Европа сама в света на Тръмп

ЛОНДОН Mark Leonard

Отново сама. От края на Втората Световна война, Европа е гледала на света през трансатлантическия обектив. Има възходи и падения в съюзът със Съединените щати, но това е семейна връзка изградена върху чувството, че ние ще сме един до друг в условията на криза и че ние сме в основата си съмишленици.

Избирането на Доналд Тръмп като президент на САЩ заплашва някога да разруши това или поне за сега. Той вярва повече в стени и океани отколкото в солидарност със съюзници, и даде да се разбере, че той ще поставя Америка не само първата, но и като втора и трета сила в света, за доброто и... "Ние вече не ще предадем тази страна, или нейните хора", обяви той в една голяма реч за външната политика, със заглавие "за фалшивата песен на глобализма." one major foreign-policy speech

Европейците не само трябва да свикнат с Тръмп; те ще трябва да погледнат на света през различни очи. Има четири причини да се очаква, че Америка на Тръмп, сама по себе си ще бъде най-големият източник на глобален безпорядък.

Първо, американските гаранции вече не са надеждни. Тръмп поставя под въпрос дали той ще защитава източноевропейски членки на НАТО, ако те не се направят повече, за да се защитят. Той е казал, че Саудитска Арабия трябва да плаща за американската сигурност. Той насърчи Япония и Южна Корея, за да си разработят ядрено оръжие.

В Европа, Близкия изток и Азия, Тръмп даде да се разбере, че Америка вече няма да играе ролята на безплатен полицай; а по-скоро ще бъде частна охранителна фирма отворена за помощ, но за чужда сметка.

Второ, глобалните институции ще попаднат под атака.

Тръмп  отхвърля фундаменталното становище, че либералния световен ред, изграден от САЩ след Втората световна война (и разширен след края на Студената война) е най-евтиният начин за защита на американските ценности и интереси.

Подобно на Джордж У. Буш след 11 септември 2001, той гледа на глобалните институции като на поставяне непоносими ограничения на свободата на действие на САЩ. Той има ревизионистки програма за почти всички тези органи, от Световната търговска организация и НАТО до Организацията на обединените нации.

Фактът, че той иска да постави "Изкуството на сделката" в практиката на всички международни отношения - предоговаряне на условията на всяко споразумение - е вероятно да предизвика подобна реакция и сред партньорите на Америка.

Трето, Тръмп ще преобърне всички американски отношения с главата надолу. Суровият страх е, че той ще бъде по-учтив с враговете на Америка, отколкото със съюзниците си.

Най-голямо предизвикателство за европейците е възхищението му от руския президент Владимир Путин. Ако Тръмп, заставайки уютно до Путин в търсене на по-голяма сделка, признае анексирането на Крим от Русия през 2014, ЕС ще бъде поставен в почти невъзможна роля.

 Четвърто, има непредсказуемост при Тръмп. Дори по време на 18-те месеца на президентската кампания, Тръмп застава от двете страни на почти всеки въпрос. Фактът, че той ще каже противоположното днес на това, което той е казал вчера, без да си признае, че е променил решението си, показва степента, в която капризът е неговият метод.

Едно от предимствата на политическата система на САЩ е, че тя осигурява два месеца гратисен период, за да се подготви Тръмп за света и света за него.

И така, какво трябва да правят европейците за това?

Първо, ние трябва да се опитаме да засилим влиянието над САЩ. Ние знаем от писанията и поведението на Тръмп, че той вероятно наподобява други хардлайнери президенти които разглеждат заплахата и слабостта като покана към агресия.
Видяхме от опита на Ирак, че една разделена Европа притежава малки способности да влияе на САЩ. Но когато Европа е работила заедно - за неприкосновеност на личния живот, политиката на конкуренция, и данъчното облагане - тя се е противопоставяла на  САЩ от позиция на силата.

