2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1249 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2015 02:19
Премиерът е майстор на социалната анестезия. Понякога имам чувството, че без проблем може да ни "продаде" удоволствието от "решителната крачка напред" след като се окажем на ръба на пропастта. Но това правителство и Парламент имат проблем като цяло с разбиране, обяснение и провеждане на реформите.
Изглежда се подценява критичността на ситуацията , дългосрочните и тежки последствията за България от отсъствието на реформи /сама дума дори се изхаби/. Интересът е най-вече в ограничаване на щетите за себе си и близките чрез оставане и упражняване на власт максимално дълго и в името на самата власт.
Това, което "голямото мнозинство" /ГЕРБ, ДПС, АБВ и БСП/ разбира като реформи и което вероятно сега Пеевските медии ще се опитат да развият като антитеза на промените, за които настоява министър Иванов, РБ и другите - не върши никаква работа. В същност оцеляването на Местан, Първанов и изобщо на политическата класа не е равнозначно на оцеляването на Делян Пеевски. Пред Пеевски има вариант - луксозно изгнание в чужбина, много по за предпочитане от варианта на Цветан Василев. Но политиците, които му осигуряват защитата чрез прокурора нямат да имат тази привилегия, защото разчитат и живеят от признанието на обществото. Трябва да бъдат избирани и най-важното да оцелеят не само политически, но и без тревогата на съдебни разбирателства след съдебна реформа.
Това, което наблюдаваме е класическия брежневски тип застой, при който като в стария вид масите клатят вагона за да се създаде впечатление за движение.
Премиерът вече избра страна в спора. Каза го ясно за да се чуе - по-скоро министър Иванов ще си тръгне и сътрудничеството с Реформаторите ще пострада, отколкото той да потърси решение, което не устройва прокурора Цацаров и Пеевски.
И тук не става дума за някакъв абсурден максимализъм или инат на правосъдния министър, макар, че не е изключено в постоянната битка с тоталното отрицание и с по-силен опонентн, да е пропуснал някое по-рационално и по-слабо конфронтационно решение. Става дума за минимум от промени в законодателни актове и в Конституцията, които да позволят общото движение напред не само в съдебната, но и в други свързани области.
Самата философия, която премиерът изглежда изповядва, а именно че трябва да се балансира между интересите на засегнатите страни и да имаме консенсус на всяка цена е абсурдна. Тя е антитеза на всичко, което попада под дефиницията реформа или промяна на Системата.
Реформи с консенсус не се правят - особено отложените. С консенсус можеш само да повишиш заплатите.
Това, от което имаме нужда е да се ограничат екстремните прояви на непотизъм, примерите на тотално пленяване на държавата, на контрабанда и корупция, които източват жизнените сили на българското общество и обричат всяко развитие.
Опитите да се осигури индивидуален комфорт и оцеляване чрез привилегирован достъп до публичните средства и конверсия на власт в пари и обратно - това, което в същност е статуквото - без съмнение води до ритуално самоубийство, не само на управляващите, в това число и на ГЕРБ, но и на цялата политическа класа.
СДС и НДСВ можаха относително успешно да интегрират обратно кадрите си в обществото и бизнеса без да имат достъп до власт, най-вече защото икономиката работеше и шансовете не бяха узурпирани.
В условията на ескалиращи и синхронизирани предизвикателства днес, бездействието и отлагането на действителните в името на виртуални евентуални реформи, е равносилно на престъпление.
Ако не са го разбрали управляващите да погледнат какво става в Гърция, сега във Франция, утре и у нас. Цялата политическа класа там е в режим на растяща иррелевантност. Не бързайте да предричате празник и управление на Льо Пен или на другите леви и националисти. По-скоро следва фрагментация и загуба на фокус и темпо.
Няма как онези, които реформите ще засегнат да бъдат част от консенсуса и тяхното съгласие да се поставя като задължително предварително условие за действието. Очакванията да се откажат доброволно от привилегии е наивно. Така направиха германците преди 12 години, когато по-голяма част правителство, партии, държавна администрация, и част от корпорациите солидарно се намалиха заплатите, за да възстановят фискалните баланси, нарушени от свръхразходите по обединението на Германия.
Много от нашите политици, бизнесмени и всички които "посредничат" между общото богатството и личните си сметки - не познават друго извън упражняването на власт като професия.
Те не могат да се преродят и след един акт на пречистване да заприличат нито на Бил Клинтън, още по-малко на Марк Цукърбърг, Стийв Джобс или на майка Тереза. Тези хора могат да съхранят своето професионално и житейско его, само в степента, в която държат лостове за преразпределение на богатства, права и достъп до ресурси.
Премиерът се заблуждава, че ще може да "купи" време за по-късни реформи чрез повече дълг, защото ще започне все повече да зависи от единствен вариант - вдигане на данъци, както сега се опитва да прави на местно равнище и чрез наредби - т.е. извън Парламента, където публичната видимост е особено голяма.
Това, което се вижда като ръст на икономиката не е качествен - има обеми, има счетоводни печалби, няма дълбока добавена стойност и най-вече такава, която да се признава от международните пазари.
Няма чуждестранни инвестиции, няма внос на управленско ноу хау и технологии - защото се върнахме към времето на България за българите - т.н. на родните олигарси като им е спестена конкуренцията.
Еврофондовете и инфраструктурата са нож с две остриета - само си представете тези пътища, стадиони и спортни зали с какви средства ще се поддържат? Макар и евросредствата номинално да представляват твърде малък процент от БВП, те имат непропорционално голямо влияние върху икономическия растеж, публичния и корпоративните бюджета, тъй като увличат след себе си значителен ресурс за авансово финансиране и съфинансиране, а в последствие и за поддръжка на вече изграденото. С това те предопределят възможностите за нови капиталови вложения, включително за преструктуриране и модернизация, за години напред.
Липсата на обща визия отвъд мандат на едно или друго правителство, за Пътя, за дългосрочна икономическа политика, за начина по който текущите усилия ще се вместят в дългосрочните ни планове за да се допълват и взаимно усилват след пет, десет години и до 2030, плаши - няма и не се очертава да има. Ние живеем устойчиво и постоянно в режим на кризисно реагиране, с пиар информационни кръпки вместо солидни реформи.
И изглежда, че никой няма нужда от това. Караме по инерция.
Погледнете бюджета. Основната философия е не да се справим с дефицитите, а да покрием дупките и да имаме буфери за покрием отсъствието на реформи във всички и всяка сфера. Игра в защита за да покрием социалното недоволство и не позволим улицата да разтърси властта.
Съдебна реформа изглежда няма да има - или ако има тя ще бъде осакатена в минималистичен вид - без да съумее да разчисти авгиевите обори и да позволи рестарт на системата именно от най-критично и системно значимо място - съдебната реформа, като гарантира и другите реформи и най-вече даден ясен сигнал и перспективи на институциите, на фирмите и на гражданите.
Правата на един прокурор изглеждат толкова абсолютни и незаобиколими, че и Парламент и общество са призовани да живеят с време назаем, като търсят неговия задължителен "консенсус".
Недосегаемите отново ще се покрият в дебрите на отклоняващи вниманието пиар кампании и реалити формати.
Ще потънат медийно провалените следствия или обвинителни актове на прокуратурата, специалните решения на съдилища и несъстоялите се преследвания срещу грешните, които утре отново ще бъдат избрани в Парламента.
Ще потънят и стотиците милиони долари, за които най-вероятно ще бъдем осъдени във Вашингтон заради "слонската намеса" на прокуратурата на страната на един от спорещите олигарси по делото КТБ.
Всички знаят какво трябва да се прави - но предпочитат да мълчат, улисани в битките на личното си благо и оцеляване.
Продават ни сигурност и стабилност, а в същност единственото което ще получим е на по-късна дата за изпълнение на собствената си присъда при по-голяма криза.
Нямаме вариант да не се променим - имаме вариант да направим промяната малко по-безболезнена и с малко щети за себе си.
Другият вариант за промяна е след поредната национална катастрофа.
Вие луди ли сте, бре?!
Филип Димитров е роден от първа братовче...