България постъпи правилно. Борисов направи добър дипломатически ход. За демокрацията в Турция трябва да се води борба до край. 

България трябваше да подаде на Турция приятелска ръка сега.
Не се залоства врата, която може да ти потрябва.


Независимо на къде ще тръгне Турция в бъдеще, такъв жест е от полза за нас. 

Внимателният подход на Германия и специално на канцлера Меркел към случващото се с Турция след опита за преврат, е впечатляващо уравновесен и конструктивен.

Целия ЕС трябва да се бори до последно за демокрацията и светска Турция . Както и за всяка демокрация по света. 



Този подход трябва да бъде подкрепен и развит с повече въображение и смелост.

Първо - защото все още се знае малко за опита за преврат и прибързани оценки и действия може да се окажат, че не почиват на фактите;

второ - предприеманите мерки от президента и правителството на Турция са нормални за ненормалната обстановка, в което са поставени;

трето - правителството на Турция и демократичния ред имат многоцветна, масова вътрешно-политическа и публична подкрепа;

четвърто - повечето от предприетите кадрови и структурни мерки, /като ликвидирането на ГЩ и подчиняването на видовете войски на политически лица - президента и МО, създаването на Военен университет и т.н. та чак до разбутването на футболния им съюз./ поне външно, изглеждат като демократизиране и пречистване на армията и други структури от държавния апарат;

пето - политическата опозиция не е обект на репресии, а между политическите партии бяха направени стъпки за помирение и отказ от умишлено преследване;

шесто - макар и остро, политическото говорене на президента Ердоган и правителството на Турция не излиза от рамките демократичната политическа култура. Някои "демократични" лидери в Европа и САЩ говорят доста по-рязко и провокативно;

седмо - преследването на т.н. "последователи на Гюлен" за сега, поне официално, се ограничава до демонтажа на мащабна конспиративна структура, която би била заплаха за всяко демократично общество /Направете паралел с т.н. "задкулисие" у нас и другаде в Източна Европа;

осмо - ако "промените" и "чистките" не бяха предприети в такъв къс срок, а разтеглени във времето, те биха били определени спокойно, като "демократични реформи" от източноевропейски тип /примерно български, румънски, украински.../, при които "промените и чистките" сред държавния и публичен сектор са не по-малко политизирани, драстични и болезнени;

девето - маниерите на някои американски и европейски политически и държавни лидери доста приличат на този на Ердоган и поставени в неговите условия, те едва ли биха реагирали по-сдържано, а посегателствата им над демократични свободи и в момента, са не по-малко драстични /Унгария, Полша../;

десето - независимо от остротата в преговорната реторика в отношенията ЕС - Турция, нито от турска нито от страна на ЕС е предприето реално действие към прекъсване на курса към сближаване, в това число например,

ЕС не е спрял преговорния процес за визите,

а Турция не е предприела практически стъпки към възстановяване на смъртното наказание,

което се счита за пробен камък за бъдещите отношения.

/Между впрочем, един отказ на ЕС от реално придвижване на въпроса за безвизово пътуване на турски граждани в ЕС, освен че е равносилно на затръшване на вратата на Турция за членство в ЕС, би послужил и като оправдание на Ердоган за възстановяване на смъртното наказание.
А от там и всички негативни последици за взаимоотношенията. Ще поеме ли ЕС такава отговорност..?!/

Накрая - някои от обвиненията на турската страна към европейските лидери и официални лица не са лишени от основание. За разлика от канцлера Меркел, която има сериозни основания да бъде рязка по отношение на Ердоган, но мъдро не го прави, някои европейски държавни ръководители си позволяваха неприемлив език по отношение на турските лидери и държавата Турция преди и след опита за преврат.

Изказването на Дейвид Камерън " Турция ще влезе в ЕС през 3000 г." беше меко казано арогантно. Да не говорим за провокациите на Фарадж и Джонсън. Такива изказвания си позволиха и френски политически лидери. Подобен тон използват и други национални политици и държавници, както и лица на високи постове в Брюксел, като Шулц, което е недалновидно и лековато.

Президентът Реджеп Таийп Ердоган е прав да попита Могерини, а то се отнася и за други ключови фигури от Брюксел:
-  Защо никой не посети Анкара, за да покаже солидарността на ЕС с демократично избраната власт в Турция и да подкрепи тази власт и турските граждани защитаващи масово демокрацията от военен преврат?

- Там, с високо присъствие .на място...!


Защо беше пропуснат моментът знамето на ЕС да се развее на митингите в подкрепа на демократичния път на Турция, а портретите на Юнкер, Шулц, Туск, Меркел и Могерини да са редом с този на Ердоган?...

Защо никой от тия по-горе на бе до Ердоган на трибуната за да заяви "ЕС е заедно с турския народ в борбата му за демокрация?!"...въпреки ислямизма, руснаците и американците.

Защо беше оставен Путин да пожъне симпатиите на турците само с един елементарен пропаганден трик и едно подаване на ръка на Ердоган, въпреки всичката сложност на отношенията им...?!

Това и до днес не е сторено, което е знак, ако не за двуличие, то най-малко за липса на политическа прозорливост, смелост и желание ЕС да се бори до край за демокрацията и демократите в Турция. Не е късно да се направи.

Като се върнем към дългата история на прилагането на двойни стандарти от страна на ЕС в интеграционната политика спрямо Турция, към противоречивото поведение на американската администрация по събитията в и около Турция, и към пряката или косвена намеса на някои европейски държави в район от стратегически интерес за Турция, ще трябва да се признае, че сдържаната позиция на Ангела Меркел, макар и да изглежда "мекушава" в очите на някои политически маргинали, е единствено правилната.

Турция все още не загубена за демократична Европа.


Турция все още е тежко ранена, а не мъртва демокрация.
Все още има отворени пролуки за подаване на приятелска ръка за помощ на борещата за живота си турска демокрация, в труден и сложен момент.

Все още има възможност приятелите на Европа и цивилизацията в Турция да бъдат подкрепени, а не отблъснати и хвърлени заедно с демократичните достижения на турската държава, в мрака на антиевропейския авторитаризъм.

На европейската външна политика към Турция сега и липсва "човешко лице", австрийският канцлер Кристиян Керн още не е лицето на Европа, а пък намръщеният Ердоган още не е лицето на Турция

Ангела Меркел не е достатъчна, нито е достатъчно подкрепена в опитите и да задържи Турция в кръга на близките ни съюзници и приятели, и да запази турския народ, като приятел на Европа и ценностите и.

ЕС трябва да прояви характер и смело, и демонстративно да подаде приятелска ръка на Турция - сега, докато вратата между нас все още е отворена.

Докато на лицата все още има и усмивки. http://clubz.bg/43364-erdogan_evropa_trqbvashe_da_ni_podkrepi_kakto_parij_sled_atentatite

Българските държавници трябва да направят такъв жест, на високо ниво, без притеснение от каквото и да било спедващо развитие на ситуацията там, защото, във всички случаи, това ще е от полза за българо-турските отношения..



Когато се захлопне Портата, е друга работа.

А американците, руснаците и ислямизма пък, са съвсем друга работа.

Българските държавници трябва да свършат своята работа работа, с мъдрост, такт и достойнство...

Анализът предостави по молба на demograph
Ген.м-р /о.р./ Любен Пандев MD International security RCDS London
..................................................................................................................................................

Вижте и: hhttp://www.investor.bg/evropa/334/a/iunker-se-protivopostavia-na-prekratiavane-na-pregovorite-s-turciia-222183/
Ето и правотата на анализа:
http://www.bgonair.bg/world/2016-08-22/za-prav-pat-sled-pucha-vanshni-ministri-ot-es-poseshtavat-turtsiya

Те не намериха ни мъдрост ни кураж, да застанат заедно с турския народ в защита на ДЕМОКРАЦИЯТА!..Там - на митинга в Истанбул, трябваше да има високо българско присъствие, което да покаже недвусмислено, че е зад Демокрацията! Не зад Ердоган а точно зад демокрацията... И не чрез потъпкване на конституционни и национални ценности, а напротив защото да подкрепиш демокрацията означава да застанеш зад ценностите и. Те избраха унизителната практика от времето на Тодор Живков - унизително снишаване. Повториха подобен срамен ход от онова време, когато за да намалят натиска по повод българската следа в атентатът срещу папата, те предадоха на Турция тогавашния си съюзник - кюрдското съпротивително движение, предавайки /по същия начин както Бююк/ на смърт кюрдския политически активист Бекир Челенк. /Бекир Челенк почина от скоропостижно от рак в турски затвор../ Поне да гледаха как постъпват Германия и Гърция, ако нямат мозък да измислят достоен изход от ситуацията.

Този ход на Борисов е отворена врата за нормални отношения с Турция днес и в бъдеще. Признавам, че Борисов постъпи стратегически мъдро. Улучи моментът когато бъркащите се в българската политика са залисани с други проблеми и удари десетката...! Според мен, това е първият сериозен дипломатически удар на Борисов. Първите резултати са налице - България се еманципира от Русия, САЩ и националистичната част от ЕС и показа собствено лице и характер. Тепърва ще се виждат и други положителни резултати от този ход. Борисов пък натрупа актив за президентския пост/ако го пожелае/ и доза вътрешно-политическо спокойствие. Остава му да прояви последователност и да се заеме с проблемите вътре в страната. Те са по-належащи и по-сложни... Ще трябва да се еменципира от зависимостите си.