Същото е вярно и за т.нар E3 + 3 политика към Иран - когато големите страни членки на ЕС изместиха САЩ от позицията им на водещ, заставайки заедно.

За да стъпи на предния си крак, сега ЕС трябва да постави началото на процес, за да се споразумеят за общи политики в областта на сигурността, външната политика, миграцията и икономиката. Това ще бъде трудно, тъй като Европа е дълбоко разделена, с една Франция страхуваща се от тероризма, Полша страхуваща се от Русия, Германия нажежена от въпроса за бежанците, и Обединеното кралство решено да се оправя само

Второ, европейците трябва да покажат, че те са в състояние да ограничат риска си и да изграждат съюзи едни с други. ЕС трябва да достигне до други правомощия, за да помогне да се укрепят глобалните институции срещу Тръмпския ревизионизъм.

И освен това трябва да разнообрази своите външнополитически отношения.

Вместо да чакат Тръмп да маргинализира ЕС пред Русия и Китай, европейците трябва да полетят на някои от своите собствени хвърчила.

Ако ЕС, например, започне консултации с китайците за вдигане на оръжейното ембарго, за да напомни на САЩ за стойността на трансатлантическия съюз? Може ли ЕС да разработи различни отношения с Япония? И ако Тръмп иска да застане уютно до Русия, може би САЩ трябва да поемат управлението на процеса от Нормандия за Украйна?

Трето, европейците трябва да започнат да инвестират в собствената си сигурност.

От Украйна до Сирия, от кибератаките към терористичните атаки, сигурността на Европа се проектира по различни начини. Въпреки интелектуалното разбиране, че 500 милиона европейци вече не могат да се прехвърлят тяхната сигурност на 300 милиона американци, в ЕС е направено малко за премахване на разликата между своите нужди за сигурност и своите възможности.

Време е да се сложи месо по костите на френско-германския план за европейската отбрана. И за това ще бъде важно да се намери институционален начини за свързване на Великобритания в новата архитектура на сигурността в Европа.

Във всички тези области, европейците трябва да запазят вратата за трансатлантическото сътрудничество открита. Този съюз - който толкова често е спасявал Европа от самата нея -  е по-важен от всеки индивид. И още повече -, управлението на Тръмп няма да продължи вечно.

Но трансатлантическите отношения е бъде по-вероятно да оцелеят, ако те sa изграденi на два стълба, които разбират и защитават собствените си интереси

Това ще бъде труден дневен ред за приемане - не на последно място, защото Европа е изправена пред своя собствена марка на популисткия национализъм.

Крайнодесният лидер на Френския Национален фронт, Марин Льо Пен, е сред първите, поздравили Тръмп за победата му, а Тръмп е казал, че ще постави Великобритания в предната част на опашката Brexit след Brexit...

Но и за най-Trump-лидерите, дори в Европа, ще е по-трудно да защитават своя национален интерес, ако те се опитват да се справят сами.

За да оцелеят в света на Тръмп, те трябва да се опитат да направят Европа отново велика.

..........................................................................................................................
Всички европейци трябва да се опитаме да направим Европа отново велика!

Цели две страници уверено и бодро е описано какво ше направи Тръмп. За да се запише след това, цитирам: "има непредсказуемост при Тръмп. Дори по време на 18-те месеца на президентската кампания, Тръмп застава от двете страни на почти всеки въпрос. Фактът, че той ще каже противоположното днес на това, което той е казал вчера, без да си признае, че е променил решението си, показва степента, в която капризът е неговият метод."
Това, според скромното ми мнение, срива напълно началните тези. И се питам какъв е смисълът да се пише, и цитира! точно този "анализ".

Точно със същата цел - заради текущия мир в държавата, в периода септември 1944-февруари 1945, реформаторът-земеделец Никола Петков се заигра с комунистите. И? Моето мнение е, че има ли ЧАКАЩИ КОМУНИСТИ, не е препоръчително под НИКАКЪВ предлог да се забравя тяхното присъствие!