Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2016 02:00 - Информационна завеса, остракизъм, "морков и тояга" срещу терора,насилието и омразата
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 1301 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 31.07.2016 22:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не полицията, социалните или психолозите, а бащите трябва да вкарват грешниците в пътя. 

Първи стъпки: - затваряне на границите на целия ЕС и медийно затъмнение за актове на насилие и терор!! ЕС е обект диверсионна операция. Германия,Франция и Белгия са мишена на деструктивна външна атака.

Демократичните нации трябва да престанат да борят терора с цветя, плюшени мечета, лозунги и левичарски призиви "да се погрижим за бедните и онеправдани радикали".

Терорът, било то продукт на целенасочена религиозна или идеологическа обработка, било резултат на злонамерена подривна дейност на безскрупулни разузнавателни или диверсионни централи, или отчаян акт на групов или индивидуален, личен или социален протест, срещу реална или въображаема форма на несправедливост, може да бъде победен и сведен до санитарния минимум на случайните събития.  
Може и то бързо и просто.
 
Във всичките си форми проявите на тероризма и насилието са някакъв вид необуздан протест срещу съдбата, който стига до радикалната крайност.
Какво трябва да се направи за де се ограничи и спре радикализирането на този "протест"?

- Във всеки случай, на степента до която са достигнали мащабите на "протеста чрез терор", отговорът не е левичарски тиради за повече социална справедливост, помощи, изкуствено разкриване на нарочени за тях работни места, щедри държавни харчове и криворазбрана "работническо-селска" солидарност.
- Не е решение, както се вижда, засилването на броя полицаи по улиците и агенти под прикритие, нито напълване на кварталите и градовете с войска или със социални работници и психиатри.
- Няма да помогне подслушването и наблюдението на проповедите в джамии, църкви, хаври, публични заведения и приказките при събиранията на хората или в леглата им.
- Не помага и бомбардирането на гнездата на управляемия терор, нито изтребването на мозъците на терористичните организации и диверсионни централи, ако желаещите да протестират с насилие се множат вътре в обществата ни.
- Без резултат е контра-радикализирането на чувстващите се жертви на терора и насилието, под формата на не по-малко опасните радикални политически и неполитиччески форми за съпротива - на насилието с насилие, на омразата с омраза и на терора на едни с терор на други - националисти, фашисти, расисти, комунисти, изолационисти и прочие контрапродуктивни опити за държавно, групово или индивидуално самоорганизиране и самозащита, които винаги изострят противопоставянето и в края на краищата се превръщат в средство за постигане на още по-голяма несправедливост и още по масово насилие  и терор..този път колективен.
- Отговорът на терора, във всичките му форми, не е разпиляване на вниманието и усилията на обществата в търсене на път към "сърцето", мозъка и мислите на всеки отделен индивид за да бъде профилактиран, лекуван и неутрализиран.
- Нито е в монтирането на "чипове на кротостта" в главите на подозрителните.
- Не е в пропаганда и контрапропаганда. Не е в умилителни апели "Аз съм Париж", "Няма да ни уплашат", "Любовта ще победи страха" и трупане на все повече цветя на лобните места и гробовете на невинните жертви.
- Отговорът на озлобеният протест не е и самобичуването и посипването на главите с пепел за минали реални или измислени прегрешения на изгнили отдавна водачи на демократичните общества, в някъкви далечни времена.

Демокрациите имат кусури, но нямат основание да си внушават вина, че са грешниците, които си заслужават "наказанието с терор" и заради това, с почти религиозно смирение, да приемат като заслужени ударите на съдбата.

Демокрациите имат повече основание да се гордеят с постиженията си и с приноса си за напредъка на целия свят и моралното право да защитават постигнатото с всичките си налични инструменти. Иначе не биха били толкова привлекателни за толкова много хора стремящи се за място в тях, част от които, по своя воля, са се превърнали в протестиращи убийци.

Философстването и морализаторстването по темата от всякакви гледни точки, може да продължи до безкрайност, но това няма да спре готовите терористи и насилници, нито ще пресече желанието на тези, които вече са, или са тръгнали да се радикализират и правръщат в убийци.

Отговорите са прости и ясни:

1. Решително прилагане в обществената практика за сигурност на принципът "Морков и тояга"!
- Всеки, било роден член на демократичната общност, било кандидат за заселване, убежище или подслон, или просто преминаващ, получава "морков" във вид на възможности и минимална подкрепа, и му се показва пределно ясно "тоягата" за в случай, че погледне или "не дай боже" посегне към "морковите" на другите.

"Морковът" се дефинира категорично като писмен набор от права, защити, привилегии и подкрепа на възможностите и талантите му, с които влизащият в държавата или съюза, се запознава и обучава търпеливо и срещу подпис, на  границата, преди влизането - за емигрантите, или на определена възраст - за родените в държавата..
"Тоягата" се представя под формата на незбежни, неумолими и необратими санкции в случай, че наруши предоставен му срещу подпис, писмен ред от правила за поведение, които изучава и подписва при условията, при които получава и "морковът"..и които носи заедно с паспорта си.

Дешифрирано, това означава "Живееш тук, ползваш "това и това" от списъка и се развиваш до където са личните ти способности." "Ако нарушиш "това и това" отиваш в затвора и губиш моркова или парче от него, а ако си пришелец, след като си изтърпиш наказанието, те изхвърляме обратно там от където си дошъл" заедно със семейството ти..

2. Безкомпромисно прилагане на принципа на личната, семейната и групова  отговорност за терористични и ред опасни за държавата приемник, деяния.

Всяко семейство или група, от която е излязъл терорист или насилник, или разпространява омраза и призиви към насилие, следва да носи отговорност за съответния акт, успоредно с причинителят и в зависимост от степента на нанесената обществена вреда. Съгласно списъка в "тоягата".

Сега сме свидетели на масово "удивление" на всички околни в случаите на радикални прояви от техен близък, съратник или познат. После рзследванията винаги доказват, че поне един от семейството или групата е знаел за това, какво става в главата на извършителят и дори кога и какво е възнамерявал да извърши, но те мълчат, не вземат ТЕ мерките, не търсят те специализирана помощ, укриват и поощряват насилието...и остават ненаказани.
Не им се търси отговорност, не понасят наказанието, остават си в заграбеното парче от приютилият ги добронамерен свят и в повечето случаи, и самите те се радикализират с нахалството на "онеправдани" и преследвани "жертви".

Ако в такъв случай, се прилага неумолимо остракизъм, към цялото семейство или група, вътрешно - семейната, вътрешно-груповата и вътрешно - общностната нетърпимост към прояви описани в  "тоягата", ще се превърне в непреодолима бариера за разхайтения терор на психическо болни, доктринално промити и чужди диверсанти и провокатори.

Безнадеждното тъпчене на място на обществените органи за защита, в очакване на, /масово отказвано им/, съдействие от страна на семействата и общностите на атентаторите и насилниците, може да престане само ако семействата, общностите им и дори населението на цели самокапсулирали се анклави от типа Мьоленбек, бъдат екстрадирани обратно по местата, при ценностите, в името на които техни членове убиват и насилват, а те мълчат и съдействат на убийците.

Отговорността на родителите, семействата, групите и общностите трябва да се издигне до ниво, което да ги превръща, волю или неволю, в борци срещу терора, чрез борбата за запазване на мястото, което гостоприемно им е било предоставено.

Звучи страшно, но това е най-прекия и най-ефективемн метод за правенция на тероризма. Детските трупове по улиците са по-страшно от това.

3. За терора и насилията - цензура, пълно медийно мълчание или целенасочена обработка на информацията в неблагоприятна за радикалите посока.

За всички е повече от очевидна връзката между езика на омразата, вилнеещ с десетилетия в ефира на западните и другите общества, поради допусната пазарна медийна вакханалия или екстремистки подстрекавания от външни или вътрешни кръгове.

Насилието и възхвалата на омразата, на пренебрежението и съпротивата на закона, се излива върху съзнанието на деца и възрастни, на болни и здрави, на психически стабилни и нестабилни зрители, слушатели или ползватели на т.н. социални мрежи в непоносими количества и в извратени форми, без контрол и свян.

Резултатът от извратеното разбиране за свобода на словото и медиите, за недосегаемостта на журналистическите практики, за безнаказаността на манипулативното, лъжливо, умишлено или неволно опасно поднасяне на информацията, е виден в труповете на човешките същества, които се търкалят всеки ден пред изумените ни сетива, както и в обърканите очи на ужасените или полудели от непрестанната безмилостна медийна обработка хора.

Политиците и държавниците ни, особено пристрастените към левичарско-анархистичното отричане на всякакво ограничение на "свободите", трябва да се накарат да осъзнаят и да носят конкретна наказателна отговорност за леещата се кръв на невинни хора по улиците в света на "безкрайната свобода на словото и вероизповеданията, на слободията на придвижване на хора, стоки и капитали", която те са подбуждали с подстрекателските си политически проекти, думи и поведение.

Разпространението на картините на терора и лудостта се е превърнало в садистично удоволствие на голяма част от медийно-информационната общност, пристрастяването към което задълбочава склонността към насилие на личности и групи.

Медиите, без изключение на техническите способи, трябва да получат със закон своите "морков" и "тояга", като тоягата трябва да застига собствениците, поръчителите и изпълнителите и в най-прикрития офшорен оазис и зад най - префинените маски и псевдодемократични завеси.

На практиката да се рекламира насилието, омразата и терора, под предлога да се информира обществото, трябва да се сложи незабавен край.

На органите на реда трябва да се възложат превомощия да спират или моделират информацията за подобни събития според конкретния случай и конкретната заплаха за обществото.

Свободните информационни канали трябва да се филтрират от разпространението информация за, и подстрекаването към омраза, насилие, терор..Само така целите на управлявания терор и умишленото сплашване и разколебаване на населението ще са безрезултатни. Германския опит напоследък е движение в правилната посока.

Като изключим, до някъде, криминалните престъпления, атентатите и убийствата извършвани от диверсанти, радикални терористи и психопати целят постигането на колкото се може по-голяма публичност.

Днешните медии услужливо им я предлагат, като с това ги поощряват към още повече и още по-дивашки и още по-зрелищен терор или зверства.

Аллах, Шишани или Ал Багдади, че и разузнавателните и диверсионии централи, четат и следят, и пресата, и телевизията, и Фейсбук, когато се информират за делата на правоверните си.
Имамите, поповете и местните терористични и "революционни" главатари научават за "великите" дела на последователите си и се отчитат и плащат за тях, по информацията от медиите.
Психарите и склонните към джихад или революция, се въодушевяват за бъдещи "подвизи" от делата на "братята" и "другарите" си, за които научават подробно всичко от услужливата "свободна" преса, телевизии и безконтролните социални мрежи.

Техниките на терор и зверства  вежливо им се поднасят, в почти сдъвкан вид  от същите тези разюздани в недосегаемостта си, медии, кино и тв индустрии. Изтърваните медии са канали за управление на терористи и дори следват полицията по петите и информират престъпниците как да се измъкнат от преследването...уникално!

В същото време, нещастните нормални хора, цели общности и структури за сигурност, отпускат отчаяно ръце пред заливащата ги отвсякъде медийна вълна от насилие, инструкции за безнаказано на извършване насилие и дезинформация, и стават безразлични към смъртта. Точно колкото и терористите...няма по-ужасно от това.

Ще се жертва криворазбираната толерантност към екстремистите заради реда и сигурността на всички.
Ще се жертва спокойствието на семейството и общностите заради тяхното собствено добро.
Ще се жертва жаждата за клюки и сензации на ненормалниците, заради живота и здравето на нормалните.

С прости мерки, размерите и щетите от терора, могат да бъдат редуцирани до ниво, когато обществата няма да възприемат единичните събития като атака срещу съществуването си, а единствено като рядко заболяване в рамките на публичното игнориране поради статистическата им незначимост.

На първо време това са: "Морков и тояга"; "Вкарване на семейството и общностите в борбата"; "Информационно заслепяване на терора"..поне на мен така ми се струва.

4. "Затваряне на външните граници"; "Обща система за вътрешна сигурност"; "Европейска армия" и за другите логични стъпки - в продължението.
 



Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7964026
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол