Коалиция БУРКА. Съединението на мутро-патриотите. КОЙ и защо подкрепя войната срещу бурките. С бурки на лицата си мутрите завземат властта.

Статия на Даниел Смилов с малки съкращения
..................................................................................................................................................

Коалиция БУРКА най-вероятно ще извърши едно „управленско“ дело – ще забрани бурките. По този въпрос, за разлика от всички останали, нейните компоненти са постигнали консенсус. Затова, а не фриволно, си позволявам да кръстя цялата коалиция с това нетрадиционно за България наименование, отговарящо на странен феномен, криещ женската красота. 

Другото основание е, че коалицията обещава системно да предлага псевдо решения на измислени проблеми, точно каквато е и самата забрана на бурките у нас. България е вече забогатяваща страна и може да си позволи подобен лукс – средните доходи гонят 1000 лева! А като забогатее човек, започва да си угажда на прищявките. Точно като един богаташ, на който му се привиждали бели мишки и си наел хора да му ги ловят. У нас пък политици, на които им се привиждат черни бурки навсякъде, повсеместно и с общ закон ще ги забранят, за да не смущават фантазията им. 

Като оставим настрана бурките, какво да очакваме от коалиция БУРКА?

Първото нейно изпитание ще бъде самият изборен зaкон, който инцидентно я създаде. В дебатите по него видяхме новата коалициона политическа технология в графичен детайл. Тя е двустъпкова:

Създай измислен проблем: Българските турци, гласуващи в Турция, са заплаха за сигурността на страната! Това е така, защото турската държава прави изборите там и ги манипулира, а ние сме безсилни да се справим с този проблем, нищо че можем да пращаме наблюдатели, нищо че нашите съдилища могат да касират тези избори, ако се докажат реални нарушения. Нищо, че Турция досега не е възпрепятствала каквито и да било усилия от страна на България да провежда честни избори на нейна територия;

Дай псевдо решение на проблема: Единственият път е да се ограничат секциите за гласуване, така че българските турци да не могат масово да гласуват! Ако проблемът е реален,би следвало не да се намалява броят на секциите, а те направо да се закрият. Намаляването им на половина или до една трета е като да обвиниш някой, че краде, и да му разрешиш да краде само в петък и събота.

Всъщност по въпроса със секциите (макар че „управляващото мнозинство“ почти се разпадна заради тях) има ясно очакване, че подобен род безумия в крайна сметка ще бъдат отменени в Конституционния съд. Така че патриотичният електорален експериментализъм е само инструмент за препускане на леката кавалерия на национал-популизма из телевизионните студия – копитата ѝ едва ли ще оставят правна следа. 

(Точно за такива цели се използва между друготото и бурката, превърнала се в краставичка, съдържаща 99% воднисти обществени предразсъдъци.)

 

Второто изпитание пред коалиция БУРКА ще е антикорупционното законодателство:

Създай измислен проблем: Анонимните сигнали ще доведат до политическа разправа с опоненти! Всъщност много държави допускат анонимни сигнали при определени условия, особено ако те са конкретни и достоверни. Представете си например, че в прокуратурата пристигне много детайлно описана схема на тежка корупция, без сигнала да е подписан. Трябва ли той да бъде хвърлен в коша без определени проверки? Гаранциите срещу злоупотреба с подобни сигнали са самите институции и доверието, че те ще се отнасят отговорно към тях. Нашият проблем е, че основните институции, които трябва да разглеждат подобни сигнали – прокуратура, следствие, комисии за конфликт на интереси и отнемане на имущество и т. н.– не са успели да си създадат репутация на безпристрастни и независими. Но вместо с този проблем, борбата е със симптома – анонимните сигнали;

Предложи псевдо решение: Да няма анонимни сигнали и да няма антикорупционна реформа изобщо. Веднъж законът беше блокиран с подобни основания – двоен дикиш и двоен саботаж по-здраво хващат.

Всъщност най-важното политическо решение в антикорупционната сфера вече е взето и, за съжаление, то не беше най-доброто. В този смисъл антикорупционният законопроект е само второстепенен детайл. В началото на мандата имаше два пътя: или да се създаде нова, независима от главния прокурор Цацаров структура, или борбата с корупцията да се води от него и подопечните му. Решението беше в полза на главния прокурор. С антикорупционното законодателство „Кунева“ се правят опити да се създаде нова структура с ограничени правомощия, която поне теоретично няма да е зависима от прокуратурата и политическите й лобисти. Не става дума за румънски вариант, а за далеч по-мека алтернатива. Но явно и това е достатъчно противоречиво и е вероятно и да бъде препънато. 

За тази цел в БУРКА вече официално са и ексбарековците, които макар и да са „екс“ са си пълнокръвни представители на интереси близки до прокуратурата и ДПС. Помните ли кой организира едни странни протести пред ВСС още през 2013 г? Жокер - един преуспял медиен водещ в телевизиите на преуспял банкер, който още беше в съдружие с един друг преуспял млад мъж. Та именно този триумвират създаде и ексбарековците по-късно. 

(Каква ужасна ирония, обаче: реформатори и барековци рамо до рамо в коалицията! Жалко е, че в политиката няма еквивалент на ХЕИ, която в определени ситуации да затваря парламента.)

Третото изпитание пред БУРКА са остатъците от съдебната реформа. Остатъци, защото при тази реформа безконтролността на прокуратурата беше вече увековечена с конституционна поправка. Това, което министър Захариева се опитва сега да направи, е да въведе организация, съответстваща на новите два панела във ВСС. При което отново борбата е за определени правомощия на главния прокурор, строгата йерархия в прокуратурата, влиянието на определени лобита. Макар и с ниска миза, и тази борба най-вероятно ще бъде спечелена от прокуратурата и нейните лобита - не за друго, а като въпрос на чест. Уви, макар и не съвсем честно към инициатори и борещи се, и тази сага може да бъде описана като битка за псевдорешения на измислени проблеми, чиито реални решения са били вече пропуснати.

Извод: не всяко съединение прави сила. Някои правят БУРКА

P.S. За да не бъда неправилно разбран, аз споделям мнението, че опасността от радикализация на ислямските общности в страната – особено тези, които са бедни и гетоизирани – е реална и трябва да е въпрос на национална политика. Радикализирането няма да се предотврати чрез забрана на бурки, бради, фесове, чалми и други атрибути, обаче. Основната политика в това отношение трябва да е образование и интеграция, включително и назначаване на хора от малцинствата в държавната администрация. За разлика от забраната на бурките, която е безполезна, но и не струва нищо на бюджета, тези интеграционни политики са скъпи. Така че тези, които се опасяват от радикализация и отчуждение на малцинствени групи, трябва да са готови и да защитават определени обществени разходи. Като за начало, например, нужно е мюфтиите да се обучават в българска институция, а да не разчитат на други държави за това. Изобщо, мисленето през бюджета, за разлика на мисленето през облекло и външен вид, помага доста при откриването както на истинските проблеми, така и на реалните им решения. 

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.