ил= Камо-ар (с типичните преходи С-К и Л-Р) и Замо-ар (Земя-ар),т.е. Камен-човек (Човек от камъка,Човек от земята). Това няма начин да не е така,след като представителите на Царското ни племе по дефиниция са считани за богове,родени от брака между Богинята-Майка и Бога-Баща.
    От всичко научено дотук за Царското ни племе можем да съобразим още нещо: че и други наши царе се явяват потомци на Аспарух (респективно на неговия род Дуло),както и на царското ни племе. Достатъчно е да споменем само Калоян и Иван Шишман,понеже:

а) на герба на цар Калоян е изобразено друго свещено животно на Юпитер,считано от някои за Хала (Змей) или за Барс (Марс,Барис,Борес), но представляващо вид хищен бозайник като рис или пантера,считани от древните хора за разновидности на лъва:
image                 image    Също като името Дуло,този хищник бил свързан едновременно с Юпитер,Слънцето (Дионис) и Марс (Барс),каквато връзка показва и името на самия Калоян. Върху тъкан от гроба му виждаме важен символ на Слънцето- свастиката,и още един символ на Юпитер- двуглавия орел,представляващ слят вариант на изобразените върху герба на Самуил два царски орела:   image
  И за да спрем да отдаваме появата на двуглавите орли в България на Палеолозите,ще добавя едно изображение на двуглав орел от прочутото Бактрийско съкровище (III-I в.пр.Хр.),укрито в района на Памир повече от половин хилядолетие преди появата на Византия:
  image
  Двуглав орел на герба си носят още много Български царе,а лъв има в герба на Иван Шишман,представен върху негови монети и различни медалиончета от неговото време: image    Разгледаните изображения показват,че техните носители или приносители са имали нещо общо помежду си,а то не може да е друго освен техния произход. Считайки себе си за потомци на Дионис-Марс (Сабазий-Юпитер) или на неговите проявления Слънце,Хермес и Кронос те са искали да кажат,че произхождат от едно и също владетелско коляно- онова на древните Българи,и несъмнено са имали много близка роднинска връзка с рода Дуло- рода на Дионис. За наличие на такава роднинска връзка говорят редица други подобни изображения от различни части на Европа и Стария свят:
1. Гербът на франкската династия Меровинги (потомци на Меровей= Муравей) е птица (гарван)- вероятно защото старото име на племето Франки е Фраки (Траки).

2. Коланен накрайник от древна Русия- изображението е обявено за "сокол от герба на Светослав",а всъщност е небесен символ на Юпитер- вероятно орел:
  image
3. Руският княз Ярослав Мъдри носел орел и змия върху дрехата и герба си- несъмнено за да подчертае благородния си Български произход. Особено впечатление в неговото изображение правят изумително черните му коси,вежди и брада- нещо почти изключено сред ортодоксалните руснаци,но често срещано сред днешните Българи:
  image
4. Върху псевдодирхем на руския княз Ярополк I (X в.) има глава на орел,което също не може да е случайно:

  image
  Затова изображението на летящ орел ("сокол") било популярно в земите на древна Русия: image
  След всичко казано дотук с основание можем да заподозрем,че клоновете на Рода Дуло стоят в основата на цялата европейска владетелска аристокрация,включително чрез своите отрочета Бурбони (Вурбони,Върбани,Върбини),Кобурги (Куберки,Куберци) и първия полумитичен Палео-лог (Бялио лик). От това гордостта ни че сме Българи може само да нараства,а законното ни самочувствие няма да позволи на нито един Българин да превива глава пред чужденците!**
 
*
Повече аналози,тълкувания и подробности около значението на имената Аспар и Кубар ще дадем в някоя друга статия.
** Довършването и публикуването на тази статия бе планувано за есента на 2014 г.,по случай 1000 годишнината от смъртта на Самуил. Стечение на обстоятелства от различно естество попречи тези планове да бъдат реализирани навреме,но въпреки това с преклонение посвещавам статията на великия цар-воин Самуил.

  Нагоре



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


1. demograph - Поздрав за Щапаров
12.06.2015 00:09
Двуглавият орел на пода в раннохристиянската църква в Добърско, която е директно свързана с ослепените самуилови войници, може да се окаже ценна връзка с Император Самуил. Щапаре, бог да те поживи.
цитирай
2. shtaparov - Темата за двуглавите орли нарочно ...
12.06.2015 12:42
Темата за двуглавите орли нарочно не съм я широко разисквал в тази статия най-вече от опасения,че ще стане твърде дълга и ще излезе от границите на лимита,който вlog.bg е предвидил. Същия този лимит дълго време ми създаваше проблеми в статията,доказваща че е имало бог Александър в митологията на древните Българи,поради което част от предвидените за нея изображения трябваше да отпаднат.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 6900189
Постинги: 1599
Коментари: 8963
Гласове: 9506
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол