Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
04.04.2016 23:59 -
Сериозно ли Путин е за мир в Арменско - Азербайджанския конфликт?
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 1386 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2016 00:53
Прочетен: 1386 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 05.04.2016 00:53
Сериозно ли Путин е за мир в конфликта между Армения и Азербайджан ?
Когато войната пламна още веднъж в спорния регион Нагорни Карабах, Русия призова за спокойствие и прекратяване на военните действия.
Но, това ли е, което президентът Путин наистина иска?
Територията, която се намира в Азербайджан, но е населен предимно с арменци, е във фокуса на замразен конфликт откакто приключи шестгодишна война през 1994 г., която причини 30 000 мъртви.
Неуправляемата ситуация доведе до създаването на Минската група, със съпредседатели Русия, Франция и САЩ, за да се търси решение. Но Русия, страната най-силно ангажирани с мотива, има сложна гама от интереси.
"Русия е основен гарант на сигурността за Армения, но тя продава оръжия и на двете страни", казва Джефри Mankoff, бивш съветник на отношенията между САЩ и Русия на Държавния департамент на САЩ, в телефонно интервю с The Christian Science Monitor.
"Русия не просто търси мир, но е по-скоро като за някои договореност, която да максимизира тяхното регионално влияние върху двете страни."
Нагорни Карабах затъна в конфликта през 1988 г., докато Съветският съюз се разпадаше, а азербайджанските войски и арменските сепаратисти са сблъскаха в една брутална война.
Договореното с руско посредничество неспокойно примирие се поддържа още от 1994, с периодични пристъпи на избухнващо насилие , и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), създаде на Минската група същата година за да се търси трайно решение.
В тази последна проява на враждебност, е трудно да се узнае как е започнала, или това, което се е случило в действителност. при говоренето на PanARMENIAN.net за азербайджански "саботьори" отблъснати "обратно към позициите им", и на AzerNews които посочват, че "в нощта на 2 април , всички гранични позиции на Азербайджан бяха подложени на тежък обстрел. "
Може би по-интересно от детайлите на най-новите военните действия, казва д-р Mankoff, който в момента е заместник-директор на Центъра за стратегически и международни изследвания "Русия и Евразия програма, е фактът, че президентите на двете страни са в Съединените щати за срещата на върха на ядрената сигурност, като им дава много по-голяма глобална аудитория, отколкото те обикновено биха очаквали.
Така че, ако това последно развитие по принцип представлява някакъв вид вик за международно внимание, каква надежда има тук за мирно разрешаване?
"Ако ще има разрешаване, то ще трябва да бъде по условията на Русия", казва Mankoff. "Да, има групата Минск, но Русия има 5000 войници в Армения, и аз чувам, че изпраща повече."
Основната роля на руските войски, както Mankoff обяснява, е да възпре турска намеса, в случай на сериозно възобновяване на конфликта между Армения и Азербайджан.
Турция и Азербайджан имат близки отношения, и границата на Турция с Армения е останала затворена в продължение на две десетилетия, заради този конфликт.
Позицията на САЩ е, че Нагорни Карабах е спорна област, но има други съседни нея участъци земя, които Армения е присъединила към окупираната територия и които трябва да бъдат върнати.
И все пак, макар, че Азербайджан е малко вероятно да поеме риска от нахлуването в Нагорни Карабах, поради географията и преобладаващо арменски население което я прави трудно предизвикателство, много азери откриват двойни стандарти в западния подход.
"Те се чудят защо Западът наказва Русия за анексирането на Крим, но не и Армения за подобно поведение в Карабах", отбелязва The Economist. "Мнозина се питат защо Западът приема за допустимо Украйна да използва сила, за да си възстанови териториалната цялост, но настоява Азербайджан да прояви смирено търпение."
Никой не е признал официално Нагорни Карабах като част от Армения; дори арменската правителство не е направило опит да анексира територията.
И все пак, докато пълномащабна военна интервенция - от всяка страна - изглежда много малко вероятно, си остава под въпрос, до колко сериозно Русия, основен силов посредник, иска да постигне пълно-мащабен мир.
"Русия не иска конфликт, защото тя се опитва да увеличи влиянието си над двете страни", казва Mankoff. "Ако те могат да направят това чрез решаване на конфликта, тогава това е опция, но ако това не стане, статуквото работи в полза на Русия доста добре."
Когато войната пламна още веднъж в спорния регион Нагорни Карабах, Русия призова за спокойствие и прекратяване на военните действия.
Но, това ли е, което президентът Путин наистина иска?
By Jason Thomson, April 2, 2016
Kirill Kudryavtsev/Reuters/File
Русия призова за сдържаност след нова вълна от боеве в събота между Азербайджан и Армения в спорния район Нагорни Карабах.Територията, която се намира в Азербайджан, но е населен предимно с арменци, е във фокуса на замразен конфликт откакто приключи шестгодишна война през 1994 г., която причини 30 000 мъртви.
Неуправляемата ситуация доведе до създаването на Минската група, със съпредседатели Русия, Франция и САЩ, за да се търси решение. Но Русия, страната най-силно ангажирани с мотива, има сложна гама от интереси.
"Русия е основен гарант на сигурността за Армения, но тя продава оръжия и на двете страни", казва Джефри Mankoff, бивш съветник на отношенията между САЩ и Русия на Държавния департамент на САЩ, в телефонно интервю с The Christian Science Monitor.
"Русия не просто търси мир, но е по-скоро като за някои договореност, която да максимизира тяхното регионално влияние върху двете страни."
Нагорни Карабах затъна в конфликта през 1988 г., докато Съветският съюз се разпадаше, а азербайджанските войски и арменските сепаратисти са сблъскаха в една брутална война.
Договореното с руско посредничество неспокойно примирие се поддържа още от 1994, с периодични пристъпи на избухнващо насилие , и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), създаде на Минската група същата година за да се търси трайно решение.
В тази последна проява на враждебност, е трудно да се узнае как е започнала, или това, което се е случило в действителност. при говоренето на PanARMENIAN.net за азербайджански "саботьори" отблъснати "обратно към позициите им", и на AzerNews които посочват, че "в нощта на 2 април , всички гранични позиции на Азербайджан бяха подложени на тежък обстрел. "
Може би по-интересно от детайлите на най-новите военните действия, казва д-р Mankoff, който в момента е заместник-директор на Центъра за стратегически и международни изследвания "Русия и Евразия програма, е фактът, че президентите на двете страни са в Съединените щати за срещата на върха на ядрената сигурност, като им дава много по-голяма глобална аудитория, отколкото те обикновено биха очаквали.
Така че, ако това последно развитие по принцип представлява някакъв вид вик за международно внимание, каква надежда има тук за мирно разрешаване?
"Ако ще има разрешаване, то ще трябва да бъде по условията на Русия", казва Mankoff. "Да, има групата Минск, но Русия има 5000 войници в Армения, и аз чувам, че изпраща повече."
Основната роля на руските войски, както Mankoff обяснява, е да възпре турска намеса, в случай на сериозно възобновяване на конфликта между Армения и Азербайджан.
Турция и Азербайджан имат близки отношения, и границата на Турция с Армения е останала затворена в продължение на две десетилетия, заради този конфликт.
Позицията на САЩ е, че Нагорни Карабах е спорна област, но има други съседни нея участъци земя, които Армения е присъединила към окупираната територия и които трябва да бъдат върнати.
И все пак, макар, че Азербайджан е малко вероятно да поеме риска от нахлуването в Нагорни Карабах, поради географията и преобладаващо арменски население което я прави трудно предизвикателство, много азери откриват двойни стандарти в западния подход.
"Те се чудят защо Западът наказва Русия за анексирането на Крим, но не и Армения за подобно поведение в Карабах", отбелязва The Economist. "Мнозина се питат защо Западът приема за допустимо Украйна да използва сила, за да си възстанови териториалната цялост, но настоява Азербайджан да прояви смирено търпение."
Никой не е признал официално Нагорни Карабах като част от Армения; дори арменската правителство не е направило опит да анексира територията.
И все пак, докато пълномащабна военна интервенция - от всяка страна - изглежда много малко вероятно, си остава под въпрос, до колко сериозно Русия, основен силов посредник, иска да постигне пълно-мащабен мир.
"Русия не иска конфликт, защото тя се опитва да увеличи влиянието си над двете страни", казва Mankoff. "Ако те могат да направят това чрез решаване на конфликта, тогава това е опция, но ако това не стане, статуквото работи в полза на Русия доста добре."
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг