Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2016 18:16 - Сибирският кандидат за президент на САЩ
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1308 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 25.07.2016 03:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
От рубриката "Казах ли ви?!"
Руската пета колона разяжда демократичния свят отвътре. Ритуалното самоубийство на Запада пред тираниите не е случайно стечение на обстоятелствата, а плод на руските служби и подчиненото им световно левичарство. Ислямизма и тероризма са само част от оръдията на Путин за разрушаване на Запада..Тази теза развивам от години...Е, сега и кумирът на  путинистите левичарят Пол Кругман, когото съм попържал заради късогледството му,  дойде на моя.
....................................................................................................................
Сибирският кандидат

Ако бъде избран, дали Доналд Тръмп ще бъде човекът на Владимир Путин в Белия дом?

Това би трябвало да е абсурден и възмутителен въпрос. Защото въпреки всичко, той трябва да е патриот – дори носи шапка, с която обещава да направи Америка отново велика.

Но ние говорим за абсурден и възмутителен кандидат. И развитието на кампанията на Тръмп напоследък кара не един и двама експерти по външна политика да се чудят по какъв начин Путин държи републиканския кандидат и дали това влияние ще продължи, ако той спечели.

Не говоря за самото възхищение от поведението на Путин – Тръмп е впечатлен от „силата“ на де факто диктатора и би искал да му подражава. Говоря обаче за индикациите, че Тръмп като президент ще следва всъщност пропутинска външна политика за сметка на съюзниците на Америка и самите интереси на Америка.

Не казвам това, за да отричам, че Тръмп наистина се възхищава от Путин. Напротив, той не веднъж е хвалел силния човек в Русия, често по екстравагантен начин. Например, когато Путин публикува статия срещу американското чувство за изключителност, Тръмп я нарече „шедьовър“. Но възхищението от путинизма не е нещо необичайно в партията на Тръмп. Доста преди неговата кандидатура, завистта към Путин сред десницата бе широко разпространена.

Поне за едно нещо – Путин не е някой, който се тревожи за дреболии като международното право, когато реши да нападне някоя страна. Той е „това, което наричаме лидер“, обяви Руди Джулиани след като Русия нахлу в Украйна.

Ясно е също, че хората, които скандираха „Вкарай я в затвора“ (по време на Националната конвенция на републиканците, публиката скандираше това по адрес на Хилъри Клинтън – б.р.) - да не споменавам съветника на Тръмп, който призова Хилъри Клинтън да бъде екзекутирана – се възхищават от начина, по който Путин се разправя със своите политически опоненти и критици. Между другото, докато „Сикрет сървиз“ разследва коментарите за екзекуция на Клинтън, единственото, което щабът на Тръмп реши да каже, е, че „не се съгласява с това изявление“.

А много хора от десницата изглежда изпитват странно, дори зловещо, възхищение от личния стил на Путин. Ръш Лимбо, например, обяви, че докато е разговарял с Барак Обама, „Путин вероятно е бил гол до кръста и тренирал Тай Чи“.

Всичко това е – или би трябвало да бъде – силно тревожно. Какво биха казали медиите, ако главните фигури от Демократическата партия редовно изразяваха възхищение от левичарски диктатори? Но това, което сега виждаме от Тръмп и компания, не е просто подражание, а започва да изглежда като сервилност.

Първо беше случаят с Украйна, по който републиканските лидери винаги са имали твърда позиция и са критикували Барак Обама се недостатъчно действия. Например Джон Маккейн обвини президента в „слабост“. Платформата на Републиканската партия трябваше да включва текст, който да потвърди тази позиция, но това не се случи по настояване на екипа на Тръмп.

После дойде интервюто на Тръмп пред The New York Times, в което наред с други неща, той обяви, че дори Русия да нападне страни от НАТО, той ще помогне, само ако тези съюзници – които сме задължени да защитаваме по силата на договор - са „изпълнили своите задължения към нас“.

Част от това се дължи на дълбокото презрение на Тръмп към политиката и неговата очевидна неспособност да разбере, че не можеш да управляваш Съединените щати така, както той управлява разнебитената си бизнес империя. Много пъти сме чували за навика му да задушава доставчиците си, да извлича печалба дори от банкрутирали предприятия, да гледа на договорите просто като на лист хартия, на безспорни финансови задължения – като на отправна точка за преговори. Знаем, че той гледа на данъчната политика по същия начин. Вече е споменавал за идеята си да предоговори дълга на САЩ. Защо тогава да се изненадваме, че той не гледа на дипломатическите задължения като на задължения?

Но има ли и още нещо? Има ли някакво директно влияние?

Знаем, че Пол Манафорт, шефът на кампанията на Тръмп, е работил като консултант за различни диктатори и е бил четири години на заплата към Виктор Янукович, бившият президент на Украйна и близък съюзник на Путин.

Имаме причини да се питаме и за личните финансови интереси на Тръмп. Не забравяйте, че не знаем нищо за истинското състояние на бизнес империята му, а той отказва да публикува какви данъци е плащал, което може да ни каже повече. Знаем, че той има значителни, а може би и тъмни, отношения с богати руснаци и руски фирми. Може да кажете, че това са частни играчи, а не правителството, но в централизирания капиталистически рай на Путин това разграничение не означава нищо.

По принцип личните мотиви на Тръмп не би трябвало да имат значение. Трябва да се ужасяваме от това, че кандидат на една от големите партии предлага да зарежем съюзниците си, точно както трябва да се ужасяваме и когато същият кандидат предлага да се ослушваме за финансовите задължения на Америка. Но тук има нещо много странно и притеснително и не трябва да го игнорираме.

...

ПОЛ КРУГМАН

 

image







Пол Кругман е американски икономист, носител на Нобелова награда. Коментарът му е от The New York Times. Преводът е на Клуб Z.




Гласувай:
6
4


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Този пич трябва да се лекува-
24.07.2016 18:58
заболяването му се нарича параноя. И то в много тежка форма. Путьо е дребна риба- цаца, която няма абсолютно никакво значение и влияние в цивилизования свят.
цитирай
2. batogo - !!!:)))
25.07.2016 10:31
Аз не разбирам твоето възхищение от руския сатрап, което прехвърляш върху Тръмп. Путин е жалък селски тарикат, нагло съветско ченге, което си мисли, че никой не разгадава плитките му игрички. Но светът отдавна е наясно с тях, взел му е мярката и просто му гледа сеира. Не подценявай твърдостта и интелигентността на Запада, като определяш нещата според представите на примитивния левичарски или пост-комунистически манталитет. Манталитета, съзнанието и целите на Западната цивилизация явно са доста различни от представите ти за тях. И това животът винаги го е доказвал и ще го доказва. Спомни си ходовете на президент Рейгън и крахът на съветската комунистическа система.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 6574083
Постинги: 1599
Коментари: 8956
Гласове: 9288
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол