Президентът Радев настъпва мотиката всеки път щом рече да крачне нанякъде.

Предупреждаван беше, че политиката не е самолет, нито ВВС да я командваш. Политиката е блато в което като стъпиш затъваш. Ако не стъпваш на здраво може и да потънеш.

По Конституция правата на президента са ограничени.

 Опитите на някои от българските президенти да излязат от рамките на конституционните ограничения са били до толкова успешни до колкото са разполагали с необходимата политическа подкрепа и лични формални и неформални възможности да моделират политическия и икономически живот в страната според собствените си или на неговия кръг интереси. Георги Първанов е пример за такъв "успешен" опит.

По конституция обаче президентът олицетворява и предствлява нацията и държавата.
Макар и пожелателно, поста е проектиран като надпартиен, обединител на нацията, представител на всички български граждани.

 Възможностите на президента да влияе на политиката на държавата в полза на политическата сила, която го е издигнала зависят отново от величината на партийната подкрепа с която разполага, обществените нагласи и личните му способности да налага в дневния ред на обществото политическите виждания на отделна политическа сила, не на "всички българи".
Президентът Стоянов беше "успешен" такъв президент.

Президентът е длъжен да защити националния интерес, въпреки волята на политическите сили които са подкрепили избирането му, въпреки желанията на цялата политическа класа, и въпреки моментните нагласи на обществото, когато политическата класа се отклони от преследването на обществения интерес, а обществените нагласи злонамерено са тласнати в посока опасна за нацията. Това, с цената на личната си саможертва направи успешно  Президентът Плевнелиев.

Когато политиците и обществото загърбят неотложни за решаване проблеми на цялата нация и държава, объркани от множество кризи и 
динамиката на ежедневното управление на обществения живот, президентът е този който е длъжен да ги извади от залисията, в която пропускат да откроят критични за нацията приоритети, и лично да зададе главната цел и да поведе обществото към постигането и, каквито и усилия, каквато и цена да му се наложи да плати за това.

В критични за нацията мигове президентът е корективът на нагласите, на приоритетите и на пътят по който политиците и елитът трябва да ги постигнат. Президентът е камбаната, която трябва да събуди държавата и обществото за съществуваща или наближаваща опасност за съществуването и. Той е този, който трябва да   мобилизира националния потенциал и да поведе нацията към спасението и.

Това е ролята която президентът Радев трябва да поеме сега, вместо да се занимава със съмнителни от гледна точка на правомощия, делнични политически и икономически инициативи, които са прерогатив на изпълнителната власт или политическа или икономическа прищявка на дадени политически и икономически кръгове.

Българската нация и държава от десетина години е изправена пред опасен, заплашващ съществуването им проблем, който нито една политическа сила, нито един парламент, нито едно правителство, нито един български политик или държавник, за жалост и нито един български президент са посочили и поставили за разрешаване при цялата му неотложност и острота.

Демографската криза в която е попаднала българската народност се превръща в заплаха за съществуването на народа и на държавата и загърбването и от управляващия елит правителство след правителство, президент след президент, застрашително се приближава към точката от която демографската смърт на нацията става необратима скорошна реалност.

Няма по-голяма опасност за България и народът и от наближаващата демографска смърт. Няма по-висша национална цел от физическото оцеляване на българската народност. Няма по-неотложен национален приоритет за постигане от демографското спасение на смаляващият се със смъртоносни темпове български етнос. Всички други "приоритети", колкото и да изглеждат важни и неотложни, са политичска и икономическа суета, сравнени с перспективата до няколко години българския етнос необратимо да се смали и да изчезне от демографската реалност на света.

Това е единствената и неотложна грижа на българското общество в момента, която българския ръководен елит изцяло пренебрегва.
Това е спешната, тревожна общонационална мисия на президентът Радев, на която той трябва да се посвети от днес до края на мандата си. Защото историческият прозорец за преодоляване на смъртната демографска тенденция на българския етнос, съвпада с Неговия президентски мандат.

На Радев се пада отговорността да удари камбаната за събуждане на националния инстинкт за самосъхранение, на националната  отговорност на политиците и държавниците, на  националния дълг на елита, на икономическата отговорност на бизнеса, на моралната ангажираност на българската интелигенция и на всеки български гражданин. 

Та, вместо, подобно на болшинството български политици и водачи, да продължава да настъпва мотиката забърквайки се в неща, които нито са му работа, нито са значими за мисията му, президентът Радев да се заеме с всичкия си военен инат и чувство за национален дълг и отговорност, с демографското спасение на народа който го е избрал!

С Местан или без Местан в следващия парламент, с концесията на летище София или без, с руско или украинско знаме в Крим, с БСП или ГЕРБ на власт...на историята и е все едно, ако българския етнос потъне в небитието.

Ако президентът Радев не удари камбаната и не вкара българските управници в пътя към труд за демографско спасение на българския народ, няма кой да го стори. 

Ако Радев продължи да губи времето на България с глупости, следващият президент няма да бъде избран от българи.

Да вири на оная кобила Деси по- често баджаците и да я напомпа най- сетне!